Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 01.09.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ІV-Б състав, в публично
заседание на тридесети първи май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при участието
на секретар Хр.Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гражданско дело № 7657 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 72438/14.04.2020г. по гр. д. № 22976 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 50-ти състав е признато за
установено на основание на чл. 422 вр.
с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79
от ЗЗД, че В.Д.В., ЕГН ********** дължи на „Б.Д.”ЕАД, ЕИК*********заплащане
на сумите, както следва: сумата от
3059,71лв., ведно със законната лихва от 30.08.2017г. до изплащането й, представляващи неплатена главница
по договор за кредит за текущо потребление № 217940/01.12.2003г., изменен с допълнително споразумение от 27.11.2009г. ,
подновен с договор от 16.10.2013г., изменен на 10.06.2016г.; сумата от 249,84лв., представляващи договорна
лихва за периода от 28.12.2016г. до 29.08.2017г., за които е издадена заповед
за изпълнение по заповедно дело № 60238/2017г. на Софийски районен съд, като неоснователни са отхвърлени исковете
за горницата над 249,84лв. до предявен размер от 249,94лв. договорна лихва;
иска за наказателна лихва за забава в размер на 19,20лв. за периода от 28.01.2016г.
до 29.08.2017г.; иска за сумата от 120лв., представляващи такса изискуемост;
иска за сумата от 40лв., представляващи такса за управление на кредита; прекратено е производството по делото в
частта за евентуалните осъдителни искове за плащане на сумата от 3059,71лв., ведно със законната лихва от 30.08.2017г. до изплащането й,
представляващи неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление №
217940/01.12.2003г., изменен с
допълнително споразумение от от 27.11.2009г. , 16.10.2013г., 10.06.2016г.;
сумата от 249,94лв., представляващи
договорна лихва за периода от 28.12.2016г. до 29.08.2017г.; наказателна лихва за забава в размер на 19,20лв. за периода от 28.01.2016г. до
29.08.2017г.; иска за сумата от 120лв.,
представляващи такса изискуемост; иска за сумата от 40лв., представляващи такса за управление на кредита, като В.Д.В., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Б.Д.”ЕАД, ЕИК*********съдебни разноски от 856,20лв. по исково и по заповедно дело.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5065580/03.06.2020г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 01.06.2021г. от ответника по исковете В.Д.В., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил
е съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че вземането на
банката било прехвърлено на „ОТП Ф.Б.”ЕАД с договор за цесия, за което бил
надлежно писмено уведомен, посещавал неколкократно офисите на ОТП Ф.Б.”ЕАД при
погасяване на текущи месечни задължения и при последното посещение ги уведомил
че ще забави следващите плащания, поради предстояща операция в Турция, уверен
бил че кратко забавяне няма да се отрази съществено на дълга. Посочил е, че
вероятно ОТП Ф.Б.”ЕАД с договор за цесия прехвърлило обратно вземанията по
договора на Б.Д.”ЕАД, но за същото не бил надлежно уведомен. През времето през
което носител на вземането бил ОТП Ф.Б.”ЕАД не били приложими разпоредби на банковото
законодателство, поради което и неприложими били методики и лихвообразувания на
банката, Общите й условия. Затова и заявлението било по чл. 410 от ГПК. Претендирал
е разноски.
Въззиваемият- ищец „Б.Д.”ЕАД, ЕИК*********в предоставения срок
е оспорил жалбата. Навело е твърдения , че решението в обжалваната част е
правилно. Посочило е, че не е цедирал вземанията по договора за кредит и всички
съображения по жалбата били неоснователни.
На служители на ОТП Ф.Б.”ЕАД било възложено само да търсят контакт с
въззивника и водене на преговори за преструктуриране на дълга, но това не било
цедиране на вземането. Претендирало е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх.№ 2009185/05.04.2018г. на Б.Д.”ЕАД, ЕИК*********срещу В.Д.В., ЕГН ********** , с която е
поискало от съда на основание на чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл.
430 и сл. от ТЗ, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД да признае за
установено, че В.Д.В., ЕГН ********** като кредитополучател дължи на Б.Д.”ЕАД, ЕИК*********заплащане на сумите, както следва: сумата от 3059,71лв., ведно със
законната лихва от 30.08.2017г. до изплащането й, представляващи
неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление № 217940/01.12.2003г.,
изменен с допълнително споразумение от
27.11.2009г. , преструктуриран на 16.10.2013г., изменен на 10.06.2016г.; сумата
от 249,94лв., представляващи
договорна лихва за периода от 28.12.2016г. до 29.08.2017г.; наказателна лихва за забава в размер на 19,20лв. за периода от 28.01.2016г. до
29.08.2017г.; иска за сумата от 120лв.,
представляващи такса изискуемост; иска за сумата от 40лв., представляващи такса за управление на кредита за 2016г, за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 60238 по описа за
2017г. на Софийски районен съд, евентуално да уважи осъдителни искове за
тези суми, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че на на 01.12.2003г. по договор за кредит № 217940
предоставил на ответника 10 000лв. срещу задължение да върне сумата за
срок от 84 месеца и да плати възнаградителна лихва от 14,95%, такси,
наказателна лихва за забава в размер на договорна лихва + 10 %, в последствие
договор бил изменен със споразумение от 27.11.2013г., а на 16.10.2013г. бил преструктуриран,
с допълнително споразумение от 10.06.2016г. изменили договора от 2013г. като
лихвата по договора се съгласили да е променлива в размер на 6 месечен Софибор и надбавка от
12,856%, тоест към сключване на допълнителното споразумение от 2016г.
възнаградителна лихва била 13,4%. Задълженията следвало да се погасяват на
месечни вноски с падежи 28-мо число на месеца, не били платени 7 вноски с
падежи в периода от 28.01.2017г. до 28.07.2017г. в размер на общо 682,62лв. и с
писмо от 26.05.2017г. , връчено на 25.07.2017г. задълженията по договора били
обявени за предсрочно изискуеми и така ответникът му дължал процесните суми.
Ответникът В.Д.В., ЕГН ********** в
предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че вземането на банката
било прехвърлено на „ОТП Ф.Б.”ЕАД с договор за цесия, за което бил надлежно
писмено уведомен, посещавал неколкократно офисите на ОТП Ф.Б.”ЕАД при
погасяване на текущи месечни задължения и при последното посещение ги уведомил
че ще забави следващите плащания, поради предстояща операция в Турция, уверен
бил че кратко забавяне няма да се отрази съществено на дълга. Посочил е, че
вероятно ОТП Ф.Б.”ЕАД с договор за цесия прехвърлило обратно вземанията по договора
на Б.Д.”ЕАД, но за същото не бил надлежно уведомен. През времето през което
носител на вземането бил ОТП Ф.Б.”ЕАД не били приложими разпоредби на банковото
законодателство, поради което и неприложими били методики и лихвообразувания на
банката, Общите й условия, не дължал лихва в размер на исковете. Претендирал е
разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 60238/2017г. на
СРС, съгласно което по заявление по чл. 417 от ГПК вх. № 3068237/30.08.2017г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които е
разпоредено В.Д.В., ЕГН ********** кредитополучател да заплати на Б.Д.”ЕАД, ЕИК*********сумите,
както следва: сумата от 3059,71лв., ведно
със законната лихва от 30.08.2017г. до изплащането й, представляващи
неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление №
217940/01.12.2003г., изменен с
допълнително споразумение от 27.11.2009г. , подновен на 16.10.2013г., изменен
на 10.06.2016г.; сумата от 249,94лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 28.12.2016г. до 29.08.2017г.; наказателна лихва за забава в размер на 19,20лв. за периода от 28.01.2016г. до
29.08.2017г.; иска за сумата от 120лв.,
представляващи такса изискуемост; иска за сумата от 40лв., представляващи такса за управление на кредита за 2016г, както
и съдебни разноски от 219,78лв., за
така издадената заповед длъжникът е уведомен на 21.02.2018г., на 22.02.2018г. е
подал възражение срещу вземанията по заповедта, на 20.03.2018г. заявителят е уведомен
за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства,
че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е
представил на 05.04.2018г.
По
делото са приети
неоспорени от страните договор за банков кредит от 01.12.2003г. , допълнително споразумение
от 27.11.2009г., ОУ, носещ подпис за страните по тях, съгласно които Б.Д.”ЕАД се е задължило и е предоставило на В.Д.В. банков кредит от 10 000лв. за потребителски нужди, срещу
задължение на кредитополучателя да заплаща договорна лихва , определен от УС на
банката, към сключване на договора е 13,45% , задълженията е следвало да се
погасят на 84 месечни вноски от по 190,65лв. , уговорена е лихва за забава от
договорна лихва, увеличена с 5 пункта и банката може да обяви задълженията за
предсрочно изискуеми при забава на
вноски, със споразумението от 27.11.2009г. страните са се съгласили че
непогасена главница е 4895,53лв., дължима лихва е 869,20лв., такса за
закъснение е 235,86лв., банката сее отказала от вземане за наказателни лихви ,
кредитополучателят платил 200лв., като са се съгласили непогасено задължение от 5800лв. да се плати на 120
вноски, при уговорена договорна лихва от базов лихвен процент и надбавка от
7,51%, който към споразумението е 14,95%. За задълженията е поръчителствала Д. С.И..
По
делото са приети
неоспорен от страните договор за банков кредит от 16.10.2013г.,
допълнително споразумение от 10.06.2016г. с погасителен план, ОУ, договор за
поръчителство от 16.10.2013г. и от 10.06.2016г., носещ подпис за страните по
тях, съгласно които Б.Д.”ЕАД се е задължило и е предоставило на В.Д.В.
5006лв. за преструктуриране на задължението по договор за кредит от
01.12.2003г., като сумата е следвало да се погаси на 72 месечни вноски с падеж
28-мо число на месеца при договорна лихва от базов лихвен процент , който към
споразумението е 14,95%. С допълнителното споразумение от 10.06.2016г. страните
са се съгласили че непогасена главница е
3451,42лв., дължима лихва е 74,14лв.,
наказателна лихва е 2,12лв., банката се е отказала от вземане за такси от
120лв., като са се съгласили непогасено
задължение от 3523,72лв. да се плати
на 44
вноски, при уговорена договорна лихва от 6 месечен Софибор и надбавка от
12,856% , тоест към споразумението е 13,45%, лихва за забава в размер на
договорна лихва увеличена с 10 процентни пункта и уговорена възможност по
чл.19.2. от ОУ за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията при забава на
плащания с повече от 90 дни.. За задълженията е поръчителствала Д. С.И..
Приета е неоспорена от страните
нотариална покана, удостоверяванията
по която са извършени от нотариус М.Р., рег. № 504 на Нот.К., съгласно
която на 25.07.2017г. ответникът е получил покана от ищеца, с която е уведомен,
че поради неплащане в срок на вноски по договора за кредит, задълженията по
него се обявяват за предсрочно изискуеми.
Прието е
извлечение от сметки на ищеца сочещо че процесните суми са дължими.
С прието по делото
основно и допълнително заключение, вещото лице след запознаване с
документи по делото и справки от счетоводството на ищеца е посочило, че сумата по договора за кредит от 2003г. била
предоставена от ищеца на ответника на 01.12.2003г. С договора от 2013г. не била
предоставена в брой сума на ответника, нямало рефинансиране на задълженията по
договора от 2003г., а същите само били счетоводно отразени като
преструктрурирани. Ответникът забавял плащанията по договора многократно, но
сравнително незначително, едва през 2009г. започнали сериозните закъснения ,
като не били платени в срок 11 вноски до момента на предоговарянето. Към
24.08.2017г. неплатени били 7 падежирали
вноски , неплатени били 536,64лв. главница, остатъкът , който бил обявен за
предсрочно изискуем бил 2523,07лв., тоест общо 3059,71лв. Неплатена
договорна лихва за процесния период била 249,84лв.,
тя била начислена съобразно действащите към съответните моменти лихвени проценти
по договора. По договора имало много допълнителни споразумения, а не само
представените по делото, при обосноваване на изводите си съобразило всяко от
сключените между страните споразумение.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така, както са предявени при съобразяване на твърденията на ищеца за фактите,
на които се основава претенцията му.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 430 и сл. от ТЗ, чл. 86
от ЗЗД вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 01.12.2003г. Б.Д.”ЕАД се
е задължило и е
предоставило на В.Д.В. банков кредит от 10 000лв. за потребителснки нужди,
срещу задължение на кредитополучателя да заплаща договорна лихва , определен от
УС на банката, към сключване на договора е 13,45% , задълженията е следвало да
се погасят на 84 месечни вноски от по 190,65лв. , уговорена е лихва за забава в
размер на договорна лихва, увеличена с 5
пункта, на 27.11.2009г. страните са се съгласили, че непогасено задължение по
договора е в размер от 5800лв. , което
следва да се плати да се плати
на 120 вноски договорна лихва от базов
лихвен процент и надбавка от 7,51%, който към споразумението е 14,95%., за
задълженията е поръчителствала Д. С.И., на 16.10.2013г. страните са се
съгласили непогасеното задължението да
се преструктурира, като общият му размер от
5006лв. да се плати на 72 месечни
вноски с падеж 28-мо число на месеца при договорна лихва от базов лихвен
процент, който към споразумението е 14,95%, на 10.06.2016г. страните са се
съгласили че дължимата сума по договора е 3523,72лв.
, която следва да се плати
на 44 вноски, при уговорена договорна
лихва от 6 месечен Софибор и надбавка от 12,856% , тоест към споразумението е
13,45%, лихва за забава в размер на договорна лихва увеличена с 10 процентни
пункта и уговорена възможност по чл.19.2. от ОУ за обявяване предсрочна
изискуемост на вземанията при забава на плащания с повече, кредитополучателят е допуснал забава на
плащанията на вноските с повече от 90 дни и на 25.07.2017г. всички задължения
по договора са обявени за предсрочно изискуеми, неплатена главница по договора
е в размер на 3059,71лв., непогасена
договора лихва за периода от 28.12.2016г. до 29.08.2017г. е в размер на 249,84лв. За тези обстоятелства не са
въведени оплаквания във въззивното производство при обосноваването на изводите
за тях районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма,
поради което и при съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК въззивният
съд ги приема за установени по делото. Тези обстоятелства се установяват от
приети по делото неоспорени от страните договори, допълнителни споразумения,
нотариална покана, заключения по съдебно-счетоводната експертиза, които съдът
кредитира като верни и задълбочени, неопровергани от събраните по делото доказателства,
неоспорени от страните.
Спорните въпроси по делото са дали вземанията по договора са били
прехвърлени от банката на „ОТП Ф.Б.”ЕАД
и дали през период в който банката не е бил носител на вземанията
клаузите по договора за банков кредит са били приложими.
По делото не е установено банката да
е прехвърлила вземанията по договора на ОТП Ф.Б.”ЕАД. В тежест на
въззивника-ответник по исковете, е било да ангажира доказателства за тези си твърдения.
По делото не са ангажирани доказателства за твърденията на въззивника, че
договор за цесия е бил сключван между банката и „ОТП Факторинг Бългалрия“ЕАД с
предмет процесните вземания, че за същото е бил надлежно уведомен въззивника,
че той е извършвал плащания на
задълженията по договора на „ОТП Ф.Б.”ЕАД. При така установено съдът приема, че
оплакванията в жалбата са неоснователни , поради което и поради съвпадане на
крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд, то решението на районния
съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на
делото разноските за въззивното производство следва да се поставят в тежест на
въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 100лв., определено от съда по реда на чл. 78,ал. 8
от ГПК при съобразяване на сложността на делото пред въззивния съд.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 72438/14.04.2020г. по гр. д. № 22976 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 50-ти състав в обжалвана част.
ОСЪЖДА че В.Д.В., ЕГН **********
с адрес: *** да заплати на „Б.Д.”ЕАД, ЕИК*********със седалище и адрес на управление:*** и
адрес за призоваване: гр. София, ул. „********на основание на чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. ( сто лева), представляващи разноски за възнаграждение за
юрисконсулт в производствата пред Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.