РЕШЕНИЕ № 1736
гр. Бургас, 22.07.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 344/2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на М.Р.К. и М.А.К.,***, с която претендират
осъждане на Г.Г.С.,***, да им заплати сума в размер от 8372 лева,
представляваща обезщетение за причинени от ответника на 21.10.2019 год. имуществени
щети на ищците, състоящи се в увреждане на покрива на собствената им жилищна
сграда с идентификатор ..., находяща се в гр. С.., ул. „..., ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от предявяване на иска – 20.01.2020 год.,
до окончателното й изплащане; ангажират доказателства и молят за присъждане на деловодните
разноски.
Предметът на
делото е очертан при съобразяване с прекратителното определение от 26.02.2020
год.
Правните
основания на предявените осъдителни искове са чл. 45, ал. 1, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът оспорва
исковете, моли за отхвърлянето им; ангажира доказателства.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
По делото не
се спори, а и се установява от представените Нотариален акт № 11/31.01.1996
год. и Нотариален акт № 89/17.09.1998 год., двата на нотариуса при БсРС, че ищците
М. и М. К.. са легитимирани като собственици на недвижим имот, представляващ двуетажна
жилищна сграда с идентификатор .., находяща се в гр. С.., ул. „... По делото не
се спори и за обстоятелството, че ответникът е собственик на изградената на
калкан в съседния поземлен имот с идентификатор 67800.501.382 жилищна сграда.
Ищците
твърдят, че на 21.10.2019 год. ответникът С. противоправно е унищожил част от
покрива (сачака) на жилищната им сграда, като стойността за възстановяването й
възлиза на 8372 лева – установена по реда на чл. 207, ГПК с експертно
заключение по приложеното ч. гр. д. № 9190/2019 год. на БсРС.
Ответникът
оспорва иска с твърдение, че е разрушил процесната част от покрива на ищците,
тъй като тази част навлизала неправомерно в собствения му имот и причинява
вреди (влага) по къщата му.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за
основателен. В тежест на ищците е провеждане на главно и пълно доказване наличието
на предпоставките на чл. 45, ал. 1, ЗЗД – легитимацията си на собственици на
процесната вещ (жилищна сграда), чийто покрив е увреден виновно чрез противоправно
поведение на ответника, както и причинна връзка. Съдът намира, че по делото е
проведено такова доказване. В тази насока съдът основава решението си на представените
нотариални актове и на признанието на ответника за авторството на деянието от
21.10.2019 год. – това изявление е направено и по ч. гр. д. № 9190/2019 год. на
БсРС, и в настоящия съдебен процес. Делото не съдържа доказателства, че
поведението на ответника е било правомерно – твърденията му за незаконно
навлизане на унищожената стреха в собствения му имот не са доказани, а и правомерното
премахване на незаконен строеж следва да бъде извършено по административен ред
от РДНСК или възоснова съдебно решение по чл. 109, ЗС. Според представеното и
неоспорено от ответника удостоверение от 05.04.2019 год. на Община Созопол,
покривът на сградата на ищците е търпим, т. е. той не подлежи на премахване. Поведението
на ответника от 21.10.2019 год. представлява сбор от самоуправни действия, с
които е унищожено имущество на ищците, т. е. изпълнен е фактическият състав на
деликта по чл. 45, ЗЗД.
По отношение
размера на дължимото обезщетение – 8372 лева, съдът възприема експертното
заключение по ч. гр. д. № 9190/2019 год. на БсРС, което е неоспорено от
страните.
Изложените
съображения мотивират съда да приеме, че предявеният главен иск е основателен,
поради което той следва да бъде изцяло уважен, ведно с присъждане на
обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на исковата молба.
Основателността
на исковете налага в полза на двамата ищци да бъдат присъдени и направените
деловодни разноски в общ размер от 1055 лева – сбор от платените държавна такса
и адвокатско възнаграждение за разгледаните по същество претенции – чл. 78, ал.
1, ГПК.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Г.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 45, ал. 1, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД, да
заплати на М.Р.К., ЕГН **********, и М.А.К., ЕГН **********, двамата с адрес ***,
сума в размер от 8372 лева, представляваща обезщетение за причинени от
ответника на 21.10.2019 год. имуществени щети на ищците, състоящи се в
увреждане на покрива на собствената на ищците жилищна сграда с идентификатор ...,
находяща се в гр. С.., ул. „..., ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от предявяване на иска – 20.01.2020 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на М.Р.К., ЕГН **********, и М.А.К., ЕГН **********, двамата с
адрес ***, деловодни разноски в
размер от 1055 лева.
УКАЗВА на ответника, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че
присъдените суми могат да бъдат преведени по следната банкова сметка *** М.К. –
IBAN: ***.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