№………….…………….../07.10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на двадедесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1029 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 135, ал. 1 и
ал. 3 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът Д.В.И. и И.Д.И. твърдят, че са кредитори
на Х.М.Х. за присъдени разноски по НЧХД № 647/2017 г. по описа на ВРС, 38
състав, НЧХД № 99/2018 г. по описа на ВРС, 45 състав, гр.д. № 5948/2017 г. на
ВРС, 31 състав, в.гр.д. № 1405/2018 г. по описа на ВОС, като общо дължимата
сума е в размер на 7633.69 лева. Релевира се, че към момента е висящо и друго
съдебно производство с предявени претенции от ищците към ответника Х.Х. за
обезвреда – НЧХД № 2144/2019 г. по описа на ВРС, ХV състав. Излага се, че на 14.02.2018
г. с договори за дарения, обективирани в нот. акт № 47, том І, рег. № 530, дело
№ 41/14.02.2018 г. на нотариус Д.С., рег. № 192 на НК, с район на действие ВРС Х.М.Х.
дарява, както следва: на дъщеря си М.Х.Х. апартамент с идентификатор №
10135.2575.634.1.3 по КК на гр. Варна, находящ се в ***, със застроена площ от
110 кв.м., както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху дворното място, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място,
представляващо ПИ с идентификатор № 10135.2575.634 по КК на гр. Варна с площ от 1063 кв.м., при граници: ПИ с №№
10135.2575.637, 10135.2575.18, 10135.2575.632, 10135.2575.633 и на сина си Д.Х.Х.
1/2 ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор № 10135.2575.634
по КК на гр. Варна с площ от 1063
кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.2575.637, 10135.2575.18, 10135.2575.632,
10135.2575.633, с която сделка уврежда кредиторите си. Отправеното до съда
искане е да се обявявят за недействителни спрямо ищците договори за дарения,
обективирани в нот. акт № 47, том І, рег. № 530, дело № 41/14.02.2018 г. на
нотариус Д.С., рег. № 192 на НК, с район на действие ВРС. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответниците Х.М.Х., М.Х.Х. и Д.Х.Х., депозират отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който претендират отхвърляне на
иска и прекратяване на производството, поради погасяване на задълженията към
ищците, въз основа на които произтича качеството им на кредитори.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От изпълнителен лист № 164/13.03.2018 г., издаден по НЧХД
№ 647/2017 г. по описа на ВРС, н.о. /лист 15/ се установява, че Х.М.Х. е осъден
да заплати на Д.В.И. сумата от 1500 лева, обезщетение за неимуществени вреди от
деяние по чл. 130, ал. 1 от НК, както и сумата от 962 лева, представляваща
разноски по делото.
От
изпълнителен лист № 42/06.02.2019 г., издаден по НЧХД № 99/2018 г. по описа на
ВРС, н.о. /лист 16/ се установява, че Х.М.Х. е осъден да заплати на И.Д.И.
сумата от 1000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на деянието – 02.06.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 1160 лева, представляваща разноски по делото.
От
изпълнителен лист № 9673/10.12.2018 г., издаден по гр.д. № 5948/2017 г. по
описа на ВРС, г.о. /лист 17/ се установява, че Х.М.Х. е осъден да заплати на Д.В.И.
и И.Д.И. сумата от 600.58 лева, разноски по делото, сумата от 300 лева,
представляваща заплатен депозит за тройна СТЕ и сумата от 15 лева,
представляваща заплатена д.т. в производството пред ВОС.
От удостоверение с изх. № 4145/25.02.2020 г., издадено от
ЧСИ И.С., рег. № 712 на КЧСИ, с район на
действие ВОС /лист 13/ е видно, че по изп.д. № 20187120400305 с взискатели Д.В.И.
и И.Д.И. и длъжник Х.М.Х., образувано въз основа на изп. листи, издадени по
НЧХД № 647/2017 г. по описа на ВРС, н.о., гр.д. № 5948/2017 г. по описа на ВРС,
г.о. и НЧХД № 99/2018 г. по описа на ВРС, н.о. общата дължима сума към
25.02.2020 г. е 7633.69 лева.
Видно е от Протокол от 22.10.2019 г. /листи 96 – 110/
между И.Д.И., в качеството му на частен тъжител и Х.М.Х., в качеството му на
подсъдим е образувано НЧХД № 2144/2019 г. по описа на ВРС, н.о., в което е
приет за съвместно разглеждане гражданския иск на И.Д.И. против подсъдимия за
сумата от 175 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. От
пълномощно и договор за правна защита и съдействие /листи 102 и 103/ се
установява, че И. е заплатил на процесуалния си представител по НЧХД № 2144/2019
г. по описа на ВРС, н.о. сумата от 1000 лева адвокатско възнаграждение.
С нот. акт № 47, том І,
рег. № 530, дело № 41/14.02.2018 г. на нотариус Д.С., рег. № 192 на НК, с район
на действие ВРС Х.М.Х. дарява, както следва: на дъщеря си М.Х.Х. апартамент с
идентификатор № 10135.2575.634.1.3 по КК на гр. Варна, находящ се в ***, със
застроена площ от 110 кв.м., както и съответните ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху дворното място, заедно с 1/2 ид.ч. от
дворното място, представляващо ПИ с идентификатор № 10135.2575.634 по КК на гр.
Варна с площ от 1063 кв.м., при
граници: ПИ с №№ 10135.2575.637, 10135.2575.18, 10135.2575.632, 10135.2575.633
и на сина си Д.Х.Х. 1/2 ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с
идентификатор № 10135.2575.634 по КК на гр. Варна с площ от 1063 кв.м., при граници: ПИ с №№
10135.2575.637, 10135.2575.18, 10135.2575.632, 10135.2575.633.
От удостоверение с изх. № 15426/29.07.2020 г., издадено
от ЧСИ И.С., рег. № 712 на КЧСИ, с район
на действие ВОС /лист 85/ е видно, че по изп.д. № 20187120400305 с взискатели Д.В.И.
и И.Д.И. и длъжник Х.М.Х., образувано въз основа на изп. листи, издадени по
НЧХД № 647/2017 г. по описа на ВРС, н.о., гр.д. № 5948/2017 г. по описа на ВРС,
г.о. и НЧХД № 99/2018 г. по описа на ВРС, н.о., остатъкът от задължението на
длъжника към 29.07.2020 г. е в размер на 5569.51 лева. Същото е погасено на
29.07.2020 г., видно от операционна бележка № 22/29.07.2020 г. на „Банка ДСК“
ЕАД /лист 86/
От удостоверение с изх. № 19018/21.09.2020 г., издадено
от ЧСИ И.С., рег. № 712 на КЧСИ, с район
на действие ВОС /лист 122/ е видно, че по изп.д. № 20187120400305 с взискатели Д.В.И.
и И.Д.И. и длъжник Х.М.Х., образувано въз основа на изп. листи, издадени по
НЧХД № 647/2017 г. по описа на ВРС, н.о., гр.д. № 5948/2017 г. по описа на ВРС,
г.о. и НЧХД № 99/2018 г. по описа на ВРС, н.о., длъжникът е поискал прихващане
със сумата от 2212 лева, дължима от взискателя И. към него по изп. лист № 496,
издаден по НЧХД № 1732/2019 г. и изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 2 от ГПК на 03.08.2020 г., като постановлението за
прекратяване е влязло в сила на 17.09.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Искът
по чл. 135 от ЗЗД има за предмет
потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на
себе си сделка, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора,
когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или възмездна, но длъжникът и
третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е
извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и
третото лице да увреди кредитора.
В конкретния случай ищците се легитимират като кредитори
на Х.М.Х. - праводател по атакуваните договори за дарение, обективирани в нот. акт №
47, том І, рег. № 530, дело № 41/14.02.2018 г. на
нотариус Д.С., рег. № 192 на НК, с район на действие ВРС, по силата на издадени
в тяхна полза изпълнителен лист № 164/13.03.2018 г., издаден по НЧХД № 647/2017
г. по описа на ВРС, н.о., изпълнителен лист № 42/06.02.2019 г., издаден по НЧХД
№ 99/2018 г. по описа на ВРС, н.о. и изпълнителен лист № 9673/10.12.2018 г.,
издаден по гр.д. № 5948/2017 г. по описа на ВРС, г.о., като общата дължима сума
по образуваното изп. дело № 20187120400305 между И., в качеството им на
взискатели и Х.Х., в качеството му на длъжник, е в размер на 7633.69 лева,
удостоверено от ЧСИ И.С., рег. № 712 на КЧСИ, с район на действие ВОС. След
прихващане с насрещно вземане и заплащане от страна на длъжника, извършено на
29.07.2020 г. /след завеждане на делото/ на остатъка от дължимата сума в размер
на 5569.51 лева, изп.дело е прекратено, поради удовлетворяване на взискателите,
с влязло на 17.09.2020 г. постановление за прекратяване. Т.е. следва да бъде
взето предвид извършеното след завеждане на делото заплащане на задълженията на
ответника Х.Х. към ищците по силата на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК,
т.е. към момента на даване ход на устните състезания е отпаднало качеството на
кредитори на последните въз основа на горецитираните изпълнителни листи. И.
обосновават това качество с висящо друго съдебно производство между втория ищец
и Х.Х. с предявени претенции за обезвреда – НЧХД № 2144/2019 г. по описа на
ВРС, ХV състав. Същото към момента на даване ход на устните състезания по
настоящото производство не е приключило с акт на съда, с който да е присъдено в
полза на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди. Вярно е, че
съобразно ТР № 2/09.07.2019 г. на ВКС вземането на кредитора
може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде
установено с влязло в сила решение. Но в
конкретния случай, още не е налице вземане в полза на частния тъжител, тъй като
такова ще възникне едва с постановяване на съдебното решение по НЧХД № 2144/2019 г. по
описа на ВРС, ХV състав. Същото ще постанови дали И. има право на обезщетение
за претърпени имуществени вреди спрямо Х.Х., ще определи размера на дължимото
обезщетение и размера на дължимите разноски в производството. Преди този момент
вторият ищец няма качеството на кредитор спрямо ответника Х.Х. по претенцията
му с правно основание чл. 45 от ЗЗД, както и по претенцията му за присъждане на
разноските, направени по НЧХД № 2144/2019 г. по описа на ВРС, ХV състав. С
оглед изложеното Д.В.И. и И.Д.И. към момента на приключване на устните
състезания по настоящото дело нямат качеството на кредитори спрямо първия
ответник, праводател по атакуваните безвъзмездни сделки.
С оглед обстоятелството, че ищците към момента на завеждане на делото са се
легитимирали надлежно като кредитори на Х.Х., като качеството им на такива е
отпаднало едва в хода на процеса поради удовлетворяване на вземането им от
ответника, съдът следва да разгледа и останалите предпоставки за уважаване на
иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
За да е основателен искът следва да е налице увреда по отношение на
кредиторите. Увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на
правата на кредиторите спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението
на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг,
изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. В конкретния случай ответникът Х. – баща извършва дарения
в полза на двете си деца, обективирано в нот. акт № 47, том І, рег. № 530, дело
№ 41/14.02.2018 г. на нотариус Д.С., рег. № 192 на НК, с район на действие ВРС,
с които уврежда кредиторите си.
Длъжникът
винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след
възникне на кредиторовото вземане, какъвто е конкретния
случай за вземането по изпълнителен лист № 164/13.03.2018 г., издаден по НЧХД №
647/2017 г. по описа на ВРС, н.о., въз основа на Присъда
№ 34/01.02.2018 г. Когато разпореждането с длъжниково имущество е
безвъзмездно е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за
съществуването на задължението му към него. Дарителят знае за увреждането, тъй като е страна по заведеното спрямо него НЧХД № 647/2017 г. по описа на ВРС, н.о., по
което осъдителната присъда е постановена на 01.02.2018 г., т.е. преди
изповядването на процесните сделки, обективирани в нот.акт № 47/14.02.2018 г.
Другите две производства НЧХД № 99/2018 г. по описа на ВРС, н.о. и гр.д. №
5948/2017 г. по описа на ВРС, г.о. също са били висящи към този момент, въпреки
че не са приключили с краен акт, т.е. налице е знание на праводателя за
увреждането. Съобразно разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника. В конкретния случай приобретатели по
спорните безвъзмездни сделки са низходящите на ответника Х. - баща.
С оглед изложеното исковете на Д.В.И. и И.Д.И. против Х.М.Х.,
М.Х.Х. и Д.Х.Х. с правно основание чл. 135, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД за обявяване
за недействителни спрямо ищците договори за дарение, обективирани в нот. акт № 47,
том І, рег. № 530, дело № 41/14.02.2018 г. на нотариус Д.С., рег. № 192 на НК,
с район на действие ВРС са неоснователни, поради отпадане на качеството им на
кредитори в хода на процеса и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Ищците са формулирали искане за присъждане на
направените по делото разноски, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят такива в общ размер на 4836.20 лева,
тъй като са удовлетворили кредиторите едва в хода на процеса. Сумата
представлява заплатена държавна такса, такси за издаване на съдебни
удостоверение,за вписване на исковата молба, за издаване на скици и данъчна
оценка и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и приложените към него доказателства /листи 111 - 119/,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Възражението на ответниците с правно
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно предвид това, че
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. е в размер на 3516.16 лева, а заплатеното такова от ищците и
присъдено от съда е в размер на 3500 лева – под минимума, определен с Наредба №
1/2004 г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: *** против Х.М.Х., ЕГН **********, М.Х.Х., ЕГН ********** и Д.Х.Х.,
ЕГН **********, тримата с адрес: *** с правно основание чл. 135, ал. 1 и ал. 3
от ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо ищците договори за дарения,
обективирани в нот. акт № 47, том І, рег. № 530, дело № 41/14.02.2018 г. на
нотариус Д.С., рег. № 192 на НК, с район на действие ВРС, с които Х.М.Х.
дарява, както следва: на дъщеря си М.Х.Х. апартамент с идентификатор №
10135.2575.634.1.3 по КК на гр. Варна, находящ се в ***, със застроена площ от
110 кв.м., както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху дворното място, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място,
представляващо ПИ с идентификатор № 10135.2575.634 по КК на гр. Варна с площ от 1063 кв.м., при граници: ПИ с №№
10135.2575.637, 10135.2575.18, 10135.2575.632, 10135.2575.633 и на сина си Д.Х.Х.
1/2 ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор № 10135.2575.634
по КК на гр. Варна с площ от 1063
кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.2575.637, 10135.2575.18, 10135.2575.632, 10135.2575.633,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Х.М.Х., ЕГН **********, М.Х.Х., ЕГН ********** и Д.Х.Х., ЕГН **********,
тримата с адрес: *** да заплатят на Д.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 4836.20 /четири хиляди осемстотин тридесет и шест лева и осемдесет и двадесет
стотинки/
лева, на основание чл.78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: