Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Елин Пелин, 04.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА
ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12 по описа за 2019 година на РС
Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от
Твърди се, че на 24.11.2017 г. между „Мого
България“ ЕООД в качеството му на лизингодател и А.Ц.Н. в качеството му на
лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг № АG0000929 със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив, по силата на който „Мого България“ ЕООД се задължава да
предостави за възмездно ползване на лизингополучателя следния лизингов актив –
лек автомобил ВМW 330, идентификационен № WВАЕV060КМ66214 № двигател 30312761.
От своя страна лизингополучателят се е задължил да заплаща дължимите суми по
договора за лизинг и да използва вещта в съответствие с Общите условия към
договори за финансов лизинг, сключвани от „Мого България“ ЕООД с физически лица
и приложенията към тях и с условията изрично уговорени в сключения договор за
лизинг. В съответствие с договора „Мого България“ ЕООД е предоставило на А.Ц.Н.
за използване гореописания лек автомобил, предаден му със сключването на
Договора, за което е съставен Приемо-предавателен протокол от 24.11.2017 г..
Лизингополучателят Н. не е изпълнил задължението си да заплаща
лизинговите вноски и е изпаднал в забава. Вследствие неизпълнението,
лизингодателят е изпратил до лизингополучателя уведомление за прекратяване на
договора за лизинг, връчено на длъжника на 17.05.2018 г., с което е уведомен,
че договора се прекратява считано от датата на получаване на уведомлението,
като е посочена и информация за дължими към датата на изготвяне на
уведомлението просрочени лизингови вноски и други дължими суми. След
прекратяване на договора, „Мого България“ ЕООД е получило обратно държането на
лизинговия актив, който е предоставен на лизингополучателя за временно
ползване. Въпреки, че е получил уведомлението, ответникът не е изпълнил
доброволно задълженията си, описани в исковата молба, поради което ищецът
депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 823/2018 г. на районен съд Елин Пелин, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за претендираните от „Мого България“ ЕООД
суми. Длъжникът оспорил издадената заповед за изпълнение, поради което на основание чл.415 от ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от уведомяването, като довнесе дължимата държавна такса. Ищецът е предявил
настоящия иск на основание чл.422 от ГПК.
Ответникът А.Ц.Н. редовно уведомен за исковата молба, в срока по чл.131
от
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
По подадено от ищеца „Мого България“ ЕООД
заявление е образувано ч.гр.д. № 823/2018
г. по описа на РС Eлин Пелин по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника А.Ц.Н. за следните суми: 824,04 лева – главница за неплатени лизингови вноски
по Договор за финансов лизинг № АG0000929 от 24.11.2017 г., сумата от 11,05
лева неустойка за забава; сумата от 594,60 лева неустойка за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя; сумата от 130,90 лева задължение за
заплащане на местен данък МПС; сумата от 690.00 лева разходи за възстановяване
на лизинговния актив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение –
17.09.2018 г. до окончателното изплащане. За претендираните суми е издадена и
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 823/2018 г. по описа на съда, като са
присъдени и разноски в размер на 525,02 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника А.Ц.Н. на 18.10.2018 г., като в срока по чл.414 от ГПК – на 29.10.2018
г. същият е депозирал възражение, с твърдение, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от 19.11.2019 г.
заповедният съд е приел възражението и на основание чл.415, ал.1 от ГПК е
указал на заявителя „Мого България“ ЕООД да предяви иск в едномесечен срок от
уведомяването за установяване на вземането си. От приложеното по делото
съобщение се установява, че заявителят „Мого България“ ЕООД е уведомен за
указанията на съда на 07.12.2018 г., като в указания му месечен срок е предявил
настоящия иск.
От представения по делото Договор за финансов лизинг № АG0000929 от 24.11.2017 г. със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив се установява, че е сключен между „Мого България“ ЕООД в
качеството на лизингодател и А.Ц.Н. в
качеството на лизингополучател, с лизингов актив - лек автомобил ВМW 330, идентификационен № WВАЕV51060КМ66214 № двигател 30312761.
Страните са подписали и Общи условия към договори за финансов лизинг, сключвани
от „Мого България“ ЕООД с физически лица – потребители.
Към договора е изготвен
погасителен план за лизингови вноски, от който се установява че първата падежна
вноска е на 10.12.2017 г., а последната на
10.07.2021 г., като общата сума за погасяване към датата на падежа е
8651,38 лева.
По делото е представена
тарифа към общите условия, приложими към договорите за финансов лизинг
сключвани от „Мого България“ ЕООД.
Установява се от
приемо-предавателен протокол от 24.11.2017 г., че лизигодателя е предал на
лизингополучателя съгласно Договора за финансов лизинг АG0000929, лек автомобил ВМW 330, идентификационен № WВАЕV51060КМ66214 № двигател 30312761.
Видно от уведомление за
прекратяване на договор за лизинг № АG0000929
„Мого България“ ЕООД е уведомило А.Ц.Н., че
по повод неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължения за
плащане на дължими суми и на основание чл.13,5 от Общите условия към договорите
за финансов лизинг, договорът е прекратен, считано от датата на получаване
на уведомлението. На уведомлението е
отбелязано, че лизингополучателят Н. го е получил на 17.05.2018 г.
Представено е свидетелство за регистрация на МПС с рег. № СВ 1778 КР
марка ВМW 330, идентификационен № WВАЕV51060КМ66214 № двигател 30312761
удостоверяващо, че собственик на автомобила е „Мого България“ ЕООД.
По делото са представени фактури за изплащане
на месечни лизингови вноски към Договора за финансов лизинг АG0000929 с дата на издаване: 10.02.2018 г.; 10.03.2018 г.;
10.04.2018 г.; 10.05.2018 г. всяка една от които на стойност 198,20 лева, както
и фактури от 03.05.2018 г. на стойност 150.00 лева; от 25.05.2018 г. на
стойност 744.00 лева
От писма изпратени от „Мого България“ ЕООД до А.Ц.Н. по ел.поща с дати 10.02.2018 г.; 10.03.2018
г.; 10.04.2018 г.; 10.05.2018 г., се установява, че екипът на „Мого България“
ЕООД уведомява А.Ц.Н., че крайният срок
за плащане на съответната лизингова вноска по Договор за лизинг АG0000929 изтича.
Видно от Договор за
поръчка от 06.08.2017 г. сключен между „Мого България“ ЕООД в качеството на
доверител и „ЕМ БИ КЕЙ ГРУП“ ЕООД в
качеството на довереник, доверителят е възложил на довереникът да извърши от името и за сметка на доверителя
всички необходими действия за доброволно изземване на лизингови активи от
длъжници на доверителя, като води преговори с тях. Между „Мого България“ ЕООД и
„ЕМ БИ КЕЙ ГРУП“ ЕООД е сключен и Анекс № 1 към договора.
Представено е известие за плащане № **********/28.02.2018 г., с което „Мого България“ ЕООД е отправило покана до А.Ц.Н. за плащане на данък МПС 2018 г. в размер на
130,90 лева.
Видно от авизо преводно нареждане
от 13.04.2018 г. по описа на УниКредит Булбанк и списък на МПС, на които
е заплатен данък е, че Мого България ЕООД е заплатило данък МПС за 2018 г. в
размер на 173355,74 лева
С пълномощно рег. № 1222/28.03.2017 г. по описа на нотариус Лилия Бояджиева
с район на действие СРС, Емил Вълканов Вълканов
в качеството на управител на „Мого България“ ЕООД е упълномощил Мирослав Петров
Горанов да представлява дружеството в отношенията му с клиенти.
Установява се от
възлагателно писмо от 24.04.2018 г., че „Мого България“ ЕООД е възложило на „Ем
Би Кей груп“ ЕООД на база на договор за събиране на вземания от 18.06.2017 г.
да извърши действия по връчване на уведомления за прекратяване на договори за
лизинг и възстановяване на владеенето на актива по тези договори, включително и
по Договор за лизинг АG0000929 сключен с А.Ц.Н..
От справка от
Търговския регистър е видно, че „Мого
България“ ЕООД е действащо юридическо лице.
От заключението на изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че
общият размер на дължимите и незаплатени лизингови вноски по Договор за
финансов лизинг АG0000929 от 24.11.2017 г. до
датата на прекратяване на договора възлизат на 824.04 лева. Експертизата сочи,
че фактура № **********/08.05.2018 г. на стойност 4086.00 лева издадена на
„Мого България“ ЕООД от „Ем Би Кей груп“ ЕООД за извършване на услугата
възстановяване на владението на лизингови вещи /включ. такса и възстановяване
на разходи по дог. АG0000929 е 620.00 лева без ДДС, която сума е
осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество на 08.05.2018 г., като
задължение по кредита на сметка „Задължения към доставчици“ в кореспондения с
дебита на сметка „Други вземания от
клиенти“ и сметка „Начислен данък за покупките“. От страна на „Мого България“
ЕООД е извършено плащане на 28.05.2018 г. по банков път към „Ем Би Кей груп“
ЕООД в размер на 4086.00 лева по фактура № **********/08.05.2018 г.. Във връзка
със заплащане на извършените от страна на ищцовото дружество разходи за
възстановяване на владението на вещта, същото е издало на А.Ц.Н. фактура №
**********/25.05.2018 г. на стойност 744.00 лева с ДДС. Фактурата не е
заплатена от ответника. Дължимите от ответника неустойки за забава върху
неизплатените задължения за лизингови вноски са в общ размер на 11,23 лева, а
общият размер на дължимите и незаплатени суми по Договор за финансов
лизинг АG0000929 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия
актив от 24.11.2017 г. от ответника Н. възлизат на 2454,77 лева и е както
следва: 824,04 лева неплатени лизингови вноски; 11,23 лева неустойка по чл.15.1
от Общите условия по договора за забава
на плащане на лизингови вноски; 594,60 лева неустойки по чл.15.5 от Общите
условия по договора за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя; 130,90 лева данък МПС; 150.00
лева с вкл. ДДС – разходи за връчване на уведомление; 744.00 лева с вкл. ДДС
разходи за възстановяване владението на актива.
При така установената фактическа
обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Настоящото производство се развива след проведено заповедно такова по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 823/2018 г. на РС Елин Пелин,
където в полза на заявителя-ищец, против длъжника-ответник е издадена Заповед № 676 от 20.09.2018 г. за изпълнение на
парично задължение, за сумата от 824,04 лева, представляваща главница за неплатени лизингови вноски по
Договор за финансов лизинг № АG0000929 от 24.11.2017 г.; сумата
от 11,05 лева неустойка за забава на плащането на лизинговни вноски; сумата от
594,60 лева неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя;
сумата от 130,90 лева задължение за заплащане на местен данък МПС; сумата от
690.00 лева разходи за възстановяване на лизинговния актив, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от сезирането на съда - 17.09.2018 г., и за сумата от 525,02 лева,
представляваща
разноски по заповедното производство.
Между страните
не е налице спор, а и от приетите писмени доказателства се установява, че страните
са сключили Договор
за финансов лизинг № АG0000929 със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 24.11.2017 г. по
отношение на пътно превозно средство, по силата на който ищецът в качеството му
на лизингодател е предоставил на ответника в качеството му на лизингополучател
за възмездно ползване - лек автомобил ВМW 330, идентификационен № WВАЕV060КМ66214 № двигател 30312761.
Не е спорно между страните по делото, че Договор за финансов лизинг № АG0000929 от 24.11.2017 г. е бил развален по повод
неизпълнение от страна на лизингополучателя за плащане на дължими суми на
основание чл.13.5 от Общите условия към договори за финансов лизинг, сключвани
от „Мого България“
ЕООД с физически лица – потребители, като лизингополучателят А.Н. е уведомен за
това прекратяване на 17.05.2018 г.
