Р
Е Ш Е
Н И Е
К., 11.06.****
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – К., гражданска колегия
в открито съдебно заседание на 31.05.**** г.
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕЙКО НЕЙКОВ
при
секретаря Детелина Д., като разгледа докладваното от съдия Нейков гр.дело № 278/**** година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Гражданско
дело № 278/**** г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от
адв. П.К., САК, пълномощник на С.Н.М., ЕГН ********** *** против З. „Д.Ж.и з.“ АД, ***, с правно
основание: чл. 45 ЗЗД и чл. 432 от КЗ и цена на иска 10 000 лв. заявен
като частичен от 30 000.
С
Определение №*****/29.01.****г. на основание чл.83, ал.2 ГПК, съдът е освободил
ищцата от държавна такса и разноски по настоящото производс.тво
Ищецът,
чрез процесуалния си представител сочи, че в резултат на ПТП били причинени
телесни увреждания на С.Н.М., на 47 години.
Сочи,
че на *****г. около 08:40 ч. в гр. С.на
бул. „*****“ пред *****водачът С.Д.С., управляващ л.а. „*****“ с рег. № *****нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал
пресичащата пешеходна пътека С.Н.М.. Вследствие на удара пострадала пешеходката
С.М., като и били причинени телесни увреждания описани в исковата мчолба.
Твърди,
че във връзка с причиняване на процесното ПТП на виновниия водач С.С. му бил
съставен АУАН № *****. Причина за настъпване на ПТП били
допуснатите от него нарушения на правилата за движение по пътищата. Водачът на
л.а. „*****“ с рег. № *****не пропуснал пресичащата на пешеходна пътека С.М..
Твърди,
че за увреждащия л.а. „*****“ с рег. №, управляван от С.Д.С., била налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ з.п. **********/19.05-**** г. със срок на валидност една година, считано от
19.05.**** г. до *****г. със „З.Д.Ж.и З.“ АД, ***.
Сочи,
че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата предявила претенцията
си за изцлащане на обезщетение пред „З.Д.Ж.и З.“ АД, *** и представила всички
документи, с които разполагала. Била
заведена щета с № *****/ ****-01, но към настоящия момент ответникът не е
изплатил обезщетение.
Твърди, че при процесното ПТП С.Н.М. получила следните травматични увреждания:
контузия на гръдния кош; контузия на коляното и десния крак - кръвонасядания и
охлузване по коляното; контузия на левия лакът -кръвонасядане и разкъсно —
контузна рана по лакьтя и кръвонасядане по предмишницата; травма на гърба;
болки в гръдния кош, ръцете и рамото и други. След инцидента пострадалата била
откарана в КДБ/СО на УМБАЛ - С.с оплаквания от силна болка. Извършен бил
преглед и били направени рентгенографии и ехография на коремни органи, както и
консултация с ортрпед, в резултат на които били установени контузия на гръден
кош, контузия на коляното, и десния крак и контузия на левия лакът. Била
освободена още същия ден за домашно лечение с основната диагноза Contusio thoracis.
Сочи,
че на 02.06.**** г. ищцата била
прегледана от ортопед-травматолог поради оплаквания от силна болка в дясна
гръдна половина. В резултат на направения преглед било констатирано, че са
налице палпаторна болка, оток, подкожно кръвонасядане и охлузване по З.ната
страна на ляв лакът, палпаторна болка в областта на дясна гърда и страничната
повърхност на дясна гръдна половина и двустранно отслабено везиколарно дишане
повече в дясно. Поставена й била диагнозата Контузия на гръдния кош и й била
предписана медикаментозна терапия и спазване на режим на покой. На 04.06.****
г. пострадалата била прегледана от съдебен лекар, който установил, че
вследствие на претърпяното ПТП С. е получила: Контузия на гръдния кош; Контузия
на коляното и десния крак - кръвонасядания и охлузване по коляното; Контузия на
левия лакът — кръвонасядане и разкъсно - контузна рана по лакьтя и
кръвонасядане по предмишницата. На 15.06.**** г. ищцата била прегледана от
специалист нервни болести поради оплаквания от болки в дясна гръдна половина, болки
в главата със стягащ характер и безсъние. Установена била палпаторна
паравертебрална болезненост в дясна торакална облает. Поставена й била
диагнозата Притискане на нервни коренчета и плексуси при други дорзопатии и й е
назначена медикаментозна терапия за дома.
На 15.06.**** г. С.М. за втори път била прегледана от специалист нервни
болести поради персистиращи оплаквания от болки в торакалната част на гьрба с
ирадиация на болката към дясна плешка, като болката била най - силно изразена в
облаестта на 5,6,7 междуребрие. Назначена й била медикаментозна терапия за
дома.
На
20.07.**** г. пострадалата постъпила за
лечение в неврологично отделение към МБАЛ „Д-р Х. *** поради оплаквания от
болки в кръста, гьрба, дясна плешка с ирадиация към десния крак. Болката се
засилвала при движение и натоварване и била съпроводена с изтръпване на същия.
Направени са били параклинични и образни изеледвания и й била назначена
медикаментозна терапия. Изписана била на 25.07.**** г. с окончателната диагноза
Увреждане на седалищния нерв и спрепоръки за ХДР.
На
21.09.**** г. ищцата била прегледана от специалист физиотерапевт във връзка с
болки в двете ръце и кръста. Установена била палпаторна болезненост в двете
раменни стави и в облаетта на ТН4-ТН10 и паравертебрално в дясно, придружени с
ограничени активни движения в двете раменни стави - флексия и абдукция. В
резултат било налице затруднено
самообслужване и ДЕЖ. Поставена й била диагнозата: Увреждане на меките тъкани, свързано
с претоварване, натварване и натиск и й назначени физио - терапевтични
процедури. На 11.11.**** г. ищцата била прегледана от ортопед - травматолог
поради оплаквания от болки и ограничена подвижност в травмираното при ПТП рамо. Установена била палпаторна
болезненост в преден и латерален аспект на раменна става, както и ограничени
абдукция антеверзия и ретроверзия. При активни и пасивни движения се
забелязвало ограничение в техния обем и провокация на болката. Поставена й била
диагнозата Адхезивен капсулит на рамото.
Твърди,
че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП С.Н.М. търпяла силни
болки и много страдания, като същата не се чувствала добре физически и
емоционално. Вследствие на получените наранявания пострадалата следвало да
спазва режим на покой и да не се натоварва физически и психически. Причинените
й травми предизвикали болки, които продължавали дълго време след датата на ПТП
и водели до ограничаване в обема на движение на травмираните крайници. В резултат
С. изпадала в състояние, при което й било трудно да се самообслужва и поради
тази причина се нуждаела от чужда помощ за З.оволяване на елементарните си
нужди от ежедневието. Преди процесното ПТП тя била напълно самостоятелна жена с
активно ежедневие, но след инцидента била зависима от помощта на своите близки
и прекарвала ежедневието си предимно е легнало положение. Освен болките и
дискомфортьт ищцата изживяла и силен стрес по време на пътния инцидент, който
се отразил изключително негативно на
здравословното и емоционалното й състояние.
Моли
съда да осъди ответника „З.Д.Ж.и З.“ АД,
*** да заплати на С.Н. Мержимекова
обезщетение в размер на 10 000,00
лв., частичен иск от 30 000 лв, за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни
увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение са причинените й в тази
връзка имуществени вреди в размер на 85,18 лв.
Претендира
законната лихва върху сумите, считано от 05.06.**** г. до окончателното
изплащане на сумите.
Моли
съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество чрез
юрисконсулт Н.Г..
Счита
предявените искове за процесуално недопустими, с оглед на това, че депозираната
от С.Н.М. застрахователна претенция не отговаряла на изискванията на чл. 380 от КЗ за предоставяне на пълни и точни данни за банкови сметки, по които
евентуално да бъдат изплатени исканите обезщетения. Във връзка със
застрахователната претенция, подадена чрез адв. А.Б., въз основа на която била
образувана щета № ***********, в срока по чл.108, ал.1 КЗ с писмо от 03.08.****
г. застрахователят отправил уведомление, че по претенцията липсва информация за
банкова сметка, ***, такава не била предоставена. В допълнение, банковата
сметка следвало да бъде представена към момента на предявяване на застрахователната
претенция, в противен случай пострадалият изпадал в хипотезата на забава на
кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, тьй като при определяне на размера на
евентуално дължимо застрахователно обезщетение дружеството било изправено пред
фактическа невъзможност да извърши плащане. По претенцията не бил представен
документ, който да свидетелства за надлежно упълномощаване на адв. А.Б. по
отношение на завеждането на извънсъдебна писмена претенция пред застрахователя.
Пълномощното, представено заедно с договора за правна помощ, съдържало упълномощаване само по отношение на
завеждането и воденето на дела пред съда. Предвид това, сочи че застрахователят не бил сезиран надлежно.
В
условията на евентуалност, счита, че исковата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди била недопустима, доколкото част от тях изобщо не били
включени в предмета на писмената претенция по чл.380 КЗ. Видно било от
представените към настоящия отговор на искова молба документи, предоставени от
адв. Б. на застрахователя във връзка с образуваната преписка по щета ***********,
телесните увреждания, чието обезщетяване се претендирало в писмо с вх.№ ****от
21.07.**** г. по извънсъдебната претенция били: контузия на гръден кош,
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на коляното на десния крак,
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на левия лакът и кръвонасядане на
предмишницата. С писмо с вх.№ ****от 11.09.**** г. адв. Б. представил по щетата епикриза, издадена от
Неврологично отделение към МБАЛ „********“ ЕАД, съдържаща диагнозата „увреждане
на седалищния нерв“. С оглед гореизложеното, по отношение твърдените с исковата
молба телесни увреждащия, изразяващи се в „Притискане на нервни коренчета и
плексуси при друга дорзопатии“ не била изпълнена процесуалната предпоставка,
предвидена в КЗ, а именно завеждане на претенция по чл.380 КЗ. Посочената
диагноза била поставена на 15.06.**** г. от д-р Б., съгласно приложения към
исковата молба амбулаторен лист от същата дата, преди писмото от 11.09.**** г.
и преди изтичането на срока за произнасяне по застрахователната претенция.
Същото се отнасяло и за констатираното с амбулаторен лист от 21.09.**** г.
„Увреждане на меките тъкани, свързано с претоварване, натварване и натиск“,
доколкото отказът за изплащане на застрахователно обезщетение, обективиран в
писмо с изх.№ **** от 05.10.**** г., бил постановен седмици след установяването
на тази травма. Съгласно чл.498. ал.2 КЗ увреденото лице било длъжно да
представи на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са
свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, като му съдейства
при установяването на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на
вредите.
Счита, че исковата претенция за обезщетение за
имуществени вреди е недопустима, доколкото част от тях също не били включени в
предмета на писмената претенция по чл.380 КЗ. С писмо с вх.№ ****от 11.09.****
г. адв. Б. представил по щетата фактура № *******от 28.07.**** г. за сумата от
28,13 лв., като претендира този размер като причинени във връзка с процесното
ПТП имуществени вреди. По реда на чл.380 КЗ не било претендирано обезщетение за
имуществени вреди за сумата от 57,05 лв. по фактура № *******от 06.11.**** г.
Оспорва
така предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да постановите съдебно решение, с което да ги
отхвърлите изцяло, като на основание чл.78 от ГПК моли да им присъди разноските в настоящото производство,
в това число и за юрисконсултско възнаграждение. Моли съда също да отхвърли и акцесорния иск по чл. 86
от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск. В
случай, че намери исковете за основателни, моли съда да намали размерите на претендираните
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, тъй като претендираните с
исковата молба били прекомерно завишени
и не съответствали, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични
случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание
понятието „справеддивост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Твърди,
че С.Д.С. не носи изключителна вина за настъпидите вреди, вследствие на ПТП от *****г.,
около 08:40 ч., в гр. С.з., на бул. „*****“ № ***.
Счита,
че С.М. е нарушила императивните правни норми на ЗДвП и това й поведение се
намирало в пряка и непосредствена причинно -следствена връзка с настъпилите от
процесното ПТП вредоносни последици. В този смисъл, прави изрично възражение за
съиричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Счита,
че поведението на М. разкривало белезите на съпричиняване по смисъла на чл.51 ЗЗД, с оглед на което при определяне справедливия размер на дължимото от страна
на ответното дружество застрахователно обезщетение, това обстоятелство,
следвало да бъде отчетено и размерът на обезщетението да бъде съобразен с него.
Оспорва
твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца по вид, интензитет и
характер, както оспорва и твърденията за тяхната продължителност -
представените медицински документи били недостатьчни.
Твърди,
че исковата претенция било прекомерно завишена по размер и не отговаряла на
критерия справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Признава
за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП между ответното дружество и собственика на МПС марка „Форд“,
модел „Мондео“, с рег.№ *****, по силата на Застрахователна полица № **********.
Оспорва
представения в исковата молба механизъм на ПТП. Намира фактическите твърдения
на ищеца за несъответстващи на действителното положение при реализираното
пътнотранспортно произшествие. Видно било от представените с настоящия отговор
АУАН № *****/**** г. и Наказателно постановление № *****/21.07.**** г., че
ищцата внезапно изскочила на пътното платно, като е пресичала по продължение на
тротоара на ул. „******“.
Оспорва
медикобиологичния характер на всички описани като настъпили увреждания при
ищцата, във връзка с които твърди да тьрпи неимуществени вреди, като оспорва и
тяхната продължителност.
Твърди,
че поставената на 15.06.**** г. диагноза „Притискане на нервни коренчета и
плексуси при други дорзопатии“ диагнозата „Увреждане на седалищния нерв“ във
връзка, с която ищцата е била хоспитализирана в периода 20.07.**** г. - 25.07.****
г., както и констатираното с амбулаторен лист от 21.09.**** г. „Увреждане на
меките тькани, свързано с претоварване, натварване и натиск“,не се намирали в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Твърди, че тези травми се дължали
на дегеративни промени, настъпили в организма на С.М. заради наличии предходни
заболявания, от които страдала - инсулинозависим захарен диабет и диабетна полиневропатия, а не в
следствие на процесното ПТП. Същите били констатирани след като е отминал
значителен период от време след инцидента. Следвало да се посочи, че към датата
на ПТП, когато непосредствен след
неговото настъпване ищцата е прегледана в спешното отделение в УМБАЛ „*****“ АД
в гр. С.з., както и при извършените на 02.06.**** г., на 15.06.**** г. и на
07.07.**** г. прегледи и съобразно данните от съдебномедицинското удостоверение
№ 74-1/**** г. не били констатирани болките в раменните стави. Тези оплаквания
на ищцата възникнали през септември ****
г., не кореспондирали с уврежданията,
констатирани в медицинската документация от извършените след ПТП прегледи и не
можели да бъдат приети като усложнения
на същите.
Твърди,
че доколкото ищцата имала придружаващи заболявания, същите са оказали влияние и
са забавили оздравителния процес, редуцирали са значително възстановителните
способности на организма на пострадалата.
Оспорва
твърдението, че процесният инцидент се е отразил негативно на психиката на
ищцата, като същата изпитвала
непрестанен стрес, страх и психически дискомфорт.
Във
връзка с предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, твърди, че
извършените разходи били недължими, доколкото не са налице медицински
документи, които да установяват, че същите са извършени във връзка с
вредоносная резултат от ПТП.
Посоченият
във фактура № *******от 28.07.**** г. медикамент „Беталок зок табл. 50 мг. X 28
бр.“ се предписвал по лекарско предписание, каквото не е представено от страна
на ищеца, като същият се предписвал при повишено кръвно налягане и болки в
сърцето, т.е този лекарствен продукт не
бил необходим на М. във връзка с травмите, евентуално настъпили при ПТП,
а във връзка с диабета, от които същата страда. Лекарствените продукти
„Корнегел гел 5%“ и капки за очи „Офтакуикс колир 5 мг./мл“ били свързани с
лечение на заболявания на корнеята на окото и бактериален конюктивид. По
отношение на лекарствените продукти, съдържащи се във фактура № *****от 06.11.****
г., с оглед датата на която същите били закупени, счита, че не са били
необходимите на М. във връзка с травмите, евентуално настъпили от ПТП, отново
се касаело за медикаменти, които нямали връзка с посочените в исковата молба
телесни увреждания, доколкото се касаело за сироп за кашлица „Синекод х 10
Новартис“, лекарство при хрема и обриви „Рупафин“и хранителна добавка при
безсъние.
Оспорва
претенцията по акцесорния иск за лихва по аргументи за неоснователност на
главния иск, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от
които същите се претендират.
В
условията на евентуалност, оспорва претенцията на ищцата при уважително решение
да й бъде присъдена законна лихва, считано от датата 05.06.**** г. В срока по
чл.108, ал.1 КЗ с писмо от 03.08.**** г. ищцата била уведомена, че за
установяване на основанието и размера на претенцията е необходимо съдействието
на пострадалото лице на основание чл.498, ал,2 КЗ, като на основание чл.106,
ал.З КЗ, застрахователят поиска представяне на допълнителни документи, от които
да може да се определи както основанието на претенцията, така и размера на
същата. Горепосочените факти се установявали чрез представеното с исковата
молба уведомление с вх.№ ****от 03.08.**** г.
Оспорва изцяло иска за присъждане на
лихва по претенцията за неимуществени вреди по аргумент за неоснователност на
главния иск, в условията на евентуалност оспорва началния момент, от който се
претендирала лихвата.
Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцата и
процесуалният и представител заявяват, че поддържат исковата молба и изложените
в нея доводи, допълнителни молби и доказателствени искания.
В съдебно заседание ответното
дружество, чрез процесуалния си представител оспорва исковете по изложените в
отговора съображения.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът прие за безспорно между
страните обстоятелството, че на *****г.
около 08,40 часа в гр. С.на бул. „*****“ № ***, било реализирано ПТП и за увреждащия л.а. „*****“ с рег. № *****,
управляван от С.Д.С., към тази дата е била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ з.п. **********/19.05-****
г. с ответнника „З.Д.Ж.и З.“ АД, ***.
От представеният по делото АУАН №GА ***** и наказателно постановление №***** издадени от с-р ПП-ОДМВР С.се установява,
че водачът С.Д.С. е
нарушил чл. 119,
ал.1 от ЗДвП
като по този начин е причинил процесното ПТП при което е пострадала С.М..
Спорни по делото са получените от пострадалата С.
Мердижимекова травми както и продължителността и интензитета на търпените от
нея болки и страдания.
Нанесените на ищцата телесни увреждания в
следствие ПТП – то съдържащи се в събраните писмени доказателства – Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО № 993/ *****г. с 2 бр.
допълнителни листа към него, Амб. лист № 001001/ 02.06.**** г., СМУ на живо
лице № 74-1/ **** г., Амб. лист № *****/ 15.06.**** г., Изследване от Д-р Л. С.
от 23.06.**** г., Амб. лист № ****70/ 07.07.**** г., Епикриза ИЗ № 5211/ ****
г. от МБАЛ „Д-р Х. ***/ 21.09.**** г. и Амб. лист № ****/ 11.11.**** г., амб.лист № 000145/10.02.**** г.; Епикриза ИЗ 954,
изд. от МБАЛ „Д-р Х. ***/06.02.**** г., ведно с касов бон; амб.л.№
000121/08.03.21 г., 2бр. амбулаторни листове с
№703/05.04.21г. и №646/06.04.21г., установяват:
-контузия на гръдния кош; Контузия на коляното и десния крак –
кръвонасядания и охлузване по коляното; Контузия на левия лакът – кръвонасядане
и разкъсно – контузна рана по лакътя и кръвонасядане по предмишницата; Травма
на гърба; Болки в гръдния кош, ръцете и рамото.
На 02.06.**** г. е прегледана от
ортопед-травматолог и е констатирано, че са налице палпаторна болка, оток,
подкожно кръвонасядане и охлузване по З.ната страна на ляв лакът, палпаторна
болка в областта на дясна гърда и страничната повърхност на дясна гръдна
половиан и двустранно отслабено везиколарно дишане повече в дясно. Поставена й
е диагнозата Контузия на гръдния кош и й е предписана медикаментозна терапия
и спазване на режим на покой.
На 04.06.**** г. пострадалата е
прегледана от съдебен лекар, който установява, че вследствие на претърпяното
ПТП ищцата е получила: Контузия на гръдния кош;
Контузия на коляното и десния крак – кръвонасядания и охлузване по коляното;
Контузия на левия лакът – кръвонасядане и разкъсно – контузна рана по лакътя и
кръвонасядане по предмишницата.
На 15.06.**** г. ищцата
е прегледана от специалист нервни болести поради оплаквания от болки в дясна
гръдна половина, болки в главата със стягащ характер и безсъние. Установена е
палпаторна паравертебрална болезненост в дясна торакална област. Поставена й е
диагнозата Притискане на нервни коренчета и плексуси при други дорзопатии и
й е назначена медикаментозна терапия за дома.
На 15.06.**** г. Ищцата
отново е прегледана от специалист нервни болести поради болки в торакалната
част на гърба с ирадиация на болката към дясна плешка, най – силно изразена в
областта на 5,6,7 междуребрие с назначена медикаментозна терапия за дома.
На 20.07.**** г. е
постъпила за лечение в неврологично отделение към МБАЛ „Д-р Х. *** поради
оплаквания от болки в кръста, гърба, дясна плешка с ирадиация към десния крак.
Болката се засилвала при движение и натоварване и е била съпроводена с
изтръпване на същия. Направени са
параклинични и образни изследвания и е назначена медикаментозна терапия.
Изписана била на 25.07.**** г. с окончателната диагноза Увреждане на седалищния нерв и
с препоръки за ХДР.
На 21.09.**** г. била
прегледана от специалист физиотерапевт във връзка с болки в двете ръце и
кръста. Установена била палпаторна болезненост в двете раменни стави и в
областта на ТН4-ТН10 и паравертебрално в дясно, придружени с ограничени активни
движения в двете раменни стави – флексия и абдукция. В резултат е налице
затруднено самообслужване и ДЕЖ. Поставена й е диагнозата Увреждане на меките тъкани, свързано с претоварване, натварване и
натиск и са й назначени физио –
терапевтични процедури.
На 11.11.**** г. ищцата
е прегледана от ортопед - травматолог поради оплаквания от болки и ограничена
подвижност в травмираното при ПТП рамо. Установена е палпаторна болезненост в
преден и латерален аспект на раменна става, както и ограничени абдукция
антеверзия и ретроверзия. При активни и пасивни движения се забелязвало
ограничение в техния обем и провокация на болката. Поставена й е диагнозата Адхезивен
капсулит на рамото
В о.с.з. бяха събрани гласни
доказателства във връзка с твърдените от ищцата неимуществени вреди:
Разпитаната
по делото свидетелка В.Г. заявява:-„За ПТП – то,
миналата година беше през месец май. Спомням си, С. ми се обади по телефона да отида у тях, аз отидох.
Беше в много тежко състояние, много наранена, гърбът й беше син, лявата ръка -
превързана, десният й крак, в
коляното имаше синини. Тя много със
„зор“ ставаше, ходих да й помагам, да я вдигам, масажи да й правя. И сега е
така. Много време трябваше да й се помага, 2-3 месеца. Много уплашена беше,
трепереше цялата, на лист беше. От болки се оплакваше. Сега също се оплаква,
ходихме на магазина, телефона й звънна, с лявата ръка не можеше да го извади,
аз й го извадих от джоба, болки в гърба има, постоянно мъжът й я масажира.
Преди инцидента не се оплакваше от тези болки, има заболявания – диабет, такива
болки преди инцидента нямаше.
След инцидента е влизала в болницата, по принцип за 4-5 дена, след
инцидента след месец лежеше в болница. Ползваше обезболяващи, мазила, и сега ги употребява. Беше в болница месец
след ПТП-то, около 4-5 дена. Тя се
занимава със селскостопанска работа, гледаше лавандула, от миналата година не е
ходила, не може да отиде. Преустановила
е работната си дейност след ПТП-то до сега. Психиатър не знам дали е посещавала.
Свидетелката Н.А.И. заявява: -„ за
ПТП-то, миналата година през
месец май, като се върна след инцидента, се обади по телефона, отидохме при нея
с комшийката.
Гърбът й беше целият син, десният
крак беше със синини и отекъл в коляното. Лявата ръка беше превързана.
Синини имаше по лявата ръка. Целият гръб й беше син. Доста време беше на легло,
не можеше да се обслужва, понякога ние й помагахме, обличахме я, събличахме я. Това продължи повече от месец.
След около месец и половина след инцидента влезе в болницата за процедури.
Оплакваше се от болки в гърба, постоянно се оплаква. Преди това – беше
диабетичка. Такива болки нямаше. Сега се оплаква , има постоянно болки. Беше
много уплашена, стресирана. Преди инцидента нямаше проблеми с ръката и гърба.
Имаше видими увреждания, цялата беше синя, гърба, ръцете, краката. Посещавала
е болницата след месец и половина. Не
може да приема лекарства, ползва мазила. Беше след месец и половина, 4-5 дена
беше в болница. Ходеше на полето да работи, сега не е ходила никъде. Не знам
дали е посещавала психолог.
По делото са изготвени 2 бр. съдебно-медицински експертизи изготвени от
ВЛ съдебен лекар д-р Т.С. и ВЛ неврохирург д-р М.К..
Съгласно заключението на съдебно –
медицинската експертиза, изготвена от д-р С., същия е установил, че:
-
в момента на прегледа ищцата се оплаква от болезнени движения на двете
раменни стави, повече в ляво, както и болки в кръста и гърба.
-
в областта на гърба, лявата лакътна става, дясно коляно и дясна подбедрица,
не се установяват видими травматични увреждания.
От посоченото
по-горе и наличната медицинска документация на поставените въпроси Експертизата
дава следните отговори:
1.
Пострадалата С. Н. М. ЕГН **********
*** при ПТП на *****г. е получила:
- контузия на лява лакътна става - кръвонасядане и разкьсноконтузна рана на
лакътя, кръвонасядане на лява предмишница;
- контузия
на дясно коляно и дясна подбедрица - кръвонасядане и охлузване на коляното и
дясна подбедрица;
- контузия на гръдния кош.
2.
Описаните травматични увреждания са
от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при описаното
в исковата молба пътно- транспортно произшествие - блъскане на пешеходец от лек
автомобил и последващо падане на пострадалата върху терена.
3.
Гореописаните травматични увреждания
са причинявали на пострадалата ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
4 Пострадалата е
лекувана амбулаторно. Срокът за възстановяване от травматичните увреждания е
бил в рамките на около (две - три седмици). Към момента на изготвяне на
настоящата експертиза според ВЛ д-р С., пострадалата е напълно възстановена от
получените травматични увреждания описани по- горе. Няма данни в резултат на
тези увреждания да са настъпили усложнения и остатъчни явления. След инцидента
пострадалата е търпяла умерени по интензитет болки, които са в пряка причинно
следствена връзка с претърпените травматични увреждания - контузия на гръдния
кош, контузията на лява лакътна и дясна колянна става.
Направените разходи от пострадалата
за закупените медикаменти от приложените фактури нямат връзка с претърпените
травматични увреждания.
От приложените редица медицински
документи, подробно описани в обстоятелствената част на експертиза било видно,
че пострадалата страда от следните заболявания: Инсулинозависим захаран диабет
(от 1991г.), с Диабетна полиневропатия, дегенеративни заболявания на гръбначния
стълб, артериална хипертония, застойна сърдечна недостатъчност, хипотериоидизъм
/намалена функция на щитовидната жлеза/.
След инцидента при прегледа в
Спешен център, както и при освидетелстването на пострадалата от съдебния медик,
са установени травматичните увреждания - контузия на гръдния кош, контузията на
лява лакътна и дясна колянна става.
Диагнозите в приложените медицински
документи, с изключение на контузия на гръдния кош, контузията на лява лакътна
и дясна колянна става, са в резултат на болестни процес и са усложнения на
наличните заболявания захарен диабет с диабетна полиневропатия и
дегенеративните заболявания на гръбначния стълб. Те са били налице преди датата
на инцидента и според ВЛ д-р С. нямат връзка с процесното ПТП
В
проведеното с.з. на 29.03.****г., ВЛ д-р С. заявява, че поддържа представеното
заключение, отговаря на поставени въпроси:-„За лакътя - такова нещо не срещнах в медицинските
документи, за разместване на костицата. Прегледах я изрично, нямаше такива
травматични увреждания. Не, не може да се получи, това притискане е следствие
на дегеративните промени, които
пострадалата е имала следствие на болестно увреждане на гръбначния стълб.
Направеното
изследване на скенера установи точно тези дегеративни промени в областта на
гръбначния стълб. Следствие на тези промени се уврежда областта на гърба и
болковият синдром е следствие на тези увреждания. Несъмнено е имала някои
натъртвания в областта на гърба, но това се изразява в контузия на гръдния кош.
Травмата в
областта на гръдния кош е написана като
клинична диагноза. Не са установени хематоми в областта на гръдния кош, там
където последствие съобщава за болки.
Възможно е това натъртване в областта на гръдния кош да доведе до малко по изразена болкова
симптоматика, на фона на личните заболявания. Тежестта на травмата на гръдния
кош не е такава тежка, която да провокира продължителна болкова симптоматика. Гръдният кош има предна и З.на повърхност.“
Процесуалният
представител на ищеца не оспори експертизата по отношение на констатираните
травматични увреждания и изрази становище да се приеме заключението, като по
отношение на последиците причинени от травмите оспори заключението, като
направи искане за изготвяне на СМЕ със специалност невролог във връзка с
отговора на ВЛ на въпросите свързани с травмите на лакътя и седалищния нерв.
Съдът, като взе
предвид, че ответника също е поставил въпроси към СМЕ, на които не е отговорено
и действително за част от поставените въпроси са необходими тяснопрофилирани
знания в областта на медицината, допусна и назначи СМЕ, която беше изготвена от
ВЛ д-р М.К. със специалност неврохирург-специалист при МЦ „******“ С..
Съгласно заключението на съдебно –
медицинската експертиза, изготвена от д-р К., същия е отговорил на поставените
въпроси, както следва:
1. От колко години М.
боледува от Диабет и какви усложнения на болестта са установени при нея,
описани в епикризата и останалите мед. документи?
С.Н.М. боледува от
инсулино зависим захарен диабет.Диабета е установен от 1991 година/30 години/.
Приема по определена схема два вида инсулин,като в момента е на 10 Е сутрин,10 Е обед и 10 Е вечер
инсулин новорапид и вторият е инсулин трезибо 26 Е в 22 часа.От
десет години боледува от диабетна
полиневропатия с установена придчинна връзка с диабетното заболяване.Приема
симптоматични медикаменти в стадии на обостряне на състоянието. Прекараният
преди 12 години инфаркт на миокарда е също заболяване при което диабета е в причинна връзка.
2.Какви отклонения в неврологичния статус
е описала на 15.06.**** г. невроложката д-р Б. и на какво се дължат тези
отклонения- на травматичните увреждания или на диабетната невропатия?
Амбулаторен лист № *** от 15.06.**** г на С. Н. М.
46г ЕГН ********** *** издаден от д-р Д. Б.
Основна
диагноза:Притискане на нервни коренчета и плексуси при други дорзопатии
MKБ G55.3
Придружаваща
:Диабетна полиневропатия МКБ G63.2
Анамнеза След ПТП на 29.05. съобщава за болки в дясна гръдна
половина, болки в главата със стягащ характер, безсъние. Диабетичка от 1991г на
постоянна инсулинова терапия
Обективно
състояние -Палпаторна паравертебрална болезненост в дясна торакална област , пулмо-
вез, дишане без хрипове, липсват данни за фрактури от направената
Ро-
графия на гр. кош.
Неврологичният статус :МРД - липса,ЧМН - в
норма,СНР- снижени за горни и долни крайници, липсват парези.
Терапия Ибулек 0,6- по 1пр дн. Дорета - 2 пъти по
1/2т дн. Габагамма 0,1- по 1т вечер
Този неврологичен статус отговаря за
диабетната полиневропатия.
От епикризата за лечение през месец юли ****
г. може ли да се направи заключение, че увреждането на седалищния нерв се дължи
на деформиращата спондизола и на диабетната полиневропатия, от които страда М.?
ЕПИКРИЗА ОТ НЕВРОЛОГИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ
ПАЦИЕНТ: С.Н.М. 47 год.
ПОСТЪПИЛ: 20/07/20
ИЗПИСАН: 25/07/20
ДИАГНОЗА Увреждане
на седалищния нерв . Оплаква се от болки в кръста,гърба и дясна плешка с
ирадиация към десния крак.Болката се засилва при движение и натоварване и е
съпроводена с изтръпване на същия.Имала парене на ходилата,схващане на
мускулите. Неврологично-Снижен коленен и Ахилов
рефлекс в дясно.Разтежни
с-ми-Ласег (+) в дясно.Сетивност-дистална хипестезия за долни и горни крайници.
ВКФ-адекв. контактна.
ЕМГ- Увреда на н.перонеус декстра.н тибиалис
декстра/аксонална дегенерация/ и на н.суралис декстра/сегментна
демиелинизация/.
КАТ на гр.стълб- Деформираща спондилоза.
-Деформиращата спондилоза е промяна в опоро двигатерният апарат и по
точно в този случай зоната на гръдно-лумбален отдел на гръбначният стълб ./
Оплаква се от болки в кръста,гърба и дясна плешка /.Деформиращата
спондилоза се представя с болезненост в
зоната на промените на прешлените.
-Диабетната полиневропания-
Имала парене на ходилата,схващане на мускулите. Сетивност-дистална хипестезия
за долни и горни крайници от неврологичния статус в епикризата, ЕМГ
изследването е типично доказателство за увредата на нервният
апарат/перонеалният,тибиалният,суралният нерви/ от диабетната полиневропатия .
-Директната травма „По
предно външната повърхност на дясната подбедрица се намери слаб оток и синкаво
кръвонасядане с ширина 4,5 см. и дължина по хода на подбедрицата 19 см.“ от
съдебният лекар описание за директна травма върху зоната на
нерва“кръвонасядането на голяма площ са предизвикали оплакванията от болки в кръста и гърба с ирадиация към
десния крак. Болката се засилва при движение и натоварване“ от епикризата в НО.
Растежните/болкови/ синдроми какъвто е симптома на Ласег са положителни.Това е
характерно за травмирането на седалищния нерв и наличието на болка по него.
Смята се ,че имаме
смесване на симптоматика от трите заболявания/деформираща спондилоза,диабетна
полиневропатия и директна травма на седалишният нерв/.
4. Какви са симтпомите на деформиращата спондизола и на диабетната
полиневропатия и има ли такава
симптоматика при М.?
Симптомите при деформиращата спондилоза се изразява с
оплаквания от болки по гръбнака и скованост в придвижването.
Симптомите при диабетната полиневропатия се проявява с изтръпване на ръцете и краката,
впоследствие прогресира до усещане за парене и болка и накрая се стига до
загуба на всякаква чувствителност.
Има такава симптоматика при М. и има диагностично потвърждение от компютър
томографското изследване на гръбнака и електро миографското изследване на
нервния апарат на крайника.
5. Възможно ли е констатираната през месец ноември **** г диагноза
Адхезивен капсулит на ляво рамо“ да се намира в причинно-следствена връзка с
ПТП?
Адхезивен капсулит е заболяване, проявяващо се след травма.В делото е описана и обсъждана само
тази травма от процесното ПТП на 29.05. **** до ноември ****г.Нямаме наслагване
на други травми в този период.
Посочени са в документите
от изследвания и консултации за налична директна травма на рамото и поради това
се приема за придчинно следственна връзка с ПТП.
6.Какви са причините, освен травма, за възникването на ограничени и
болезнени движения в лява раменна става? Възможно ли е същите да се дължат на
придружаващите заболявания, от които страда М.?
Заболяване, което се наблюдава под
няколко форми и се характеризира с възпаление капсулата на раменната става.
Хронична форма на адхезивен капсулит на рамото - хронична форма на
периартропатия, характеризираща се с хиалинна дегенерация на сухожилната
инсерция на ротаторния маншон и със стеснение на субакромиалното пространство.
Характерна е болка при абдукция на крайника в интервала между 80 и 120 градуса
и при външна ротация. Болката се усилва при движение и натоварване на крайника
срещу съпротива. Локализирана болка в областта на туберкулум майор хумери и
сулкус интертуберкуларис. Състоянието се наблюдава при възрастни, като винаги е
свързано с травма. Настъпва степенувано увеличаващо се втвърдяване на ставата.
Рентгеновата картина е типична. Наблюдава се малък или дискретен калцификат над
големия туберкул, най-често в региона на сухожилието на супраспинатуса, което
видимо наподобява свободно тяло в раменната става.
В този
случай липсват усложнения от придружаващите
заболявания/диабет,диабетна полиневропатия и инфаркт/ ограничаващи движенията в
раменната става.
7. Кога е приключил възстановителния процес
от травмите, получени от М. на *****г. и има ли данни за настъпили усложнения?
Всички травми са оЗ.ли с изключение на лявото
рамо .
I.
Контузията
на лява лакътна става е оздравяла до две
седмици от травмата
II.
Кръвонасядане и разкъсноконтузната рана на лакътя е оздравяла до две седмици от
травмата
III.
Кръвонасядане
на лява предмишница е оздравяла до 1 седмица
IV.
Контузия
на дясно коляно и дясна подбедрица възтановяването на тъканите и
функционалността им е до три седмици от травмата/наличието на болкова
симптоматика в момента е поради не приложена физиотерапия и балнеолечение в
полагащият се обем.
V. Кръвонасядане и охлузване на
коляното и дясна подбедрица оздравяването до 2 седмици
VI.
Контузия
на гръдния кош оздравяване до две седмици
VII.
Контузията на седалищният нерв до 3 месеца от травмата/забавено на базата на
придружаващите заболявания от диабет и полиневропатията от него..
VIII.
Адхезивен
капсулит на рамото-усложнение от директната травма в лявото рамо. Времето на
възтановяване е в зависимост от предложено
оперативно лечение, физио, балнео лечение и медикаментозно лечение. До
момента не оздравяло.
8. При наличие на описаните в
исковата молба увреждания, можела ли е М. сама да се справя с ежедневните си
нужди като хранене, обличане и т.н?
М. се нуждае от
подпомагане от близките си за
извършване дейности като обличане и събличане, личен тоалет поради
болковият синдром в лява раменна става.
В проведеното с.з. на 19.04.****г.
ВЛ д-р М.К. заяви, че е представил исмено заключение на съдебно-медицинска
експертиза, което поддържа. На въпроси отговаря, както следва:-„ Травмата в
областта на рамото и продължителното оплакване са
категорично свързани с травмата.
Нервът е директно увреден поради това и
диагнозата при хоспитализирането е съвсем конкретна нямаме
описание и мнение, че това е станало обикновено на
базата на дискова херния, ошипяване или нещо друго. Категорично,
директно е увреден. Оздравяла е точно така, както при обратен ред, който се храктеризира за
такив вид увреждане.
Причината за
увредата на нерва е травмата. Когато имаме
диабетна полиневропатия, не отбира място, тя е целокупна за целия
организъм. Всеки симптом съм описал на кое заболяване отговаря.
Написал съм, че състоянието се наблюдава
при възрастни и винаги е свързано с травма. Изкарал
съм литературна справка за това, нещо повече произнесли са
се 4 консултации с ортопеди и 2 нови, които са
направени във времето на експертизата, насочих да бъдат направени.
Използвал съм тяхната консултация за експертност, затова, че определени
оплаквания остават в сила.
За този период от момента на ПТП до
оформяне на експертизата, тя е посетила достатъчно пъти специалисти с
определена насоченост за травмите, каквито са невролози и ортопеди. От тях има
заключения, които поддържам“.
Съдът прие и кредитира заключенията
и на двете изготвени СМЕ, като и двете ВЛ са констатирали и обсъдили получените
травми на ищцата при процесното ПТП, които се припокриват изцяло. По отношение
на последиците от травмите в резултат на ПТП, съдът кредитира изцяло като
пълно, ясно и добросъвестно изготвено, ведно с поясненията направени от ВЛ д-р К.
в проведеното о.с.з.
Направените изводи са еднопосочни и взаимодопълващи се, съответни на
писмените доказателства и на заключенията на назначените по делото съдебно –
медицински експертизи.
Спорен по делото е и механизма на ПТП.
Механизмът на ПТП се установява
от приложения АУАН, влязлото в сила
Наказателно постановление, разпитите на допуснатите двама свидетели и от
назначената и приета по делото АТЕ.
В хода на делото бяха разпитани във
връзка с изясняване механизма на процесното ПТП св. С.Д.С. и св. А.А.М..
В
о.с.з., проведено на 29.03.****г. св. С.Д.С. заяви:-„ В деня
на ПТП-то уведомих КАТ, представих документи, гражданска отговорност“.
На въпросите, З.адени от ответното дружество от стр. 100 от делото.
СВИДЕТЕЛ:-„
1. На *****г.
за ПТП –то, колата, която беше в лявата
лента по посока на движението спря рязко, видях на пътното платно хора, жената падна на земята, спрях колата
оказах й помощ, качих я в колата и я закарах в Бърза помощ. По пътя, се обадих на 112, помолихме да изпратят кола на КАТ в Бърза помощ.
2. Това се
сблучи на бул. „*******“ , движението е на 2 ленти, има ограждение да не се
пресича. Няма видимост, имаше автомобил, товарен, висок.
3. Не, няма
завой.
4. Максимално
допустимата скорост е - мисля 50 км.ч.
5. Аз се
движи с по-ниска скорост от допустимата.
6. Преди ПТП
- то, за да го предотвратя, натиснах спирачки, и волана свих на дясно.
7. Забелязах
пешеходката, когато колата отляво намали, видях пешеходците.
8. Намалих
скоростта, едновременно натиснах спирачката.
9. Тя тичаше
по пътното платно.
10. Според мен навлезе рязко.
11. Видях пешеходката в последния момент, пътят е
с четири ленти, незнам в кой момент, в
последния момент я видях.
12. Звъннах на полицията.
13. След ПТП – то автомобилът на КАТ се озова бързо, изчакахме да мине
прегледа в спешното. Поради това, че нямаше счупвания, мина бързо.
14. Нямаше видими увреждания на пешеходката.
15. Аз лично я закарах в Бърза помощ“.
На въпросите на процесуалния представител на ищеца:
СВИДЕТЕЛ С.Д.С.: „Това се случи
сутринта, движех се в посока север към града. В дясната лента се движих,
автомобилът в лявата лента ми попречи да
видя пешеходката.
Пешеходката се движеше от ляво надясно. Тя беше пресякла три ленти за
движение, тя тичаше, не пресичаше. С нея имаше и други пешеходци – още един
мъж. В последствие разбрах, че са заедно. Него не го видях тогава. Видях го,
когато бях спрял. Незнам колко близо са
били двамата. От автомобилът отляво се
движих на разстояние, с него успоредно, не мога да преценя разстоянието, моята
кола беше по – назад спрямо него.
Пред мен точно нямаше друг автомобил. Отстоянието ми от автомобила отляво
беше около 10-15 метра, не мога да
преценя. Просто беше в такава ситуация.,
Аз предприех маневра – опитах да спра, намалих скоростта, натистнах
спирачките, спирам, имаше надясно къде да се
отклоня, там имаше уширение, завих на дясно. Успях да намаля скоростта
на мястото на удара, бих казал, не мога да си спомня скоростта. Нямаше
пешеходна пътека. Най-близкият светофар е на 100 метра“.
В о.с.з. проведено на 19.04.****г. св. А.А.М. заяви:-„ Когато се случи инцидента, бях със
съпругата ми С.. Бяхме тръгнали за документ за РЗИ, хора преминаха през
платното и ние се наредихме, мятаха ни с ръка
шофьорите да преминаваме, ние преминахме 3 -те ленти и на четвъртата
изведнъж изфуча кола и удари С.. Тя беше след мен. Тя беше от дясно
на мен и малко зад мен, бях малко по – напред от нея, бях я хванал с
дясната ръка.
Преди инцидента тя си беше диабетичка.
Беше работоспособна, постоянно работеше – береше череши, лавандула. Не е имала болки
и изкривявания. След инцидента не можеше да ходи добре, измаря се, постоянно й
помагам. Не може да се наведе.
Ние ходихме най-нормално, тя не може да
тича, хванати за ръка бяхме. Имаше и други хора да пресичат, те преминаха, ние
тръгнахме след тях, шофьорите ни метнаха да преминем. Бяхме под пешеходната
пътека, но имаше видимост за шофьорите. По-далече беше кръстовището и
пешеходната пътека“
На зададените въпросите на
ответника от стр. 155 на делото св. М.:-„
1. Съпруга ми е.
2. Вече разказах.
3. Имаше видимост за шофьорите, които
ни пропускаха, както и за нас. Пътят беше с асфалт, не беше
мокър.
4. Не няма завой - прав участък е.
5. Минахме три ленти и на 4- тата С. я
удариха.
6. На булеварда пресичахме.
7. В 4-тата лента.
8. Беше преминала 3 ленти, 2 пътни платна,
четири ленти, ударът беше в 4-тата лента.
Съдът кредитира
показания и на двамата свидетели, като добросъвестни и припокриващи се като
цяло по отношение на основните факти, имащи значение за изясняване на механизма
на ПТП, като единственото заявено спорно обстоятелство е хода на движение на
пешеходката-тичане според св. С. и спокойно ходене, според св. М..
Съдът, като обсъди дадените показания на
свидетелите и ги съпостави и с останалите доказателства по делото, намира че
показанията на св. С., че ищцата непосредствено преди ПТП е тичала, не следва
да бъдат кредитирани, тъй като от една същите са вътрешно-противоречиви, в
показанията си съобщава факти от които се извежда извод, че С. не е наблюдавал движението на
пострадалата:-„ На *****г. за ПТП –то, колата,
която беше в лявата лента по посока на движението спря рязко, видях на пътното
платно хора, жената падна на
земята;
-Това се случи на бул. „*******“ , движението е на 2 ленти, има
ограждение да не се пресича. Няма видимост, имаше автомобил, товарен, висок;
-Забелязах пешеходката, когато колата отляво намали, видях
пешеходците;
-Видях пешеходката в последния момент, пътят е с четири ленти, незнам в кой момент, в последния момент я
видях;
-Това се случи сутринта, движех се в посока север към града. В дясната
лента се движих, автомобилът в лявата
лента ми попречи да видя пешеходката;
-С нея имаше и други пешеходци – още един мъж. Впоследствие разбрах, че
са заедно. Него не го видях тогава. Видях го, когато бях спрял“, а от друга, са в
противоречие, не само с показанията дадени от св. М., че ищцата:-„Ние ходихме най-нормално,
тя не може да тича, хванати за ръка бяхме. Имаше и други хора да пресичат, те
преминаха, ние тръгнахме след тях и
шофьорите ни метнаха да преминем…“, които показания съдът кредитира
съпоставяйки ги с останалите писмени доказателства по делото и приетите СМЕ и
АТЕ.
В представеният
по делото АУАН №GА ***** и наказателно постановление №*****
издадени от с-р ПП-ОДМВР С.е посочено,
че водачът С.Д.С. е
нарушил чл. 119,
ал.1 от ЗДвП
като по този начин е причинил процесното ПТП при което е пострадала С.М..
В
изготвеното по делото заключение на АТЕ
е посочен механизма на ПТП: На 29.05.****г. около 08.40 часа в гр. С., на
кръстовището на бул. „Свети *******“ и ул. „******“ е настъпило ПТП между л.а.
„*****“ с рег. № ******, управляван от С.С. и пешеходец С.М..
Мястото
на сблъсъка се намира на около 1.50м. южно и на около 6.50м. западно от
оринтира/Ор/
При
сблъсъка/удара пресичащата пешеходка пада на пътното платно преди установяване
на л.а. в покой.
Скоростта
на движение на лек автомобил „*****“ с рег. № ****** преди настъпване на
сблъсъка е равна на 40.00км/ч., а в момента на сблъсъка е равна на 10км/ч.
Водачът на лек автомобил „*****“ с
рег. № ****** преди настъпване на сблъсъка е задействал спирачната система и е
завил волана на дясно с цел да избегне сблъсъка.
От техническа гледна
точка когато пешеходката С.М. е била на участъка от "Коси успоредни
линии"- Ml 5, е имала възможност да възприеме
л.а. "******с per. № ****** движещ се от
юг на север като опасност за настъпване на ПТП.
Отстоянието на л.а.
"******с-рег. № ****** от мястото на сблъсъка е равно на Оф= 101.64 м. при
движението му със скорост равна на Уф = 40.00 км/ч., когато пешеходката е
предприела пресичането на пътното платно от запад на изток.
Опасната зона на
движение / спиране / на л.а. "******при движението му със скорост за
движение - Уф = 11.11 м / с. = 40.00 км /ч. е равна на Озф= 25.64 м.
Отстоянието на л.а.
"******с per. № ****** от мястото на сблъсъка е
равно на Оф= 34.75 м. при движението му със скорост равна на Уф = 40.00 км/ч.,
когато пешеходката се е намирала на участъка от "Коси успоредни
линии"- Ml5 и
е предприела пресичането на двете ленти които са по направлението на движение
на л.а. "******.
Пешеходката
С.М. не попада в опасната зона за спиране на МПС "******с рег.№ ******. *
Водача на лек автомобил "******- С.С. е имал
техническа възможност да не допусне ПТП при конкретните пътни условия.
Няма
информация за техническа неизправност по автомобила преди сблъсъка.
В резултат на това настъпва ПТП с последици описани в
делото.
В о.с.з. проведено на 29.03.****г. ВЛ инж. Х.
заяви, че поддържа писменното заключение на САТЕ и отговори на поставените от страните въпроси,
както следва:
На
въпроси поставени от процесуалния представител на ищеца
-„ При
зрително препяствие, спряно в западната
лента на източното полуплатно, пешеходката е имала възможност да възприеме
приближаващият се от юг на север л.а., след като е преминала след това
препятствие, има видимост посока юг. Да, имала е възможност да възприеме л.а.,
след като премине това препятствие. Спрелият автомобил е бил зрително
препятствие към приближаващия автомобил. Ако е нямало други движещи се автомобили по
западнатите ленти в посока север - юг, водачът на л. а. е имал възможност да възприеме пешеходката, че е предприела
пресичане на платното. Би следвало щом
са ги пропускали другите автомобили, да има възможност да я възприеме. Отговорил съм, че при конкретните
пътни условия водачът на ***** е имал техническа възможност да не допусне ПТП. Реакцията му, при условие, че
има спрял автомобил в лявата лента, от техническа гледна точка, е длъжен да
повиши своето внимание и да очаква вероятно опасност. Същият не е изострил
своето внимание и в случая е действал със закъснително движение при
задействане на спирачната система. При конкретния случай отстоянието на л.а. е изчислено по
пътя и скоростта, изминати от пешеходката. Взел съм предвид, че се е движила
една крачка назад, ако е имало сблъсък с
мъжа, отстоянието щеше да е с няколко метра по – голямо“.
На зададените въпроси от ответника от стр. 190 от делото:
ВЕЩО ЛИЦЕ инж. Х.Х.:-„
1. Съгласно
техническите изисквания, пешеходната
пътека е продължението на тротоарите през пътното платно. Според свидетелските
показания, свидетелката и мъжът с нея са пресичали от запад на изток по перпендикуляр
ул. „******. Продължение на тротоара се явява.
2. В района
на ПТП има пешеходна пътека, на север от мястото на ПТП на около 200 метра.
3. Това е
юридически въпрос, отговорих, че
пешеходната пътека е продължение на тротоарите.
4. Поддържам
заключението в тази част. Отговорил съм“ .
Заключението
не е оспорено от процесуалните представители на страните и е кредитирано с
доверие от съда, като компетентно изготвено и дало отговори на всички поставени
задачи, вкл. отговорите на ВЛ в о.с.з.
По делото е спорно и дали има
съпричиняване от страна на пострадалата.
От така
изяснения механизъм на настъпване на ПТП- приетия по делото АУАН, заключението
на АТЕ и показанията на разпитаните свидетели С. и М., се установи, че от
техническа гледна точка водачът на л.а. „*****“ с рег. № ******, управляван от С.С.,
е имал възможност да не допусне настъпването на
ПТП, като спре и пропусне пресичащата пешеходка, която не е попадала в
опасната му зона за спиране.
Не се установиха нарушения от страна на
пострадалата, действие или бездействие, с
което да е допринесла за настъпване на ПТП и причинените и наранявания. Ответника не доказа твърдянато от него
съпричиняване от страна на ищцата, поради което съдът приема, че не е налице
такова. В тази връзка съдът намира, че следва да поясни обстоятелства,
мотивиращи този извод:- заявеното от ВЛ
инж. Х., че пострадалата е пресичала по продължение на тротоара в кръстовището
и установеното мястото на удара/слъсъка, именно в тази зона, като в този смисъл
е § 6., т.54
от Допълнителни разпоредби на
Закон за движението по пътищата:
§ 6. По смисъла на този закон:
54. (нова - ДВ, бр. 51 от
2007 г.) "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана
или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на
тротоарите и банкетите върху платното за движение.;
-
свидетелските показания, които в по-голямата си част кореспондират и
установяват, че към момента на ПТП освен пострадалата и св. М. , към момента на
удара е имало и други пешеходци;
-установената от АТЕ траектория
на движение на ищцата, перпендикулярно на пътното платно;
-установеното
от гласните и писмени доказателства, както и разпита на ВЛ инж. Х. в о.с.з. на
31.05.****г. че до мястото на удара е имало маркирана пешеходна пътека, която е
отстояла на около 200м. от мястото на сблъсъка;
В конкретния случай съдът приема, че в
близост до мястото на удара не е била налична маркирана пешеходна пътека и
пострадалата се е движила правилно, съгласно разпоредбата на чл.113, ал.2 от ЗДвП:
Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1)
При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) преди да навлязат
на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства;
2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение;
3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;
4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
(2) Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените
места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да
пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това
спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4., поради което не може да и бъде вменено
нарушение по смисъла на ЗДвП и да е съпричинила вредоносния резултат.
Страните, видно от приложената по делото разменена
между тях кореспонденция и от изявленията им в исковата молба и отговора, не
спорят и относно това, че пострадалата е отправил претенция за заплащане на
причинените вследствие на ПТП – то вреди към застрахователя (ответник по
делото), която е получена от последния.
В
съдебно заседание в ход по същество процесуалният представител на
ищеца направи искане за увеличение на исковата претенция за неимуществени вреди
от 10 000лв. до 25 000, като частичен от пълния предявен размер от 30 000
лв .
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове : частичен иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и иск с правно основание чл.429, ал.3 от КЗ
За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
От приетите по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на *****г.
около 08,40 часа в гр. С.на бул. „*****“ № ***, при управление на л.а. „*****“
с рег. № *****, С.Д.С.
е нарушил чл. 119, ал.1 от ЗДвП като не спрял и не пропуснал
пресичащата пътното платно пешеходка
С.М. вследствие на което реализирал ПТП, като и причинил телесни увреждания.
Противоправното поведение на водача С.Д.С. се потвърждава
и от представеният по делото АУАН №GА ***** и наказателно постановление №***** издадени от с-р ПП-ОДМВР С.за това, че е нарушил чл. 119, ал.1 от ЗДвП При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре, като по този
начин става причина за причинените вреди на пешеходката С.М..
Съдът приема, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и от
заключенията на СМЕ се доказва по безспорен начин, че в резултат на ПТП на
пострадалата С.М. е причинена телесна
увреда – Контузията на лява лакътна става; Кръвонасядане
и разкъсноконтузната рана на лакътя;
Кръвонасядане на лява предмишница; Контузия на дясно коляно и дясна подбедрица;
Кръвонасядане и охлузване на коляното и дясна подбедрица; Контузия на гръдния
кош; Контузия на седалищният нерв; Адхезивен капсулит на рамото-усложнение от директната
травма в лявото рамо. Тези увреждания са причинили на пострадалия болки и
страдания, както и психически стрес.
Неоснователно е възражението на
ответното дружество за липса на причинна връзка между увредата на ищеца и ПТП –
то, което се опровергава от заключенията на ВЛ по СМЕ, според което
същата отговаря да е причинена в следствие процесното ПТП. В този
смисъл данни се съдържат и в медицинските документи, приети като писмени
доказателства по делото и в изслушаните свидетелски показания.
Неоснователно е и възражението на ответното
дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като
твърдението му не намира опора в нито едно от събраните доказателства по
делото.
Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана, като
предявеният иск се явява доказан по своето основание. По делото се установи
също така, че пострадалата е изпълнила задължението си по чл. 380 КЗ, да
предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на
чл. 498, ал. 3 КЗ.
Що касае размерът на иска за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера
на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на з.то, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.
Като изходи от обстоятелствата, при
които са причинени уврежданията /ПТП/, от техния вид, характер и
времетраене / Контузията на лява лакътна става; Кръвонасядане и
разкъсноконтузната рана на лакътя;
Кръвонасядане на лява предмишница; Контузия на дясно коляно и дясна подбедрица;
Кръвонасядане и охлузване на коляното и дясна подбедрица; Контузия на гръдния
кош; Контузия на седалищният нерв; Адхезивен капсулит на
рамото-усложнение от директната травма в лявото рамо. / Тези увреждания са
причинили на пострадалата болки и страдания, част от които са налични и към
момента и психически стрес, като пострадалата е изпитвала страх, и като
съобрази възрастта, 47 годишна в активна възраст, и като взе предвид обичайно
присъжданите обезщетения в аналогични случаи, съдът приема, че следва да уважи
предявения като частичен иск за сумата от 10 000 лева от общо 30 000 лева
до размер от 21 000 лева за обезщетение за причинените на
пострадалата неимуществени вреди, като за разликата над 21 000лева до
25 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът
не възприема за основателно възражението на ответника, че претендираният размер
е завишен с оглед обсъдените по – горе обстоятелства, взети от съда в предвид
при преценката на размера на обезщетението. Определяне на по – нисък размер на
обезщетението, съдът намира за несправедливо, предвид преживените от
пострадалата болки и страдания вследствие телесната увреда.
По претенцията за лихви:
Процесното ПТП е настъпило на 29.05.****г.
По делото е приложена обратна разписка, за доказване датата на уведомяване на
застрахователя от пострадалата, връчена на 21.07.****г. Ищците претендират
лихви от 05.06.****г., до окончателното изплащане, като твърдят, че това е
датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ.
Съдът намира, че приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е
уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от
застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице. По делото е доказано уведомяване на застраховтеля
за настъпилото събитие от ищеца по делото на 21.07.****г., поради което съдът приема, че това е
началната дата на дължимост на лихви.
Несъстоятелни
са възраженията на ответника за недължимост на лихви поради това, че не им били
представени изискани от тях документи по преписката. Пострадалият може да
представи документи, с които разполага, за документи налични в полиция и
органите по разследване, страните имат равни възможности за събиране на
документи. Поради това съдът намира, че следва на основание чл. 429, ал.3 КЗ да присъди законната лихва
от 21.07.****г.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че следва да осъди ответника да заплати на ищците сумата от 21 000 лева, част
от общо сумата от 25 000лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в следствие ПТП от 29.05.****г., ведно със
законната лихва от 21.07.****г. до окончателното изплащане.
Относно
разноските в производството:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноските за процесуално представителство на ищеца за един адвокат. Видно от
представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано безплатно на
ищеца, на основание чл. 38 ЗА.
Съгласно ал.
2 от тази разпоредба, ако в производството насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. С оглед това правило и с оглед изхода на делото, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1/2004 г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. П.К., САК, сумата от 1 160,00 лева за адвокатско възнаграждение заедно с ДДС.
Ответникът
претендира разноски за процесуално представителство, но предвид изхода на
делото, такива не му се дължат.
Предвид
изхозда на спора ответникът следва да заплати на Бюджета на съдебната власт
сумата от 470,00 лева за разноски за съдебно-медицинска експертиза.
Ищцата е
била освободена от съда от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на
основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ЗАД „Д.Ж.и З.“ АД следва да заплати в полза на Държавата по Бюджета на
съдебната власт сумата от 840,00 лева – дължима държавна такса по делото.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Ж.И
З.“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.Н.М., ЕГН **********,***, обезщетение по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493,
ал.1 КЗ, за причинени на *****г. неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило
в град С., причинено от водачът С.
Д.С., ЕГН **********, при управление на моторно превозно средство - л.а „*****“ с рег. № *****,
по отношение на който автомобил е била сключена и е действала към датата
на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застраховател ЗАД „Д.Ж.и З.“ АД, а именно: сумата в размер на 21
000 лева (частичен иск от общо сумата от 25 000 лева) за
неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 29.05.****г. до окончателното й изплащане,
На основание
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, осъжда ЗАД „Д.Ж.И ЗДРАВЕ“ АД, да заплати на адв. П.К., САК, сумата от 1160,00 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Ж.И ЗДРАВЕ“ АД, да заплати в полза на Държавата, по Бюджета на съдебната
власт, сумата от 840,00 лева –
дължима държавна такса за разглеждане на исковете по делото, както и 470,00 лева – разноски за
съдебно-медицинска експертиза.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС – С.в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: