Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 88
07.08.2020 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 07.07.2020 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 736 по описа на 2019 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр. София против Д.М.М. се твърди, че на 13.03.2015
г. ответникът, в качеството на кредитополучател е сключил одобрен на 12.03.2015 г. Договор за
потребителски паричен кредит № 1781387 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание Общите условия на дружеството, неразделна част от договора. Твърди
се, че с факта на подписване на договора кредитополучателят удостоверявал, че
му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация, получил е
екземпляр от Общите условия, запознат е със същите и ги приема. По силата на договора
била предоставена сума от 15 000 лева, преведена по посочена от
кредитополучателя банкова сметка, ***ва – сбор от чистата му стойност от
15 000
лева и такса за разглеждане на кредита в размер на 150 лева. Таксата
кредитополучателят се задължил да изплати на 84 бр. равни части, включени в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Страните постигнали
съгласие кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която
била договорена застрахователна премия в размер на 1 238,16 лева, била подписана и
декларация за приемане на застраховане. Застрахователната премия била разделена
на 84 бр. месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни
погасителни вноски. Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане
на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната
вноска, се предоставял едномесечен гратисен период, в който, ако не било
извършено плащане, застрахователното покритие се прекратявало автоматично,
предвид което за периода след 14.09.2015 г. по задължението не били
начислявани месечни застрахователни премии. Неразделна част от договора
представлявал погасителният план, в който бил посочен размерът на всяка
погасителна вноска, включваща съответна част от главницата по кредита, лихвата
върху нея, таксата и съответната част от застрахователната премия, падежът на
всяка от вноските. Твърди се, че усвоената парична сума за срока на действие на
договора се олихвява с възнаградителна лихва, с фиксиран месечен размер за
целия срок на договора, като страните постигнали съгласие възнаградителната
лихва за срока на действие на договора да бъде в общ размер от 6 653,04 лева. Общата сума,
подлежаща на връщане, била в размер на 21 803,04 лева, платима на 84 бр. месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 259,56 лева, първата от които дължима на 14.04.2015
г., а
последната – на 14.03.2022 г., на която дата бил и крайният срок
за издължаване по кредита. Твърди се, че
кредитополучателят не изпълнявал задължението си по договора за заплащане в
срок на погасителните вноски, поради което кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, на основание Общите условия. Твърди се, че от ищеца, заедно с
уведомително писмо за извършената цесия, до кредитополучателя било изпратено
писмено уведомление, според което поради просрочие и неплащане на погасителни
вноски, всички вземания по договора били изискуеми изцяло, считано от 23.01.2019
г.
Твърди се, че при забава в плащанията на сумите по договора и съобразно Общите
условия, се дължи и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни, за всеки ден забава, изчислена върху просрочената дължима
главница, поради което на длъжника било начислено обезщетение за забава в общ
размер 490,54 лева за периода от 14.02.2019 г. до датата на входиране на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда. Твърди се, че погасената до момента от кредитополучателя сума е в
размер на 11 896,91 лв., с която били погасени възнаградителна лихва в размер на 3 946,73 лева, главница в размер
на 7 327,46 лева, застрахователна премия в размер на 604,34 лева и лихва за забава
в размер на 18,38 лева. Сочи се, че на 18.12.2018 г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД бил подписан договор за цесия, по силата на който
вземането срещу Д.М.М. било прехвърлено на ищеца, ведно с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности, вкл. и всички лихви, комисионни, разноски на
дружеството-кредитор. По силата на т. 4.3 от
рамковия договор за цесия цесионерът имал право да уведоми длъжниците за
извършената цесия, като е посочено, че били направени два опита за връчване
на уведомително писмо за извършената продажба от дати 21.01.2019
г. и 07.11.2019 г., първото върнато в цялост като неполучено, а второто невърнато. Направено е искане да се
приеме, че с връчване на приложеното към исковата молба уведомително писмо за
извършена цесия, е налице надлежно съобщаване на цесията и тя поражда действие
за длъжника.
Изложени са
обстоятелства за проведено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 586/2019
г. по
описа на Райоен съд – Средец. Направено е искане да се приеме за установено, че Д.М.М. дължи на
ищеца сумата 7 822,54 лева, представляваща главница по 38 бр. неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.02.2019
г. до 14.03.2022
г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане и сумата 472,16 лева обезщетение за
забава върху главницата за периода от 14.02.2019 г. до датата на
подаване на заявлението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 586/2019 г. на РС – Средец. С исковата молба
са претендирани направените по делото разноски, както и тези по проведеното
заповедно производство. В представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК
се претендира юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. При условията на
евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или частично
установителните искове, е направено искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца непадежиралите по погасителен план 38 бр. вноски за
периода от 14.02.2019 г. до 14.03.2022 г. в размер на 7 822,54 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на сумата и сумата
674,95 лева обезщетение за
забава върху главницата за периода от 14.02.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба. По претенциите се иска съдът да приложи
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК посредством обективирано в исковата молба
изявление, че ищецът упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем поради осъществяване на договорните и законните
предпоставки за това, като връчването на преписа представлява надлежно
уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на процесните
вземания.
Препис от
исковата молба, съдържаща изявление на ищеца за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита и приложенията, в това число 2 бр. уведомителни писма от 21.01.2019 г. и 07.11.2019 г. до Д.М.М. от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД чрез „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД за извършеното прехвърляне
на вземания и за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, са връчени лично на ответника на 17.01.2020 г. В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил
писмен
отговор от упълномощен представител на ответника адв. М.,
със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, поради
което е направено искане за тяхното отхвърляне. Оспорват се всички твърдения по
исковата молба, както и автентичността на подписите във всички
приложени към исковата молба документи. Посочено е, че договорът за
потребителски кредит е недействителен поради противоречие с чл. 11
и сл. ЗПК. В същия се съдържали неравноправни клаузи, противоречал
на добрите нрави и морала. Оспорва се предсрочната изискуемост на кредита, поради
отсъствие на предпоставките за това. Посочено е, че цесията не е валидно
съобщена на ответника. Претендират се направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч. гр. дело №
586 по описа на Районен съд – Средец за 2019 г. се установява, че е
издадена Заповед № 1217/22.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
с която е разпоредено Д.М.М. да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр. София сумата 7 822,54 лева главница по Договор
за потребителски паричен кредит № 1781387, сключен между Д.М.М. и
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита, ведно със законната
лихва от 30.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 472,16 лева за периода от 14.02.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда,
както и разноските за ДТ в размер на 165,89 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Представен е Договор
за потребителски паричен кредит № 1781387 /ведно с погасителен
план/, изготвен на 12.03.2015 г. и сключен на
13.03.2015 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Д.М.М., с общ размер на кредита 15 150 лева, с чиста стойност на кредита 15 000 лева и такса за разглеждането му в
размер на 150 лева, ГЛП: 8,99 %, ГПР: 11,75 %, фиксирана надбавка 8,33 %, застрахователна премия за целия период на
кредита в размер на 1 238,16 лева, като общата дължима сума за връщане в размер на 21 803,20 лева е следвало да се върне на 84 бр. месечни вноски при месечна сума от 259,56 лева, с падежна дата 14-то
число на месеца, с първа вноска на 14.04.2015 г. Представено е кредитното досие,
съдържащо Общи условия за
отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, декларация
за приемане на застраховането от Д.М.М.,
Общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс” на
кредитополучателите на банкови кредити, Искане от Д.М.М. за рефинансиране на съществуващ дълг
от 13.03.2015
г.
С рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.12.2016
г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД се е задължило
ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои
просрочени и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски
парични и стокови кредити по Приложение № 1 към
всеки договор за цесия. Представен е и индивидуален договор за цесия от 18.12.2018 г., ведно с потвърждение по чл. 99 от ЗЗД за станалото
прехвърляне и Приложение № 1 към него, част от което представлява и вземането на
цедента против Д.М.М. по процесния кредитен договор.
По силата на представеното пълномощно, ищецът е упълномощен да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД всички длъжници за
прехвърлянето на вземанията срещу тях. По
делото са представени 2 бр. уведомителни писма от 21.01.2019 г. и 07.11.2019 г. до Д.М.М. от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за извършеното прехвърляне на вземания, ведно с 1 бр. известие за доставяне,
видно от което адресатът е непознат на адреса и пратката е върната. В двете
уведомления са обективирани обявления, че процесният кредит е предсрочно
изискуем.
Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, от което
се установява, че на 13.03.2015 г. част от сумата по отпуснатия кредит в размер
на 5 100,47 лева е преведена по банковата сметка на Д.М.М., а с разликата
до 15 000 лева е рефинансиран негов предишен кредит № 828515, съгласно
подписаното от него искане за рефинансиране. Вещото лице е установило, че през периода 14.04.2015 г. – 14.02.2019
г. М. е извършил по процесния кредитен договор
плащания в общ размер 7 327,46 лева, като последните две плащания в
общ размер 2 300 лева на 25.01.2019 г. и 14.02.2019 г. е престирал на
цесионера „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД.
След 14.02.2019 г. е изпаднал в просрочие. Според заключението дължимият
остатък от кредита е в размер на 7 822,54 лева. Вещото лице е изчислило,
че дължимата лихва за забава за периода от 14.02.2019 г. до датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 30.07.2019 г. възлиза на
сумата 362,88 лева, а до датата на исковата молба – на сумата 623,63
лева /бел. на съда – в. л. е взело за крайна дата 27.11.2019 г., когато
исковата молба е постъпила в съда, а е следвало да вземе предвид датата на
пощенското клеймо 22.11.2019 г./.
Не е проведено доказване от
ответната страна по оспорването й за неавтентичност на подписите, поради което
съдът приема, че подписите за
„потребител”, „застрахован”, „платец”, „кредитополучател“ в договор за потребителски паричен кредит от дата 13.03.2015 г., Общи условия към него и погасителен план,
искане за рефинансиране на съществуващ дълг от 13.03.2015 г. и декларация за приемане на застраховането са
изпълнени от посоченото
в тях лице Д.М.М..
На 17.01.2020 г. ответникът лично
е получил исковата молба по делото, по който начин до неговото знание е
достигнало изявлението на ищеца, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
При така възприетата фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявените установителни искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 99, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 240 от ЗЗД и вр. чл. 86 от ЗЗД. Същите са депозирани с
оглед установяване на твърдяните прехвърлени на ищеца вземания към ответника по сключен договор за кредит за предсрочно изискуем заем, в това число главница, ведно
със законна лихва и наказателна лихва за просрочие. В условията на евентуалност – в
случай, че съдът не уважи изцяло или частично исковете по чл. 422 от ГПК, предявените
осъдителни искове са с правно основание чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 от ЗЗД и вр. чл. 86 от ЗЗД за непогасена изискуема главница по Договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и за лихва за забава
върху изискуемата главница.
Не е спорно между страните по делото,
установява се и от приложеното ч. гр. дело № 586/19 г. по описа на Средецкия районен съд, че издадената Заповед
за изпълнение № 1217/22.08.2019
г. е връчена при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен
срок са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими,
като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Налице е договор за
цесия от 18.12.2018 г., с който дългът на ответника към финансовата институция
е бил продаден, като купувач е ищецът в настоящото производство. Договорът за
цесия, ведно с неговото приложение индивидуализира дълга на ответника. С отговора на исковата молба е направено
възражение, че цесията не е валидно съобщена на ответника, респ. ищцовото дружество не притежава правото на иск за
процесното вземане. По делото са представени 2
броя уведомителни писма от 21.01.2019 г. и 07.11.2019 г. до Д.М.М. от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД чрез „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД за извършеното прехвърляне
на вземания, като действително, видно от приложената към
тях разписка, уведомленията не са връчени на адресата.
Предвид приложените обаче към исковата молба пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД към „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да
уведомява от името на първото дружество всички длъжници за прехвърлянето на
вземанията, съдът намира, че е налице надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД. Като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска – получаване на уведомлението от ответника на 17.01.2020
г., извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 от от ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника. Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на
ответника е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено
на длъжника. Актуалната съдебна практика приема,
че уведомяването за прехвърляне на вземането и за настъпилата предсрочна
изискуемост може да се съобщи редовно с връчване на книжата по делото. Ето защо, съдът приема, че ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за
паричен кредит. Междувпрочем,
установява се от ССчЕ, че към 25.01.2019 г. и 14.02.2019 г. М. е престирал на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД задълженията си по кредитния
договор, т. е. към този момент съгласието му да престира на цесионера е
информирано. При тези фактически данни настоящият
съдебен състав счита, че към 25.01.2019 г. на
ответника е било съобщено за цесията.
Безспорно се установи по
делото, че между Д.М.М. от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е сключен процесният
договор за потребителски паричен кредит № 1781387/13.03.2015 г. Неуспешно бе оспорването автентичността на
сключения договор за паричен кредит и на придружаващите го документи – Общи условия към него и погасителен план,
искане за рефинансиране на съществуващ дълг и декларация за приемане на
застраховането са изпълнени от лицето Д.М.М.. Според
клаузата на чл. 12, ал. 2, б. „а” от Общи условия за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, дружеството има право да обяви всичките си вземания
по кредита, в това число изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница,
остатъчна главница, остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни, за
предсрочно изискуеми в пълен размер, при допуснато просрочие и/или неплащане на
две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/. От
заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се
установява, че от страна на Д.М. по договора са
внесени суми в общ размер 7 327,46 лева, с
първа вноска на дата 14.04.2015 г. и последна
вноска на дата 14.02.2019
г., като това са и всички
плащания по договора до момента, с оглед на което са налице предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Процесният договор за кредит е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, който е фиксиран, начинът на усвояване,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, приложен е погасителен план, предвидено е правото на
потребителя да прекрати предсрочно договора, както и условията за прекратяване
на договора, поради което съдът намира, че договорът е действителен, както и не
са налице неравноправни клаузи.
Както се посочи
по-горе, от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
ответникът е преустановил плащанията на погасителни вноски по процесния договор
за кредит на 14.02.2019
г., от
когато датира последното по договора плащане. С него задълженията по същия не
са погасени. В т. 12, ал. 2, б. „а“ от Общите условия към
процесния договор за кредит, които са приети от ответника с
подписването им и са
това станали неразделна част от самия договор, е предвидена хипотеза на
предсрочна изискуемост при просрочие и/или неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита, в който случай целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем, следователно налице са предпоставките за предсрочната
изискуемост на кредита. Последната обаче не настъпва автоматично с факта на
изпадане в забава на длъжника да погаси която и да е било месечна вноска, а
може да бъде обявена по преценка на кредитодателя по аргумент от нормата на чл. 60,
ал. 2 от Закона за кредитните институции. Според
установената съдебна практика, както и разясненията по т. 18
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
предсрочната изискуемост настъпва чрез едностранно изявление на кредитодателя
до длъжника, включително в случаите, когато в договора е предвидено, че
кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, т. е.
дори в случаите, когато в договор е предвидена т. нар. ”автоматична”
предсрочна изискуемост, вземането става изискуемо, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, чрез едностранно
изявление до длъжника. В посоченото тълкувателно решение е постановено още, че
правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая от
представените от ищеца писмени доказателства не се установява предсрочната
изискуемост да е обявена на длъжника, както се твърди в исковата молба, тъй
като двата броя уведомителни писма до Д.М.М., в които се съдържа и уведомяване, че поради просрочие и неплащане на
погасителни вноски всички вземания са изискуеми изцяло и в пълен размер,
считано от получаване на уведмителното писмо, не са връчени на
адресата. С оглед изложеното и по-горе относно актуалната съдебна практика,
следва да се приеме, че предсрочната изискуемост в случая е обявена на
ответника с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея. Няма
пречка предсрочната изискуемост да бъде обявена на длъжника от цесионер, а не
от първоначалния кредитор, тъй като съгласно чл. 99, ал. 2
от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности. Правото на кредитора да обяви
вземането за предсрочно изискуемо е принадлежност към вземането, която
преминава върху новия кредитор, ведно със самото вземане. Поради това и следва
да се приеме, че получаването на писмото за настъпването на предсрочната
изискуемост на вземанията е станало чрез връчване на исковата молба и
приложенията към нея, поради което и съдът намира, че е настъпила предсрочната
изискуемост по процесния договор, считано от 17.01.2020 г. Моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
кредитора/цесионера, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до
длъжника – кредитополучател. Предсрочната изискуемост на вземането по кредита
променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди
датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от
което произтича вземането, тъй като вноските с падеж преди датата на настъпване
на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са
вземания, възникнали на основание договора за кредит. Доколкото основанието на
вземанията е едно и също и предмет на подаденото заявление по чл. 410 от ГПК и на
установителния иск за главница са вноски с ненастъпил падеж – 38 бр. погасителни
вноски за периода от 14.02.2019 г. до 14.03.2022
г.,
както и предвид липсата на доказателства за извършено плащане от ответника,
съдът намира, че този иск следва да бъде уважен, като се признае за установено
съществуването на вземане на ищеца към ответника за сумата 7 822,54 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане.
Предмет на
заповедта за изпълнение и на исковата молба е и обезщетение за забава върху
главницата за периода от 14.02.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 30.07.2019 г. /пощенско клеймо/. Действително
вземането за обезщетение за забава в размер на 472,16 лева е основано
на чл. 12, ал. 1 от общите условия за отпускане на потребителски кредит и е
дължима при предсрочна изискуемост на кредита. Предвид обстоятелството обаче,
че към посочената начална дата – 14.02.2019 г., не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, а предсрочната изискуемост настъпва от
момента на обявяването й на длъжника, то уговорената наказателна
лихва
според настоящия съдебен състав не се дължи за претендирания период и искът
следва да бъде отхвърлен.
С оглед уважаване
на главния иск, без разглеждане следва да бъдат оставени предявените при
условията на евентуалност осъдителни искове, като само за пълнота се отбележи,
че дори да бъде разгледан по същество искът за осъждане на ответника за
заплащане на сумата 674,95 лева обезщетение за забава, същият
би бил неоснователен по вече изложените по отношение на установителния иск за
същото вземане съображения и доколкото предсрочната изискуемост не е настъпила
от дата 14.02.2019 г. – началния момент на тази претенция.
С оглед изхода на
делото и предвид направеното искане, на ищеца следва да се присъдят разноски.
Предвид разясненията по т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. Уважената част от исковете възлиза
на сумата 7 822,54 лева, а отхвърлената – на 472,16 лева. Направените в заповедното производство разноски
възлизат на сумата 215,89 лева /от които 165,89 лева държавна
такса
и 50 лева юрисконсултско възнаграждение/, а в исковото производство – на сумата 497,01 лева /от които 197,01 лева довнесена държавна
такса, 200 лева възнаграждение
за
вещо лице по ССчЕ, 100 лева възнаграждение за юрисконсулт по исковото производство, което
съдът определя на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК/. При тези данни в тежест на
ответника следва да се възложат разноски в общ размер на 672,32 лева по заповедното
производство и по исковото производство.
Видно от
договор за правна защита и съдействие, договореният от ответника Д.М.М. адвокатски
хонорар, възлизащ на сумата 700 лева, е изцяло заплатен в брой на адв. М. и е съобразен с предвидените в Наредба №
1/09.97.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно
с отхвърлената част от исковете на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 39,85
лева.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 от ЗЗД по отношение на
Д.М.М., с ЕГН **********,***,
че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********,
представляван от изп. директор Д. Б. Б., сумата 7 822,54 лева, представляваща
главница по 38 бр. неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.02.2019
г. до 14.03.2022
г. по Договор за потребителски паричен кредит № 1781387/13.03.2015 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с цесия на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със законна лихва от 30.07.2019 г. до изплащане на вземането,
за която сума е
издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед № 1217/22.08.2019
г. за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. дело 586/2019 г. по описа на Районен съд – Средец, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422
от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане
в размер на 472,16 лева, представляващо обезщетение за забава за
периода 14.02.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.07.2019 г. по Заповед № 1217/22.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. дело 586/2019 г. по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК Д.М.М. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр. София
направените в исковото производство и в заповедното производство разноски в
размер на 672,32 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД – гр. София да заплати на Д.М.М. направените по
делото разноски в размер на 39,85 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: