Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2698, 09.08.2016 година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ
граждански състав, в публично заседание на единадесети юли две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при
участието на секретаря Павлина Попова.
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16487 по описа на съда за 2015 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на В.Т.Б., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника адвокат Д.Д., против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Христо Данов“ № 37, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника следните суми: 1863.89 лева – главница за потребена топлинна енергия
за периода 01.03.2003 г. – 30.09.2006
г., сумата 615.98 лева– обезщетение за забава за периода 01.05.2003 г. до
26.11.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.12.2007 г. до окончателното изплащане, както и 51.60 лева –държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 114 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9021/2007 г. на ПРС, както и сумите: 788.39 лева
– главница за потребена топлинна енергия за периода 01.10.2006 г. – 30.04.2007 г., сумата 110.57 лева –
обезщетение за забава за периода 01.12.2006 г. до 20.02.2008 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2008 г. до окончателното
изплащане, както и 17.98 лева –държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 45 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
5402/2008 г. на ПРС, ХІІ гр.с.
В
исковата молба, ищцата В.Т.Б. твърди, че ответното дружество се е снабдило с
два изпълнителни листове против наследодателя й – Т. В. К., а именно: по
ч.гр.д. № 9021/2007 г. на ПРС и по ч.гр.д. № 5402/2008 г. на ПРС, ХІІ гр.с. за
горепосочените суми, въз основа на които ответникът е образувал изп.д. №
1094/2008 г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № .... и район на действие О.с. – П.,
с молба на 21.11.2008 г. Излага, че след смъртта на баща й Т. В.
К., настъпила
на 13.02.2015 г., а именно: на 12.06.2015 г. ищцата е получила съобщение за
конституирането й, като наследник по горепосоченото изпълнително дело. Били
отразени задълженията, предмет на настоящия иск. Ищцата счита, че не дължи
сумите, обективирани в двата изпълнителни листове от 2007 г. и от 29.02.2008
г., тъй като същите са погасени с тригодишна давност. В тази връзка излага
съображения, че въз основа на изпълнителния лист от 2007 г., по който е
образувано изп.дело, е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника Т.
К. на 01.03.2012 г., ведно с насрочен опис за 07.03.2012 г., какъвто не бил
извършен, а следващото изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител
е наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника на
16.02.2015 г. Навежда доводи, че доколкото вземанията за неплатена топлинна
енергия по изпълнителния лист от 2007 г. съставляват стойност на неплатена
топлинна енергия за периода 01.03.2003 г. – 30.09.2006 г., и доколкото не са
предприемани изпълнителни действия от взискателя, които да прекъсват давността,
същите са погасени по давност още към 01.10.2009 г., съответно по изпълнителния
лист от 2008 г. – са погасени по давност още към 01.05.2010г.
В условията на евентуалност се сочи, че ищцата не
дължи сумите по двата изпълнителни листове, тъй като наследодателят й не е
притежавал качеството на потребител на топлинна енергия, за процесния обект
неправомерно била разпределяна топлинна енергия, топломерът в абонатната
станция не бил преминавал първоначален и последващ контрол и не е ползвал
топлинната енергия, за стойността, за които ответното дружество се е снабдило с
изпълнителен лист.
Искането е предявените искове да бъдат
уважени, а именно, че ищцата не дължи сумите, съдържащи се в изпълнителния лист
от 2007 г. по ч.гр.д. № 9021/2007 г. по описа на ПРС и в изпълнителния лист от
29.02.2008 г. по ч.гр.д. № 5402/2008 г. по описа на ПРС, въз основа на които
изпълнителни листове е образувано изп. д. № 20088210401094 по описа на ЧСИ
П.И., с рег. № ... и район на действие О.с. – П..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с който оспорва предявения иск по
основание и размер като неоснователен и частично недопустим.
На първо място, възразява, че предявеният иск е
частично недопустим, тъй като твърди, че
вследствие на извършени частични плащания от В.Б. и нейния наследодател Т. К.,
задължението по двата изпълнителни листове е намалено. Поради което и, счита
исковата претенция на ищеца досежно платените суми за недопустима, поради липса
на правен интерес от завеждането на отрицателен установителен иск за суми,
които са доброволно платени от длъжника и от страна на ответника не са налице
претенции относно повторното им заплащане. Счита, че правният интерес на ищеца
от предявяването на отрицателен установителен иск се свежда единствено до
претендираните и незаплатени от него суми. Освен това се позовава на чл. 118 ЗЗД, съгласно която разпоредба, ако длъжникът изпълни след изтичането на
давността, той няма право да иска обратно платеното, поради което също счита,
че предявеният иск до размера на извършените погашения за недопустим.
На следващо място, възразява, че предявения иск е
неоснователен, като твърди, че като собственик на топлоснабдения имот, находящ
се в гр. П., ЖР Т., бл. ..., вх...,
ет..., ап..., наследодателят на ищцата Т. К., имал качеството на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. от Закона за енергетиката, поради
което същият е бил задължен да заплаща месечните суми за потребена топлинна
енергия в срока, установен в Общите условия на ЕВН България Топлофикация ЕАД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди – последните публично известни и
публикувани и на сайта на дружеството - ответник. В тази връзка представя
справка от имотен регистър, от която твърди, че се установява, че процесния
топлоснабден имот е възбранен, а от молбата– декларация на ищцата Б. до ЧСИ И.
по изп.д. от 22.06.2015 г., същата признавала, че имотът е придобит по
наследство от починалия й наследодател Т. К., починал на 12.02.2015 г. На
следващо място, оспорва твърдението, че процесните суми са погасени по давност.
Признава, задължението по изпълнителните листове, въз основа на които е
образувано изп.д. № 20088210401094
на ЧСИ И., че са били погасени по
давност към 2011 г. Твърди, че на 22.06.2015 г. ищцата е депозирала по изп.д.
молба – декларация, с която се задължава всеки месец, считано от 30.07.2015 г.
да внася по изп.дело, по което е конституирана с покана за доброволно
изпълнение по минимум 50 лева, а при възможност по – голяма сума. Навежда
доводи, че направеното от длъжника волеизявление, с което иска разсрочване на
задължението си, както и всяко плащане по изп.д. представлява признание на
вземането на кредитора. Поради което счита, че тези действия следва да се
считат за признание на цялото вземане по изп.д., а освен това и за отказ от
изтекла погасителна давност относно задължението към момента на признанието,
т.е. към 22.06.2015 г.. Затова счита, че ищцата Б. се е отказала от изтеклата
погасителна давност до 22.06.2015 г., а от тази дата до настоящия момент не е
изтекла предвидената тригодишна погасителна давност. На следващо място, твърди,
че за процесните периоди от страна на ответното дружество не са допуснати
нарушения при разпределението и начислението на топлинната енергия, потребена
от ищеца.
Искането е да се отхвърлят предявените искове като
неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
Няма спор между страните, а и това се установява от
приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на ответното дружество – 05.12.2007
г. е издаден изпълнителен лист срещу Т. В. К., по ч.гр.д. № 9021 по описа за
2007 г. на ПРС, ІІІ гр.с. за сумите, както следва: сумата от 1863.89 лева – главница, представляваща неплатена топлинна енергия
за периода 01.03.2003 г. – 30.09.2006 г., сумата от 615.98 лева– обезщетение за
забава за периода 01.05.2003 г. до 26.11.2007 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.12.2007 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 51.60 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 114 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист на 05.12.2007 г. по ч.гр.д. № 9021 по описа за 2007
г. на ПРС, ІІІ гр.с.
Няма спор между
страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен лист, че в
полза на ответното дружество – 29.02.2008 г. е издаден изпълнителен лист срещу Т.
В. К., по ч.гр.д. № 5402 по описа за 2008 г. на ПРС, ХІІ гр.с. за сумите, както
следва: сумата от 788.39 лева – главница, представляваща
неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2006 г. – 30.04.2007 г., сумата от 110.57
лева– обезщетение за забава за периода 01.12.2006 г. до 20.02.2008 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2008 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 17.98 лева – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 45 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист
на 29.02.2008 г. по ч.гр.д. №
5402 по описа за 2008 г. на ПРС, ХІІ гр.с.
Няма спор между страните по делото, а и това се
установява от приетото Удостоверение за наследници /л.117/, че Т. В. К. е
починал на 12.02.2015 г., като негов наследник по закон е неговата дъщеря -
ищцата В.Т.Б..
Установява се от приложения заверен
препис от изпълнително дело № 1094/2008 г. по описа на ЧСИ П.И., с рег. № ...
на КЧСИ, с район на действие – О.с.– П., че с молба от 21.11.2008 г./л.56/
ответното дружество е поискало образуване на изпълнително дело, въз основа на двата
изпълнителни листове – от 05.12.2007 г. и от 29.02.2008 г., по която е
образувано изпълнително дело № 1094/2008 г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № ....
на КЧСИ, с район на действие – О.с. – П. срещу длъжника Т. В. К..
От приложения заверен препис на
изпълнително дело № 1094/2008 г. по описа на ЧСИ П.И., е видно, че са постъпили справки: от КАТ – Пловдив за
притежаваните от Т. В. К. МПС – та към 18.12.2008 г. /л.70/; от НАП, ТД –
Пловдив от 29.12.2008 г. /л.71/; от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци,
ТБО и РК“ на 29.12.2008 г. /л.72/ за декларираните недвижими имоти и МПС от Т.
В. К. /л.72/; от АДВ, РД – Пловдив на
26.01.2009 г. /л.73/; от НАП, ТД – Пловдив, на 30.01.2009 г. за наличие или
липса на задължения и обезпечителни мерки за Т. В. К. /л.74/.
Установява се, че на 01.03.2012 г. длъжникът Т. В. К. е
получил от ЧСИ П.И. по изп.д. № 1094/2008 г. Покана за доброволно изпълнение на
сумите по издадените изпълнителни листове, в която се съдържа и уведомление за
насрочен опис на движими вещи, на 07.03.2012 г. на адрес: гр. П., ЖК Т.,
бл...., вх..., ап.... /л.75/. Поканата е получена редовно от длъжника Т. В. К.,
на 01.03.2012 г., чрез дъщеря му – В.Т.Б..
По изп.дело е депозирана Молба от 06.03.2012 г. от В.Т.Б. – дъщеря на
длъжника Т. В. К., с която същата моли да бъде отменен насрочения за 07.03.2012
г. опис по изп.д. № 1094/2008 г. и за 08.03.2012 г. по изп.д. № 1038/2008 г.,
поради влошено здравословно състояние на баща й Т. В. К. и сина й Т.С.Б., за
което е приложила медицинска документация. /л.76-80/. С разпореждане на ЧСИ И.,
върху молбата, е разпоредено да се уведоми взискателя по телефона – за
становище - задължението против длъжника да се погасява разсрочено.
Установява се, че взискателят –
ответникът е депозирал до ЧСИ И. молба от 20.03.2012 г., с искане да се наложи
запор върху пенсията на длъжника Т. К../л.81/. Видно от Призовка за
принудително изпълнение до Т. В. К., получена на 27.03.2012 г. лично от него, същият е уведомен за наложен запор
върху пенсията му. /л.83/. Видно от образец 25 ДОО и платежни нареждания от
РУСО – Пловдив по сметка на ЧСИ И. /л.85-90/, са удържани запори от пенсии за
месец февруари 2012 г., месец март 2012 г. и месец април 2012 г. – по 70.95
лева.
По изп.дело е приложена Декларация
по чл. 14 ЗМДТ за декларирани недвижими имоти от Т. В. К. /л.92-99/, а именно: жилище,
находящо се в гр. П., ж.к. „Т.“, бл...., вх..., ет..., ап..., както и на земя –
1750 кв.м., находящо се в с.К.. Приложен е Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение на Нотариус при ПРС № 175, том
15, дело № 6756/18.03.1975 г., с който е признат Т. В. К. за собственик на
дворно място от 1700 кв.м. в с. Бегово, обл. Пловдив, както и Договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ на 30.07.1983 г.
за жилище, находящо се в гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 110-А-6, вх. Д, ет.1,
ап.14. /л.118/.
Установява се, че взискателят –
ответник е депозирал до ЧСИ И. молба на 16.02.2015 г., с искане да бъде
наложена възбрана върху притежаваните от длъжника недвижими имоти./л.111/.
По повод на молба, депозирана от
взискателят – ответник до ЧСИ И., от 04.03.2015 г., с искане да се изиска от
Община Пловдив, удостоверение за наследници на починалия длъжник Т. К., да се
възобнови производството по делото и да се конституират наследниците му като
страна по делото, ЧСИ П.И., с разпореждане, на основание чл. 429, ал. 1 ГПК е
конституирал по изп.д. № 1094/2008 г. В.Б. като длъжник./л.115/.
До ЧСИ И., взискателят е молба на
27.04.2015 г., с искане да се наложи запор върху банковите сметки на В.Б../л.116/
От приложеното Удостоверение за наследници /л.117/, се установява, че Т. В. К.
е починал на 12.02.2015 г. и негов законен наследник е дъщеря му В.Т.Б..
Установява се, че въз основа на
искания от ЧСИ П.И. са вписани възбрани върху недвижимите имоти – собственост
на В.Т.Б., на 04.06.2015 г.
/129-132/.
Видно от Покана за доброволно изпълнение /л.133/,
изпратена от ЧСИ И. до длъжника В.Т.Б., с която последната е конституирана в
качеството си на наследник на Т. В. К. – длъжник за заплащането на дълга по
изп.д. № 1094/2008 г. и е уведомена за наложените възбрани върху притежаваните
от същата недвижими имоти, същата е получена лично от ищцата на 12.06.2015 г. /л.134/.
По изп.дело, на 22.06.2015 г. е депозирана молба от В.Б. до ЧСИ И., с която същата
моли да отмени насрочения за 25.06.2015 г. опис на движими вещи, като се
задължава ежемесечно, считано от 30.07.2015 г. да внася минимум 50 лева, а при
възможност и по – голяма сума по изп.дела с изх. № 18796, 188182418808, 18814,
18821 от 26.05.2015 г. /л.135/. С разпореждане на ЧСИ по тази молба, е
разпоредено да се изпрати препис от молбата за сведение и становище на взискателя
– ответник.
Установява се, че по изп.д. №
1094/2008 г. са постъпили три плащания от В.Б., както следва: на 02.10.2015 г. – 50 лева по сметка на
ЧСИ И.; на 05.08.2015 г.– 50 лева и
на 08.09.2015 г. – 50 лева. /л.149/.
На 31.07.2015 г. е депозирана до ЧСИ
И., молба от взискателя – ответника, с искане да се наложи запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. /л.143/. Видно от Запорно съобщение,
изпратено до ЕТ „... П.М.– Амбулатория за индивидуална практика за първична
медицинска помощ“, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на В.Б.
/л.144/, като видно от обратна разписка, същото е получено от работодателя на 08.12.2015 г. /л.161/, а от длъжника –
на 05.11.2015 г. /л.159/.
На 02.10.2015 г. до ЧСИ И., е депозирана
молба от В.Б., с искане да се отмени наложения й запор върху трудовото
възнаграждението. /л.146/. С разпореждане на ЧСИ от 06.10.2015 г. върху
молбата, ЧСИ е разпоредил да се изпрати същата за сведение и становище на
взискателя.
На 06.10.2015 г. е постъпила от
взискателя – ответник молба до ЧСИ И., с изразено становище, че не са налице
условия за вдигане на наложения запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. /л.155/.
От
заключението на вещото лице инж.
М.М. по назначената съдебно- техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че през периода от 01.03.2003г. до 30.04.2007 г., абонатната
станция, обслужваща жилищния блок в гр. П., ж.к. Т., бл. ..., вх...., е била
включена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация“ и е захранвала обектите,
присъединени към нея с топлинна енергия и с битова гореща вода. Вещото лице
установява, че проектно имотът е бил топлофицирано жилище, с отоплителни тела,
от които би могло да се ползва топлинна енергия за отопление, както и с
възможност за ползване на БТВ, както и че фактически в рамките на процесния
период в имота е ползвана, както топлинна енергия за отопление, така и за
битова гореща вода. Вещото лице установява и, че за процесния имот е
начислявана и нормативно дължимата
топлинна енергия, разпределяна като компонент „сградна инсталация“, като
топлинната енергия за отопление е формирана от функциониращ класически
радиатор, оборудван с 2 ИРУ и от радиатор тип „щранг – лира“ без ИРУ,
последният функционирал до 29.10.2007 г.. Вещото лице е отразило в
заключението, че за периода е начислена топлинна енергия в размер на 2.5624 Mwh – топлинна енергия за сградна
инсталация; количеството на топлинна енергия за отопление е 17.2189 Мwh, а количеството на топлинна енергия
за горещо водоснабдяване е 26.8480 Мwh, като общото количество топлинна енергия е възлиза на
46.6203 Мwh.
Вещото лице излага, че не открива нарушения в приложението на техническите
изисквания на нормативната уредба за разпределение и начисляване на топлинна
енергия на абоната за процесния период.
От заключението на вещото лице В.Ш. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че за периода от 01.03.2003 г. –
30.04.2007 г., стойността на топлинната енергия, консумирана от ищеца е 1909.28
лева с ДДС, която след прихващане възлиза на 1863.89лева, като върху
неплатените месечни главници е начислена лихва до 26.11.2007 г. на обща
стойност 615.98 лева. Вещото лице сочи, че стойността на топлинната енергия,
консумирана от ищеца за периода от 01.10.2006 г. – 30.04.2007 г. е 788.39 лева
с ДДС, като върху неплатените месечни главници е начислена лихва до 20.02.2008
г. на обща стойност 110.57 лева. Вещото лице установява още, че задълженията на
ищцата за процесния период - 01.03.2003 г. до 30.04.2007 г., с включени съдебни
разноски по образуването и воденето на ч.гр.д. № 9021/2007 г. и ч.гр.д. №
5402/2008 г. възлиза общо на 3821.07 лева,
от които сумата от 2652.28 лева – главница, както и 726.55 лева - обезщетение за забава от датата на
падежа на всяка главница от процесния период до 20.02.2008 г., и сумата от
227.74 лева – разноски по двете ч.гр.д. и съдебни разноски по изп.д. № 214.50 лева. Вещото лице установява, че на 20.06.2012 г. е извършено
плащане в размер на 182.16 лева, като със сумата са погасени следните разноски:
по ч.гр.д. № 9021/2007 г. – 51.60 лева, по ч.гр.д. № 5402/2008 г. – 62.98 лева
и по изп.д. № 1094/2008 г.– 67.58 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
На първо място, съдът намира за неоснователно
поддържаното от ответното дружество възражение за частична недопустимост на
предявените искове, позовавайки се на извършени от ищцата и наследодателя й
приживе частични плащания, поради следното: Дори да има извършени такива
плащания, в случая, те не биха обусловили липсата на правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск, съответно частичната му недопустимост.
Оспорването на основанието и размера на задълженията, за които са издадени
изпълнителните листове се основава не само на погасяването им по давност, но и
на валидното им възникване. Ето защо въпросът за възникването и/или
погасяването на процесните вземания е предмет по съществото на спора, а не
условие за допустимостта на иска. Освен това, с отрицателните установителни
искове за недължимост на суми по двата изпълнителни листове се цели
установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването им,
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на
воденото, въз основа на несъдебно изпълнително основание, принудително
изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск
за несъществуване на вземането. По време на висящността на принудителното
изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване
на изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск.
Съдът намира, че ищцата има правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за суми, доколкото липсват
твърдения от ищцата за извършени от нея плащания, с които са погасени
процесните вземания или част от тях. Ето защо и съдът намира, че предявените
искове са допустими.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
Съгласно Тълкувателно решение №
3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставена топлинна
енергия представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е
настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията,
поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност.
С кратка давност се погасяват и вземанията за обезщетение за забава– чл.111, б.
„б“ и б. „в“ ЗЗД. Тригодишната давност се прилага и по отношение на
обезщетението за забавено плащане и на разноските. При периодичните месечни
платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска.
Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД. С предприемане на действия на принудително изпълнение давността се
прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а след прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да
тече нова тригодишна давност.
По отношение на спирането и прекъсването на давностния
срок в рамките на образувано изпълнително производство е прието Тълкувателно
решение 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съгласно което по
смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива
действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Не
са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. В
т. 10. от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.
330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което
погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. В т. 14 е прието, че подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение
по смисъла на чл. 116, б.„в” ЗЗД.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като в настоящия случай съгласно Общите условия
на ответника вземането става изискуемо в 30-дневен срок след изтичането на
периода за който се отнася. Вземанията по изпълнителния лист от 05.12.2007 г. са
станали изискуеми, както следва: за м.03.2003 г. – на 30.04.2003 г., а за м. 09.2006
г. – на 30.10.2006 г., съответно вземанията по изпълнителния лист от 29.02.2008
г. са станали изискуеми, както следва: за м.10.2006 г. – на 30.11.2006 г., а за
м.04.2007 г. – на 30.05.2007 г.
Съгласно разпоредбата на
чл. 114 ЗЗД давността започва да тече в деня, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай, най-късната дата за изискуемостта на процесните
вземания е 30.05.2007 г. Следователно, най-късната дата, на която вземанията по
двата изпълнителни листове, се погасяват с изтичане на тригодишната погасителна
давност – е 30.05.2010 г.
Ето защо и към 01.03.2012 г., когато е първото принудително действие,
предприето спрямо длъжника и което прекъсва давността, е насроченият опис на
движими вещи за 07.03.2012 г., за който длъжникът е бил редовно уведомен на 01.03.2012 г. за събиране на тези
вземания, е изтекла тригодишната погасителна давност, приложима за тях.
Този
извод се налага, тъй като, както се посочи и по - горе молбата за издаване на
изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК /отм./ не
прекъсва давността.
В тази връзка, съдът намира за неоснователни
възраженията на ответното дружество, че е налице отказ от изтекла погасителна
давност към 22.06.2015 г., поради направено волеизявление от длъжника В.Б., с
което иска разсрочване на задължението си, както и че всяко плащане по изп.дело
представлява признание на вземането на кредитора, поради следното:
На първо място, според разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка. В конкретния случай, доколкото
след 21.11.2008 г. /датата на образуване на изп.дело/ до 01.03.2012 г. /получено
уведомление за насрочен опис/ не са били извършвани изпълнителни действия,
които да водят до прекъсване на давността, които да са насочени към
принудително удовлетворяване на вземането. Следователно е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и
изпълнителният процес се е прекратил ex lege на 21.11.2010 г., на която дата е
изтекъл двегодишния срок от последните действия на принудително изпълнение.
Относно визираното постановление за прекратяване на изпълнението, ОСГК тълкува,
че с това постановление не се извършва прекратяване, защото вече е настъпило по
право, а само се установява, че по силата на закона е прекратено. Затова и
неиздаването на постановление на съдия-изпълнителя за прекратяване на
изпълнителното дело на посоченото основание в случая е без правно значение. От
този момент нататък всички предприети действия за събиране на дълга са лишени
от правно основание, доколкото са извършени, след като изпълнителното дело е прекратено.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответното дружество, че тъй като В.Б. е
подала молба за разсрочено плащане на 22.06.2015 г. и по повод на която е
извършила три плащания – на 05.08.2015 г. – 50 лева, на 08.09.2015 г. – 50 лева
и на 02.10.2015 г. – 50 лева, длъжницата е признала цялото вземане по
изпълнителното дело и се е отказала от изтеклата погасителна давност.
Действително, признание на задължението би могло да бъде направено и с
определено волеизявление на длъжника в изпълнителното производство, като
същевременно същото може да съдържа и отказ от субективното право на
погасителна давност. В такъв случай, обаче, от съдържанието на това
волеизявление трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, както за
индивидуализацията на самото задължение, така и, че длъжникът не желае да се
ползва от последиците на погасителната давност относно цялото или част от
паричното задължение. В този смисъл е и задължителната за съдилищата съдебна
практика, постановено по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 186 от 19.06.2013 г.,
постановено по гр.д. № 927/2012 г. по описа на ВКС, ІV ГО. В конкретния случай,
от волеизявлението, съдържащо се в молбата на ищцата, не може да се направи
обоснован извод за наличие на воля за отказ
от изтекла погасителна давност. То изразява единствено несъгласието на ищцата с
предприетото изпълнение и противопоставянето му с предложение за периодични
плащания. Това становище не противоречи на посочена от ответника задължителна
практика, тъй като от изявлението на ищцата в молбата от 22.06.2015 г. не може
да се направи извод и за извършено от нея признание на процесните задължения.
От
заключението на вещото лице В.Ш. по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, се установи, че по изпълнителното дело, действително, ищцата е
правила плащания, но всички те са платени след погасяване на вземанията по
давност.
Доколкото,
както се посочи по – горе, в изпълнителното производство давността не се спира,
а по делото се установи, че както молбата на длъжницата за разсрочване на
задълженията /22.06.2015 г./, така и трите извършени плащания са извършени след
това, поради което и няма как да се прекъсне давността, която вече е изтекла. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че признанието фактически
представлява отказ от позоваване на вече изтекла давност, позовавайки се на
Решение № 65/03.06.2011 г., постановено по т.д. № 600/2010 на ВКС, І т.о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК. Съдът счита, че посоченото решение не само не подкрепя,
но опровергава тезата на ответника, поради това, че крайните изводи на съда в
посоченото решение са в съвсем различен смисъл, а именно, че отказ от
позоваване на вече изтекла давност, под страх от недействителност, не може да
бъде направен преди давността да е изтекла. Погасителната давност по съществото
си представлява последица от бездействието на кредитора да упражни правото си в
определен период от време. След като този период вече е изтекъл, дори да има направено
признание, не може да го възстанови. Както вече се посочи, признанието на
вземането като основание за прекъсване на давността може да бъде направено само
до изтичане на давностния срок. В конкретния случай, този срок е изтекъл на
30.05.2010 г. Ето защо следва да се приеме, че няма валиден отказ от
погасителна давност. Липсва изричен отказ в молбата за разсрочване. Няма и
мълчалив отказ, чрез извършените плащания, доколкото не може да се направи по
несъмнен начин извод точно относно кои парични задължения – главно или
допълнително, изцяло или отчасти, за всяко едно от тях, длъжникът не желае да
се ползва от последиците на погасителната давност.
Съдът намира, че извършените от ищцата плащания, са ирелевантни за
спорното право, юридически факти. Същите са извършени след изтичане на
давностния срок, поради което и, както се посочи по-горе, те не прекъсват
давността, т.е. нямат никакво правно действие по отношение на вече изтеклата
давност. Затова и плащането на част от вземанията не противоречи на общия
извод, че вземането, включително и за тези части, е погасено по давност.
Единствените правни последици от плащането на погасени по давност вземания са
уредени в разпоредбата на чл. 118 ЗЗД, което, обаче не е предмет на настоящия
спор.
Смъртта на длъжника Т. В. К. и конституирането
на ищцата като негов законен наследник също няма отношение към погасяването на
вземанията, тъй като наследственото правоприемство не е предвидено като юридически
факт, свързан със спирането или прекъсването на давността. Освен това, към този
момент – 12.02.2015 г. /смъртта на наследодателя/, както се посочи и по-горе,
изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона, както
са били погасени и вземанията по процесните изпълнителни листове, поради
изтекла погасителна тригодишна давност.
На основание
изложените съображения, съдът приема, че искът за установяване на недължимост на вземанията по
горепосочените изпълнителни листове, поради погасяването им по давност се явява
основателен и доказан и следва да се уважи.
Относно разноските:
При
този изход на спора и, тъй като, съдът, с Определение № 12013/10.12.2015 г. е
освободил ищцата от заплащане на дължимата за настоящото производство държавна
такса в размер на 224.50 лева, то на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Пловдивския районен съд тази сума, направени за сметка на бюджета на съда
разноски.
По отношение искането на упълномощения от В.Т.Б. – адвокат Д.Д., да му се определи адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38 т. 2 от Закона за адвокатурата и с оглед обстоятелството,
че предпоставките на тази разпоредба са налице, тъй като видно от представения
договор за правна защита не е било уговорено възнаграждение, а е уговорена
безплатна правна помощ на материално затруднено лице, като са приложени и
Декларации за семейно и материално положение на имотно състояние, а и
ответникът дължи разноски, доколкото предявения иск се уважава. Следователно адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на делото. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. в полза на адвокат Д.Д., следва да се присъди възнаграждение в размер на 483.77 лева. Посочената сума следва да се
присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищцата, с оглед на
обстоятелството, че последната не е реализирала този разход.
По изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Т.Б.,
ЕГН: **********, като единствен наследник по закон на Т. В. К., ЕГН **********,
починал на 12.02.2015г., не дължи на
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37, сумите, както следва: сумата
от 1863.89 лева – главница за потребена
топлинна енергия за периода 01.03.2003 г. –
30.09.2006 г., сумата 615.98 лева– обезщетение за забава за периода 01.05.2003
г. до 26.11.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.12.2007 г. до окончателното изплащане, както и 51.60 лева –държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 114 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 05.12.2007 г. по ч.гр.д. № 9021/2007 г. на ПРС,ІІІ гр.с.
срещу Т. В. К., ЕГН **********, починал на 12.02.2015 г., както и сумите: сумата
от 788.39 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода 01.10.2006
г. – 30.04.2007 г., сумата 110.57 лева –
обезщетение за забава за периода 01.12.2006 г. до 20.02.2008 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2008 г. до окончателното
изплащане, както и 17.98 лева –държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 45 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.02.2008 г.по
ч.гр.д. № 5402/2008 г. на ПРС, ХІІ гр.с. срещу Т. В. К., ЕГН **********,
починал на 12.02.2015 г., и за чието събиране е образувано изп.д. № 20088210401094
по описа на ЧСИ – П.И., рег. № ...., с район на действие ПОС.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо
Г.Данов“ № 37, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пловдивския районен съд сумата от 224.50 лева /двеста двадесет и четири лева и петдесет стотинки/ - представляваща държавна такса за настоящото
производство по гр.д. № 16487/2015 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с..
ОСЪЖДА „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37, да
заплати на адвокат Д.Д.,***, сумата
от 483.77 лева /четиристотин осемдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство по гр.д. № 16487/2015
г. по описа на ПРС, ІХ гр.с.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
ММ