№ 36
гр. Ихтиман, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Гражданско дело №
20231840100809 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. А. С., ЕГН:
********** чрез адвокат Е. * – САК, с което е предявен отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на „*“
АД, ЕИК:* (като правоприемник на „*“ ЕАД, ЕИК: * - заличен) сумата от
14 502,00 лева и начислените към нея лихви за забава, произтичащи от
Договор за кредит от 07.07.2004г. и отразени в Централен кредитен регистър
към БНБ.
Ищецът посочва, че при извършена проверка в Централен кредитен
регистър към БНБ, съгласно издадена справка № БНБ-82743/01.08.2022г.,
установил, че по отношение на него е записан кредит, по който е посочена
просрочена главница в размер на 14 502,00 лева. Ищецът отправил до
дружество „*“ ЕАД молба да посочи какво е правното основание на
вземането, като заявил искане данните, въведени ЦКР да бъдат заличени, в
молбата е направил и възражение за изтекла погасителна давност. В
постъпили отговор е посочено, че вземането се основава на договор за кредит
от 07.07.2004г., вземането, по който е цедирано от първоначалния кредитор
„*“ ЕАД на „*“ ЕАД съгласно договор за продажба на вземания от
25.06.2013г. В писмото било заявено, че след доброволно изпълнение, ще
бъдат предприети действия по заличаването на кредита от ЦКР. Ищецът
посочва, че за него възниква правен интерес да предяви отрицателен
установителен иск за признаване за установено спрямо „*“ ЕАД, че той не
дължи процесната сума, доколкото не разполага с друг процесуален способ за
защита, в това число и със специалния иск по чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22 от
16.07.2009г. за Централния кредитен регистър, приета с Решение № 88 от
16.07.2009г. на УС на БНБ.
По изложените съображения моли съда да уважи предявения иск.
1
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от „*“ ЕАД чрез
пълномощник. Иска се от съда да прекрати производството поради
недопустимост на предявения иск. В случай, че счете, те е предявен допустим
иск, то се прави признание на исковата претенция. Излагат се твърдения, че
срещу ищеца в качеството му на кредитополучател е издаден изпълнителен
лист от 16.11.2007г. по гражданско дело № 22848/2007г. на СРС, въз основа,
на който е образувано изпълнително дело № 201384404011164 на ЧСИ Стоян
Якимов срещу ищеца. Ответникът признава, че непогасеният остатък от
вземането е погасен по давност, като последното изпълнително действие е
извършено на 27.03.2013г. – запор върху банкова сметки на ищеца в * ЕАД.
Посочва, че към датата на предявяване на исковата претенция
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от
ГПК от 15.01.2020г., като след това не е образувано ново изпълнително дело.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя списък
по чл. 80 от ГПК.
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим. Длъжникът има
правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по
давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на
което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ
изпълнителен процес.
В открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, се представлява от
упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата молба,
представя писмени доказателства съгласно разпределената с проектодоклада
доказателствена тежест. Иска от съда да прекрати съдебното дирене и да
постанови решение при признание на иска с оглед изявлението на ответника.
Претендира присъждане на разноски по делото.
В открито съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се
представлява от процесуален представител по закон или по пълномощие.
Постъпило е писмено становище от пълномощник, съгласно което поддържа
отговора на исковата молба и заявеното в него признание на иска. Претендира
присъждане на разноски като намира, че са налице предпоставките по чл. 78,
ал. 2 ГПК, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претенцията на насрещната страна за разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази волеизявлението на ответника за признаване на
исковата претенция и становището на ищеца, намира следното:
Признанието на иска представлява отказ от процесуална защита срещу
предявен иск, тоест по същество се признават всички правопораждащи
спорното материално право юридически факти, като се поддържа, че
предявеното субективно право не е прекратено чрез изпълнение или чрез друг
правопрекратяващ способ. Процесуални предпоставки за постановяване на
решение при признаване на иска изрично са: 1) ответникът да е признал иска
и 2) изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното дирене и да се
произнесе с решение съобразно признанието. В случая съдът намира, че са
налице и двете предпоставки за постановяване на решение при признание на
иска, като е съобразена и разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, като
2
признанието на иска е направено от страна, която може да се разпорежда със
съответното право – в материалноправен и процесуалноправен аспект.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК и не са
налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът прие, че срещу ответното
дружесто следва да се постанови решение при признание на иск, с което
предявеният отрицателен установителен иск следва да се уважи изцяло като
се признае за установено, че ищецът И. А. С. не дължи на „*“ АД като
универсален правоприемник на „*“ ЕАД, сумата от 14 502,00 лева и
начислените към нея лихви за забава на основание Договор за кредит от
07.07.2004г., вписани в Централен кредитен регистър.
По разноските:
Съдът не намира, че са налице основанията на чл. 78, ал. 2 ГПК по
отношение на ответника, поради което не следва разноските за
производството да бъдат възлагани в тежест на ищеца. Безспорно е, както в
правната теория, така и в съдебната практика, че отговорността за разноски е
облигационна и безвиновна. В случая, е налице едната кумулативно
изискуема предпоставка, визирана в чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно ответникът е
признал иска. Не се установява, обаче, обстоятелството, че ответникът, в
случая дружеството, чийто правоприемник е ответното такова, с поведението
си не е дало повод за предявяване на исковата претенция пред съда. От
изложените в исковата молба твърдения, които ответникът не е оспорил и
които са подкрепени и от писмените доказателства, приети по делото, се
установява, че дружеството – цесионер, което впоследствие се е
преобразувало чрез вливане в ответното дружество, е отказало да уважи
молбата на ищеца и да заличи вписания в Централен кредитен регистър
кредит и по този начин е дало повод за завеждане на иска, предмет на
настоящото производство, като единствена възможност за ищеца да отрече
съществуването на спорното материално право, като последица от което да
бъде заличено вписването на дълга в ЦКР. Твърдението на ответника, че като
не е оспорил обстоятелството, че вземането е погасено по давност, не е дал
повод за завеждане на иска, поради което му се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК, е невярно. Следва да се отбележи отново, че не
оспорването дали вземането е погасено по давност, а отказът на „*“ ЕАД да
уважи молбата на ищеца и да заличи вписването на задължението по кредита
в ЦКР е дал основание на ищеца да предяви иск, с който да отрече правото на
кредитора. Ответното дружество като универсален правоприемник на
дружество „*“ ЕАД, считано от 25.05.2023г. наследява правата, задълженията,
фактическите отношения на праводателя си, следователно отговаря за
правните последици от неговите действия, респективно бездействия.
Ето защо, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с право
на разноски разполага ищецът. Същият претендира и доказва разноски, както
следва: 1700,00 лева – адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер
на 580,08 лева.
Съдът разгледа претенцията за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение в светлината на решение по дело C-438/22 на СЕС от
25.01.2024г., съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като
съсловна организация Наредба № 1 от 09.07.2004г. относно задължителните
3
минимални размери на адвокатските възнаграждения е нищожна, тъй като е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални
тарифи, което е забранено от чл. 101, пр.1 ДФЕС. Съгласно решението
нищожността на Наредбата е задължителна за съда и засяга всички минали и
бъдещи последици. Предвид изложеното съдът определи размера на
дължимите разноски за адвокатско възнаграждение с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че същото е
приключило в едно открито съдебно заседание при признание на иска, но и
като взе предвид сравнително високия материален интерес на предявената
искова претенция. При тези мотиви съдът намира, че справедливият размер
на адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на сумата от 1100,00
лева, които ответното дружество следва да заплати на ищеца. На ищеца се
следват и сторените разноски за държавна такса в размер на 580,08 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „*“ АД, ЕИК: *,
седалище и адрес на управление: град София, район „Оборище“, ул. „*“ № 19,
представлявано от * и * – изпълнителни директори в качеството на
универсален правоприемник на „*“ ЕАД, ЕИК: *-заличен, че И. А. С., ЕГН:
********** не дължи сумата от 14 502,00 лева /четиринадесет хиляди
петстотин и два лева/ и начислените към нея лихви за забава по Договор за
кредит от 07.07.2004г., сключен между И. А. С., ЕГН: ********** и „*“ АД,
които суми са отразени в Централния кредитен регистър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*“ АД, ЕИК: *, седалище и
адрес на управление: град София, район „Оборище“, ул. „*“ № 19,
представлявано от * и * – изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на И. А.
С., ЕГН: ********** сумата от 1680,08 лева /хиляда шестстотин и
осемдесет и 0,08 лева/, представляваща деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на страните пред Софийски окръжен съд с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4