Р Е Ш Е Н И Е
София, 16.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като
разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 2522/2019 г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от „П.И.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Д.П. – САК, съдебен адрес:*** против Д.М.В., ЕГН **********
и А.И.В., ЕГН **********,***, за заплащане солидарно
на сумата от общо 40 230 лв., представляваща обезщетение за периода от
20.02.2014 г. до 10.11.2017 г. за неоснователно ползване на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 664, в кв. 7, м. „Витоша - ВЕЦ
Симеоново”, съставляващ дворно място от 660 кв.м., застроено с жилищна сграда с
площ от 63,17 кв.м. и гараж с площ от 21.30 кв.м. с административен адрес в гр.
София, ул. ”*****, за периода 20.02.2014 г. -
10.11.2017 г., на основание чл. 59 ЗЗД, съответно: 35 760 лв. – за неоснователното ползване на имота и 4 470 лв.
– за ползването на гаража, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените
разноски.
В исковата молба се твърди, че с решение от 05.11.2013 г., постановено по гр.д. № 4881/2013 г., по
описа на СГС, І-16 с-в е прието за установено по отношение на ответника Д.В.,
че ищцовото дружество е собственик на недвижим имот,
а именно: ПИ № 664, в кв. 7, м. „Витоша - ВЕЦ Симеоново”, съставляващ дворно
място от 660 кв.м., застроено с жилищна сграда с площ от 63,17 кв.м. и гараж с
площ от 21.30 кв.м. с административен адрес в гр. София, ул. ”*****, и той е
бил осъден да предаде владението върху имота и да заплати на ищеца на основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД обезщетение за неоснователното му ползване за периода
13.03.2009 г. - 23.01.2012 г. в размер 24 990 лв.
Съдебното решение е влязло в
законна сила на 24.07.2017 г., като ответникът Д.В., заедно със съпругата си А.И.В.,
синът им и дъщеря им продължили да ползват неоснователно имота до 10.11.2017 г.,
когато с Протокол за въвод във владение по изп. д. № 20179240401287 по описа на ЧСИ Г.С.К., Рeг. № 924 на КЧСИ, район на действие СГС, образувано за
изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, на основание чл. 522 ГПК взискателят „П.И.” ЕАД било въведен във владение на имота.
Ищцовото дружество заявява, че е било лишено от правото да ползва собствения си
недвижим имот вследствие на неоснователното му ползване от ответниците
за периода 23.01.2012 г. - 10.11.2017 г.
В тази връзка ищецът е предявил настоящия иск и моли съда
да осъди ответниците на основание чл. 59 ЗЗД при
условията на солидарност да му заплатят посочените суми със законните последици
– лихви и разноски.
Представил е писмени доказателства. Поискал е
назначаването на експертиза.
В хода по същество поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи изцяло така, както е предявен, ведно със
законните последици, включително разноски по представен списък.
Ответниците А.И.В. и Д.М.В. оспорват
предявените искове по основание и размер. Претендират разноски.
На първо място признават, че с
Решение № 90373 по гр.д. № 4881/2013 г. по описа на СГС, І-16 с-в, влязло в
сила на 24.07.2017 г. съдът е приел за установено, но само спрямо ответника
Д.М.В., че ,„П.И.” ЕАД е собственик на спорния имот и го е осъдил да му предаде
владението.
На следващо място заявяват, че
на 10.11.2017 г. е извършен незаконен въвод на ищеца
в процесния имот, тъй като от имота е била
принудително отстранена и ответницата А.И.В., въпреки отказа й да подпише Протокола
за въвод.
Твърдят, че ответницата А.В.
се е намирала във владение на имота най - малкото от 05.04.2001 г., от която
дата е регистрирана там по настоящ адрес.
Заявяват, че А.В. е придобила
по давност собствеността на процесния имот много
преди завеждане на гр.д. 4881/2013 г. по описа на СГС, и го е обективирала с титул за собственост, а именно: Нотариален
акт за признаване правото на собственост на основание давност № 47, том VII, peг. № 9149, дело № 942/15.09.2014 г. на нотариус И.Н., Рeг. № 040 на НК.
Според отразеното по – нататък
в отговора им, А.В. не е участвала по никакъв начин в гр.д. № 4881/2013 г. по
описа на СГС, І-16 с-в и не е била призовавана като ответник, и, по тази
причина решението по това дело няма сила на пресъдено
нещо спрямо нея.
Считат, че ответникът Д.В. е
обитавал имота също като собственик, но дори и да се приеме, че той не е бил
такъв, той е извършвал това в качеството си на съпруг на собственичката, а
имотът е бил семейно жилище.
Според тях ищецът не е оспорил
Нотариален акт за признаване правото на собственост на основание давност № 47,
том VII, peг. № 9149, дело № 942/15.09.2014 г. на нотариус
И.Н., Рeг. № 040 на НК и той и към момента не е
отменен и се явява годен титул за собственост на двамата ответници.
Поради всичко изложено считат,
че не дължат обезщетение за периода 20.02.2014 - 10.11.2017 г. за ползването на
процесния имот, тъй като са го владеели като собственици, алтернативно
ответникът В. е живял в имот, собственост на съпругата му и при режим на СИО.
Представили са писмени
доказателства.
По същество молят съда на отхвърли предявения
иск, като неоснователен, като им присъди разноски по представен списък..
Съдът, като взе предвид представените
и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото
не се спори, че с решение от 05.11.2013 г.,
постановено по гр.д. № 4881/2013 г., по описа на СГС, І-16 с-в, влязло в сила
на 24.07.2017 г., е прието за установено по отношение на ответника Д.В., че „П.И.“
ЕАД е собственик на следния недвижим имот: ПИ № 664, в кв. 7, м. „Витоша - ВЕЦ
Симеоново”, съставляващ дворно място от 660 кв.м., застроено с жилищна сграда с
площ от 63,17 кв.м. и гараж с площ от 21.30 кв.м. с административен адрес в
София, ул. ”*****.
Със същото решение той е бил осъден да предаде
на ищцовото дружество владението върху имота и да му заплати,
на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, обезщетение за неоснователното му ползване за
периода 13.03.2009 г. - 23.01.2012 г. в размер 24 990 лв.
Въз основа на влязлото в сила
решение на СГС, І-16 с-в е образувано изп. д. №
20179240401287 по описа на ЧСИ Г.С.К., Рeг. № 924 на
КЧСИ, район на действие СГС, по което на 10.11.2017 г. с Протокол за въвод във владение взискателят и настоящ ищец „П.И.” ЕАД е въведен във
владение на имота. При извършване на въвода от имота
са отстранени ответниците Д.В. и А.В..
Действията по въвода са обжалвани от ответницата А.В. по реда на чл. 435,
ал. 5 ГПК, в качеството й на трето по изпълнителното дело лице, като жалбата и
е оставена без разглеждане, поради липса на процесуална легитимация. В мотивите
си съдът се е позовал на практиката на ВКС, съгласно ТР № 3/29.06.2017 г. по
т.д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС.
По делото не се спори, че през
процесния период ответниците
са ползвали имота. От тяхна страна по делото бе представен нотариален акт за
признаване право на собственост на основание давност № 47, том VII, peг. № 9149, дело № 942/15.09.2014 г. на нотариус И.Н., Рeг. № 040 на НК, в подкрепа на твърденията им в отговора
на исковата молба, че те са ползвали имота, в качеството си на собственици,
респ. в условията на СИО.
Налице са и твърдения за факта, че имотът през
този период е представлявал тяхно семейно жилище и в тази връзка от страна на
ответницата А.В. е представено удостоверение за постоянен адрес от 03.12.2019
г. от СО, р-н Студентски, в който е отразено, че постоянният й адрес, считано
от 26.012001 г. е София, ул. ”*****.
В хода на
производството е назначена и изслушана и приета съдебно – техническа експертиза със задача да даде заключение относно размера на средната месечна пазарна цена за имота, включващ жилищната сграда с прилежащото и дворно място и гаража за периода от 20.02.2014 г. до 10.11.2017 г.
на база на което да се изчисли
обезщетението за лишаване
от ползване на имота.
Вещото лице е извършило оглед на 07.02.2020 г. в присъствие на представител на двете страни.
Констатирало е, че процесният имот се намира в
бързоразвиващ се, облагороден и относително добре поддържан район със смесено
предназначение. Сградата и пристройката – гараж, са построени преди около 50
години и представляват еднофамилно жилище с полуподземен
складов етаж, входно антре, дневен тракт с кухня и санитарен възел на първия
етаж и три спални на втори етаж, еднораменна стълба,
стоманобетонна конструкция с тухлени преградни и оградни
зидове и двускатен покрив, дървена покривна
конструкция, покрита с керемиди. Няма данни да са извършвани основни ремонти и
към момента на огледа сградата е в относително добро състояние, с частично
изпълнен текущ ремонт – мазилки и боядисване на първи етаж и част от стълбищната клетка. Полуподземният етаж и гаражът са практически недостъпни и
необитаеми към настоящия момент.
За определяне на средната пазарна цена на квадратен
метър за конкретния район и определения период от време е използван аналогов
метод за оценка, основан на събиране и анализ на данни за реализирани сделки с
недвижими имоти за указания период на съпоставими в техническите параметри имоти в конкретния район и определяне на средно претеглената стойност за квадратен
метър.
Съгласно заключението на експертизата,
обезщетението за лишаване от ползване
на имота е изчислено на
база РЗП на сградата и гаража, коригирано
е с коефициенти за експлоатационно
състояние, за период от 44 месеца,
и е, както следва: ЗП, І етаж - 69 кв.м. х 4,11 х 0,75 = 212,69 евро, ЗП, ІІ етаж - 60 кв.м. х 4,11 х 0,65 =
160,29 евро и ЗП, гараж - 22 кв.м. х 4,11 х 0,25 =
22,61 евро. Или общо - 395,59 евро. За времето от 20.02.1014 г. до 10.11.2017 г.. – 44
месеца обещетението възлиза на 17 405,85 евро
или 34 080,65 лв.
Ответната страна оспори заключението на
експертизата, като заяви, че изчисленията на вещото лице са некоректни, но, тъй
като не бяха посочени конкретни мотиви за това оспорване, съдът не го споделя.
До настоящия момент претендираната
от ищеца сума не е заплатена от ответниците.
Други релевантни по спора факти по
делото не са представени.
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства
и приетата съдебно – техническа експертиза.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 ЗЗД всеки, който се
е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова с което
се е обогатил, до размера на обедняването. Този иск е субсидиарен
- правото на ищеца да го предяви възниква само, ако няма на разположение друг
иск, с който да се защити.
В настоящия случай ищецът претендира, че, като собственик
на процесния недвижим имот, е бил лишен от правото да
го позва, тъй катао имотът
е бил ползван от двамата ответници и за това те
трябва да му заплатят обезщетение.
Доказа се, че с влязло в сила решение на СГС, I-16 с-в ищецът е бил признат за собственик на процесния имот. Доказа се, че през процесния
период двамата ответници са ползвали имота, като са
били отстранени от него с Протокол за въвод във
владение по образувано изпълнително дело на 10.11.2017 г. Ответниците
са били осъдени с цитираното решение да заплатят на ищеца обезщетение за
ползването на имота за периода 13.03.2009 г. - 23.01.2012 г. в размер 24 990
лв.
Размерът на обезщетението
за ползване, което се претендира в настоящото производство, бе определен от
заключението на изготвената и приета съдебно – техническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвена.
Спорът между страните се свежда до направеното
от ответната страна възражение, че
ответницата А.В. е собственик на имота, тъй като е придобила същия по давност,
като е адресно регистрирана в него от 2001 г., както и че В. не е участвала като страна в гр. дело №
4881/2013 г. по описа на СГС, I-16 с-в и
решението по това дело няма сила на пресъдено нещо
спрямо нея. В тази връзка е представила
като доказателство констативен нотариален акт за признаване право на собственост
на основание давност, както и удостоверение
за постоянен адрес от 03.12.2019 г. от СО, р-н Студентски, в който е отразено,
че постоянният й адрес, считано от 26.012001 г. е София, ул. ”*****.
Направено е и
възражение, че ответникът е живял в имота, собственост на съпругата си,
както и че този имот представлява СИО.
По тези възражения съдът дължи произнасяне, с оглед изясняване на правния спор.
Съдът намира, че фактът, че
постоянният адрес на ответницата В. от 2001г. е административният адрес на процесния имот, не може да формира правния извод на съда,
че тя е била във владение на имота, като е упражнявала
фактическа власт върху него и го е
държала като свой.
От
доказателствата делото се установява, че двамата ответници
са
сключили граждански брак на 29.10.1988 г. при режим на СИО, какъвто е действал,
съгласно нормите на СК. По тази причина съдът намира, че спрямо тях следва да
намери приложение практиката на ВКС, дадена в ТР № 3/29.06.2017г. по тълк. дело 3/2016г. на ОСГК на ВКС, като ответницата А.В. е
обвързана от решението по гр. дело № 4881/2013 г. на СГС, I-16
с-в, с което ищецът е признат за собственик на процесния
имот, в качеството й на необходим другар по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК и това
решение има сила на пресъдено нещо спрямо нея.
И
това е така, защото, според цитираното решение на ОСГК на ВКС, по предявен иск
за собственост, със силата на пресъдено нещо на съдебното
решение е обвързан и неучаствалият в делото съпруг - поради неделимостта на
спорното правоотношение, а като средство за защита на правата му е възможността
за отмяна на влязло в сила решение по чл.304 ГПК.
По
тези съображения съдът намира, че не следва да взема пред вид при постановяване
на решението си представения от ответниците констативен
нотариален акт за признаване правото на собственост на основание давност от
2014 г. по отношение на ответницата В., още повече, че гр. дело № 4881/2013 г.
по описа на СГС, I-16 с-в
е образувано и исковата молба е вписана преди датата на издаване на нотариалния
акт.
Обстоятелството
дали процесният имот през процесния
период е бил семейно жилище на двамата ответници е ирелевантно за правния спор, както и фактът, че ответницата
В. не е подписала Протокола на ЧСИ за въвод във
владение от 10.11.2017 г.
Пред вид
изложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД е основателен и, като такъв,
следва да бъде уважен в размер, съобразно заключението на съдебно –
техническата експертиза – за сумата 34 080,65 лв., а в
останалата част – за разликата до пълния предявен размер, да се отхвърли
изцяло, като неоснователен и недоказан.
По
солидарната отговорност:
Исковата
претенция е предявена солидарно против двамата ответници.
Съгласно нормата на чл. 121 ЗЗД, освен в предвидените от закона случаи,
солидарност между двама или повече длъжници възниква
само когато е уговорена. Не такъв е настоящия случай, тъй като никоя норма не
предвижда тяхната солидарна отговорност и, пред вид факта, че се доказа, че
двамата ответници са ползвали имота заедно, съдът
счита, че следва да бъдат осъдени да заплатят дължимото на ищеца обезщетение
при условията на разделност – по равно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част от иска,
както следва: д.т. и депозит за в.л. – 1 590 лв. и адвокатско възнаграждение – 1
694 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.М.В., ЕГН ********** и А.И.В.,
ЕГН **********,*** да заплатят на „П.И.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:***, чрез адв. Д.П. – САК, съдебен адрес:***
сумата 34 080,65 лв., представляваща обезщетение
за неоснователно ползване на следния недвижим имот: ПИ № 664,
в кв. 7, м. „Витоша - ВЕЦ Симеоново”, съставляващ дворно място от 660 кв.м.,
застроено с жилищна сграда с площ от 63,17 кв.м. и гараж с площ от 21.30 кв.м.
с административен адрес в гр. София, ул. ”*****, за периода 20.02.2014 г. - 10.11.2017 г.,
на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019 г. до
окончателното изплащане и сторените разноски, съобразно уважената част от иска в
размер, както следва: д.т. и
депозит за в.л. – 1 590 лв. и адвокатско възнаграждение – 1 694 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до пълния
предявен размер 40 230 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: