Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр.Ловеч, 18.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публичното заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 41 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Х.М.Д., с адрес: ***, чрез адв. Х.П. – С. – САК, съд.адрес:*** против Б.Ц.Б., с адрес: ***.
Ищцата излага в исковата молба, че на 12.05.2019 г. в с. Брестово ответникът е взел от нея сума в размер на 4000 лв., като е поддържал заблуждението й, че процесната сума е за операция на очите на снаха й. Твърди, че ответникът е изрекъл думите: Доктор Габрилов“, което за ищцата е било израз, означен като „парола“ от лице, представящо се за лека, с което е разговаряла по телефона и което е заявило, че Б. е негов брат и ще вземе сумата, за да му я занесе. Излага, че ответникът е взел процесната сума, което се доказва от протокола му за разпит по пр.пр.№1026/2019 г. на РП – Ловеч. Твърди се, че ответникът Б. е взел парите на ищцата Х.Д. без основание и същата има право да иска от него връщане на сумата.
Наведени са доводи, че в доктрината претенцията по чл.55, ал.1 вр. чл.59 от ЗЗД се разглежда като една допълнителна и субсидиарна претенция за имуществено уравнение чрез единно общо вземане въз основа на единен общ фактически състав, което възниква само когато липсва друго средство за защита / по арг. от чл.59, ал.2 от ЗЗД/
Твърди се, че от фактите в конкретния случай безспорно е установено, че ответникът се е обогатил със сума в размер на 4000 лв. на 12.05.2019 г. и това е станало без същият да е имал основание за това – нито договорно, нито законово. В същото време патримониумът на ищцата Х.Д. е намалял с 4000 лв. – така е настъпило нейното обедняване. Твърди се, че между обогатяването на Б. и обедняването на ищцата е налице причинно-следствена връзка, която е и поредната предпоставка за успешното провеждане на иска по чл.59 от ЗЗД.
Ищцата счита, че е налице и следващата предпоставка – липса на основание за обогатяването на получилия сумата, като в тази връзка изтъква факта, че няма доказателства и данни ответникът да е имал основание да получи сумата от Х.Д..
Излага, че в случая няма предвидена друга правна възможност завъзстановяване на сумата, с която е обедняла ищцата и това е и последната предпоставка за уважаване на исковата молба.
Твърди се също, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да осъди
Б.Ц.Б. да заплати на Х.М.Д. сумата в размер на 4000 лв. – получена без основание, съгласно чл.55 от ЗЗД от ответника, ведно със законната лихва на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендирани са и разноските по делото ведно с адвокатския хонорар съгласно чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът Б.Б., чрез договорно упълномощения за процесуален представител – адв.Х.Н. е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск като недопустим, алтернативно – като неоснователен и недоказан.
В с.з.ищцата Х.М.Д. се представлява от адв. С..В хода на устните състезания заявява, че поддърга иска и моли да бъде уважен изцяло. Счита, че по делото е безспорно установено, че ответникът се е обогатил неоснователно със сумата от 4000 лв. на 12.05.2019 г., като за ищцата е настъпило обедняване именно с тази сума. Изтъква, че ответникът не е имал договор или законово основание да получи процесната сума, като е поддържал у ищцата заблуждение, че парите са за лечение на снаха й, което се установява от протокола за разпит на ищцата в приложената към делото преписка. Счита, че протоколът за разпит е годно доказателство и има формална доказателствена сила съгласно чл.180 от ГПК, като според теорията и практиката се явява частен свидетелстващ документ и доказателственото му значение се състои в удостоверените от страната неизгодни факти.
Ответникът
Б.Ц.Б. не взема лично участие в процеса. В заседанието по същество се
представлява от адв. М. Василева. Моли иска да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Счита, че в случая се касае не за гражданска, а за
деликтна отговорност, която следва да бъде ангажирана към неизвестно лице,
което се е обогатило без правно основание за сметка на ищцата. Излага
съображения, че никъде по делото не е доказано предаване на сума, както и
връзка, която би ангажирала отговорността по фактическия състав на неоснователно
обогатяване по отношение на получената без правно основание сума от ответника.
Счита, че приложените по делото постановление и писмените доказателства, находящи се в
прокурорската преписка, не биха могли да обвържат с доказателствена
сила съда така, както една присъда по чл.300 от ГПК.
Съдът, като
обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят, че по жалба от Х.М.Д. на 12.05.2019 г. е започнало досъдебно производство № 267/2019 г. по описа на РУ – Ловеч, пр.преп. №1026/2019 г., за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК – за това, че на 12.05.2019 г. в с. Брестово, обл. Ловеч, ул.“Х. Ботев“№3, при телефонно обаждане, с цела да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Х.М.Д.,заблуждение, че е лекар, който ще оперира снаха й, която е изгорила очите си, като тя трябва да предаде наличните си пари, и с това й причинил имотна вреда в размер на 4000 лв. След проведени ОИМ от служители на ОД МВР – Ловеч е бил задържан ответника Б.Б. ***, който като куриер /муле/ е взел сумата от 4000 лв. и я транспортирал с използвания от него автомобил марка „Форд“ до гр. Русе, като оставил сумата в близост до магазин“Джъмбо“.
С Постановление от 19.07.2019 г. прокурор при Районна прокуратура – Ловеч е постановил спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 267/2019 г. на РУ на МВР – Угърчин, преп. №1026/2019 г. и е изпратил досъдебното производство на РУ на МВР – Ловеч, за извършване на оперативно-издирвателни действия по разкриване на извършителя, като периодично на всеки четири месеца, се докладват резултатите от издирвателните мероприятия.
По случая е установена следната фактическа обстановка:На 12.05.2019 година около 14.00 часа ищцата Х.Д. получила обаждане на стационарния телефон с абонатен номер ********* от лице с женски глас, което плачейки се обърнало към нея с думите "Майко" и заявило, че са му пострадали очите. Д. възприела лицето за своя снаха, след което разговорът й продължил с лице от мъжки пол, което се представило за д-р Гаврилов. Същият обяснил на Д., че на пострадалата трябва да се сложат италиански лещи, като цената на едната от тях е 9 000 лв. Д. казала да направи каквото трябва и, че ще плати. Тогава лицето, с което водела разговора поискало да се обади на мобилният й телефон и Д. продиктувала номера си. След позвъняване на същия от лицето представило се за д-р Гаврилов, Д. получила указания да занесе парите, които има в двора на църквата. Тя събрала сумата от 4 000 лв. и отишла в двора на църквата, където с автомобил пристигнал непознат мъж. След като същият изрекъл предварително указаната на Д. по телефона парола „ Д-р Гаврилов - дарение", тя му предала парите. Установено е, че Д. е предала парите на ответника Б.Ц.Б. ***. Последният се познавал с кметският наместник в селото Стефан Мишев Нейков. Дни по-рано последният получил обаждане от лице представило се за Ловчански владика Гавраил, който искал съдействие чрез предоставяне на сериозен човек за събиране на църковни дарения от селата. Така Нейков предал абонатния номер на Б., с когото в последствие се свързало лице представило се за Ловчански владика Гавраил, който и го изпратил на срещата с Д. за да получи парите заявени като дарение. След получаване на сумата от Д. на Б. по телефона му било казано, че трябва да пътува за Русе. След като заредил автомобила си с гориво, той отишъл пред Ловчанската митрополия, тъй като считал, че от там трябва да вземе хора, които да откара до гр. Русе. След известно изчакване и разговор отново по телефона в който обясни къде се намира, му било казано, че от църковното настоятелство са ангажирани с последствия от станало пътнотранспортно произшествие и ще пътува сам. Получавайки напътствия по телефона Б. пристигнал в гр. Русе и отново по указания с обяснение, че няма кой да го посрещне оставил парите на посочено му място край магазин „Джъмбо". Без да брои носената сума, Б. изпълнил указанията да си вземе от нея 400 лв, оставил касовата бележка за зареденото гориво и се прибрал.
Така установената фактическа обстановка напълно корелира с дадените пред разследващите органи показания от пострадалата - ищцата Х.Д., ответникът Б.Б. и Кметския наместник Стефан Нейков.
От приложеното постановление на наблюдаващия прокурор е видно, че събраните по реда на чл. 159а от НПК данни от мобилни оператори, не са довели до установяване на лицата, осъществявали контакти с Д., Б. и кметския наместник Нейков. Същевременно е прието, че проведените с оглед събраният доказателствен материал следствени действия и издирвателни мероприятия от полицейските органи не сочат авторството на осъществената спрямо Д. измама, поради което са налице предпоставките за спиране на наказателното производство, на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът е сезиран с иск на плоскостта на неоснователно обогатяване, чрез който ищцата претендира връщане на предадената и получена от ответника Б. без правно основание сума от 4000 лв. Твърди се, че с тази сума ответникът неоснователно се е обогатил, а имуществото на ищцата – съответно е намаляло.
По делото са налице безспорни данни, че между страните не съществува облигационна връзка, поради липса не само на писмен договор, но и на каквато и да било устна договореност. При липсата на твърдения и доказателства за наличието на договорености относно съществените елементи на определен договор, ищцата е избрала да се защити чрез иск на извъндоговорно основание, предявявайки срещу ответника иск за неоснователно обогатяване, който съдът приема за допустим.
За да бъде уважен предявения иск ищцата следва да проведе пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване: да установи разместването на имуществени блага, което е лишено от основание, както и че в резултат на същото ответната страна се е обогатила с претендираната сума, а ищцата е обедняла, както и че е налице връзка на обедняването й и обогатяването на ответника, т.е. те се дължат на едни и същи факти или група от факти. Във всички случаи обогатяването може да се изразява в увеличаване на актива, намаляване на пасива или спестяване на разходи, като задължително трябва да бъде имуществено. От своя страна, обедняването е свързано с намаляване на актива или пропуснатото му увеличаване.
Съдът приема за безспорно доказан по делото правнозначимия факт, че на 12.05.2019 г. в с. Брестово, обл. Ловеч при описаните по-горе фактически обстоятелства ищцата Х.М.Д. е предала лично на ответника Б.Ц.Б. парична сума, която по нейни твърдения е в размер на 4000.00 лв. Ответникът не отрича, че е получил сумата, като признание за този факт е налице в хода на воденото ДП № 267/2019 г. на РУ на МВР – Угърчин, по което на 10.07.2019 г. е съставен протокол за разпит на ответника в качеството му на свидетел по досъдебното производство. Следва да се отбележи, че обясненията на страната, дадени в хода на досъдебното производство, могат да се ползват в гражданския процес, тъй като представляват частен свидетелстващ документ, който удостоверява направеното от Б. пред надлежен орган на власт признание на неизгоден за него факт. Доказателствената сила на този документ следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по телото, тъй като в частта, подписан от ищеца в качеството му на свидетел, протоколът не притежава материална доказателствена сила, обвързваща съда. В останалата си част, обективираща подписано от органа на досъдебното производство изявление, че показанията са дадени пред него, той представлява официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила съгласно чл.179, ал.1 от ГПК. В този смисъл е и съдебната практика – Определение № 610 от 08.05.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 959/2014 г. IIIг.о., Определение № 536 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 501/2009 г., г.о./.
От материалите по прок.преписка №1026/2019 г. е видно, че при проведеното разследване не е установена съпричастност на ответника към извършеното престъпление – измама по чл.209 от НК, като не е приета тезата на пострадалата относно наличието на съзнателни действия на Богоев, чрез които същият е целял за себе си имотна облага. Същият не е привлечен към наказателна отговорност, като прокурорът е приел, че не е налице основание за вменяване на вина по отношение на него за извършителство на престъпление в съучастие.
При прочита на дадените от ответника показания, обективирани в протокол за разпит от 10.07.2019 г. освен признанието на факта, че на процесната дата е получил от ищцата парична сума, по негови думи – със съзнанието, че това са средства за дарение на църковното настоятелство /в този смисъл и показанията на св.Нейков/, същият е изнесъл и твърдения, че по указание на лица, с които е имал комуникация единствено по телефона, е оставил парите на посоченото му място край магазин „Джъмбо" в гр. Русе. Отрича да е задържал сумата, като отново по указание на посочените лица е задържал от нея 400 лв. като възнаграждение за възложената поръчка, кото впоследствие тази сума е предадена на органите на полицията.
Въз основа на анализа на доказателствения материал по делото съдът намира, че в процесния казус не се доказва един от основните елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване - че в имуществената сфера на ответника е налице обогатяване със сума в претендирания от ищцата размер от 4000 лв., която е излязла от нейния патримониум и с която същата е обедняла без да е било налице основание за това.Следва да се отбележи, че в процесния случай не е доказано и знание от страна на ответника за липсата на правно основание за предаването на сумите. Съгласно данните по делото, към момента на предаването им същият е имал съзнанието, че това действие съставлява дарствен акт, направен от ищцата в полза на църквата, в осъществяването на който той посредничи. Съществен обаче с оглед предмета на настоящото производството е фактът, че по делото не се доказва за ответника да е настъпила имуществена облага и същият да се е обогатил със сумите в претендирания размер, с които ищцата е обедняла. В случая за сметка на ищцата се е обогатило едно трето и неустановено по делото лице, спрямо което ищцата би могла да заяви претенция на деликтно основание.
При това положение съдът приема, че в настоящия казус че не са осъществени кумулативните елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, което да обуслови ангажиране отговорността на ответника. С оглед на горното съдът намира, че предявеният от Х.М.Д., чрез адв. Х.П. – С. против Б.Ц.Б. осъдителен иск за заплащане на сумата в размер на 4000.00лв. – получена без правно основание съгласно чл.55 от ЗЗД от ответника, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърляне на главния иск ще следва да се отхвърли и акцесорната претенция за заплакане на законна лихва на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
На основание чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е осволодена от заплащане на такси и разноски по производството, поради което дължимата държавна такса следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.М.Д., с ЕГН **********, с пост.адрес: ***,
чрез адв. Х.П. – С. – САК, съд.адрес:*** против Б.Ц.Б., с ЕГН **********, с
адрес: *** , иск за за заплащане на сумата в размер на 4000.00 лв. –получена
без правно основание съгласно чл.55 от ЗЗД от ответника, ведно със законната
лихва на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, смчитано от завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане, ато НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: