Р Е
Ш Е Н
И Е
№260130
гр.
Р., 24.09.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Р.нският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на 8 септември 2021 година, в състав:
Председател:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
при
секретаря Димана Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 748 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск е с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.
45 от ЗЗД.
Ищецът
Д.Й.Д. твърди, че на 04.07.2020г. в с.Н., обл.Р., при
управление на мотоциклет „ Ямаха МВ125 „ с ДК№ Р ****В,
е пострадал от ПТП, за което е виновен водач на л.а. „Фиат Браво“ с ДК№ Р ****АМ-
П.С.П.. Получил фрактура на ос ишии вляво, фрактура на лява пубисна
кост и на ляв ацетабулум закрито – без разместване,
множество охлузвания на двете лакътни стави и предмишници, и на
двете коленни стави и подбедриците. По случая било
образувано досъдебно производство №
281/2020г. на ОДМВР-Р..
За
нанесените му телесни повреди, за предизвиканите вследствие на произшествието физически
болки и емоционални страдания предявява настоящия иск, тъй като автомобилът, с
който е извършено деянието, има валидна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с полица № BG/02/120000755555,
издадена от ЗК „БУЛ ИНС” АД. Счита, че претърпените болки и страдания следва да
бъдат репарирани от застрахователната компания, поради което иска от съда да
осъди ответното търговско дружество да му заплати сумата от 26 000 лева,
частично претендирана от общата сума 50 000 лева, като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.10.2020
г. –датата на изтичането на 3-месечния срок от предявяване на претенция по реда
на КЗ спрямо застрахователя. Претендира деловодни разноски.
Ответникът
не признава иска, оспорва го по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на претърпените вреди от страна на ищеца с
оглед управлението от негова страна на процесния
мотоциклет в пияно състояние - с алкохол 0,78 промила, управление със скорост
над допустимата и поради това, че не предприел маневра да заобиколи
процесния л.а. Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
На
04.07.2020г. ищецът Д.Й.Д. управлявал мотоциклет „ Ямаха
МВ125 „ с ДК№ Р ****В в с.Н., обл.Р.,
като се движел по ул. „ П.“ в посока гр.Р.. По същата улица в
срещуположна посока се движел л.а. „Фиат Браво“ с ДК№ Р ****АМ, управляван от св.П.С.П.,
който възнамерявал да предприеме маневра ляв завой към ул.“Вихрен“ и за целта
спрял и изчакал насрещно движещ се лек автомобил. След което, въпреки, че
възприел и движещия се в противоположна посока мотоциклет, предприел маневра ляв завой, като навлязъл в
неговата лента за движение. Там между двете МПС станал сблъсък – между десния
ръб на автомобила и предната част на мотоциклета.Преди удара ищецът паднал от
превозното средство на пътното платно, при което получил наранявания.
Пристигналият
на място медицински екип отвел пострадалия в УМБАЛ „ Канев“АД, където му били
извършени изследвания и установено, че е получил: фрактура на ос ишии вляво,
фрактура на лява пубисна кост и на ляв ацетабулум закрито – без разместване, множество охлузвания
на двете лакътни
стави и предмишници, и на двете коленни стави и подбедриците. Ищецът провел домашно лечение, като в
продължение на 20 дни приемал предписаните му медикаменти, спазвал постелен режим. В този период не можел да извършва сам
обичайните ежедневни дейности, изпитвал силни болки, не можел да спи.
Впоследствие започнал раздвижване на пострадалия долен ляв крайник.
От
показанията на св. П.С. – водач на процесния л.а., се
установяват обстоятелствата, при които е настъпило ПТП – че свидетелят е
предприел маневра ляв завой и навлязъл в лентата за движение на мотоциклета на
пострадалия, въпреки че го видял, но преценил, че ще успее да завърши маневрата
си.
В
подкрепа на твърденията на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди по
делото е разпитан свидетелят Т.И., който
изнася данни за интензитета на болките и притесненията му вследствие
причинените му от процесното ПТП телесни увреждания.
Сочи, че когато непосредствено след ПТП го видял, той бил уплашен, имал
охлузвания по лявата страна на тялото, ожулвания на краката и ръката, много
сериозни наранявания на краката.
Установява, че в продължение на месец ищецът бил обездвижен, и се налагало майка му да го обслужва битово,
а след това ползвал помощни средства, с които се придвижвал. Провеждал домашно
лечение, а свидетелят го транспортирал до болницата за прегледи и превръзки на
коляното. Сочи и че пострадалият психически преживял тежко случилото се, бил
уплашен от катастрофата и решил вече да не кара мотоциклет и го продаде.
Притеснявало го и че по време на лечението и възстановяването не може да работи
и няма доходи. Понастоящем ищецът отказвал да говори за катастрофата, започнал работа като шофьор, но има ограничения при
работа заради травмите – не трябва да вдига тежко.
Съдът
намира, че тези свидетелски показания следва да се кредитират напълно, като безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се и от
писмените доказателства, и от експертизата по делото.
Горните
факти се установяват и от приетото заключение на комплексната съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза. Техническата причина за
настъпване на ПТП е пресичането на траекториите на движение на процесните две превозни средства. Поради неправилна преценка
водачът на процесния л.а. при маневра ляв завой навлязъл
в лентата за насрещно движение, в която се движел ищецът, като е бил длъжен да
го пропусне, и предизвикал сблъсък между десния ръб на автомобила и предната
част на управлявания от ищеца мотоциклет. Вследствие на падането на последния
върху пътното платно непосредствено преди удара той получил следните
увреждания: фрактура на ляв ацетабулум и на лява
седалищна кост, охлузвания на горните и долните
крайници, довели до трайно затрудняване движението на ляв долен крайник
за срок повече от 30 дни. След извършения преглед от специалист по Ортопедия и
травматология в Спешно отделение и контролни прегледи са дадени указания за
спазване на щадящ режим - да не се стъпва на ляв долен крайник около 8-10
седмици, да не се сяда около 2 седмици, като за възстановяването не е
противопоказно придвижване с две помощни средства. Предписана е антикоагулантна терапия за 20 дни, и обезболяващи
медикаменти.
Вещото
лице посочва, че болките са най-силни непосредствено след получаване на
травмите до привеждане в щадящ режим за основния възстановителен процес, след
което постепенно намаляват.При такива увреждания обичайно основният възстановителен
период е около 8-10 седмици, а при раздвижване първоначално болките са с
по-голям интензитет, като постепенно намаляват и отшумяват в процеса на
функционално възстановяване, което може да продължи 3-4 месеца. От
представената медицинска документация е заключено, че при пострадалия
възстановяването е продължило около 10 седмици. След функционалното
възстановяване е възможно да се изпитват по-слаби болки при физическо
натоварване и промяна на атмосферните условия.
Около 6 седмици след инцидента пострадалият се е придвижвал с две
помощни средства, като извършвал в дома си минимални движения.
Съдът
намира, че следва да се кредитира заключението на вещите лица, като неоспорено,
компетентно и обективно.
Анализът
на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
За
лекия автомобил, с който е извършено деянието, има валидна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с полица № BG/02/120000755555, издадена от
ЗК „БУЛ ИНС” АД.
Ищецът
е предявил претенция пред застрахователната компания – на 21.07.2020г., да му
бъде изплатено обезщетение за претърпените при ПТП неимуществени вреди, която
претенция не е била уважена.
На
основание чл.300 от ГПК постановеното в хода на настоящото производство влязло
в сила на 12.12.2020г. Решение по АНД
№ 1871/2020г. по описа на Р.нския районен съд,
с което П.С.П. е признат за виновен в това, че на 04.07.2020г. в с.Н., обл. Р. при управление на МПС – л.а. „ Фиат Брава“ с ДК № Р
****АМ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 25 ал. от ЗДвП и чл. 25
ал.2 изр.2 от ЗДвП и чл. 28 ал.1 т.1 от ЗДвП, в резултат на което по
непредпазливост причинил на Денислав Й.Д. средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на таза в ляво / лява пубисна кост, лява
седалищна кост и ляв ацетабулум/, довело до трайно
затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни, е
задължително за гражданския съд по въпросите дали деянието е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. На
основание чл.413 ал.1 от НПК то се явява задължително и за застрахователя –
страна по сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
При
установената фактическа обстановка и събраните доказателства за причинените на
ищеца неимуществени вреди, предявеният иск се явява доказан по основанието си.
Размерът, в който обезщетението за причинените неимуществени вреди подлежи на
уважаване, следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа
на чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на посочената
разпоредба означава съдът да определи точен еквивалент на болките и
страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и психично здраве
на пострадалото лице. При тази преценка следва да бъдат взети предвид
конкретните обективно настъпили обстоятелства, включително периодът и
интензитетът на търпените болки, страдания и душевни преживявания.
В
случая от обсъдените доказателства се установи, че от процесното
ПТП на ищеца е причинена средна телесна повреда - счупване на таза в ляво /
лява пубисна кост, лява седалищна кост и ляв ацетабулум/, довело до трайно затрудняване на движенията на
ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. По делото от ангажираните
свидетелски показания и от прието заключение по КСМАЕ може да се направи извод
за душевните преживявания на ищеца непосредствено след инцидента и понастоящем
- за това колко силни и продължителни са били претърпените от него болки от
травмите. Непосредствено след ПТП изпитвал силни болки, не можел да спи, поради
което е приемал обезболяващи медикаменти. Ищецът е провел домашно лечение, с
предписания му щадящ режим, с прием и на антикоагуланти/
противосъсирващи медикаменти. За периода на лечение и
възстановяване травмите са влошили начина му на живот, причинили са му
затруднения в движението, в ежедневните му битови дейности, ограничили са
социалните му контакти.
Следва
да бъде отчетен и фактът, че ищецът е в трудоспособна възраст и в този период е
бил лишен от възможност да работи, съответно да се издържа сам, което се
отразило на психиката му, накарало го да
се чувства непълноценен и зависим от родителите си, които го обгрижвали битово и подпомагали финансово. Заради
преживения стрес от катастрофата и получените от нея травми ищецът решил да преустанови карането на
мотоциклет.
При
това положение следва да се приеме, че претърпените от пострадалия
неимуществени вреди следва да се репарират със сумата от 20 000 лева, при
предявена частична претенция от 26 000
лева от претендираната в общ размер от 50 000
лева.
Върху
главницата се дължи законна лихва от датата на изтичане на 3 – месечния срок, в
който застрахователят следва да се произнесе по предявената му претенция.
Спорен момент по делото е възражението,
наведено от ответника, за допринасяне от страна на пострадалия на последиците
от деянието, поради управление на мотоциклета с концентрация на алкохол 0,78
промила, управление със скорост, несъобразена с пътната обстановка, и заради
това, че преди удара бил скочил от мотоциклета, вместо да се опита да заобиколи насрещно движещия се л.а. Съдът приема, че с
оглед разпределението на доказателствената тежест по
делото, ответникът е ангажирал доказателства, че е налице съпричиняване.
От заключението на комплексната експертиза по делото се установява, че ищецът е управлявал процесния мотоциклет със скорост в началото на ПТП
58,10 км/ч / при разрешена в населено място 50 км/ч/. От констативния протокол за ПТП с пострадали,
чиито отразявания от дл.лице – съставител, имат
обвързваща сила, се установява, че при проверката с техническо средство
непосредствено след ПТП ищецът е имал концентрация на алкохол 0,78 промила /
отговаряща на „пияно състояние „ /. Възражението,
че вместо да предприеме маневра за предотвратяване на сблъсъка, пострадалият е
скочил от мотоциклета, не е доказано, като според вещото лице наличният на
мястото на ПТП пясък и отъркванията по него сочат, че
мотоциклетистът е паднал от мотоциклета
вероятно поради интензивно спиране преди сблъсъка с автомобила. Ето защо, съдът
приема за доказано наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия поради това, че е управлявал МПС
в пияно състояние и със скорост над допустимата в населено място, в размер на
20 %, което обуславя намаляване на така определеното обезщетение на 16 000 лева.
Съдът намира, че така определено обезщетение
съответства най-пълно на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
На
основание чл.38 ал.2 от ЗА ответното дружество следва да заплати на пълномощника
на ищеца сумата от 1010 лева адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от иска. На ищеца се дължат деловодни разноски, съответно на уважената
част от претенцията, в размер на 864 лева, а на ответното дружество се дължат
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, съгласно представения списък,
в размер на 38 лева, или по компенсация ответното дружество следва да заплати
на ищеца разноски в производството в размер на 826 лева. Същото следва и да
внесе по сметка на Р.нския окръжен съд сумата от 66
лева за възнаграждение на в.л.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „БУЛ ИНС” АД – София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от С.П.и К.К., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.Д., ЕГН **********,*** сумата 16 000 лева - обезщетение по чл.432
ал.1 от КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 04.07.2020г., в с.Н., обл.Р., причинено от П.С.П. при управление на л.а. „Фиат
Браво“ с ДК№ Р ****АМ, за който дружеството има сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.10.2020г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска за размера над 16 000 лева до частично претендирания
размер от 26 000 лева, от обща претенция 50 000 лева, ведно със законната
лихва.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „БУЛ ИНС” АД –
София, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат М. Н. -Т. от Адвокатска колегия
– София, на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 1010 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „БУЛ ИНС” АД –
София, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.Д., ЕГН **********,*** сумата от 826 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „БУЛ ИНС” АД –
София, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Р.нския окръжен съд сумата от 66 лева за
възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: