№ 69
гр. Варна, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело
№ 20213001000726 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.No-22075/01.11.2021 година от ИГ. Ц. срещу решение
No365/13.10.2021 година, постановено по т.д.1133 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която което са отхвърлени предявените
срещу "Силвър инвест“ ЕООД искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че договор за паричен заем от 21.08.2017
година, сключен между С Ц. и „Силвър инвест“ ЕООД е нищожен, на осн.
чл.26, ал.1 ЗЗД вр.с чл.152 ЗЗД, тъй като със същия се цели заобикаляне на
забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворяване от
дружеството, което е собственик на недвижимия имот, който начин е
различен от предвидения в закона, както и за приемане за установено, че
договор за паричен заем от 21.08.2017 година, сключен между С Ц. и „Силвър
инвест“ ЕООД е нищожен, на осн. чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД тъй като същия
е симулативна сделка, с която се е целяло заплащането на част от цената на
Ателие 2, съставляващо актив от капитала на дружеството, а не получаването
на заемни средства. Твърди се във въззивната жалба, че решението е
неправилно, тъй като безспорно се установява, че към момента на сключване
на двата договора ответникът е внесъл изискващите се по договорите суми за
гарантиране на изпълнението им, но впоследствие сумите са изтеглени и
възстановени на ответника, поради което основателно е възникнало право на
парично вземане срещу ответника за сумите на липсващите гаранции.
Установено е, че договорите са прекратени по вина на ответника, поради
което е възникнало право да задържи и усвои средствата по гаранциите. Моли
съдът да постанови решение, с което отмени решението на
1
първоинстанционният съд и вместо него постанови друго, с което уважи
предявените искове.
Въззиваемата страна "Силвър инвест“ ЕООД е представила отговор, с
който моли да се потвърди решението, в обжалваната му част, като се
присъдят и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата молба ищецът твърди, че на 21.08.2017г. е предоставил на
ответника „Силвър инвест“ ЕООД, ЕИК ********* паричен заем в размер на
30000 евро. Твърди се, че договорът за заем е сключен посредством извършен
от ищеца банков превод от личната му сметка към фирмената сметка на
ответника с номер BG51STSA930000238143. Ищецът твърди, че към датата на
предоставянето на паричния заем (21.08.2017г.), ответното дружество било
собственост на Г К Т, като на 05.07.2018г., чрез договор за покупко-продажба
на дружествен дял, собствеността е преминала в съпругата на ищеца С Ц.. На
06.02.2020г., чрез договор за дарение на дружествен дял, собствеността на
дружествените дялове е прехвърлена на П Ц., който е и настоящият управител
и едноличен собственик на капитала на ответника „Силвър инвест“ ЕООД.
Ищецът поддържа, че за периода от 21.08.2017г. до датата на подаването на
исковата молба заемната сума не е върната. Уточнено е, че към датата на
предоставяне на заема ищецът ИГ. Ц. и С Ц. са били в брак, но в последствие
отношенията им са се влошили и в момента се води бракоразводно дело,
регистрирано в Районен съд - гр.Черновци, Украйна. Ищецът посочва също,
че влошаване на отношенията е настъпило и между него и настоящия
собственик на капитала на ответното дружество, който е нанесъл побой и
причинил средна телесна повреда на ищеца. При даването на заема ищецът не
е уговорил лихва с ответното дружество, поради което по правилото на чл.
240, ал. 2 ЗЗД не претендира такава. Поддържа се още, че срок за връщането
на заемната сума също не е уговорен, поради което и на основание чл.240,
ал.4 от ЗЗД на 18.09.2020г. ищецът е изпратил до адреса на управление на
ответното дружество писмо чрез услугата “Телепоща със заверка на
съдържанието“ на Български пощи ЕАД, с което е поканил ответника да
върне заемната сума в течение на един месец.. Сочи се, че според
съобщението на пощата писмото не е получено и се е върнало на 24.09.2020г.
обратно при изпращача с отбелязване “Непотърсена пратка“. До настоящия
момент ищецът не е получил плащане на указаната в поканата банкова
сметка, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника „Силвър инвест“ ЕООД, ЕИК ********* да му заплати сумата от
30 000 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане, както и сторените съдебно-
деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ответникът е депозирал отговор на писмената молба, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не се оспорва, че на 21.08.2017г.
едноличен собственик на дружествените дялове е била Г К Т, че от
05.07.2018г. собственик на дяловете е станала съпругата на ищеца - С Ц., а от
06.02.2020г. и към настоящия момент собственик на дяловете е синът на
ищеца - П Ц.. Безспорно е и, че по банковата сметка на ответното дружество в
“Банка ДСК“ ЕАД е постъпила сумата от 30000 евро с наредител – ищецът
ИГ. Ц., но се поддържа, че основанието на плащането не е договор за заем
2
между страните. Твърди се, че ищецът е само наредител, а задълженото лице
по договора за заем е съпругата му - С Ц. и че този факт се потвърждава от
банковото извлечение от сметката на ответното дружество към дата
21.08.2017г., както и от операционна бележка от 21.08.2017г.
Ответникът поддържа, че между ответното дружество и С Ц. е сключен
договор за заем от 21.08.2017г. Поддържа се още, че простото предаване на
парична сума от ищеца на ответното дружество не представлява сключване на
договор за заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД, тъй като между страните няма
постигнато съгласие за даване на заем, като са развити подробни
съображения в подкрепа на тези твърдения и е посочена относима съдебна
практика. Освен това ответникът твърди, че със сключването на Договор за
заем от 21.08.2017г. С Ц е поела свое изцяло лично задължение към
„СИЛВЪР ИНВЕСТ“ ЕООД и че това става видно от договора за заем.
Ищецът не фигурира като страна по този договор, съответно той не е
задължен нито с личното си имущество по него като кредитор, нито със
семейното имущество. Твърди се, че на основание чл. 25 СК всеки от
съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с
трети лица и с другия съпруг. Твърди се, че в договора, сключен от С Ц не е
посочено, че средствата, които тя ще предостави в заем ще са със семеен
произход, но и ищецът не твърди, че те са такива. Ето защо ответникът
поддържа становището, че с подписването на договора за заем С Ц е
сключила сделка на разпореждане с личното си имущество, което не прави
ищеца солидарен кредитор по договора за заем. Посочено е, че направеното
от ищеца плащане по договора за заем с негови лични средства е негово
лично решение, като причините за това могат да бъдат много, например заем
към съпругата, дарение към съпругата, личен интерес от изпълнение на
договора за заем. Поддържа се, че която и от хипотезите да е налице, то
ищецът не се явява кредитор на ответното дружеството, съответно
дружеството не носи отговорност към него за връщането на постъпилата по
договора за заем сума. Въз основа на наведените твърдения, ответникът моли
съда да отхвърли иска изцяло като неоснователна и недоказана, както по
основание, така и по размер.
С подадената от ищеца допълнителна искова молба се оспорват
твърденията и доводите на ответника, изложени в отговора на исковата
молба. Поддържа се, че представеният от ответното дружество Договор за
паричен заем, сключен със С Ц, е антидатиран и съставен специално за
настоящото съдопроизводство, както и че същият е нищожен на осн. чл. 26,
ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че страните по този договор за заем са сключили и
договор за продажба на дружествените дялове на ответното дружество, в
чийто актив има включен недвижими имот. Ето защо се поддържа, че се касае
за своеобразна фидуциарна сделка, която е структурно близка до
симулативната, тъй като страните не са желали отношенията между тях да се
развият на плоскостта “заемодател-заемополучател“, а са преследвали друга
цел - заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на
удовлетворение на дружеството - собственик на недвижимия имот, който
начин е различен от предвидения в закона. Поддържа се, че този порок на
сделката води до нейната нищожност поради противоречие със забраната по
чл.152 ЗЗД, като се сочи относима съдебна практика. На следващо място се
3
поддържа, че въпросният договор е нищожен на осн. чл.26, ал.2, изр.1, пр.5
ЗЗД, тъй като сделката, представена като договор за паричен заем, е
симулативна. Твърди се, че с договора за паричен заем се е целяло
заплащането на част от цената за ателие №2, което е включено като актив на
ответното дружество, а не получаването на заемни средства, имащи
отношение към предмета на дейност на дружеството. Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че сключеният на
21.08.2017г. договор за заем е нищожен, на осн. чл. 26,ал. 1 или чл. 26, ал. 2,
изр. 1, предл. 5 ЗЗД.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва
предявените с допълнителната искова молба искове за недействителност на
договора за заем, сключен между него и С Ц, както и развитите в тяхна
подкрепа доводи. Поддържа се, че твърденията на ищеца за антидатиране и за
незнание от негова страна за наличието на въпросния договор противоречат с
представеното от него извлечение от банкова му сметка, от което е видно, че
при извършване на банковия превод ищецът е записал „Заем по договор от
името на С Ц“. Твърди се, че този паричен превод е точно в размера, който е
уговорен в договора за заем и е извършен на същата дата, на която е сключен
договора за заем – 21.08.2017г. В този смисъл се поддържа, че ищецът не само
е знаел за договора за заем, сключен от С Ц, но и дори е съдействал за
изпълнението на заемодателя към заемополучателя. На следващо място се
оспорват твърденията на ищеца за нищожност на договора за заем като
противоречащ на разпоредбата на чл.152 ЗЗД, евентуално като симулативен.
Твърди се, че от съдържанието на Договор за заем от 21.08.2017г. и Договор
за продажба на дружествени дялове от 05.07.2018г. не може да се направи
извод, че тези две сделки са взаимосвързани и обуславящи една и съща
икономическа цел, или че с тях се заобикалят законови разпоредби и се
прикриват други съглашения. Поддържа се, че посочените две сделки са
напълно самостоятелни и икономически независими, без правна връзка между
тях. Доказателство за това са действията на ищеца, изразяващи се в плащане
на сумата по договора за заем от името на С Ц. Поддържа се още, че текстът
на Договора за продажба на дружествени дялове опровергава доводите на
ищеца за симулативност, тъй като цитираният договор съдържа
удостоверително изявление на страните, че всичките 5 дружествени дяла,
всеки от които по 2 лева, на обща стойност от 10лв., се продават на цена от
54750лв. и че тази цена е платена предварително от купувача по специалната
банкова сметка на нотариуса. Твърди се, че този договор безспорно
установява, че дружествените дялове на ответното дружество не са продадени
формално и на символична цена, а е отчетена действителната стойност на
наличните активи в капитала на дружеството, изразяващи се в недвижим
имот - Ателие №2. Твърди се, че именно тази действителна стойност е
напълно и реално заплатена като цена за дружествените дялове, включващи
недвижимия имот. Поддържа се още, че е налице реално изпълнение на
договора за заем и на договора за продажба на дружествени дялове, като при
нито една от двете сделки не се съдържат уговорки, които да навеждат на
мисълта, че те са взаимосвързани и симулативни. По евентуалния иск с
правно основание чл. 74 във вр. с чл. 240 ЗЗД се поддържа, че ищецът не
може да се ползва от института на суброгацията, регламентиран в чл. 74 ЗЗД,
защото той не притежава правото да встъпи в правата на кредитора С Ц като
4
заемодател. В тази връзка са наведени правни доводи, а също е цитирана и
съдебна практика, от чиито анализи ответникът прави извод, че дори и да се
приеме за вярно твърдението на ищеца, че с плащането на ответното
дружество на сумата от 30 000 евро всъщност е дал заем на съпругата си С Ц.,
то от това не възниква за него правния интерес да се суброгира в правата й на
заемодател и да иска ответното дружество да му връща дадената в заем сума.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 21.08.2017г. по сметката на ответното дружество в
“Банка ДСК“ ЕАД-клон Варна BG51STSA930000238143, е постъпила сума в
размер на 30000 евро с наредител ИГ. Ц., както и че тази сума не е върната от
дружеството на ищеца или на друго трето за спора лице.
Видно е от представеното извлечение /л.7/, че посоченото от
наредителя основание за превод на въпросната сума е “заем по договор от
името на С Ц.“.
Установява се от представения НА №63, том IV, рег.№5110, дело
№524/2016г. по описа на Варненски нотариус с рег.№224 в РНК, че на
ответника „СИЛВЪР ИНВЕСТ“ ЕООД е учредено вещно право на строеж за
Ателие №2 за творческа дейност с идентификатор 10135.2557.2903.2, с адрес:
гр.Варна, ул.”Цар Асен” №46, ет.2, със застроена площ от 39.81 кв.м,
състоящо се от преддверие, дневен тракт, спалня, склад и баня-тоалет, което
вещно право на строеж се е трансформирало в право на собственост.
Представен е по делото заверен от страната препис от Договор за заем
от 21.08.2017г., сключен между С Ц. и „СИЛВЪР ИНВЕСТ“, според който
договор заемодателят С Ц. е поела задължение да предостави на дружеството
„СИЛВЪР ИНВЕСТ“ ЕООД паричен заем в размер на 30000 евро за срок от 5
години.
Установява се от представеният заверен от страната препис от Договор
за покупко - продажба на дружествен дял от 05.07.2018г., че на посочената
дата Г К Т е прехвърлила на С Ц. собствеността върху дружествените дялове
в „СИЛВЪР ИНВЕСТ“ ЕООД за сумата от 54750лв. В последствие с Договор
за дарение на дружествен дял от 06.02.2020г. собствеността върху капитала на
дружеството е преминала безвъзмездно в П Ц..
По делото са ангажирани доказателства удостоверяващи сключването
на граждански брак между ищеца и С Ц. на 27.07.2017г., както и за
прекратяването му с решение от 29.09.2020г.
От заключението по назначената СОЕ пазарната стойност на
процесния имот - Ателие №2 за творческа дейност с идентификатор
10135.2557.2903.2, с адрес: гр.Варна, ул.”Цар Асен” №46, ет.2, към
05.07.2018г.-момента на прехвърляне на дружествените дялове в ответното
дружество, е в размер на 84500лв.
От заключението на вещите лица по назначената тричленна СОЕ
пазарната стойност на гореописаният имот към 05.07.2018г. възлиза на
72260лв. Вещите лица заключват, че в разглежданият случай степента на
завършеност на недвижимият имот не влияе на пазарната му стойност.
5
От показанията на свидетеля В Д се установява, че семейството на
ищеца ИГ. Ц. решило да инвестира чрез закупуването на недвижим имот във
Варна, в резултат на което се е стигнало до закупуването на процесния имот,
като заплащането е станало на два транша. Втората част е трябвало да бъде
платена, когато апартаментът влезе в експлоатация. Помагал е в приемането
на ремонта и в закупуването на мебели. В семейството по-големи финансови
възможности имал ищецът, тъй като той имал частна практика, а С след
определен период се е пенсионирала и е разполагала със семейните пари,
които е заработвал нейният съпруг. Доколкото знае, имали са жилище и в
Украйна.
Предмет на въззивното производство е решението в частта, с която са
отхвърлени исковете за прогласяване нищожността на представения договор
за паричен заем от 21.08.2017г.
В Решение № 273/25.08.2014 г. по гр. дело № 506/2012 г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС е прието следното: трайна и непротиворечива е съдебната
практика, че когато предмет на делото е искане за прогласяване
недействителност на договор, страните по него са необходими другари.
Необходимо другарство е налице, когато с оглед естеството на спорното
право или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво
спрямо всички участници в спорното правоотношение. Така е и в случай на
оспорване правото на една от страните по сключен договор с атакуване на
неговата действителност от трето лице. В този случай поради неделимостта
на спорното право решението ще обвърже и двете страни по спорното
правоотношение, дори и едната да не е участвала в съдебния процес
(последното би обусловило основанието за отмяна по чл. 304 от ГПК). С
оглед на това предявяването на иска от или срещу всички другари е
предпоставка за допустимост на производството по делото, за която съдът е
задължен да следи служебно. В същия смисъл е и разрешението, дадено с
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, Определение №
632/20.12.2013 г. по ч. гр. дело № 5812/2013 г. на І-во гр. отд. на ВКС.
По този въпрос има образувано тълкувателно дело, по което няма
постановено решение.
Съгласно ТР №1/2013 ОСГТК на ВКС ако в първата инстанция не е
бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е
задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо
първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд
за ново разглеждане с участие на необходимия другар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №365/13.10.2021 година, постановено по т.д.
№1133 по описа за 2020 година на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която
са отхвърлени предявените срещу "Силвър инвест“ ЕООД искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че договор за
паричен заем от 21.08.2017 година, сключен между С Ц. и „Силвър инвест“
ЕООД е нищожен, на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД вр.с чл.152 ЗЗД, тъй като със същия
6
се цели заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на
удовлетворяване от дружеството, което е собственик на недвижимия имот,
който начин е различен от предвидения в закона, както и за приемане за
установено, че договор за паричен заем от 21.08.2017 година, сключен между
С Ц. и „Силвър инвест“ ЕООД е нищожен, на осн. чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД
тъй като същия е симулативна сделка, с която се е целяло заплащането на
част от цената на Ателие 2, съставляващо актив от капитала на дружеството, а
не получаването на заемни средства.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Варна за продължаване на
съдопроизводствените действия от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7