С решение № 231/ 03.11.2004 г. по гр.д. № 208 / 2004 г. Момчилградски районен съд е отхвърлил предявените от Росен Александров Хаджиев от г. Момчилград против “Артекс- България ” ЕООД г. Момчилград искове по чл.344, ал.1 т. 1-4 от КТ. Присъдени са разноски в полза на “Артекс-България “ ЕООД г. Момчилград ЕООД в размер на 250 лв.. Решението на районния съд се обжалва от Росен А. Хаджиев от г. Момчилград . Твърди, че същото е незаконосъобразно с оплакването за непоискани от него писмени обяснения от работодателя преди да наложи дисциплинарното наказание . Счита , че не са спазени изискванията на закона за връчване на писма, с което се искат писмени обяснения , от което следвало , че такива не са искани . В тази насока съдът не бил обсъдил и оценил доказателствата по делото , поради което е постановено незаконосъобразно решение. Моли съдът да отмени решението на районния съд и постанови ново по същество на делото , като уважи предявените искове и се присъдят направените по делото разноски . В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на въззиваемия . Въззивника намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли съдът да го остави в сила. Окръжния съд , след преценка на доказателствата, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима , разгледана по същество е неоснователна. С решението на Момчилградски районен съд е прието за установено , че трудовото правоотношение между въззивника и “Артекс – България “ ЕООД със седалище г. Момчилград е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т.6 във вр. с чл.190,ал.1,т. 2 от КТ . Въз основа на представените писмени доказателства е прието , че уволнението е законно. По безспорен начин се установявало , че въззивника не се е явил на работа повече от два последователни дни , считано от 10.05.2004 г. Установявало се , че работодателя не е изслушал обясненията на ищеца и същия не е дал писмени обяснения по негова вина . Категорични били данните от РДВР – Кърджали по делото , че ищецът е бил в чужбина за периода от 07 .05.2004 г. до 24.05.2004 г.. Като се е съобразил с тези обстоятелства съдът е отхвърли обективно предявените искове по чл.344, ал.1 ,т.1-4 от КТ като неоснователни . От съдържанието на жалбата се установява, че единственото оплакване на въззивника е обстоятелството , че в решението си районния съд не е обсъдил доказателствата , установяващи нарушения в изпълнението на задължението на работодателя да изслуша работника или изиска писмените му обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание . Решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Със заповед № 388/ 17.05.2004 г. на ръководителя на “Артекс- България “ ЕООД със седалище г. Момчилград на основание чл. 330,ал.2,т.6 във вр. с чл.190,ал.1,т. 2 от КТ на Росен Александров Хаджиев от с.г. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение “ за това , че не се явил на работа в продължение на пет дни , считано от 10.05.2004 г. По делото е представено удостоверение рег. № 5644/ 23.01.2004 г. на РДВР- Кърджали, от което се установява, че ищеца е напуснал страната на 07.05.2004 г. /петък/през ГКПП Свиленград ,Ново село и е влезнал в страната през ГКПП , гара с. Капитан Андреево на 24.05.2004 г. В личното трудово досие на ищеца се съдържат доказателства , изхождащи от прекия му ръководител - два броя докладни записки , от които се установява, че от 10.05.2004 г. ищецът не е бил на робата и по сведение на майката е напуснал страната и че ще се завърне след шест месеца, поради което на 14.05.2004 г. не е могъл да изпълни задачата на работодателя да връчи писмото , с което от него се иска да представи писмени обяснения преди да му бъде наложено дисциплинарното наказание . Доказателствата установяващи тези факти не са оспорвани от въззивника. При така установените факти районния съд е приел, че неизпълнението на задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения е по вина на работника , при което налице е нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца съгласно чл.187, т.1 , предл. 3-то от КТ , като не се е явил на работа повече от два последователни дни , считано от 10.05.2004 г. , за което нарушение съгласно чл.190, ал.1 т.2 от КТ се налага дисциплинарно наказание “уволнение” . Окръжния съд намира за обосновани и законосъобразни изводите на районния съд .От доказателствата по делото се установява, че при определяне на наказанието работодателя се е съобразил с тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение . По безспорен начин се установява , че неявяването на работа от страна на ищеца е от 10 до 24.05.2004 г. т.е. за продължително време , за което не е уведомил работодателя и по този начин е създал затруднения в производствения процес на дружеството. Установява се още , че за посочения период от време ищеца е бил извън страната и по негова вина не са изслушани или приети писмените му обяснения от работодателя . С оглед на тези факти при издаването на заповедта за уволнение правилно работодателя се е съобразил с разпоредбата на чл. 189,ал.1 от КТ. Или районния съд е обсъдил релевантните за спора доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.188,ал.1 от ГПК и е изложил логични и обосновани изводи , при което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила . Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 231/ 03.11.2004 г. , постановено по гр. д. № 208/ 2004 г. на Момчилградски районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните .
Председател: Членове : 1.
2.
|