Мотиви към присъда № 151 от 26.05.2019 год.,
постановена по НОХД № 828/2019 г. на РС
Силистра
Производството пред РС Силистра
е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Силистра обвинителен акт срещу
подсъдимия
Р.Р.Р., с ЕГН **********, който е обвинен в това, че
1.На 05.03.2019г. в с.
Голеш, общ. Кайнарджа, обл. Силистра е отнел чужди движими вещи- пари в размер на 690
лева, от владението на другиго- А.С.А. ***, собственост на А.С.А. и на съпруга
ѝ А. ***, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои
-престъпление по чл. 194, ал. 1 НК;
2.На 05.03.2019г. в с.
Голеш, общ. Кайнарджа, обл. Силистра е направил опит да отнеме чужда движима вещ- 1 бр.
златна обеца, проба 585, изработена от 14- каратово
злато, с тегло 2 грама, на стойност 130 лева, от владението на другиго-
собственика на вещта А.С.А. ***, с намерение противозаконно да я присвои, като
е употребил за това сила (изразяваща се в нанасяне на удари с ръце по главата
на А.С.А., хващане, дърпане с ръце на обецата от лявото ѝ ухо и дърпане
на ухото ѝ) и деянието не е довършено поради независещи от дееца причини
-престъпление
по чл. 198, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът след подробен анализ
на доказателствата поддържа обвинението спрямо подсъдимия, по всеки един пункт.
Счита доказателствата за извършената кражба и за опит за грабеж за безспорни.
Предлага за всяко едно от престъпленията налагане на наказание по вид лишаване
от свобода при първоначален общ режим, както и определянето на едно общо
наказание съобразно правилата на чл.23, ал.1 от НК. Взема отношение и по всички
въпроси подлежащи на обсъждане- по граждански иск, по мярката за неотклонение и
направените в хода на делото разноски. Счита гражданския иск за доказан по
основания и размер, предлага на съда да го уважи. Не намира, че са налице
основания за изменение мярката за неотклонение на подсъдимия, независимо от
поисканото ефективно наказание. Предлага разноските по делото да бъдат
възложени на подсъдимия.
Пострадалите от престъпленията А.И.А. и А.С.А. са съпрузи. В наказателното производство са конституиране
като частни обвинители и граждански ищци. Предявили са претенция за обезщетяване
на причинената имуществена вреда, тъй като отнетите парични средства са
съпружеска общност, както и възмездяване на претърпените болки и страдания,
както и психически неудобства от А.С.А.. В производството се представляват от процесуален
представител. Повереника наред с прокурора поддържа
обвинението, анализира доказателствата, като не пледира за налагане на
наказания, а по скоро акцентира върху предявената гражданско правна претенция
за имуществени и неимуществени вреди.
Подсъдимия Р.Р.Р. не се признава за виновен, признава отчасти
обвинението, тъй като дава обяснение, че е отнел единствено 250,00 лева. Отрича
да е вземал парична сума над 250 лева,
както и да е правил опит да отнеме със сила обеца на пострадалата А.С.А.. Поради изложеното защитникът назначен
по реда на Закона за правната помощ, пледира за оправдаването на подсъдимият,
тай като счита останалата част от обвинението, за която липсва самопризнание за
недоказана. В тази насока анализира и събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Обсъжда онези показания, които обслужват тезата на защитата, а
игнорира другите които уличават подсъдимия. Счита, че пострадалият не е имал в
чантата си паричната сума от 690,00 лева, тъй като я бил раздал преди това.
Изключва също така като достоверни показанията на пострадалата А.С.А., поради
което не намира в обективната действителност да е бил извършен и опит за
грабеж. Ето защо пледира по отношение на наказанието предвид настъпила
реабилитация, да се отложи ефективното изтърпяване на лишаването от свобода, по
реда на чл.66 НК. Предвид възприетата защитна теза, намира гражданския иск за
неимуществени вреди за неоснователен, както по основание, така и по размер, а
за имуществените вреди предлага редуциране размера на обезщетението съобразно
признанието на подсъдимият.
Подсъдимия Р.Р.Р. все пак в последната си дума изразява съжаление за
стореното, като отрича извършването на грабежа, като заявява, че А.С.А. не е била в къщата от където взел
единствено 250,00 лева. Като оправдание за стореното сочи, че бил пиян.
Съдът след като взе предвид
становищата на страните и събраните в хода на съдебното следствие доказателства
намери за установено от фактическа страна следното:
Пострадалите лица- свидетелите А.И.А.
(известен като „Узуна“)и съпругата му А.С.А. са
пенсионери, жители на с.Голеш, общ.Кайнарджа, обл.Силистра.
В същото населено место живее и подс. Р.Р.Р. известен
и с прякора „А.“. Поради обстоятелството, че пострадали и подсъдим живеят в
едно село се познават.
Къщата на сем.А. се намира в централната
част на селото, а пред нея има помещение устроено като заведение- тип барче. На
05.03.2019г. във вечерните часове, около 21.00ч. в питейното заведение са
намирали множеството свидетели по делото и самия подсъдим. Свид.А.И.А.
се разплащал с някой от свидетелите, които работили за него през деня. Седнали
били на една маса в заведението, а на друга маса бил и подс.Р. в нетрезво състояние.
Подсъдимия направил подмятания за раздаваните парични средства, в смисъл че и
на самия него биха му дошли добре. Свид.А.И.А.,
твърди че след като се разплатил с работниците си и оставил пари и на бармана
му останала сумата от 690 лева, повечето в банкноти от по 50 и няколко от 20
лева. Паричните средства съхранявал в мъжка кожена чанта, която свидетеля предал
на съпругата си да я прибере в домът им. Жената
сама се прибрала в къщата зад заведението, като отнесла със себе си чантата с
парите и там в дома им ги оставила на масата в стаята, която обитавали. А.И.А. останал в барчето. Не след дълго и подс.Р. излязъл от заведението,
като някои от присъстващите забелязали това. След като подсъдимият излязъл от
барчето, отишъл до къщата на А.И.А. и А.С.А.. Вратата на къщата не била
заключена. Подс.Р. безпрепятствено влязъл в стаята.
Там се намирала А.С.А.. Тя била сама в стаята. На масата се намирала оставена
свободно горепосочената чанта с паричната сума от 690 лева в нея, които А.А. била донесла малко преди това. Подс.Р.
бързо взел от масата чантата, отворил капака и взел намиращите се в чантата
пари- 690 лева, собственост на А.И.А. и А.С.А., без необходимото тяхно
съгласие. Прибрал парите у себе си. Захвърлил чантата. После, обаче, подсъдимият
решил да вземе златната обица на А.С.А. от лявото ѝ ухо. Това била златна
обица, проба 585, изработена от 14- каратово злато, с
тегло 2 грама. Подсъдимия се насочил към пострадалата и без нищо да ѝ
казва, започнал да дърпа златната обица от лявото ѝ ухо, хващал, дърпал с ръце обицата от лявото ухо,
дърпал ухото ѝ, за да откопчае и вземе обицата. Жената се
възпротивила да не ѝ взима обицата, започнала да вика и да плаче, поради
което получила удари с ръце по
главата ѝ, в опитите на дееца да откопчае и да вземе обицата ѝ.
Вследствие на дърпането на лявото ухо обицата се откопчала, но подс.Р. не успял
да я вземе, защото А.С.А. започнала силно да вика и тогава подсъдимият бързо
избягал от стаята, прескочил през оградата и напуснал имота на А.И.А. и А.С.А..
Жената плачейки, тръгнала към заведението, в което бил съпругът ѝ. А.С.А.,
споделила пред А.И.А. и пред останалите присъстващи в заведението, че парите им
ги няма, обвиняемият ги е взел от чантата на съпруга ѝ, освен това
обвиняемият е дърпал ухото ѝ, дърпал златната ѝ обеца, за да я
вземе. Т.е. съобщила, че са взети парите и че е направен опит да се смъкне и
вземе обицата ѝ. Хората не разбрали всичко което пострадалата казала, тъй
като плачела и била много разстроена, както и поради когнитивно разстройство и частичната
моторна афазия. Приблизително около 23,00 часа за пострадалата А.С.А. повикали
бърза помощ.
Подс.Р. веднага напуснал местото на
престъплението. Отишъл до дома на свид. М.С. и почукал на
прозореца на къщата. Свидетелят вече спял, но след като близките му го събудили
излязъл. Разпознал подс.Р. който го
помолил да го закара до гр. Варна, защото искал да отива при жена си, която
била на автогарата. М.С. се съгласил и с автомобила си „Опел Астра“ с рег. №СС1167МС закарал подсъдимия до жп- гарата в
гр. Варна. За услугата му било заплатено 100 лева в две банкноти от по 50 лева,
с половината от паричните средства свидетеля заредил гориво на бензиностанция. Свид. С. попитал подс.Р.
дали да го чака, но му било казано да се прибира. Свид.
М.С. *** много късно през ноща и видял, че пред
заведението на пострадалия има много хора, които обсъждат нещо. На сутринта
свидетелят разбрал за действията на подсъдимия.
За случая по телефона веднага
бил уведомен и местния жител свид.И.Р.- полицейски служител. Същият взел
отношение на следващият ден. На свидетеля било съобщено за кражба на парични
средства и опит за отнемане на обеца от пострадалата А.С.А..
Свид.Е.Е. е в близки
родствени отношение и с двете страни, като твърди, че същата вечер пострадалата
била бита от съпругът си свид. А.И.А.. Изложените показания, категорично бяха
отречени от свид. А.С.А.. Не бяха констатира съществените противоречия в
показанията на тази свидетелка дадени по време на разследването и в хода на
съдебното следствие, тъй като тези от досъдебното производство не са дадени
пред съдия. Показанията и обаче съответстват на някоя от защитните версии на
подсъдимия, които развил пред разследващият орган.
В последствие подс.Р. се укрил,
напуснал и пределите на Р.България, като веднага отпътувал за Англия. Няколко
месеца по късно при завръщането си в с.Голеш предлагал на пострадалия А.А. обезщетение в размер на 500,00 лева. Свидетеля отказал,
тъй като намерил за редно да получи обезщетението си по съдебен ред, а вече
било образувано наказателно производство спрямо извършителя на престъпленията.
Предвид събраните гласни
доказателства, следва да се направят следните съждения. Преценката на съда е за
достоверността в показанията на свид. А. Исуфов А.. Няма как да не знае след
като се е разплатил с работниците си, каква е останалата му парична сума.
Действията по заплащането са били извършени в барчето. По- голяма част от
свидетелите са възприели у него, множеството парични средства в банкноти от по
50 лева. Пострадалия твърди, че е заплатил на петима работници. Някой свидетели
твърдят, че това са били седем или осем човека. Обективността изисква да се
посочи, че в хода на съдебно следствие от показанията на свид.М.Р. се
установява, че получил сумата от 60 лева, а свид.Р.Х. сумата от 50 лева. Какви
възнаграждения са получили останалите няма категорични доказателства. Простата
аритметика извършена от защитата, за да обоснове тезата, че са отнети само 250
лев, съда намира за неоснователна, тъй като не почива на събраните
доказателства.Поради тази причина и намирайки за достоверни показанията на свид. А. Исуфов А.,дадени при
предупреждението за предвидената наказателна отговорност при
лъжесвидетелстване, съда намира за безспорно доказана стойността на отнетите
парични средства.
Факт е, че А.С.А. е в състояние
да дава достоверни сведения, респективно показания, обстоятелство доказано и от
заключението по съдебно- психиатрична експертиза. Няма как тогава половинчато
съда да приеме, че в частта за отнемането на паричните средства показанията и
са достоверни, а по отношение на опита за отнемането със сила на златната и
обеца е измислено, резултат на лъжесвидетелстване. Горните съждение могат да се
изведат и от обясненията които подс.Р. дава, както и от упражненото от него
право на последна дума. Повечето свидетели намиращи се в барчето твърдят, че А.С.А.
се е прибрала с чантата на мъжа си, като се е върнала вече плачела и била
разтроена срещу посегателството срещу собствеността им и срещу нея самата.
Подсъдимия обаче твърди, че не е имало никой в стаята от където от чанта на
пострадалия взел паричните средства. Посочените обяснения явно се опровергават
от показанията на останалите свидетели и категорично се разминават с
показанията на А.С.А.. Логиката на събитията съответства в показанията на
свидетелите, включително на пострадалите и напротив налага извод за
недостоверност на обясненията дадени от подсъдимия.
В хода на досъдебното производство
свид. А. Исуфов А. доброволно предал процесната обица
(описана по- горе), собственост на съпругата му. Извършен е оглед на обицата
като веществено доказателство и впоследствие е върната на собственичката А.С.А..
Свид. А. Исуфов А. също така доброволно предал процесната чанта (описана по- горе), в която са се намирали
парите. Извършен е оглед на чантата като веществено доказателство и
впоследствие е върната на собственика А. Исуфов А..
От заключението на вещото лице
по съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на 1 бр. златна
обица, проба 585, изработена от 14- каратово злато, с
тегло 2 грама, възлиза на 130 лева.
От заключението на съдебно-
психиатрична експертиза се установява, че свид. А.С.А. страда от Когнитивно
разстройство, следствие на преживян Вътремозъчен
кръвоизлив и двукратни исхемични инсулти с остатъчна дясностранна хемипареза и
частична моторна афазия. Промените по органичен тип в интелектуално- мнестичната сфера следстиве на
това заболяване не са изразени в степен и тежест, че да оказват влияние върху
възможността ѝ правилно да възприема и запаметява елементарни факти и
обстоятелства. В действителност тя е с остатъчна частична моторна афазия, но е
в това състояние от години и е привикнала да разпознава и различава хората и
обстановката в задоволителна степен, да комуникира с познатия си кръг
задоволително, както е в случая с подс.Р., който е познат от години. В
състояние е да дава достоверни
показания. Изминалото много време е оказало влияние върху детайлите в
спомените, но не се констатираха съществени противоречия с разпита и от
досъдебното производство, проведен пред съдия от първоинстанциония
съд. Вещото лице е категорично, че към момента на деянието пострадалата е била
в съзнание, ориентирана и адекватна, поради което е в състояние да опише, че е
била обрана от познато лице.
Подсъдимият е извършил деянията
като наказателноотговорно лице. Той е годен субект на
престъпленията. В миналото е бил осъждан за престъпления срещу собствеността,
което обстоятелство се доказва от свидетелството му за съдимост. След
последното му осъждане, това по НОХД№89/2007г., решено със споразумение
№92/05.022007г. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр.
с чл.194, ал.1 и във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК е
изтърпял наказанието си лишаване от свобода в размер на 2 години на
11.08.2008г.. По отношение на същото е настъпила реабилитация по силата на
закона- чл.88а, ал.2 от НК, тъй като наказанието е лишаване от свобода повече
от една година и не е отложено неговото изтърпяване, като към 11.08.2018г. са
изтекли десет години, които правната норма предвижда за да настъпят тези
последици.
От изложената фактическа
обстановка следва извод от правна страна, че с действията си подс.Р. е осъществил всички съставомерни признаци на тежки умишлени престъпления от общ
характер за това, че на 05.03.2019 г. в с. Голеш, общ. Кайнарджа, обл.
Силистра е отнел чужди движими
вещи- пари в размер на 690 лева, от владението на другиго- А.С.А. ***,
собственост на А.С.А. и на съпруга ѝ А. ***, без тяхно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 194, ал.1 от НК; както
и за това, че на 05.03.2019г. в с.
Голеш, общ. Кайнарджа, обл. Силистра е
направил опит да отнеме чужда движима вещ- 1 бр. златна обеца, проба 585,
изработена от 14- каратово злато, с тегло 2 грама, на
стойност 130 лева, от владението на другиго- собственика на вещта А.С.А. ***, с
намерение противозаконно да я присвои,
като е употребил за това сила (изразяваща се в нанасяне на удари с ръце
по главата на А.С.А., хващане, дърпане с ръце на обецата от лявото ѝ ухо
и дърпане на ухото ѝ) и деянието не е довършено поради независещи от
дееца причини- престъпление по чл. 198, ал. 1 и чл.
18, ал. 1 НК.
От обективна страна, предметът
на кражбата- пари, се е намирал в чуждо владение и подсъдимият е прекъснал
досегашното владение върху вещите от страна на владелеца. Установил е свое
владение върху отнетото чуждо имущество- пари, получил е възможността да се
ползва и разпорежда с него по своя воля, което и сторил. Отнемането е извършено
без съгласието на А.С.А. и на съпруга
ѝ А.И.А.. Престъплението е довършено. От субективна страна, подсъдимият
е действал виновно с пряк умисъл, съзнавал е всички обективни признаци от
състава на престъплението, което извършва, неговия общественоопасен
характер, предвиждал е общественоопасните последици и
пряко ги е целял.
От обективна страна, предметът
на престъплението по чл. 198, ал. 1 и чл.
18, ал. 1 НК (1 бр. обица) се е
намирал в чуждо владение и подсъдимият е започнал изпълнението на умишленото
престъпление, създал е предпоставки за извършване и довършване на
престъплението. Употребил за това принуда- физическа сила, упражнил физическо
въздействие върху владелеца, за да отнеме обицата. Той не е реализирал изцяло
изпълнителната дейност поради възникнали пречки за това, като не е могъл да
измъкне обицата от ухото на пострадалата и да я вземе поради независещи от него причини, тъй като пострадалата започнала силно
да вика и подсъдимият бързо избягал, за да не бъде разкрит. Деянието не е
довършено поради независещи от дееца причини. Налице е прекъсване на
изпълнителното деяние- недовършен опит. Отказал се е да довърши престъплението,
тъй като се натъкнал на пречки, които са направили неосъществимо довършването
на престъплението, поради което не е налице доброволен отказ от довършване на
престъплението по чл. 18, ал. 3 НК. От субективна страна, подсъдимият е
действал виновно, с пряк умисъл- съзнавал е всички обективни признаци от
състава на престъплението, което извършва, неговия общественоопасен
характер, предвиждал е общественоопасните последици и
пряко ги е целял. Съзнавал е, че обицата се намира във владение на пострадалото
лице, че е чужда вещ, че пострадалата не е съгласна да ѝ бъде отнета и че
това несъгласие се преодолява от него чрез упражнената принуда със сила. Употребил
е физическо въздействие с цел да установи своята фактическа власт върху
предмета на престъплението- 1 бр. обица.
Ето защо съда намери обвинението за доказано по безспорен и
несъмнен начин слез анализ по отделно и в тяхната съвкупност на писмените и
гласните доказателства и доказателствени средства, а именно обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите, протоколи за доброволно предаване и
оглед на веществени доказателства, заключенията по
съдебно-психиатричната експертиза и оценителните експертизи, справката за
съдимостта, декларация и др..
При индивидуализиране на
наказанието съдът не отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства,
а за отегчаващо отговорността обстоятелство прие признанието на подсъдимия, че
е действал противозаконно поради пияното си състояние. Отчете се
обстоятелството на миналите осъждания на подс.Р. за престъпления срещу
собствеността, които са без значение за правната квалификацията на деянията му.
Така съдът наложи наказания на подсъдимия
в условията на чл.54 от НК.За престъплението по чл.194, ал.1 от НК, съда
постанови ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ЕДНА ГОДИНА при първоначален общ режим на
осн. чл.57, ал.1 т.3 ЗИНЗС, а за престъплението по чл.198, ал.1 от НК, във вр. с чл.18 ал.1 от НК, съда постанови ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ТРИ ГОДИНИ при първоначален общ режим на осн. чл.57, ал.1 т.3 ЗИНЗС.
Санкцията за извършената кражба е над минималния размер, а за грабежа в неговия
минимум. Съда при постановяване на наказанията съобрази и стойността на предмета
на извършените престъпления.Освен това предвид основанията на чл.23, ал.1 от НК
съда определи подсъдимия да търпи едно общо наказание до размера на най-тежкото
из между двете.Каса е се до постановени ефективни наказания, като по отношение на подсъдимия съда е достигнал до извода, че
целите на санкцията не могат да бъдат постигнати без ефективното изтърпяване на
лишаването от свобода.
Съда намери гражданския иск на пострадалите
лица за основателен и доказан, тъй като деянието на подсъдимия Р. освен
престъпление представлява и граждански деликт. Всеки
причинил виновно вреди другиму е задължен да ги възстанови. Деянието на
подсъдимия е пряка и непосредствена последица с настъпилата за гражданските ищци
вреда. Деликтната отговорност по чл. 45 и сл. ЗЗД
задължава всеки, който виновно е причинил вреди другиму, да ги обезщети в пълен
обем. Съда за причинените имуществени вреди на А.И.А. и съпругата му А.С.А.,*** присъди обезщетение съобразно събраните по
делото доказателства. Така осъди Р.Р.Р. да заплати на
гражданските ищци сумата от 690,00 лева в едно със законната лихва от дата на
неправомерното увреждане до окончателното изплащане. Деянието на подс.Р. е
пряка и непосредствена последица с настъпилата за А.С.А. ищец неимуществена
вреда свързана с, причинените психически неудобства, стрес и болки и страдания.
Гласните доказателства се подкрепят и от заключението на вещото лице по съдебнопсихиатричната
експертиза. Съда имайки предвид горното на основание чл.45 и чл.52 ЗЗД, по
справедливост присъди обезщетение от по 1500,00 лева, което подсъдимият да заплати в едно със законната лихва считано от
деня на увреждането до окончателното изплащане.
В тежест на подсъдимия се
присъдиха направените по делото разноски и ДТ по уважения граждански иск.
По мярката за неотклонение съда
се е произнесъл с отделно мотивирано определение, непосредствен след
прочитането на присъдата.
По гореизложените съображения
съда постанови присъдата си.
Районен съдия: