№ 241
гр. Русе, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Галина Магардичиян
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500466 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Й. М. Й. против Решение №
260271/18.03.2021 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. №
1661/2020 г. в частта, с която е отхвърлен, като неоснователен, предявеният
от нея срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432 от КЗ за
сумата над 1 500 лева, до претендираните 5000 лева. В жалбата се излагат
оплаквания за необоснованост и неправилност на решението в
отхвърлителната част, като се сочи, че определеното обезщетение не е
съобразено с принципа на пълна обезвреда за всички понесени негативни
последици и принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Иска се отмяна на
решението в атакуваната част и присъждане на сумата от още 3 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
настъпило на 24.09.2019г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от
21.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
деловодни разноски за двете инстанции.
Ответната страна ЗД „Бул Инс“ АД и ВЛ. Й. Т. – трето лице - помагач
на страната на ответника, не вземат становище по жалбата.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
1
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
На основание чл.272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на
районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
От релевираните пред районния съд писмени и гласни доказателства се
установява, че на 24.09.2019 г., около 08.49 часа в гр. Русе, по бул. "Христо
Ботев" в посока центъра на града в участъка срещу дом „Майка и дете" при
управление на лек автомобил "Фиат Пунто" с рег. № *** водачът В.Т. напуска
пътното платно, навлиза в разделителната ивица и се удря челно в метален
стълб от уличната осветителна мрежа. Произшествието е посетено от
служители на Сектор ПП при ОД МВР – Русе и са изготвени Констативен
протокол за ПТП № 6827241/24.09.2019 г. и Протокол за оглед на ПТП от
същата дата.
От Амбулаторен лист № 019008/24.09.2021г. се установява, че ищцата
постъпила в УМБАЛ Канев – гр. Русе в 11.34 на 24.09.2019г. и напуснала
отделението в 11.54 часа. При извършения преглед била поставена диагноза
"мозъчно сътресение", анамнеза: "Съобщава за претърпяно ПТП като пътник
в МПС без спомен за случилото се", обективно състояние: "В съзнание,
контактна и адекватна за настоящия момент без данни за отпадна ЧМС, с
анамнестични данни за комоцио, спонтанна и палпаторна болезненост тилно
и по хода на шийните прешлени". Не била изписана терапия и след
информиране относно състоянието и рисковете, които крие,
жалбоподателката отказала предложената хоспитализация.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания, районният съд е допуснал съдебномедицинска експертиза и гласни
доказателствени средства – свидетелски показания.
От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебномедицинска
експертиза се установява, че при прегледа след инцидента на пострадалата е
поставена диагноза: мозъчно сътресение без да са налице клинични и
параклинични данни за такова. Не са установени други травматични
увреждания на тъкани и органи и не са описани видими травматични
увреждания в областта на главата. Установени са болки при опипване в
тилната област и по хода на шийните прешлени. Съгласно заключението на
вещото лице посочената диагноза и оплакванията при първоначалния преглед
отговарят да са свързани с процесния инцидент и това състояние по
медикобиологичен признак се квалифицира като болка и страдание, а
възстановителният период обикновено е седем до десет дни. Вещото лице
2
счита, че няма обективни медицински данни, от които да се приеме, че
отразените състояния са довели до пречки в движенията и обслужването на
пострадалата. Правилно районният съд изцяло е кредитирал фактическите
изводи, обективирани в приетата СМЕ, тъй като експертът е отговорил пълно
и компетентно на поставените въпроси.
Свидетелката ЛДЛ изнася данни, че в деня на инцидента Й.Й. била
психически нестабилна и стресирана, плачела, имала главоболие, което
продължило около месец, и световъртеж в продължение на две седмици. След
катастрофата се променила - преустановила спортните си тренировки и
танци, не полагала грижи за себе си и домакинството, стояла си вкъщи, не
понасяла пряка слънчева светлина. Свидетелката твърди, че към настоящия
момент Й. не се е възстановила напълно и се страхувала да пътува в
автомобил.
Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от
ищцата вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до
размер на сумата от 1 500 лв., ведно със законната лихва, считано от
21.02.2020 г. до окончателното изплащане, то основанието на предявения
иск е установено със сила на присъдено нещо. С оглед на това въззивният съд
не дължи произнасяне по наличието на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество.
Във връзка с доводите във въззивната жалба на ищцата, които се свеждат
до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52
ЗЗД, въззивният състав намира следното:
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД и
съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС №
4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва
да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки
конкретен случай, включително периодът и интензитетът на търпените болки,
страдания и душевни преживявания.
В случая се касае за физически травми които имат повърхностен и
нетраен характер. С оглед възрастта на пострадалата към датата на ПТП – 23
години, и на база заключението на вещото лице, следва да се приеме, че
възстановителният процес от физическите травми е протекъл сравнително
бързо – за около месец. Не са налице фрактури или други тежки увреждания
на телесния интегритет като разкъсно-контузни рани, изкълчвания и пр.
Преживеният шок и последвалите негативни психични реакции са съответни
на вида и механизма на настъпване на произшествието. Същите са
преодолими в сравнително нормални срокове от здрав човек на посочената
възраст.
Ето защо, съставът на въззивния съд намира, че определеният от първата
инстанция размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от
3
1 500 лв. е адекватен на претърпените от жалбоподателката
физически и психически болки и страдания, съобразен е с посочените по-горе
обстоятелства. При определяне на размера на справедливото обезщетение
районният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии и
ги е съобразил, след обсъждане на събраните доказателства и конкретните
факти по делото.
С оглед изложеното, подадената въззивна жалба, като неоснователна,
следва да се остави без уважение, като се потвърди първоинстанционното
решение.
Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателката разноски за
въззивното производство не се следват, а такива в полза на ответника не се
присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260261/18.03.2021г., постановено по гр. д.
№ 1661/2020 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от Й. М. Й., ЕГН **********
срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* иск за сумата над 1 500 лв. до
претендираните 5000 лв.
В останалата част решението на РРС като необжалвано е влязло в
законна сила.
Решението е постановено при участието на ВЛ. Й. Т., ЕГН ********** с
адрес: гр. Русе, ул. „*** – трето лице - помагач на страната на ответника.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4