По претенцията за заплащане на сума в размер на 824,04 лева съставляваща неплатени лизингови вноски по Договора за
финансов лизинг № АG0000929 от
24.11.2017 г.:
Съгласно чл.342, ал.2 от Търговския
закон с договора за финансов лизинг, лизингодателят се задължава да придобие
вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я
предостави за ползване срещу възнаграждение. Изложеното сочи, че договорът за
финансов лизинг има кредитен характер и създава правоотношение, при което
лизингодателят кредитира лизингополучателя във връзка с придобиване на дадена
вещ. Особеността при този тип договори е свързана с обстоятелството, че на
лизингополучателя се предоставя не парична сума, а придобитата с нея вещ, тъй
като кредитирането не е парично, а е свързано с получаването на определена вещ.
В тази връзка вещта се предоставя за ползване на лизингополучателя, като
лизингодателят запазва собствеността си спрямо нея, а за лизингополучателя е
налице задължението да възстанови
кредита, чрез периодично заплащане на лизингова вноска и едва след пълното
изплащане на кредита, настъпват предпоставките за прехвърляне и на вещните
права на негово име.
Плащането на периодични лизингови вноски е обвързано с действието на
договора и при неговото разваляне или прекратяване, задължението за него
отпада. Така при упражнено от страна на лизингодателя право на разваляне на
договора за финансов лизинг и връщане на вещта, за него не е налице възможност
да претендира предсрочна изискуемост на бъдещи лизингови вноски т.е. за
предсрочно погасяване на кредита при условие, че същият с връщане на вещта
реално е погасен. Лизингодателят може да се възползва от възможността да търси
предсрочно събиране на дължимите бъдещи вноски само ако не предприема действия
за връщане на лизинговия обект. В случая не е спорно между страните по делото,
че лекият автомобил предмет на договора за финансов лизинг е върнат на
лизингодателя, поради което ищецът претендира единствено заплащане на
падежирали лизингови вноски с падеж 10.02.2018 г., 10.03.2018 г., 10.04.2018
г., 10.05.2018 г. и частична вноска за периода от 11.05.2018 г. дължими до датата на прекратяване на договора. Както
се установява от представеното по делото уведомление за прекратяване на
договора за лизинг, ответникът е уведомен за това прекратяване на 17.05.2018 г..
Изложеното сочи, че ищецът претендира заплащане на лизингови вноски, които са били
дължими по време на действие на лизинговия договор, но не са заплатени от
лизингополучателя, което обуславя основателност на заявената претенция. Тези
изводи се подкрепят и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
приета като компетентна и неоспорена от страните по делото. Според заключението
на вещото лице размерът на дължимите и незаплатени лизингови вноски до датата на прекратяване на договора за
финансов лизинг от 24.11.2017 г. възлиза на 824,04 лева. Фактурите издадени от
„Мого България“ ЕООД във връзка с незаплатените и дължими лизингови вноски до
прекратяване на договора, отбелязани като № 3, № 4, № 5, № 6 и № 7 в
погасителния план не са осчетоводени в счетоводството на ищеца, тъй като по тях
не е получено плащане от страна на лизингополучателя. Предвид изложеното, съдът
намира искът за заплащане сумата от
824,04 лева за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По претенцията за
заплащане на сума в размер на 11,05 лева съставляваща
неустойка за забава на плащане на лизингови вноски:
С оглед установената липса на
плащане на посочените по-горе лизингови вноски отбелязани като № 3, № 4, № 5, № 6 и № 7 в
погасителния план, основателна се явява и претенцията на ищцовото дружество за
заплащане на сумата от 11,05 лева съставляваща
неустойка за забава дължима
поради неплащане на изискуемите лизингови вноски. Основателността на
искането произтича от чл.15,1 от Общите
условия към Договора за финансов лизинг, според който размерът на неустойката е
в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума, за целия период на
забава. В този смисъл е и заключението на вещото лице по изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че общият размер на
дължимите неустойки съгласно чл.15.1 от Общите условия по лизингов договор са в
размер на законната лихва върху неплатените в срок лизингови вноски за целия
период на забавата и изчислени върху главницата за всеки месец, считано от
датата на изпадане на ответника в забава до датата на прекратяване на
лизинговия договор и възлизат в общ размер на 11,23 лева, поради което претенцията
в размер на 11,05 е изцяло основателна и доказана, поради което следва да се
уважи в пълен размер.
По
претенцията за заплащане на сума в размер 594,60 лева съставляваща неустойка по
чл.15.5 от Общите условия:
В т.16 от
лизинговия договор лизингополучателят е декларирал, че при подписването му е
запознат със съдържанието на Общите условия, които са неразделна част от
договора, получил е екземпляр от тях и ги е приел. Според клаузата на чл.15.5
от Общите условия от договора за финансов лизинг, при прекратяване на договора
за лизинг по вина на лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на
три лизингови вноски. Неустойката се изчислява въз основа на послединте три
лизингови вноски с настъпли падежи преди прекратяването на договора. В случая
ищецът претендира заплащане на сума в общ размер от 594,60 лева, формирана от
сбора на последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяването
на договора – вноска № 4 с падеж 10.03.2018 г., вноска № 5 с падеж 10.04.2018
г. и вноска № 6 с падеж 10.05.2018 г., всяка една в размер на 198,20 лева, които
обстоятелства се установяват от приложения по делото погасителен план за
лизинговите вноски. Настоящият състав намира заявената претенция за основателна
по следните съображения: за да възникне правото на лизингодателя да претендира
заплащане на неустойка по чл.15.5 от Общите условия следва на първо място да е
налице надлежно упражнено от
лизингодателя право да развали договора за лизинг без предизвестие, поради
неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължението му да заплаща
лизинговите вноски, съобразно условията на договора и уговорен от страните
погасителен план. В случая както бе посочено и по-горе от представените по
делото доказателства се установява, че договорът е развален от страна на
лизингодателят именно поради неплащане на шест поредни вноски от страна на
лизингополучателят. Несъмнено в случая се касае за виновно поведение на ответната
страна по договора за финансов лизинг, поради което ищецът правилно е предприел
действия по разваляне на договора, като е упражнил това свое право чрез
изпращане на уведомление до лизингополучателя и със стигането му до знанието на
ответника, договора се счита развален. Ето защо настоящият състав намира, че наличието
на неустоечната клауза в т.15.5 от Общите условия към договора, води до
възникване на вземане за неустойка в полза на лизингодателя, доколкото по
делото се установява, че именно виновното неизпълнение на задълженията по договора от страна на лизингополучателя е
станало причина за неговото разваляне. В този смисъл претенцията в размер на
594,60 лева съставляваща неустойка по чл.15.5 от Общите условия се явява
основателна и доказана в пълен размер и като такава следва да бъде уважена.
По претенцията за заплащане на сумата от 130,90 лева
съставляваща дължим местен данък във връзка с използването на лизинговия актив
за 2018 г.:
Така заявената претенция на ищеца, включва заплатен от него местен данък МПС за 2018-та
година, във връзка с
ползвания от лизингополучателя лизингов актив. Безспорно установено по делото е, че съгласно 8.6 и чл.9.9 от Общите условия към договора за лизинг,
лизингополучателят заплаща пътния данък, наред с всички други разходи,
произтичащи от нормативни актове, касаещи ползването на автомобила в страната и
собствеността върху него. От представените по делото доказателства се установи, че ищецът „Мого България“ ЕООД е заплатил дължимия данък
МПС за 2018-та г.. Данъкът
обаче е платен и за период, през който лизинговият договор не е
действал след прекратяването на същия на 17.05.2018 г. Тъй като ответникът след този период вече не е бил
обвързан от
действието на лизинговия
договор, то от него не би могло да се търси договорната му
отговорност, а ищецът, като собственик на автомобила
единствен дължи данък МПС и не може да иска същият да бъде заплатен от трето
лице. Изложеното
обуславя неоснователност на предявения иск за заплащане на сумата в размер на 130,90 лева съставляваща дължим местен данък във
връзка с използването на лизинговия актив за 2018 г. и следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за заплащане на сумата от 690,00 лева
съставляваща разходи за възстановяване на лизинговия актив:
Както бе посочено и по-горе не е спорно, че между страните е бил сключен договор
за финансов лизинг на моторно превозно средство, както и че същият е развален
поради неплащане на дължими от лизингополучателя лизингови вноски, съобразно
уговорения между страните погасителния план към договора, което е наложило
връщане на автомобила на лизингодателя. Страните по делото не спорят и относно
факта на връщане на автомобила от страна на ответника на ищеца по делото.
Спорен е момента на връщане на автомобила - дали е върнат съобразно срока уговорен в чл.14.1 от общите условия –
до два работни дни, считано от прекратяването на Договора или е налице забава,
наложила реализиране от страна на ищеца на разходи по възстановяване на държането върху лизинговия актив. По
делото не се ангажираха доказателства кога е осъществен факта на връщане на
автомобила от лизингополучателя в полза на лизингодателя, което е било изцяло в
тежест на ответника по спора да стори това с оглед неговото правопогасяващо
възражение, че е върнал автомобила в уговорения срок. Установява се от
представеният договор за поръчка от 06.07.2017 г., че ищецът „Мого България“
ЕООД е възложил на „Ем Би Кей груп“ ЕООД
да извършва от името и за сметка на доверителя всички необходими
действия за доброволно изземване на лизингови активи от длъжници на ищеца. Към
договора е сключен и Анекс № 1 от от 06.07.2017 г., с който извършването на тази дейност се заплаща
по уговорени между страните възнаграждения. Видно от възлагателно писмо от
24.04.2019 г. „Мого България“ ЕООД е възложил на „Ем Би Кей груп“
ЕООД на база договор за събиране на вземания от 18.96.2017 г. да извърши
действия по връчване на уведомления за прекратяване на договори за лизинг и
възстановяване на владението на актива по договори за финансов лизинг, като в
т.1 е посочен Договор за финансов лизинг № АG0000929 с лизингополучател
ответника А.Ц.Н.. Във връзка с възложената работа изпълнителят „Ем Би
Кей груп“ ЕООД е издало на ищцовото дружество „Мого
България“ ЕООД фактура № **********/08.05.2018 г. на стойност 4086.00 лева за
извършване на услугата възстановяване на владението на лизингови вещи, в която
сума е включена и такса и възстановяване
на разходи по Договор за финансов лизинг № АG0000929 в размер на 620.00 лева
без ДДС. Това обстоятелство освен от представените по делото писмени
доказателства се установява и от изслушаната по делото съдебносчетоводна
експертиза, според заключението на която издадената фактура № **********/08.05.2018
г. от „Ем Би
Кей груп“ ЕООД е осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество на
08.05.2019 г., като задължение по кредита на сметка Задължения към доставчици,
в кореспонденция с дебита на сметка „Други вземания от клиенти“ и сметка „Начислен данък за покупките“. „Мого
България“ ЕООД е извършило плащане на 29.05.2018 г. по банков път към „Ем Би
Кей груп“ ЕООД по процесната фактура. Във връзка с извършеното заплащане от
страна на ищеца на разходите за възстановяване на владението на вещта, „Мого
България“ ЕООД е издало фактура №
**********/25.05.2018 г. с адресат ответника А.Ц.Н. на стойност 744.00 лева с
ДДС, която не е заплатена.
От така събраните
доказателства се установява, че са настъпили и предпоставките, при които възниква
дължимостта на
претенцията за заплащане от ответника на извършените от ищеца разходи във
връзка с възстановяване на държането върху лизинговия актив, съгласно чл.8.7.10
от Общите условия. Твърденията на ищеца, че от
момента на прекратяване плащането на лизинговите вноски от страна на ответника,
считано от 10.02.2018 г., лизингодателят не е могъл да установи контакт с
лизигнополучателя в продължение на повече от два месеца и това е наложило
възлагането на възстановяването на държането върху автомобила на трето лице, не
бяха оборени, а напротив се потвърждават от представените по делото съобщения
по електронна поща с дати 10.02.2018 г., 10.03.2018 г., 10.04.2018 г. и
10.05.2018 г., на които не се установи ответникът да е отговорил или да е
извършил плащане. В този смисъл настоящият състав намира възраженията на
ответника за недобросъвестно поведение от страна на ищеца поради несъставяне на
протокол за връщане на автомобила за неоснователно, доколкото ищецът не навежда
твърдения, че автомобила е върнат от лизингополучателя, а че е получен от
служители на РУ на МВР Елин Пелин, които са уведомили дружеството, че негов
автомобил със свалени номера е наличен в управлението, поради което автомобила е предаден на служител на „Ем Би Кей груп“ ЕООД от служител
на РУ Елин Пелин. Всичко
изложено сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне лизинговата
вещ съгласно
договорните отношения, поради което по повод връщането й, ищецът е реализирал разходи. От представените писмени
доказателства и заключението на
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е установен и
техният размер,
поради което на основание съгласно чл.8.7.10 от Общите условия ответникът дължи възстановяване на така сторените от лизингодателя разходи в размер от 690,00 лева.
С оглед основателността на претенцията за главница,
основателен се явява и искът за заплащане
на дължимата законна лихва върху нея, считано от датата на предявяване
на иска в съда, поради което следва да бъде уважена.
Предвид изхода
на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и представен списък по реда на чл.80
от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в
размер на 956,21 лева съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска,
поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените
по делото разноски в размер на 29,08 лева.
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т.12
от ТР № 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното с осъдителен диспозитив, поради което и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски в заповедното производство в размер на 494,60 лева съобразно уважената част от иска.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 от ГПК, че А.Ц.Н., ЕГН ********** ***, дължи на „МОГО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* представлявано от
пълномощника адв. Л.П. преупълномощен от
Адвокатско дружество „Вълчев и Борисов“
със съдебен адрес:***, следните
суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 823/2018 г. по описа на РС Елин Пелин: 824,04 лева /осемстотин
двадесет и четири лева и четири стотиники/ – неплатени лизингови вноски по Договор за финансов
лизинг № АG0000929 със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 24.11.2017 г.; сумата от
11,05 лева /единадесет лева и пет
стотинки/ неустойка за забава на плащането на лизинговни вноски; сумата от 594,60 лева /петстотин деветдесет и четири
лева и шестдесет стотинки/ неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя; сумата от 690.00 лева
/шестстотин и деветдесет лева/ разходи за възстановяване на лизинговния
актив, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за заплащане на сумата от 130,90 лева /сто и тридесет лева и
деветдесет стотинки/ задължение за заплащане на местен данък МПС.
ОСЪЖДА А.Ц.Н.,
ЕГН ********** да заплати на „МОГО
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 956,21 лева /деветстотин петдесет и шест лева и двадесет и една стотинки/ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА А.Ц.Н.,
ЕГН ********** да заплати на „МОГО
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 494,60
лева /четиристотин деветдесет и четири
лева и шестдесет стотинки/ направени разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА „МОГО
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 20400 да заплати
на А.Ц.Н., ЕГН ********** сумата от 29,08 лева /двадесет и девет лева и осем стотинки/ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен
препис от настоящото решение да бъде приложен по ч.гр.д. № 823/2018 г. по описа на РС Елин Пелин.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: