Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

23.02.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

26.01.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

533

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Депозирана е жалба от Н.А. Т. С. М. от ***, действащ чрез адв.М.С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0318-000088/14.11.2022 г., издадена от  – С. И. Б., в качеството му *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кирково, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон, в нарушение на процесуалните правила и несъответстваща на целта на закона. 

Излага съображения, че оспорената ЗППАМ е постановена при неясна фактическа обстановка и при липсва на мотиви, което се явявало отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Оспорва изцяло съдържанието на процесния АУАН № GA824409/14.1.2022 г. Сочи, че жалбоподателят не владеел български език и не му бил осигурен преводач, който да разясни правата му. Въвежда доводи, че административният орган не бил конкретизирал правното основание за издаване на оспорения акт.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0318-000088/14.11.2022 г., издадена от  – С. И. Б., в качеството му *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кирково, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В съдебно заседание се представлява от адв. М.С., който поддържа жалбата. Излага съображения, че от събраните по делото доказателства не се доказало наличието на фактически и правни основания за издаването на оспорената заповед. Сочи, че оспорената от него декларация, с която органът се опитвал да докаже, че на жалбоподателя е бил осигурен преводач, бил един порочен документ, който не съдържал данни за езика, на който му е бил извършен превода, нито данни за качеството на лицето, което е извършило превода. Счита, че в случая е нарушено правото на защита Н.М. и не са изпълнени указания на съда във връзка с разпределението на доказателствената тежест. Липсвали и доказателства относно за годността на техническото средство „Дрегер”.

Ответникът по жалбата – С. И. Б.,  *** към ОДМВР гр.Кърджали, РУ - Кирково, се явява лично. Оспорва изцяло жалбата, като счита ЗППАМ за законосъобразна и обоснована. Излага съображения, че на жалбоподателя е било разяснено на разбираем за него език – ***, характера на наложената му ПАМ като освен това Н.М. разбирал и български език. Моли съда да отхвърли жалбата.

По делото е представено и писмено становище от юрисконсулт С.Ч., действащ в качеството си на пълномощник на издателя на оспорената ЗППАМ. Излага доводи за законосъобразност и обоснованост на наложената принудителна административна мярка. Оспорва жалбата изцяло като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства: Акт за установяване на административно нарушение Серия **, № *** от 14.11.2022 г.; Талон за изследване № *** от извършена проверка за концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози; Свидетелство за регистрация на МПС № *** /на *** език/; Докладна записка, относно констатирано нарушение по ЗДвП, с рег. № 318р-16268 от 14.11.2022 г.; Мотивирана резолюция № 22-0318-М000052  от 15.11.2022 г., изготвена от В. Б. К. на длъжност: *** в ОД на МВР – Кърджали; Заповед № 292з-2/01.01.2022 г. на директора на ОД на МВР – Кърджали; Декларация от 14.11.2022 г., с положен подпис от Н. Т. С. М., удостоверено с подпис, имена, ЕГН и адрес на преводач С. Б. М.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0318-000088/14.11.2022 г., издадена от  – С. И. Б., в качеството му *** към ОДМВР - Кърджали, РУ – Кирково, се установява, че: На 14.11.2022 г., около *** часа в ***, Н.А. Т. С. М. от *** е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № ***, като при извършена проверка от служители на РУ - Кирково при ОДМВР – Кърджали за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с № ***, е било констатирано наличие на алкохол от 1.69 промила. На водача е издаден талон за изследване № *** от 14.11.2022 г., в който е отразена отчетената стойност от техническото средство – 1.69 % на хиляда. Талонът е връчен на жалбоподателя, който го е подписал без възражения; На Н.А. Т. С. М. е съставен и АУАН серия GA № 824409/14.11.2022 г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП; Жалбоподателят е бил задържан за срок от 24 часа, при което правата му, свързани със задържането, са му били разяснени с помощта на преводач, удостоверено с подписи, ЕГН, имена и адрес на местоживеене. Описаният в съставената декларация преводач на жалбоподателя е посочен като свидетел и съставения АУАН; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0318-000088/14.11.2022 г., издадена от *** към ОДМВР гр.Кърджали, РУ - Ардино, на Н.А. Т. С. М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № ***, за срок от 6 месеца, при което са отнети СРМПС № *** и 2бр. регистрационни табели с номер № ***. Заповедта е издадена въз основа на съставения АУАН серия GA № 824409/14.11.2022 г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП; Административнонаказателното производство, образувано с АУАН серия GA № 824409/14.11.2022 г. е прекратено с Мотивирана резолюция № 22-0318-М000052  от 15.11.2022 г., изготвена от *** в ОД на МВР –Кърджали. Производството е прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН и чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, предвид образуваното срещу Н.А. Т. С. М. Бързо производство № **/*** г. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, респ. оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган - *** в РУ - Кирково към ОДМВР - Кърджали, оправомощен със Заповед № 292з-2/01.01.2022 г. на директора на ОДМВР Кърджали (т. 2.), приложена по делото.  По делото не са въведени доводи и липсват данни, че на 14.11.2022 г. издателят на заповедта – *** в РУ – Кирково към ОДМВР - Кърджали, да е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. Видно от представените доказателства, към релевантната дата С. И. Б. е заемал длъжността *** към ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Кирково и е бил на работа. С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0318-000088/14.11.2022 г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – *** в РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, действа по делегация, на основание посочената по-горе Заповед рег.№ 292з-2/01.01.2022 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Във връзка с горното, съдът намира за необходимо да посочи, съгласно чл. 165 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, като по силата на ал.  2, т. 3 от посочената разпоредба, при осъществяване на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози. С горепосочената Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.  на основание чл. 165 от ЗДвП министърът на МВР е определил да осъществяват контрол по ЗДвП три основни структури на МВР, измежду които и ОД на МВР. В конкретния случай издателят на оспорената ЗППАМ е действал като оправомощено лице от директора на ОД на МВР – Кърджали, респ. същият е компетентен да издава ЗППАМ.

Предвид горното, според настоящия състав оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което е наложена ПАМ. При издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Безспорно е, че заповедта е издадена от лице, което е издало и процесния АУАН, което обаче не опорочава издадената заповед и не води до нейната законосъобразност, респ. съдът не възприема доводите на пълномощника на жалбоподателя в обратната насока. В тази връзка следва да се отбележи, че производството по налагане на административно наказания по реда на ЗАНН, което се образува със съставянето на АУАН и производството по налагане на принудителна административна мярка по реда на ЗДвП, макар и за едно и също нарушение, са отделни производства. Първото от тях приключва с издаването на НП, което подлежи на обжалване по реда на ЗАНН пред съответния районен съд, чието решение подлежи на обжалване с касационна жалба пред съответния административен съд. Производството по издаване на ЗППАМ е отделно производство и е регламентирано в чл. 171 и сл. от ЗДвП, като издадената заповед подлежи на обжалване по реда на АПК.

С други думи, обстоятелството, че АУАН и ЗППАМ са издадени от едно и също лице – *** в РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като от горецитираните заповеди на министъра на вътрешните работи и директора на ОДМВР – Кърджали се установява компетентността на посоченото лице да издава АУАН за нарушения на ЗДвП, каквото е и процесното и съответно, да издава ЗППАМ при наличие на хипотезата, предвидена в нормата на чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП хипотеза.

В оспорената ЗППАМ е конкретизиран и срокът на действие на принудителната мярка, а именно: „за срок от 6 месеца“. Така отразеният срок е в съответствие с предвидения в разпоредбата на чл. 171, 2А, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която ПАМ от този вид се прилага за срок от 6 месеца до 1 година.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.  

 Съгласно чл. 171, т. 2а, б.„б“ ЗДвП, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай оспорената ПАМ е наложена на Н.М. за  нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – неспазване на забраната да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, за което нарушение му е съставен и АУАН серия GA № 824409/14.11.2022 г.      

Съдът намира за установено по делото, че на 14.11.2022 г., около *** часа в ***, Н.А. Т. С. М. от *** е управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № ***, с концентрация на над 0.5 на хиляда, а именно 1.69 на хиляда, установено с техническо средство Дрегер 7510 с № ***/тарирано до м.03.2023 г./. Това обстоятелство се установява по несъмнен начин от приетите по делото доказателства, които са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи по между си. В тази връзка следва да се отбележи, че на жалбоподателя е бил издаден талон за изследване № ***, надлежно връчен на Н.А. срещу подпис. Изложените от пълномощника на жалбоподателя доводи за нередовно връчване, нарушено право на защита и доказателства за годността на техническото средство, са голословни, формално въведени и напълно се опровергават от приобщените по делото писмени и гласни доказателства.

В процесния талон за изследване е вписана и точната стойност на установения с техническото средство положителен резултат за наличие на алкохол в издишвания въздух - 1.69 промила. Жалбоподателят е подписал без възражения съставения талон за изследване, както и съставения му АУАН. Видно то представената по делото декларация и изявлението на административния орган, действията на контролните органи и правата на жалбоподателя са му били надлежно разяснение на разбираем за него език, което е удостоверено с подписа и индивидуализиращите данни на преводача. В оспорения акт изрично е отразен номера и времевия период, до който е тарирано техническото средство. В заключение съдът приема, че на Н.А. Т. С. М. е извършена надлежна проверка с годно техническото средство, при което същият е приел отчетения от техническото средство резултат, поради което концентрацията на алкохол правилно е установена  въз основа на приетите от водача показания на техническото средство.

Предвид горното, според настоящия състав по отношение на жалбоподателя са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, тъй като констатираното при проверката нарушение, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл. 171 от ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горното деяние е било установено със съставения срещу жалбоподателя АУАН и се установява от приетите по делото доказателства, поради което приложената спрямо лицето ПАМ се явява обоснована и съответна на материалния закон. Предвид значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, то наложената ПАМ се явява съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е собственик на управляваното от него превозно средство – лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***, видно от съдържанието на приетото като доказателство Свидетелство за регистрация на МПС № ***. Безспорно е, че лицето спрямо което е приложена ПАМ е чужденец – гражданин на ***, което обаче е без значение в случая, тъй като същият е управлявал гореописаното МПС на територията на РБългария и по аргумент от чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ, намирайки се на територията на Република България, е имал всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. Предвид това и при липсата на нормативна уредба, ограничаваща приложението на Закона за движение по пътищата само спрямо български граждани, и с оглед характера на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, липсва предпоставка тя да не бъде приложена спрямо чужденец, извършил нарушение на българска територия, какъвто е и настоящият случай.

На следващо място, съдът приема, че процесната принудителна административна мярка се явява и в съответствие с принципите, визирани в чл. 6 от АПК. Същата е съответна и съразмерна с целта на закона, като с налагането й не се ограничават правата на жалбоподателя, респ. не се засягат права и законни интереси в степен по-голяма от най-необходимото за целта, за която актът се издава.  В конкретния случай с прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.„б“ от ЗДвП са постигнати целите на административната принуда, като наложената ПАМ е в съответствие на установеното наличие на концентрация на алкохол в кръвта на Н.А. Т. С. М. от ***. Липсват основания да се приеме, че е допуснато нарушение на принципите, въведените в чл. 6, ал. 4 във вр. ал. 3 от АПК.

Предвид горното, съдът намира, че извършените от административния орган действия по издаване на оспорения акт, са законосъобразни и в съответствие с действащата нормативна уредба.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0318-000088/14.11.2022 г., издадена от *** в РУ - Кирково към ОДМВР гр.Кърджали, е законосъобразна и обоснована. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя не се дължат разноски, като предвид надлежно релевираното от страна на юрисконсулт Ч. за присъждане на разноски, в полза на ОДМВР – Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А. Т. С. М., роден на *** г. в ***, притежаващ документ за самоличност ***, издаден в ***, действащ чрез адв.М.С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0318-000088/14.11.2022 г., издадена от  – С. И. Б., в качеството му *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кирково, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като неоснователна.

ОСЪЖДА Н.А. Т. С. М., роден на *** г. в ***, притежаващ документ за самоличност ***, издаден в ***, да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.

                                                                              Председател: