ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182
гр. Велико Търново , 16.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Христо Томов
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно наказателно
дело № 20204100600460 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
С Определение от 06.10.2020 г., постановено по ЧНД 422/2020 г.,
ГОРС е потвърдил постановление от 13.05.2020 г. на ГОРП, с което е
прекратено наказателно производство относно обвинение за извършено
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК по ДП № 112/2019 г. на РУ-Г. О.. РС е
приел, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а именно че няма
състав на извършено престъпление. Вземайки предвид свидетелските
показания и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, съдията от РС е приел, че е налице сключен договор за заем
между две лица, като т.нар. пострадал е предоставил л.а. негова собственост
на Р. Д.. По този договор за заем заемодателят се бил съгласил да предостави
безвъзмездно определена вещ за ползване, след което вторият да я върне.
Устно го бил упълномощил да прави каквото иска с този лек автомобил,
включително да се разпорежда и да го залага, в следствие на което да му
върне дадена в заем преди това парична сума. Не била налице съставомерност
на деяние по чл. 206, ал. 1 НК. Д. не бил обсебвал вещта и не се е
разпореждал с нея извън това, което било уговорено между двамата.
Недоволен от това определение останал Г.Г., който твърди, че бил
наясно със законодателството в България и не можело да се залага чужд
автомобил в случая без надлежно заверено нотариално пълномощно за това.
Твърдели се неистини, като една от тях била, че Р. му бил приятел в интимен
смисъл. Той се бил скрил от него, след като заложил автомобила в гр. П..
Прокурор Б. през цялото време го бил заблуждавал, че автомобилът бил
обявен за общодържавно издирване и имало забрана Р. Д. да напуска
страната, а той бил извън страната. Той бил услужил с автомобила си на Д.
1
само да го ползва и да отиде с него до Г., където работела жена му ,да вземе
пари от нея и да му върнел заема. Никога не му бил давал автомобила да го
залага и от взетите пари да си върне заема.
Настоящата инстанция, след като съобрази законосъобразността на
определението на ГОРС и доказателствата, обсъдени в съдебния акт, събрани
в хода на досъдебното производство, намира, че определението е правилно,
законосъобразно и мотивирано. Започнало е досъдебно производство №
112/2019 г. по описа на РУ-Г.О. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1
НК. Разследването се е водило относно собственост на Г. И. Г., а именно лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ВТ 7050 КМ. Безспорно установено е
по делото, че собственикът на този автомобил е предоставил същия на Р. Д.,
който бил му дължал сума пари по запис на заповед, приложен по
досъдебното производство. Били му предоставени и други суми през 2018 г.,
за които били оформени договори за паричен заем. Разпитан Г.Г., в
качеството на свидетел през март и юни на 2019 г., изрично е заявил, че е
предоставил автомобила на Р.Д. и му бил казал да прави с него каквото
намери за добре, за да изкара пари. Подробно са изложени мотивите в
неговия разпит и желанието Д. да му върне взетите в заем пари. Твърдението,
че му бил дал автомобила, за да ходи в Г. с него при жена му, няма как да
отговаря на истината ,тъй като за напускане пределите на страната с чужд
автомобил се иска изрично заверено нотариално пълномощно.
Относно заложения лек автомобил от страна на Д. в гр. П., в заложна
къща управлявана от св. Ф. С., има данни, че Д. е заложил този автомобил с
ясното съзнание, че му е даден от Г. да прави с него каквото намери за добре,
естествено без да го продава, тъй като за продажба се изисква отново изрично
пълномощно. Самият Ф. С. е заявил, че автомобилът е заложен от Д., като му
е казал, че му е даден от Г. да стори това. В последствие на 27.05.2019 г. Ф.С.
е върнал автомобила, след постановление на прокурор Б. на Г.Г..
Правилно РС е приел, че е несъставомерно деянието по чл. 206, ал. 1
НК. За това престъпление се изисква единствено и само форма на вината пряк
умисъл. Безспорни са доказателствата в обратна насока на изискването на чл.
206, ал. 1 НК, а именно Р. Д. е приел лекия автомобил от Г., управлявал го е
чрез друго лице, тъй като е нямал документ за управление на МПС, отишъл е,
заложил е автомобила, взел е сумата, след което напуснал България, за да
работи в Г.. Сумата, която е получена за заложения автомобил е 1500 лева.
Дори Д. е предоставил на Ф. сумата от 150 лева по първата вноска по
договора за залог, т.е. той не е имал намерение да отчуждава лекия
автомобил, а е започнал внасяне на сумата по договора за залог. Деецът, при
обсебването, следва да присвои чужда движима вещ, която владее и пази на
законно основание. Следва промяна да съществува на отношението на дееца
към вещта като той да я предостави като своя, да я счита като такава и да
няма намерение въобще да връща същата, като той трябва да осъзнава и че
2
тази вещ ще премине в патримониума на друго лице, а ползата ще бъде за
него. Между Г. и Д. правилно РС е приел, че е имало устен договор за заем за
послужване, който е реален договор безспорно и Д. не е излязъл от рамките на
този договор и от уговореното помежду им. Самият Г.Г. е заявил с какви
права го е натоварил по отношение на лекия автомобил и Д. с ясното
съзнание, че може да прави, без да продава, такива неща с лекия автомобил, е
сторил и последващото си действие – сключване на договор за залог с Ф. С..
Няма налице щета, тъй като лекият автомобил е върнат обратно на
собственика му от заложната къща. Реалната щета е би била за Ф.С.
управител на заложната къща, ако той потърси отговорност от лицето, което е
взело сумата от 1500 лева от него в заем.
В този смисъл жалбата на Г.Г. се явява неоснователна, твърденията в
нея са опровергани от самите показания дадени в хода на досъдебното
производство от Г., ето защо се явява законосъобразно определението на
ГОРС, с което е прекратено наказателното производство, чрез постановление
на ГОРП от 13.05.2020 година.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 243, ал. 8 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 284/06.10.2020 г., постановено от
ГОРС по ЧНД 422/2020 г., с което е потвърдено Постановление от 13.05.2020
г. на ГОРП за прекратяване на наказателно производство по ДП № 112/2019 г.
по описа на РУ-Г.О., водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК като
правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3