Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Перник, 06.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 24.11.2016г., VIII-ми състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Кристиан Петров
при секретаря Б.М., като разгледа гр.дело № 03135 по
описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 415 ГПК от Е.Е.
срещу “Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация” ЕООД за
установяване, че дължи: 1/ на осн. чл.
128, т. 2, вр. чл. 242 КТ общата сума 874,88 лв. – неизплатени трудови
възнаграждения за три месеца на 2014 г., от които: февруари – 200,78 лв., юни –
271,72 лв. и август – 402,38 лв.; 2/ на
осн. чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД общата сума 167,26 лв. (увеличен по
реда на чл. 214 ГПК) – лихви за забава в изплащането на всяко едно тр.
възнаграждение, от които: 45,20 лв. върху главницата от 200,78 лв., считано от
31.03.2014 г. до завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.06.2016 г.; 51,96
лв. върху главницата от 271,72 лв., считано от 31.07.2014 г. до завеждане на
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.06.2016 г. и 70,10 лв. върху главницата от
402,38 лв., считано от 30.09.2014 г. до завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК
– 16.06.2016 г.; 3/ на осн. чл. 224, ал.
1 КТ общата сума 1033,57 лв. – обезщетение за общо 48 дни неизползван
платен годишен отпуск, от които: 6 дни за 2009г., 21 дни за 2013 г. и 21 дни за
2014г.; 4/ на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 180,06 лв. (увеличен
по реда на чл. 214 ГПК) – лихви за забава върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, считано от 30.09.2014г. до завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК –
16.06.2016 г.; 5/ на осн. чл. 221, ал. 1 КТ сумата 478,11 лв. – обезщетение в размер на едномесечно БТВ за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие; 6/ на осн. чл. 86 ЗЗД сумата
83,29 лв. (увеличен по реда на чл. 214 ГПК) – лихви за забава върху
обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ, считано от 30.09.2014г. до завеждане на
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.06.2016 г., дължими по трудов договор №
00030/12.07.1994 г., по който ищцата изпълнявала длъжността "медицинска
сестра", като трудовото й правоотношение е прекратено със заповед №
10/28.08.2014 г. на ръководител на ответното дружество, на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ, считано от 01.09.2014г., ведно със законната лихва върху всяка
от главниците, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане
на вземането, след като ответникът е възразил срещу заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, издадена в полза на ищеца по ч. гр. д. № 02196/2016 г. по описа на
Районен съд – Перник.
Ответното дружество в срока по чл. 131 ГПК
е подало писмен отговор, с който изцяло оспорва исковете по основани и размер
по подробно изложение съображения. В първото с.з. проц. представител на
ответника прави възражение за погасяване на
правото
за ползване на платения годишен отпуск за 2009 г. – 6 дни, като се позовава се на чл. 176а, ал.1 КТ във връзка с чл. 224,
ал.1 КТ
/в сила от 01.03.2011 г. /Д.В. бр.18/2011 г./.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 128, т. 2, вр.
чл. 242 КТ:
Не
се спори, че по трудов договор № 00030/12.07.1994 г. ищцата е започнала
работа при ответника на длъжност „медицинска
сестра", като трудовото й правоотношение е прекратено със заповед №
10/28.08.2014г. на ръководител на ответното дружество, на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ, считано от 01.09.2014г. (л. 6
от делото). Съгласно
заключението на съдебно-икономическата експертиза (СИЕ), съдът приема за установено,
че по ведомостите за заплати при ответника е начислено ТВ на ищеца в размер
общо на 1870,17 лв. за периода м.02.2014г., м. 06.2014 г. и м.08.2014г., включително,
като във ведомостите на ответника са налице данни /РКО/ за авансови плащания на
ищеца общо в размер на 570 лв. и направени удръжки за ДОД и осиг. вноски, като
остава да се дължи сумата 874,88 лв. (тр. възнаграждения са претендирани като нетни
размери, поради което съгласно диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от искането както е направено от
ищеца и се произнася за нетните размери на възнагражденията). Дължимостта на
посочената сума следва и от представената служебна бележка от 07.06.2016 г. (л. 5 от делото), издадена и
подписана от ръководител на ответното дружество, с която е удостоверено, че на
ищеца са начислени и дължими остатъци от тр. възнаграждения общо в размер на 2386,56
лв. за процесния период, в която сл. бележка в м. 08.2014г. са включени 402,38
лв. – работна заплата, 478,11 лв. – обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ и 1033,57
лв. – обезщетение по чл. 224 КТ. Посочената бележка е частен свидетелстващ
документ, на който е даден вид да е подписан от ответника. При липса на
доказателства установяващи неавтентичността му, документът обвързва ответника с
обективираните в него неизгодни факти – дължимостта на посоченото в него нетно
тр. възнаграждение за съответните суми - арг. от чл. 180 ГПК. Следователно
ищецът доказва наличието на трудово правоотношение с ответника през процесния
период, за който се претендира, че има право на трудово възнаграждение,
наличието на отработване на претендираното трудово възнаграждение, както и
размера на трудовото възнаграждение, а същевременно ответникът не е доказал, че
е изпълнил задължението си да заплати изцяло уговореното трудово възнаграждение
на ищеца. Ето защо, съдът намира иска за процесния
период за
доказан по основание и размер общо за сумата 874,88 лв., за която сума е
предявена претенцията.
Следва да бъде
установено и че ответната страна дължи законна лихва върху неизплатената сума
за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК и
е поискано от ищеца.
По иска по чл. 415 ГПК, вр.чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД:
В трудовия договор
не е уговорен падеж за плащане на възнаграждението, поради което е приложим чл.
270, ал.2 КТ, според който трудовото възнаграждение се изплаща авансово или
окончателно всеки месец. Това означава, че възнаграждението е било дължимо в
края на месеца, за който е положен труд, и поради неизпълнението, считано от
неговото изтичане ответникът е изпаднал в забава и дължи на основание чл. 245,
ал.2 КТ вр. чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва без да
е необходима покана от страна на работника (арг. чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД).
Съгласно заключението на СИЕ, лихвата за забава в изплащането на всяко едно
нетно тр. възнаграждение на ищеца е в общ размер на 167,26 лв. Ето защо, съдът
намира иска за процесния период за доказан по
основание и размер общо за сумата 167,26 лв., за която сума е предявена
претенцията.
По иска по чл. 415 чл. 221, ал. 1 КТ:
Видно от заповед № 10/28.08.2014 г. на ръководител на ответното
дружество, безсрочното трудово правоотношение е било едностранно прекратено от
ищеца на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 01.09.2014г. Съгласно
чл. 221, ал. 1 КТ, при прекратяване на ТПО на посоченото основание работодателят
дължи обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за срока на
предизвестието, който в случая е едномесечен – чл. 326, ал. 1, изр. първо КТ, и
доколкото липсват доказателства, а и твърдения страните да са уговорили
по-дълъг срок. С процесната заповед № 10/28.08.2014 г. (л. 6 от делото),
издадена и подписана от ръководител на ответното дружество, е разпоредено на
ищеца да се изплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на ТПО в
размер на едно брутно трудово възнаграждение, като конкретният му размер от 478,11 лв. е посочен в коментираната по-горе сл.
бележка (л. 5 от делото). Посочената заповед и бележка са частни свидетелстващи документи, на които
е дадено вид да са подписани от ответника. При липса на доказателства
установяващи неавтентичността им, документите обвързват ответника с
обективираните в тях неизгодни факти – дължимостта на посоченото в тях
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за съответните суми - арг. от чл. 180 ГПК. От
СИЕ се установява, че размерът на последното получено от ищеца възнаграждение
за пълен отработен месец, предхождащо уволнението - това за м. 08.2014г., служи
за база за изчисляване на обезщетението, като според СИЕ на ищеца се дължи нетно
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 478,11 лв. (обезщетението е
претендирано като нетен размер, поради което съгласно диспозитивното начало –
чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан
от искането както е направено от ищеца и се произнася за нетните размери на
обезщетението), но не е изплатено от
ответника на ищеца. Ето защо, съдът намира иска за процесния период за доказан
по основание и размер за сумата 478,11 лв., за която сума е предявена
претенцията.
Следва да бъде
установено и че ответната страна дължи законна лихва върху неизплатената сума
за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК и
е поискано от ищеца.
По иска по чл. 415 ГПК, вр.чл. 224, ал. 1 КТ:
С процесната
заповед № 10/28.08.2016 г. (л. 6 от делото), издадена и подписана от
ръководител на ответното дружество, е разпоредено на ищеца да се изплатят
обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на ТПО в размер на 6 дни за
2009 г., 21 дни за 2013 г. и 21 дни за 2014г. като конкретният му размер от 1033,57 лв. е посочен в коментираната по-горе сл. бележка (л. 5 от делото). Посочената
заповед и бележка са частни свидетелстващи документи,
на които е даден вид да са подписани от ответника. При липса на доказателства
установяващи неавтентичността им, документите обвързват ответника с
обективираните в тях неизгодни факти – дължимостта на посоченото в него
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за съответните дни и сума - арг. от чл. 180 ГПК. От СИЕ се установява, че размерът на последното получено от ищеца възнаграждение,
предхождащо уволнението - това за м. 08.2014г., служи за база при определяне на
среднодневното трудово възнаграждение и за изчисляване на обезщетението, като
според СИЕ на ищеца се дължи нетно обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, определено за 6 дни за 2009г., 21 дни за 2013 г. и 21 дни за 2014г. и
възлизащо на 1033,57 лв. (обезщетението е претендирано като нетен размер,
поради което съгласно диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от искането както е направено от
ищеца и се произнася за нетния размер на обезщетението). Доколкото ответникът
не е представил доказателства да е платил на ищеца посоченото обезщетение, то
съдът намира иска за процесния период за доказан по
основание и размер общо за сумата 1033,57 лв., за която сума е предявена
претенцията
Следва да бъде
установено и че ответната страна дължи законна лихва върху неизплатената сума
за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК и
е поискано от ищеца.
В законоустановения
1-месечен срок за отговор на ИМ, както и във възражението по чл. 414 ГПК липсва
позоваване на ответника за погасяване на
правото
на ищеца за ползване на платения годишен отпуск за 2009 г. – 6 дни, поради
което съдът не обсъжда този въпрос , тъй като възражението е преклудирано (ТР №
1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, т. 4 и ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 11а).
Но дори и да беше направено в срок
възражението е неоснователно по две причини. На първо място, § 3е от ПР на КТ е обявен за противоконституционен с Решение № 12 от 11.11.2010 г. на КС по к. д. №
15/2010 г., и частично е обявена за противоконституционна
разпоредбата на чл. 224 от КТ относно погасяване правото на правото на годишен
отпуск, и е въведен нов § 3ж на ДР на КТ (в сила от 1.03.2011 г.), съгласно който неизползваният платен годишен отпуск или част от него
за 2010 г., включително и отложеният по реда на чл. 176, ал. 1, може да се
ползва до 31 декември 2012 г., като с решението на КС е прието, че правото на
платен годишен отпуск, придобито до 31.12.2009 г. вкл. не се погасява по
давност. В решението си КС на РБ изрично е посочил, че въведената погасителна
давност за право на ползване на платен годишен отпуск има действие само
занапред- тази давност ще важи само за право на платен годишен отпуск,
придобито от 2010 г. занапред.
На
второ място, срокът за предявяване на иска по чл. 224 КТ съгласно чл. 358, ал.
1, т. 3 КТ е 3-годишен, като при парични вземания, каквото е и това по чл. 224 КТ изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да
се извърши плащане по надлежния ред (чл. 358, ал. 2, т. 2, изр. последно КТ), т. е. от прекратяване на
трудовото правоотношение. 3-годишният срок пресметнат от прекратяването
на настоящото тр. правоотношение
– 01.09.2014 г. изтича на 02.09.2017 г., а в случая исковата молба е подадена
на 15.08.2016 г., т.е. преди изтичането му, поради което и възражението от
ответника за изтекла давност е неоснователно.
По
исковете по чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД върху обезщетенията по чл. 221, ал. 1 и
чл. 224, ал. 1 КТ:
Задълженията за плащане на обезщетения по чл. 224,
ал. 1 и чл. 221, ал. 1 КТ нямат определен в Кодекса на труда срок за
изпълнение, нито в процесните сл. бележка и заповед е определен такъв, поради
което работникът може да иска изпълнението им веднага от възникването на
вземането, т. е. от прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 69, ал. 1 ЗЗД, но тъй като вземането е парично и безсрочно в рамките на една договорна
отговорност длъжникът изпада в забава след покана от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД (ТР № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК). От деня на поканата
могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на
задължението. При доказателствена тежест на ищеца, по делото не са представени
каквито и да е доказателства да е поканил ответника да му заплати дължимите
обезщетения преди завеждането на иска. Ето защо, претенциите по чл. 86 ЗЗД
върху уважените главници за обезщетения по чл. 224, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 КТ
са неоснователни.
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението, тъй като присъдената сума по
чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ е възнаграждение за работа, а и присъденото
обезщетение по чл. 224 и чл. 221 КТ несъмнено е обезщетение за работа по
смисъла на чл. 242, ал. 1 КТ, тъй
като са от категорията, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с
обезпечаване нормалното съществуване на лицето, поради което подлежат на
предварително изпълнение, включително и присъдените обезщетения за забава върху
тр. възнаграждение, ведно
със законната лихва върху главниците от исковата молба.
По
разноските:
Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
иска съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът
доказва разноски в исковото производство общо 400 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК),
които му се дължат в съотношение 2553,82/2817,17 (уважената част и целия претендиран
размер), т.е. има право на разноски от 362,60 лева.
Ответникът
доказва разноски в исковото производство общо 490 лв. – заплатено адв.
възнаграждение (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК),
които му се дължат в съотношение 263,35/2817,17 (отхвърлената част и целия
претендиран размер), т.е. има право на разноски от 45,80 лева.
Подлежат на заплащане и направените
от ищеца разноски в заповедното производство общо 420 лв. - заплатено адв. възнаграждение
(съгласно представените доказателства
по заповедното дело с посочено плащане по банков път), които му се
дължат в съотношение 2553,82/2817,17 (уважената част и целия претендиран
размер), т.е. има право на разноски от 380,73 лева.
Ответникът не доказва и не претендира разноски по заповедното
производство, поради което такива не му се дължат.
Ответникът следва да бъде осъден по
правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимите държавни такси в размер общо
на 200 лв. (4% върху размера на всеки от уважените четири кумулативно съединени
иска - чл. 72, ал. 1 ГПК, но не
по-малко от 50 лв. – чл. 1 от Тарифа за ДТ по ГПК), както и 80 лв. – заплатено
от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК
по отношение на “Специализирана болница за продължително
лечение и рехабилитация” ЕООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Протожерица № 102, че дължи на Е.М.Е.,
ЕГН ********** ***: 1) на осн. чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ общата сума 874,88 лв. – неизплатени трудови възнаграждения за
три месеца на 2014 г., от които: февруари – 200,78 лв., юни – 271,72 лв. и
август – 402,38 лв.; 2) на осн. чл. 245,
ал. 2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД общата сума 167,26 лв. – лихви за забава в
изплащането на всяко едно тр. възнаграждение, от които: 45,20 лв. върху
главницата от 200,78 лв., считано от 31.03.2014 г. до завеждане на заявлението
по чл. 410 ГПК – 16.06.2016 г.; 51,96 лв. върху главницата от 271,72 лв.,
считано от 31.07.2014 г. до завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК –
16.06.2016 г. и 70,10 лв. върху главницата от 402,38 лв., считано от 30.09.2014
г. до завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.06.2016 г.; 3) на осн. чл. 224, ал. 1 КТ общата
сума 1033,57 лв. – обезщетение за общо 48 дни неизползван платен годишен
отпуск, от които: 6 дни за 2009г., 21 дни за 2013 г. и 21 дни за 2014г.; 4) на осн. чл. 221, ал. 1 КТ сумата
478,11 лв. – обезщетение в размер на едномесечно ТВ за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие, дължими по трудов договор №
00030/12.07.1994 г., по който ищцата изпълнявала длъжността "медицинска
сестра", като трудовото й правоотношение е прекратено със заповед №
10/28.08.2014 г. на ръководител на ответното дружество, на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ, считано от 01.09.2014г., ведно със законната лихва върху всяка
от главниците, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.06.2016
г. до изплащане на вземането, които суми са предмет на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 02196/2016 г. по описа на Районен съд -
гр. Перник.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в горната уважителна част.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 415 ГПК от Е.М.Е.,
ЕГН ********** *** срещу “Специализирана
болница за продължително лечение и рехабилитация” ЕООД, ЕИК *********, гр.
Перник, ул. Протожерица № 102, за
установяване, че дължи: на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 180,06 лв. – лихви за забава върху обезщетението по чл.
224, ал. 1 КТ, считано от 30.09.2014г. до завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.06.2016 г. и на осн. чл. 86 ЗЗД
сумата 83,29 лв. – лихви за забава върху обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ,
считано от 30.09.2014г. до завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.06.2016
г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
“Специализирана болница за продължително
лечение и рехабилитация” ЕООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Протожерица № 102, да заплати на Е.М.Е.,
ЕГН ********** ***, сумата 362,60 лв.
- разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА “Специализирана болница за продължително лечение и
рехабилитация” ЕООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Протожерица № 102, да заплати на Е.М.Е.,
ЕГН ********** ***, сумата 380,73 лева
- разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА Е.М.Е., ЕГН ********** ***, да заплати на “Специализирана болница за продължително лечение и
рехабилитация” ЕООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Протожерица № 102, сумата 45,80 лева – разноски по исковото
производство.
ОСЪЖДА Специализирана болница за продължително лечение и
рехабилитация” ЕООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Протожерица № 102, да заплати по сметка на Пернишкия районен
съд сумата 200 лв. - държавна такса,
както и 80 лв. – заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
След влизане в сила на решението, ч. гр.
дело № 02196/2016 г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: