Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 232 25.06.2019г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурор П.Г.
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 222 по описа за
2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.213, ал.7 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на И.К.Д. ***,
против Заповед УРИ:375з-105 от 14.03.2019г., издадена от Началника на Районно
управление – Чирпан към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. С оспорената
заповед, на основание чл.213, ал.5 във вр. с чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, е
разпоредено отнемане в полза на държавата на късоцевно и ловно огнестрелно
оръжие.
Оплакването на жалбоподателя е, че
не е бил предупреден, че иззетото оръжие се съхранява до 1 година след което се
изземва в полза на държавата. Иска от съда да бъде отменена обжалваната заповед
и да му се възстанови собствеността върху оръжията.
Ответникът по жалбата – Началник на
Районно управление – Чирпан при Областна дирекция на МВР – Стара Загора,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото, чрез участващия по делото прокурор, дава
мотивирано заключение, че в случая са спазени изискванията на чл.213 от ЗОБВВПИ, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
С Решение
№ 375р-7240 от 09.11.2015г. на Началника на РУ-Чирпан при ОД на МВР – Стара
Загора, е разпоредено отнемането на разрешение № 20150143128 /за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях/, издадено от
РУ-Чирпан, валидно до 10.09.2010г., на И.К.Д.. Като мотив се сочи привличането
на титуляра на разрешителното като обвиняем по ДП № 3753ЗМ-185/ 2015г. по описа
на РУ-Чирпан за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Със същото
решение е постановено да бъдат иззети от притежаваните от И.К.Д. ловна
гладкоцевна пушка „КРУП“ кал.12 с фабр.№ 445976 и пистолет „ТТ“, кал.7,62х25 №
РУ141, допълнителна цев за него кал.9х19 с № РУ 141, и боеприпасите за тях. По
делото няма данни, а и не се твърди от жалбоподателя, това решение да е било
обжалвано.
С протокол
за приемане на ВВООБ рег.№ 455-К/ 13.11.2015г. жалбоподателят И.Д. е предал
следните ВВООБ: пистолет „ТТ“, кал.7,62х25, № РУ141 и допълнителна цев за него
кал.9х19 № РУ141, ловна гладкоцевна пушка „КРУП“, кал.12 №445976 и 8 броя
боеприпаси кал.7,62х25. Като основание за предаване на оръжията и боеприпасите
е посочено решение за отнемане разрешение за носене употреба и съхранение на
огнестрелно оръжие № 375р-7240/ 09.11.2015г.
По делото е представен и Протокол от
открито съдебно заседание, проведено на 26.01.2016г. по НОХД № 462/ 2015г. по
описа на Районен съд – Чирпан, видно от който, на основание чл.384 от НПК, е
одобрено от съда постигнатото между РП-Чирпан и И.К.Д. споразумение, с което
подсъдимият е признат за виновен в това, че в началото на мес.05.2015г. е
придобил и от тогава до 20.05.2015г. е държал в собствения си недвижим имот,
находящ се в с.Малко Тръново, огнестрелни оръжия и боеприпаси /подробно
описани/, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание
чл.339, ал.1, пр.1 и пр.2, хип.2, алт.1 и хип.3 от НК, при приложението на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложено наказание 1/една/ година и 6/шест/ месеца
лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от 3 години.
Протоколното определение за одобряване на съдебното споразумение, като
неподлежащо на обжалване, е влязло в законна сила в деня на постановяването му
– 26.01.2016г.
С оспорената Заповед УРИ: 375з-105/
14.03.2019г., издадена от Началника на Районно управление – Чирпан към Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, на основание чл.213, ал.5 във вр. с чл.213,
ал.2 от ЗОБВВПИ, е разпоредено отнемане в полза на държавата на късоцевно и
ловно огнестрелно оръжие: пистолет „ТТ“ кал. 7,62х25 № РУ141 и 8/осем/броя
боеприпаси кал.7,62х25, адаптор към него кал.9х19 с № РУ 141 и ловна
гладкоцевна пушка „КРУП“ кал.12 с фабр.№ 445976. От фактическа страна
обжалваният административен акт е обоснован с обстоятелството, че на И.К.Д. е
било издадено решение за отнемане на издаденото разрешение за носене,
съхранение и употреба на ООБ № 375р-7240/ 09.11.2015г. Оръжието и боеприпасите
са били предадени от И.Д., за което е съставен протокол за приемане на ВВООБ с
рег.№ 455-К/ 13.11.2015г. От момента на предаване на оръжието до датата на
издаване на заповедта, И.К.Д. не е предприел действия в указания срок в чл.213,
ал.2 от ЗОБВВПИ и не е предприел мерки за прехвърляне на собствеността на
вещите си.
Видно
от направеното отбелязване върху заповедта, същата е връчена на жалбоподателя
на 18.03.2019г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспорването е направено в
регламентирания от закона преклузивен срок, а именно в 14-дневен срок след
съобщаване на оспорената заповед и от лице, адресат на акта, което има правен интерес от това
производство, поради което същото е процесуално допустимо.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира жалбата за неоснователна.
По
делото не е налице спор, че на И.К.Д. *** за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, което разрешение е било отнето, на
основание чл.155,ал.1 вр. с чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ, с решение № 375р-7240/
09.11.2015г. на Началника на РУ- Чирпан. Поради това именно Началникът на РУ –
Чирпан е органът, компетентен да постанови отнемането в полза на държавата на
огнестрелното оръжие – предмет на отнетото разрешение №20150143128.
Следователно обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган по чл.213, ал.5 във вр. с чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на
административно-производствените правила, които да създават вероятност за
неистинност на фактите, които административният орган е приел за установени.
Обжалваният административен акт е постановен и в съответствие с
материалноправните разпоредби, на които се основава.
От фактическа страна не е спорно по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че въз основа
решение № 375р-7240/ 09.11.2015г. за отнемане на издадено разрешение за
съхранение, носене и употреба на ООБ № 20150143128, валидно до 10.09.2010г.,
жалбоподателят е предал в РУ – Чирпан притежаваното от него огнестрелно оръжие:
пистолет „ТТ“, кал.7,62х25, № РУ141 и допълнителна цев за него кал.9х19 №
РУ141, ловна гладкоцевна пушка „КРУП“, кал.12 №445976 и 8 броя боеприпаси
кал.7,62х25, за което е бил съставен Протокол за приемане на ВВООБ рег.№ 455-К/
13.11.2015г. Няма данни а и не се твърди Д. да е подавал заявление за издаване
на ново разрешение за носене и съхранение на късоцевното и ловното огнестрелно
оръжие и боеприпаси - предмет на отнемане с оспорената заповед, нито да е
прехвърлил собствеността върху същите.
Съгласно посочената като правно
основание за издаването на обжалваната заповед разпоредба на чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не
подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото
разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата
със заповед на органа по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ. Следователно законът регламентира две
хипотези за упражняване на административното правомощие по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ за издаване на заповед с разпореждане за отнемане в полза на държавата
на взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия, а
именно: 1. когато собственикът не прехвърли собствеността и 2. когато не подаде
заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото
разрешение в срока по ал.2 или ал.4.
В
случая разпореденото отнемане в полза на държавата на късоцевно огнестрелно
оръжие пистолет „ТТ“, кал.7,62х25мм и 8 броя боеприпаси кал. 7,62х25, и ловно
оръжие – ловна гладкостенна пушка „КРУП“, кал.12, както от фактическа, така и от правна страна,
е обосновано с непредприемане от собственика на огнестрелното оръжие на
действия по прехвърляне на собствеността върху вещите в срока по чл.213, ал.2
от ЗОБВВПИ. Съгласно ал.2 на чл.213 от ЗОБВВПИ собственикът на вещите по ал. 1
може да прехвърли собствеността върху взривните вещества и пиротехническите
изделия в срок 6 месеца, а върху оръжията и боеприпасите - в срок една година
от изземването, на лица, получили разрешения за производство, търговия или
придобиване. Собственикът на вещите по
ал.1 е този, на когото е издадено решение по чл.155 от ЗОБВВПИ за отнемане на
разрешението за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси
и пиротехнически изделия или на когото е прекратено разрешението поради
прекратяване на дейността. Следователно при издадено решение по чл.155 от ЗОБВВПИ за отнемане на издаденото разрешение за съхранение, носене и употреба
на огнестрелно оръжие и боеприпаси /както е в процесния случай/, ако
собственикът не подаде заявление за издаване на разрешителен административен
акт и не прехвърли собствеността на оръжието и боеприпасите в едногодишен срок,
за държавата възниква правото да го отнеме, а за компетентния орган - да
постанови отнемането. В случая предвид факта на осъждането на жалбоподателя за
умишлено престъпление от общ характер /видно от обективираното съдебно
споразумение в протокол от 26.01.2016г. по НОХД 462/ 2015г. на РС-Чирпан/ е
налице пречка, по арг. от чл.58, ал1.,т.2 от ЗОБВВПИ, Д. да се снабди с
разрешение за съхранение, носене и употреба на процесното оръжие, поради което
за него е съществувала единствено възможността да прехвърли собствеността върху
вещите – предмет на отнетото разрешение.
В срока по чл. 213, ал.2 от ЗОБВВПИ, считано от
датата на доброволното предаване на ловното и късоцевното огнестрелно оръжие и
боеприпаси към него /13.11.2015г./ И.Д. не е прехвърлил собствеността върху
оръжието и боеприпасите /т.е. до 13.11.2016г./. Ето защо в съответствие и при
правилно приложение на закона Началникът на РУ – Чирпан е приел, че са налице
материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието по чл.213, ал.5
от ЗОБВВПИ, поради което съдът намира, че оспореният акт и разпореденото със
заповедта отнемане в полза на държавата на притежаваното от жалбоподателя И.Д.
късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет „ТТ“, кал.7,62х25, № РУ141, адаптор към
него кал. 9х19 № РУ141 и 8 броя боеприпаси кал.7,62х25, както и ловна
гладкоцевна пушка „КРУП“, кал.12 №445976,
са съобразени с материалните изисквания на закона.
Неоснователно е
единственото оплакване на жалбоподателя, че заповедта следва да се отмени
поради допусната съществено нарушение в хода на административното производство,
тъй като Д. не е бил уведомен за срока, в който е следвало да упражни правото
си да прехвърли собствеността върху огнестрелното оръжие и боеприпаси. Следва
да се отбележи, че на административния орган не е вменено задължение да уведоми
лицето за обстоятелството, че е започнал да тече срокът по ал. 2 на чл.213 от ЗОБВВПИ, нито да му указва възможността да предприеме действия за охрана на
правото си на собственост. В
производството по чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ компетентният
административен орган действа в условията на обвързана компетентност и при
установяване на релевантният факт – пасивно поведение от страна на собственика,
който в рамките на 1-годишния срок не е прехвърлил собствеността върху оръжията
и боеприпасите, правилно и законосъобразно е упражнил публичното право за
отнемане на оръжието в полза на държавата.
За изчерпателност на изложението е необходимо да се отбележи
също, че макар правото на частна собственост да е
конституционно гарантирано, това не означава, че по изключение не би могло да
бъде законодателно ограничавано в случаите, когато следва да бъдат охранени
особено важни обществени интереси. Възможността за ограничаване правото на
собственост е залегнала в чл.
17, ал. 5 от Конституцията и е допустима, когато следва да бъдат защитени:
националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други
граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински
интереси. Притежанието, употребата и съхранението на огнестрелни оръжия без
съмнение е свързано с изключително висока обществена опасност и подлежи на
строг разрешителен режим. Спрямо собствениците на тази категория вещи
законодателно е предвиден ред за ограничаване правото им на частна собственост.
Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществения интерес
спрямо личния не е израз на
несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Съблюдавайки принципа на
неприкосновеност на частната собственост, законодателят в хипотезите на чл.
213, ал. 5 от ЗОБВВПИ е създал правен механизъм, гарантиращ на собственика
възможността да прехвърли правото си върху иззетото огнестрелното оръжие,
респективно да се снабди с разрешение за съхранение, носене и употреба на
такова. Логиката на закона е в предоставения разумен срок засегнатите лица
активно да охранят правото си на собственост, а в случай на бездействие да
понесат неблагоприятното засягане върху правната им сфера. В този смисъл съдът
намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на
оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с
по-висок интензитет, а съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги следва да се съобразява с основната цел на закона.
С оглед
на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен
- издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е
при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при
правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при
съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд,
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на И.К.Д. ***, против Заповед
УРИ:375з-105 от 14.03.2019г., издадена от Началника на Районно управление –
Чирпан към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание
чл.213, ал.5 във вр. с чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, е разпоредено отнемане в полза
на държавата на късоцевно и ловно огнестрелно оръжие, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: