№………/.......03.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
в.ч.т.д. № 199 по описа за 2017 г. на ВОС,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 248, във вр. с чл. 274 от ГПК.
Постъпила е частна
жалба вх. № 2980/19.01.2017 г. от адвокат Радослав Данков, АК
- Варна – пълномощник на длъжницата Т.Ч.Д., ЕГН ********** от гр. Варна, с
която се иска да бъде отменено определение № 140821/29.12.2016 г., постановено
по ч.гр.д.№ 5322/2015 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение
молбата на длъжницата по чл. 248 ГПК да бъде допълнено определение №
49784/06.12.2016 г., постановено по ч.гр.д.№ 5322/2015 г., с което частично е
била обезсилена заповед за изпълнение № 2785/18.05.2015 г., поправена с
разпореждане № 34568/10.08.2015 г. и изпълнителен лист, издадени в полза на
кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, на основание
чл.415, ал.2 от ГПК, като и́ се присъдят сторените от нея разноски в
заповедното производство за подаване на възражение
по реда на чл. 414 ГПК в размер, посочен в приложения към възражението списък по чл.80 от ГПК.
Препис от
молбата е връчен на кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София.
В едноседмичния
срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор, в който се излагат
съображения за недопустимост на молбата предвид възможността разноски да бъдат
присъдени в исковото производство. В допълнение, предвид искането за присъждане
на разноски в настоящото производство, излага съображения за неоснователност на
искането. Сочи се в тази връзка, че не са представени доказателства за
действително извършена адвокатска помощ по реда на чл. 38 ЗА.
За да се произнесе по направеното искане, съдът взе
предвид следното:
С определение №
49784/06.12.2016 г., постановено по ч.гр.д.№ 5322/2015 г. на ВРС, заповедният
съд е частично обезсилил заповед за изпълнение № 2785/18.05.2015 г., поправена
с разпореждане № 34568/10.08.2015 г. и изпълнителен лист по делото, издадени в
полза на кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД, спрямо длъжницата Т.Ч.Д.,
относно непредявените с установителния иск по чл. 422 ГПК вземания по заповедта, на
основание чл.415, ал. 2 от ГПК.
Това
определение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила. Подадена е молба
за неговото допълване чрез присъждане на разноски на длъжницата за заповедното
производство, по която заповедният съд се е произнесъл с определение №
14082/29.12.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 5322/2015 г. на ВРС.
С обжалваното
определение съдът е оставил без уважение молбата на Т.Д., мотивирайки се с това,
че разноски не се дължат, предвид обстоятелството, че определението за
обезсилване е постановено в закрито заседание без участие на страните и спрямо
непредявен в срок установителен иск за част от претендираните със заявлението
вземания, поради което единственото извършено процесуално действие от
процесуалния представител е подаване на възражение срещу заповедта. Съдът е
мотивирал още, че производството по чл. 422 ГПК е все още висящо и при
прекратяването му страната би могла да претендира разноски.
По допустимостта.
Изложените от
кредитора доводи и аргументи за обосноваване на твърдение за недопустимост на
искането на длъжницата по чл. 248 от ГПК се ценят като неоснователни.
Заповедта
за изпълнение е била обезсилена само в частта относно непредявените с
установителния иск по чл. 422 ГПК вземания срещу длъжницата Т.Ч.Д., поради
което производството в тази част е приключило с окончателен съдебен акт. Касае
се за претенция за присъждане на разноски за заповедното производство,
произнасянето по която е обусловено от обезсилването на заповедта за
изпълнение. Безспорно е, че с обезсилването на издадената заповед за изпълнение
се слага край на заповедното производство, поради което и по аргумент от нормата
на чл. 81 от ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане
на разноски.
По същество на жалбата.
Представянето
на възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК от длъжницата Т.Ч.Д. е сторено от
упълномощен от нея адвокат. Изрично във възражението е обосновано и искане за
присъждане на разноски като са представени договор за правна защита и
съдействие и списък по чл.80 от ГПК.
Съобразявайки
тези основни положения, изложените по-горе съображения относно допустимостта на
искането и разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, съдът намира жалбата за частично
основателна.
От
представените с възраженията доказателства безспорно се установява, че длъжницата
е сторила разноски във връзка с организиране на защитата си срещу издадената
срещу нея заповед за изпълнение чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
Като разход, подлежащ на компенсиране от насрещната страна – кредитор се
претендира платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 350 лева.
Единственото
действие с правно значение при възражение срещу заповед за изпълнение е
спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК за депозирането му пред заповедния
съд. По изричната разпоредба на закона обосноваване на възражението не се
изисква, не е задължително и подаването му с приетия с Наредба №6 от 20.02.2008
г. на министъра на правосъдието образец за това. Последователна и
непротиворечива е съдебната практика, че възражението срещу заповедта за
изпълнение може да бъде направено по всякакъв писмен начин, като от значение
единствено е да е ясна волята на длъжника, че оспорва вземанията на кредитора
по заповедта. Това, разбира се, не означава, че длъжникът не може да
ангажира услугите на адвокат за оказване
на правна помощ и съдействие.
Присъждането
на разноски по правило е свързано със санкционирането на едната страна за
неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В конкретния
случай обезсилването на издадената заповед за изпълнение очертава
кредитора-заявител (който по една или друга причина не е провел успешно предявения
по чл. 422, ал. 1 ГПК иск) като неизправна страна, която с действията си е
довела до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство,
поради което следва да понесе санкционните последици на разноските.
Длъжницата
е взела участие в развилото се заповедно производство, като е ангажирала процесуален представител,
който е депозирал възражението по чл. 414 ГПК. Длъжницата Т.Д. е заявила
претенцията си за присъждане на направените разноски още при подаване на
възражението, като е представила доказателства за извършването им.
Ето
защо е налице основание за присъждане на направените разноски по силата на
нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, която е общо правило и намира приложение и в
заповедното производство, доколкото в същото не са предвидени специални правила
в този смисъл.
Съгласно
чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на
делото, като подлежат на присъждане всички разноски, направени по повод водене
на делото, за чието установяване са представени надлежни доказателства. В
случая е налице хипотеза на прекратяване на производството, по причина, която
не е пряко свързана с процесуалното поведение на длъжника. Прекратяването на
производството е направено по инициатива на съда с оглед предявяване на иска
само относно част от вземанията по заповедта, след което са били обезсилени и
издадената заповед за изпълнение, и изпълнителен лист.
Настоящият
съдебен състав споделя релевираното от страна на въззиваемия, още с отговора
срещу молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в размер на 1 350 лева, доколкото делото не се отличава с
особена фактическа или правна сложност. Преценката в подобни случаи следва да
бъде съобразена както с правната квалификация и извършените процесуални
действия по установяване на релевантните за делото факти и събиране на
доказателства, така и с настъпването на евентуални усложнения, свързани с
предмета на спора или със страните. Следва, разбира се да се отчете и
активността на процесуалния представител на страната - изготвяне и депозиране
на отговори, жалби, молби и изобщо всички действия, извършени по съответното
дело.
Фактическата
и правна сложност на делото в случая се явяват несъразмерни на уговореното
адвокатско възнаграждение, тъй като действията, извършени от процесуалния
представител на длъжницата се изчерпват единствено с депозирането на възражение
по чл. 414 ГПК. По делото не са налице доказателства преди подаване на
възражението процесуалният представител да
е извършвал справки по него или да го е проучил по някакъв начин
(липсват отбелязвания, направени по корицата на заповедното дело, същото да е
било предоставяно на пълномощника на длъжниците).
Както
беше посочено по-горе, в конкретния случай релевантно за преценката на размера на
адвокатското възнаграждение е единствено изготвянето и депозираното възражение
по чл.414 ГПК. Претендираният размер адвокатско
възнаграждение, обаче, според настоящия съдебен състав, е несъразмерен с
посочените действия, извършени във връзка с представителството в заповедното
производство. Вярно е, че Наредба № 1/2004 г. определя минималните размера на
адвокатските възнаграждения за съответния вид услуга, като максималния размер е
въпрос на конкретно договаряне между страните, но адвокатското възнаграждение
трябва да бъде адекватно на фактическата и правна сложност на делото.
Действително адвокатът има право свободно да договаря размера на
възнаграждението, което да му бъде заплатено във връзка със съответното
представителство, но тази свобода не се простира и върху размера, за който
следва да отговаря насрещната страна, която предвид същността на този вид
сделка не участва в договарянето на сумата, поради което и не може да бъде
обвързана от размер, договорен от други лица. Обратното становище означава да
се допусне злоупотреба с процесуални права, най-вече по отношение на противната
страна.
Процесуално
представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1,
възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по
аналогия възнаграждението, следва да се изходи от вида на самото процесуално
действие.
За
възражението е налице утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008г. на Министъра на
правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към
заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника
и която съдържа указания за попълването и, включително за необходимостта,
когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично.
В
настоящия случай длъжницата чрез процесуален представител е подала бланкетно
възражение в утвърдения образец срещу цялото вземане.
Ето
защо с оглед извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението,
съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6,
т. 5 от Наредба № 1 – възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито
минимален размер е 50 лева, доколкото тези действия на адвоката са най-близко
до действията му свързани с подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.
В
конкретната хипотеза, за определяне на минималния размер на възнагражденията е
неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата - за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение, тъй като същата
се прилага единствено по отношение на кредитора, подал молба за издаване на
заповед за изпълнение. Подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е една от
възможностите за защита на длъжника срещу заповедта, наред с обжалването на
разпореждането за незабавно изпълнение, обжалването на заповедта в частта и за
разноските и искане за спиране на изпълнението, поради което адвокатското
възнаграждение за този вид защита, не може да бъде обусловено от материалния
интерес.
Съобразявайки
тези основни положения и като има предвид изложеното по-горе относно същността
на възложеното и извършено от адвоката правно и фактическо действие (подаване
на възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК), съдът
приема, че размера на адвокатското възнаграждение, което кредитора дължи да
репарира като сторени разходи на длъжницата, следва да се определи в размер на
50,00 лева. Този размер е статично посочен и не се влияе от частичното
обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
В този смисъл съдът приема направеното от кредитора „БАНКА
ДСК” ЕАД възражение за прекомерност на платените и претендирани за
репариране като разходи на длъжницата за адвокатско възнаграждение за
основателно.
Определение № 14082/29.12.2016
г., следва да се отмени, като определение
№ 49784/06.12.2016 г., се допълни в частта за разноските. Разходите, които
кредиторът следва да бъде осъден да възстанови на длъжницата Т.Д. се определят
в размер на 50,00 лева.
Предвид изхода
на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските в настоящото
производство в размер на 15,00 лв. държавна такса, а в полза на адв. Радослав
Данков следва да се присъди сумата от 200,00 лв. за оказана безплатна
адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който размер е определен съобразно чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за изготвяне на частна жалба.
По изложените
съображения и на основание чл. 248, във вр. с чл. 274
и чл. 78, ал. 4 ГПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 14082/29.12.2016 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 5322/2015 г. на ВРС, ХХХ състав.
ДОПЪЛВА определение № 49784/06.12.2016 г., постановено по ч.гр.д.№ 5322/2015 г. на ВРС,
ХХХ състав, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на Т.Ч.Д.,
ЕГН **********,***, сумата 50,00 лв. (петдесет лева), представляваща направени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 5322/2015 г. по описа на
Варненски районен съд за подаване на възражение
по реда на чл. 414 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК,
КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК в частта й, с която се претендира осъждане на кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София, да заплати разликата над 50,00
лева до претендираните 1350,00 лева.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на Т.Ч.Д.,
ЕГН **********,***, сумата 15,00 лв.
(петнадесет лева), представляваща направени разноски в настоящото производство
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, да заплати на РАДОСЛАВ ДАНКОВ ДАНКОВ, ЕГН **********,
от гр. Варна, сумата 200 лева (двеста лева), за извършена безплатна адвокатска
услуга по подаване на частна жалба, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.