Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                     Гр. София, 24.07.2019г.

 

 

Софийски, градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа т.д.№ 1406 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛИЦ.

            Образувано е по жалба с вх.№ 20190714174207, подадена от „Г.-3“ ООД чрез упълномощен от управителя адвокат срещу отказ №20190620102912/21.06.2019г. на длъжностното лице от Агенцията по вписванията, с който по заявление с вх.№ 20190620102912/20.05.2019г е отказано вписването на промени по партидата на дружеството, а именно прекратяването на участието на съдружника Х.Д.С.и нов едноличен собственик на капитала – Г.М.А.. Жалбоподателят поддържа, че мотивите по отказа на длъжностното лице от АВ –ТР са незаконосъобразни. Поддържа, че неправилно длъжностното лице е преценило, че наложеният запор върху дружествените дялове във въпросното дружество е пречка за вписване на заявеното заличаване на съдружника С., което е настъпило на основание изключването му по протокол от извънредно заседание на ОС. Счита, че неправилно е прието, че наложеният запор върху дяловете пречи на дружеството да прекрати участието му като съдружник по изложените подробно доводи, тъй като това не представлявало разпореждане със запорираните дружествени дялове по смисъла на чл. 451, ал.1 от ГПК, а само за прекратяване на членственото правоотношение, като за съдружника възниква право да получи приспадашия му се ликвидационен дял. Счита, че плащането по запора не е обвързано с освобождаването на съдружника и не е пречка за упражняване на правото му да напусне дружеството. Предвид горното претендира отмяна на отказа на длъжностното лице и постановяване на вписване на исканите промени.

            Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, както към жалбата, така и по справка по заявлението в публичния Търговски регистър, намира за установено от фактическа страна следното:

            Със заявление по образец е поискано вписване на промени по партидата на ТД въз основа на описаните документи, сред които е приложена покана за свикване на ОС за 10.06.2019г., която видно от отбелязването е връчена на  Х.С. на 16.05.2019г. с дневен ред – изключването от дружеството на основание чл. 126, ал.3 и ал.4 от ТЗ. Представен е протокол от ОС от 10.06.2019г., с който е взето решение за изключване на съдружника и освободените му дялове да бъдат поети от Г.А., като е приет и нов Учредителен акт на дружеството вече като ЕООД.

            Видно от справка по публичния ТР по партидата на дружеството е вписан запор преди процесното заявление върху част от капитала, съответстващ на дружествения дял на Х.С. под № 20181106095423 за вземане на „Ю.Б.“ АД в размер на 53 077,38 лв. от ЧСИ по описаното изпълнително дело.

            С обжалвания отказ длъжностното лице от АВ – ТР е отказало вписване на промените по партидата на дружеството по съображения, че върху дяловете на съдружника, чието прекратяване на участието се иска, е наложен запор, поради което вписването на заявените промени не може да бъде осъществено поради наличието на горепосочената пречка.

            Съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

            Съгласно чл. 21 т. 5 от ЗТРРЮЛИЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл. 24 ал. 1 от закона, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал.5 от закона, когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността

Видно от справка по публичния Търговски регистър по партидата на процесното ООД е вписан запор върху дружествените дялове на съдружника Х.С., като няма данни запорът да е заличен, нито се установява от представените от жалбоподателя доказателства, че процесното изпълнително дело е приключило или прекратено, респ. взискателят, вписал запора да е удовлетворен за вземането си. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя. Налице е практика, включително и на ВКС, че е недопустимо вписване на прехвърляне на дружествен дял, върху който е наложен запор, чието вписване предхожда искането за вписване на това прехвърляне, в този смисъл изрично решение № 123/11.03.2005г. по т.д.№ 479/2004г. на ВКС, ІІ т.о. В случая върху дружествените дялове на С. е вписан запор, като няма никакви данни същият да е заличен. Ирелевантно е дали и кога той е уведомен за наложения запор, тъй като запорът има действие от вписването му в Търговския регистър и длъжностното лице правилно е отказало да бъде вписано прекратяване на участието на този съдружник, искането за което е направено след това вписване. Това е така защото на вписването на решенията за изменение и допълнения на дружествения договор е придадено конститутивно действие - арг. от чл. 140, ал. 3 ТЗ във вр. с чл. 140, ал. 2 ТЗ. Следва да се има предвид и че при насочено принудително изпълнение върху дял на съдружник в ООД, какъвто е разглеждания случай съдебният изпълнител разполага с процесуалното правомощие да овласти взискателя да предяви пред окръжния съд по седалището на дружеството иск за неговото прекратяване. Съгласно разпоредбата на чл. 517 от ГПК запор върху дружествен дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенция по вписванията, като запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. С налагането на запора се цели да се лиши длъжника от възможността да се разпорежда с дружествените си дялове от капитала, поради което е недопустимо вписването на заличаване на въпросния съдружник, след налагане на запора, независимо дали това е изрично и само по негова воля чрез волеизявление по предизвестие за напускане по реда на чл. 125 ал. 2 от ТЗ или е обективирано в решение на ОС на съдружниците в дружеството за изключването му. С нормата на чл. 517 от ГПК се създава ново основание за прекратяване на дружеството с ограничена отговорност, а именно - по решение на окръжния съд по седалище на дружеството по иск на овластения взискател да иска прекратяването му. Правото на взискателя да иска принудително удовлетворяване от ликвидационния дял на съдружника - длъжник, на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, конкурира с правото на съдружника да претендира равностойността на дружествения дял, респ. на ликвидационен дял при прекратяване на членството или на дружеството на основанията по чл. 125, ал. 1 от ТЗ. Именно за да гарантира възможността на кредиторите на съдружника - длъжник да предизвикат прекратяването на дружеството, за да се удовлетворят от ликвидационния дял на длъжника, което право да не бъде парирано от инициираното от длъжника          , респ.-третото задължено лице – дружеството, прекратяване на членствените правоотношения, законодателят е предвидил запора върху дела на съдружника в търговското дружество. Забраната за разпореждане с дела на съдружника, след вписването на запора, е насочена към разпоредителните действия на съдружника. Забраната към съдружника - длъжник обхваща и забрана да се въздейства върху членствените правоотношения (решение № 835 от 28.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 472/2006 г., I т. о., включително и от самото дружество с решение за прекратяване участието на съдружника, тъй като с горното може да се измести момента на определяне на стойността на дружествения дял и да се ощетят интересите на кредиторите. Съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, имуществените последици от прекратяване членството на съдружника се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, а според чл. 517, ал. 3 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството, а след изтичането на три месеца (ако в този срок дружеството не удовлетвори вземането на взискателя, или не му изплати припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон), съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване, като след прекратяване на дружеството с решението на съда, се извършва ликвидация. От цитираните норми е видно, че ако се приеме, че запорът върху дяловете на съдружника-длъжник не е пречка за прекратяване на участието му в дружеството по решение на  ОС, дори и в хипотеза на изключването му по чл. 126 ал.3 и ал.4 от ТЗ, следва, че правото на кредитора, в чиято полза е наложен запорът се трансформира в право да се удовлетворят от паричната сума, равностойна на дела му, но определена към един момент, който не зависи от волята на запорния кредитор - този на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството. Към тези два момента - по чл. 517, ал. 3 от ГПК и този на предхождащото го прекратяване на членственото правоотношение на съдружника, стойността на дела на съдружника-длъжник може да е различна. Затова запорният кредитор има интерес от запазване на членственото правоотношение на съдружника. Предвид горното съдът споделя мотивите на длъжностното лице, че вписаният запор върху дружествения дял препятства вписване на заличаване на лицето като съдружник, независимо от това дали горното е настъпило ех lege поради изтичане на срока на предизвестието по чл. 125, ал.2 от ТЗ или на основание на решение на извънредно ОС на съдружниците. Наличието на запор върху дружествения дял на съдружника е пречка за вписване на неговото заличаване, без данни за заличаване на запора преди това. В тази насока има и константна съдебна практика на въззивната инстанция, а именно: решение № 1495/14.08.2012г. по т.д. № 2583/2012г. на САС, ІІІ състав, решение № 200/30.01.2015г. по т.д.№271/2017г. на АС-София, решение № 1325/01.11.2012г. по т.д.№ 1327/2012г. на АС – Пловдив, решение №119/13.05.2016г. на АС-Варна по т.д.№277/2016, решение № 166/14.06.2017г. на АС-Пловдив по т.д.№ 296/2017г., решение № 321/12.05.2017г. на ОС-Варна по т.д.№433/2017г., решение № 159/09.06.2017г. на АС-Пловдив по т.д.№ 244/2017г. и др., а решението, на което се позовава жалбоподателя е инцидентна практика, която не се споделя от настоящия съдебен състав.

Воден от горните съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена и

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№ . 20190714174207, подадена от „Г.-3“ ООД, ЕИК ********, чрез адв. В.В. с адрес ***, срещу отказ №20190620102912/21.06.2019г. на длъжностното лице от Агенцията по вписванията-ТР, с който по заявление с вх.№ 20190620102912/20.06.2019г. е отказано вписването на промени по партидата на дружеството, а именно прекратяването на участието на съдружника Х. Д.С.и нов едноличен собственик на капитала – Г.М.А..

            Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

 

 

                                                           СЪДИЯ: