РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Перник, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500376 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 285 от 01.04.2024 г., постановено по гр.д. № 3253/2023 г., Районен съд
Перник е отхвърлил предявения от Г. Д. Г. срещу ТП на НОИ Перник иск по чл. 1, ал. 1, т. 3
ЗУТОССР за признаване за установено, че в периодите от 23.03.1981 г. до 31.12.1982 г. и от
01.01.1986 г. до 31.12.1986 г. е придобил трудов стаж и трудов стаж за пенсиониране, като е
полагал труд на длъжност „***“, при продължителност на работния ден от 8 часа, с месечно
трудово възнаграждение 165-170 лв. при работодател „Мошино автотранспорт“, гр. Перник.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Г.. Сочи се, че по делото са
събрани свидетелски показания за полагането на труд през исковите периоди. Представено
било начало на писмено доказателство по чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, което обуславяло
допустимостта на тези показания, а именно - удостоверение № ***от *** от работодателя. В
този смисъл неправилно районният съд бил стигнал до обратния извод за тяхната
недопустимост. Нещо повече, доколкото се касаело за признаването на трудов и
осигурителен стаж за положен труд преди 31.12.1999 г., ограничението на чл. 6, ал. 1
ЗУТОССР не намирало приложение. При тези доводи се иска от въззивната инстанция да
обсъди и кредитира събраните по делото гласни доказателства, вследствие на което да
приеме исковете за доказани, да отмени обжалваното решение и да уважи претенциите.
1
Претендират се разноските пред двете инстанции.
Въззиваемото ТП на НОИ Перник не е подало отговор на жалбата и не е изразило
становище.
По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е
изразена по ясен начин волята на съда.
То е обжалвано от ищеца в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по
допустимостта във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният
съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2
ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните
оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните,
констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 351 КТ и чл. 9, ал. 1 КСО времето, през което работникът или служителят
е работил по трудово правоотношение, представлява както трудов, така и осигурителен стаж
(трудов стаж за пенсиониране до 31.12.1999 г. - § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО). Тоест за да се
реализира трудов или осигурителен стаж, е необходимо както наличието на трудово
правоотношение, така и полагането на труд. Именно това са обстоятелствата, подлежащи на
доказване от ищеца в настоящото производство.
Съгласно чл. 12, ал. 1 НТКТС трудовият стаж се установява с трудова, осигурителна и
занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз основа на изплащателни
ведомости или партидни книги или други документи, удостоверяващи време, което се
признава за трудов стаж по чл. 354 от Кодекса на труда.
Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с предоставените от
работодателя на НАП данни за осигуреното лице (задължение по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО), с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Не така стои
положението обаче, когато – както в случая, се претендира установяването на осигурителен
стаж преди 31.12.1999 г. Действащият КСО е в сила от 01.01.2000 г., а съгласно § 9, ал. 1 от
ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж. Ето защо, в този случай осигурителният стаж се установява чрез
2
документи за придобит трудов стаж.
В определени случаи работникът може да не разполага с необходимите документи по
чл. 12, ал. 1 НТКТС, а работодателят – да ги е загубил или унищожил. В тези хипотези по
арг. от чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР работникът има интерес за установяването на съответния
трудов или осигурителен стаж по съдебен ред чрез исковете по чл. 3 вр. чл. 1 ЗУТОССР. В
случая ищецът е представил удостоверение от ТП на НОИ Перник, съгласно което соченото
като работодател в исковата молба дружество „Мошино Автотранспорт“ е прекратило
дейността си, а в архива на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето труд в
периодите от 23.03.1981 г. до 31.12.1982 г. и от 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г.
По настоящото дело ищецът се домогва да докаже обстоятелство, че е полагал труд по
трудово правоотношение при „Мошино Автотранспорт“ чрез показанията на доведения от
него свидетел Л.Р.С., разпитан в открито съдебно заседание на 07.02.2024 г. пред ПРС (л. 48-
50 от делото на ПРС). Спорът пред настоящата инстанция е концентриран в допустимостта и
доказателствената стойност на тези показания.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен
стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства,
които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. С
оглед на това, че както вече се посочи, в случая се претендира установяването на трудов и
на осигурителен стаж, придобит преди 31.12.1999 г., за допустимостта на свидетелските
показания ищецът дължи представянето на документи от работодател, установяващи
вероятността на трудовия стаж, но не и на документи от осигурител, установяващи
вероятността на осигурителния стаж.
Както е констатирал районният съд обаче, ищецът не е представил изискуемото от
закона начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, че е работил в
исковите периоди при (праводателя на) „Мошино Автотранспорт“. Това е така, защото
представеното удостоверение с претенция да бъде такова начало на писмено доказателство
(л. 58 от делото на ПРС) е издадено през 1995 г., а не през исковите периоди (23.03.1981 г. -
31.12.1982 г. и 01.01.1986 г. - 31.12.1986 г.) Поради тази първа посочена причина показанията
на разпитания пред районния съд свидетел С. не са допустими. На следващо място, тези
показания не са допустими на още едно основание по отношение на първия исков период
(23.03.1981 г. - 31.12.1982 г.) - в противоречие с чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР не са ангажирани
писмени доказателства същият да е работил при този работодател по това време. Видно от
приложеното към исковата молба извлечение от трудова книжка (л. 14-15), свидетелят е
работил там от 27.01.1983 г. насетне. Дори да бяха допустими за втория исков период,
показанията не са убедителни, тъй като по делото са събрани доказателства, че ищецът е
работил при този работодател в гранични на исковите периоди други времеви отрязъци,
конкретно - от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. и от 01.01.1987 г. до 31.12.1987 г. (л. 16-17; 59-60;
63-65), а свидетелят сам заявява, че не си спомня дали ищецът не е напуснал преди неговото
преместване на друга длъжност през 1987 г. Нещо повече, в посочените периоди, в които се
установява, че ищецът е работил там, има множество случаи на неплатен отпуск, а веднъж и
т. нар. „самоотлъчка“ – индиция за недисциплинираност, създаване на повод за и съответно
уволнение или доброволно напускане на тази работа за междинната 1986 г. (за 1985 г. и 1987
г. има доказателства за трудов стаж).
3
Други доказателства за полагане на труд по трудово правоотношение при въпросния
работодател през исковите периоди, освен показанията на свидетеля С., ищецът не е
ангажирал. С оглед на изложеното той не е изпълнил възложената му доказателствена
тежест и правилно районният съд е отхвърлил иска. Ето защо обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
право на разноски има въззиваемият, но същият не е сторил и не претендира такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 285 от 01.04.2024 г., постановено по гр.д. № 3253/2023 г.
на Районен съд Перник.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4