№ 686
гр. Велико Търново, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110102909 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. Т. К., в която се излагат твърдения, че
на 18.11.2023г. около 14:45 часа, на път III-504, км. 2+300, при управление на лек автомобил
*** с рег. №***, водачът М. Р. Г. предизвикал пътнотранспортно произшествие като при
движение с несъобразена с пътните условия скорост реализирал удар в еластична ограда.
Изтъква се, че от инцидента на пътуващия в автомобила В. К. са причинени травми в
областта на главата, шията и гърба, придружени с болки и силен стрес, довели до нарушения
в обичайния начин на живот. Ищецът твърди, че е извършил разходи от 60 лв. за издаване на
медицинско удостоверение и че виновният за произшествието водач към момента на пътния
инцидент е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
ответника, която следва да покрие причинените вреди. Навежда доводи, че на 14.03.2024г. е
предявил претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, който не се е
произнесъл по заплащане на обезщетение. С оглед изложеното се отправя искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответника, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 60 лв. за извършени разходи за издаване на медицинско
удостоверение, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2023г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявените искове по основание и размер. Признава участието на водача М. Г. в пътния
инцидент и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на него. Изтъква, че съгласно
механизма на произшествието ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, тъй като не е
1
бил с поставен предпазен колан, както и че претендираното обезщетение е прекомерно. С
оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане
на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 18.11.2023г. около 14:45 часа ищецът пътувал за задната седалка на притежавания и
управляван от М. Г. лек автомобил *** с рег. №***, по отношение на който с ответника била
сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Водачът управлявал
превозното средство по републикански път III-504, в посока от с. Самоводене към с. Ресен,
при условия на мокра пътна настилка и добра видимост. В участъка от пътя при км 2+300,
лекият автомобил навлязъл с несъобразена скорост в десен завой като последвали странично
плъзгане и загуба на контрол върху управлението му, в резултат на което той напуснал
полагащата се пътна лента, ударил се в еластичната ограда и след превъртане спрял
движението си извън пътното платно. От произшествието ищецът получил порезни рани в
областта на челото и шията както и кръвонасядания в областта на гърба и лявото бедро,
които наложили домашно лечение с прием на обезболяващи медикаменти. Пострадалият бил
освободен от учебни занятия за период от двадесет дни тъй като изпитвал болки и уплаха от
случилото се, довела до временно нарушение на съня. На 23.11.2023г. той е прегледан от
съдебен лекар като след възстановяването си започнал да посещава училище в гр. ***,
пътувайки с автобус. На 14.03.2024г. ищецът предявил претенция до застрахователя с
посочване на банкова сметка за изплащане на застрахователно обезщетение от 5060 лв. за
претърпени от произшествието вреди, по отношение на която последният изразил становище
за частичната й основателност за сумата от 1600 лв. Заключението на съдебно-медицинската
експертиза констатира, че получените от ищеца порезни и контузни рани са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и представляват леки телесни
повреди, които са възможна последица от контакта на тялото със страничните десни части и
тавана на автомобила. Установено е пълно възстановяване на пострадалия за период от
около 25 дни като при проведеното лечение не са настъпили усложнения. Вещото лице е
посочило, че с оглед механизма на произшествието, уврежданията могат да възникнат
независимо от използването на предпазен колан като не са констатирани характерни травми
по гърдите и корема от поставяне на такъв, които не е задължително да се получат в случай
на превъртане на автомобила.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е противоправно поведение от водача на лекия автомобил, който не е изпълнил
задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП при избиране скоростта на движение да се съобрази
с пътните условия. Действията са извършени виновно тъй като е могъл да предвиди, че при
2
движение в завой при мокра пътна настилка съществува вероятността от хлъзгане и от
изгубване на управлението спрямо превозното средство. Той не е предприел предвиденото в
закона поведение за избягване на опасността като е действал небрежно и е станал причина за
увреждане здравето на ищеца. Последният няма вина за настъпване на вредите тъй като с
действията си нито е поставил началото на причинно-следствения процес, нито е
способствал за неговото развитие. Възражението на ответника за неизползване на предпазен
колан от В. К. не е доказано като увреждането може да се получи и при поставянето му.
Водачът на лекия автомобил към момента на произшествието е имал качеството на
застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с ответното дружество, поради което съгласно чл. 429, ал.
1, т. 1 от КЗ последното е задължено да покрие причинените от неправомерното му
поведение имуществени и неимуществени вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. От изложеното се достига до извод,
че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи отговорността на виновния
водач по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на ищеца да претендира обезщетение за
вреди от неговия застраховател, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради което предявените
искове са доказани по основание.
От вредоносното поведение на застрахования, ищецът е претърпял неимуществени вреди
свързани с увреждане на здравето, изразяващи се в леки телесни повреди в областта на
главата, гърба и левия долен крайник, които не са довели до усложнения, до трайно
влошаване на психоемоционалното състояние или на обичайния начин на живот. Такива
неблагоприятни изменения е имало само през първия месец след инцидента, когато
уврежданията са съпроводени с болки, които постепенно са затихнали и отшумели. Ищецът
безспорно е претърпял психологическа травма от инцидента, изразяваща се в емоционален
стрес, който е обичаен при настъпване на пътнотранспортни произшествия, но същата е
преодоляна, за което е показателно активното ползване на обществен транспорт при
пътуване до училище в кратък период след инцидента. Поради това, съдът след като
съобрази характера и интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е
извършено, продължителността на оздравителния период и отражението му върху психиката
на увреденото лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че обезщетението за
претърпени неимуществени вреди за сумата от 3500 лв. е справедливо като в тази част искът
по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде уважен. Претенцията за разликата до 5000 лв. е
неоснователна, прекомерна и следва да бъде отхвърлена тъй като ищецът за един
относително кратък период от време се е възстановил напълно от травматичното увреждане
като липсват доказателства то да е довело до усложнения. Поради изложеното и предвид
представяне на данни за банкова сметка, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ застрахователят
следва да бъде осъден да го плати, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция – 14.03.2024г. до окончателното изплащане. Претенцията за
плащане на обезщетение за имуществени вреди от 60 лв. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, защото липсват доказателства за извършване на твърдените от ищеца разходи за
издаване на съдебномедицинско удостоверение.
3
Ищецът не е направил разноски по делото, поради което искането за заплащането им е
неоснователно. Тъй като процесуалният му представител е предоставил безплатно
адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Ж. Д. сумата от 650 лв. за
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 567,19 лв., представляващи направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждения на вещо лице и свидетел.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд сумата от 140 лв. за държавна такса за уважения иск.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, бул. ***” №***, да заплати
на В. Т. К. с ЕГН: ********** от с. ***, общ. ***, ул. *** ***, по сметка с IBAN: *** в ***,
сумата от 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/ - главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
18.11.2023г. на републикански път III-504, км. 2+300, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като
отхвърля иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
за разликата от 3500 лв. до 5000 лв. както и иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди от 60 лв., за извършени разходи за издаване
на съдебномедицинско удостоверение.
Осъжда ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, бул. ***” №***, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат Ж. Д. Д. с ЕГН:
********** от гр. ***, ул. *** ***, сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/ за
адвокатско възнаграждение.
Осъжда В. Т. К. с ЕГН: ********** от с. ***, общ. ***, ул. *** ***, да заплати на ***, ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, бул. ***” №***, сумата от 567,19 лв.
/петстотин шестдесет и седем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски.
Осъжда ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, бул. ***” №***, да заплати в
полза на Великотърновския районен съд, сумите от 140 лв. /сто и четиридесет лева/ за
държавна такса за уважения иск, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5