№ 685
гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110104143 по описа за 2024 година
В. И. П. е предявил срещу „,,,”ООД иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК за
прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит №796090
от 12.01.2023 и в условията на евентуалност искове с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. с чл.26, ал.4 от ЗЗД за признаване за установено, че
клаузата на чл.11, ал.1 от договор за потребителски кредит №796090 от
12.01.2023 е нищожна.
Ищецът твърди, че на 08.08.2022 между страните е сключен договор за
потребителски кредит №796090 от 12.01.2023, по силата на който на ищеца е
отпуснат заем в размер на 1000 лева, платим на 3 месечни вноски от по 29.20
лева и 6 месечни вноски от по 184.11 лева.Счита, че гореописания договор е
нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.Сочи, че в посочения ГПР не е
включена сумата, внесена от кредитополучателя за обезпечаване на кредита, а
също и че не е посочено ГПР от кои разходи се формира.Твърди, че размерът
на ГПР е неправилно изчислен, като действителният такъв не отговаря на
изискването на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК.Твърди, че е нарушено
изискването за яснота на договора и разбираемост на потребителя. Навежда
твърдения за нищожност на уговорената в чл.11, 1 от процесния договор
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
1
поради противоречие с добрите нрави, както и поради нарушаване на
принципа на справедливостта.Излага твърдения за наличие на неравноправни
клаузи.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „,,,ш”ООД е подал отговор на
исковата молба, с който заявява, че не оспорва сключването на процесния
договор, както и че заемните средства са предоставени на ищеца.Оспорва
твърденията за нищожност на процесния договор, както и на неустоечната
клауза. Предявява насрещен иск с правно основание чл.79 вр. с чл.240, ал.1 от
ЗЗД за сумата от 600 лева, представляваща остатък от неизплатена главница
по договор за паричен заем №796090 от 12.01.2023, ведно със законната лихва
от датата на подаване на насрещния иск до окончателно изплащане на
вземането..
Ответникът по насрещния иск В. И. П. го оспорва.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит №796090 от 12.01.2023
„,,,ш”ООД е предоставил на В. И. П. кредит в размер от 1000 лева, в срок до
12.10.2023, при ГПР -41.44%, фиксиран лихвен процент-35.04%.Към договора
е представен и погасителен план – Приложение №1.
По делото е представен стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Страните не спорят, че са сключили договор за потребителски кредит
№796090 от 12.01.2023, по силата на който ищецът е получил в заем от
ответника сумата от 1000 лева.
С оглед на което съдът приема, че страните са в облигационни
отношения по силата на договор за потребителски кредит №796090 от
12.01.2023 за сумата от 1000 лева, при ГПР -41.44% и фиксиран лихвен
процент-35.04%.
Съгласно чл.5, ал.1 от договора страните се споразумяват, че договорът
за кредит ще бъде обезпечен с едно от посочените по –долу
обезпечения:безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
2
търговска банка или поръчителство на едно или две физически лица.Съгласно
чл.5, ал.2 от договора страните се споразумяват, че кредиторът ще предостави
обезпечението в срок до 3 дни от сключването на договора.
Съгласно чл.11, ал.1 от договора с подписването на договора
кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако
не предостави договореното в чл.5 от договора обезпечение в тридневен срок
от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 697.74лева.
Съдът намира, че уговорената неустойка, която е в размер почти 2/3 от
кредита, накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната,
обезщетителна и санкционна функция на неустойката.Задължението за
заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява
претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно
разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на
имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно
обогатяване.Освен това преценката за кредитоспособността на
кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с
чл.16 от ЗПК.Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Не е спорно по делото, че неустойката не е включена в ГПР.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 12.01.2023,,с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент от
1.01.2023 е 1.42%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 11.42%. В случая
по договора ГПР е 41.44% и така както е посочен не надвишава петкратния
размер на законната лихва от 57.1 %..
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за
неосигурено обезпечение.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
3
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР.Още повече размера на
неустойката в случая е 697.74лева, което представлява почти 2/3 от сумата на
предоставения кредит.
Вярно е , че е предоставен 3-дневен срок от сключване на договора за
ангажиране на обезпечение, но условията към обезпеченията са на практика
непостижими за длъжниците за краткия период, което обуславя и заплащане
на неустойката.Изводът за това, че неустойката е част от разходите по
кредита, се обуславя и от представения погасителен план с начислена
неустойка в погасителните вноски.
Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР представлява
заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по
чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба
за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.
Съдът намира, че ако неустойката, която е в размер 2/3 от кредита, бъде
включена като разход в ГПР, той многократно ще надвиши ограниченията по
чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което
представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на
изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен поради противоречие със закона.
С оглед на което съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК
следва да бъде уважен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита , но не дължи лихва или други разходи по кредита.
4
По насрещния иск
Страните не спорят, че В. П. е заплатил в полза на „,,,ш”ООД сумата от
400 лева-главница по договора за кредит.Сумата на главницата по договора за
кредит е в размер от 1000 лева.С оглед на което остава дължима от В. П.
сумата от 600 лева –главница по договора.
Предвид изложеното предявеният насрещен иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По отношение на законната лихва
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен се връща само чистата стойност на кредита без
лихви и други разходи по кредита.В случая законната лихва е последица от
уважаване на иска и не представлява разход по кредита.Поради това не попада
в приложното поле на чл.23 от ЗПК.С оглед на което с уважаване на иска
следва да бъде присъдена и законната лихва от подаване на насрещния иск.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца по първоначалния иск. Ищецът е реализирал разноски в размер от 80
лева за държавна такса.
Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 586.80 лева
с ДДС.
По насрещния иск
Крайният изход по насрещния иск обуславя присъждане на разноски в
полза на ищеца по насрещния иск /ответник по първоначалния/.Ищецът по
насрещния иск е реализирал разноски в размер от 530 лева, от които 50 лева –
държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН договор за потребителски кредит №796090
от 12.01.2023 по предявения от В. И. П., ЕГН**********, със съдебен
адрес:гр.С,,,таг”№74, ет.1, ап.1, чрез адв. Д., срещу „,,,”ООД, ЕИК20,,,9, със
седалище и адрес на управление:гр.С,,, шосе”№115Е, ет.5, чрез адв. М., иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С,,,таг”№74,
ет.1, ап.1, чрез адв. Д., да заплати на „,,,”ООД, ЕИК20,,,9, със седалище и адрес
на управление:гр.С,,, шосе”№115Е, ет.5, чрез адв. М., на основание чл.211 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата от 600 лева-
представляваща остатък от неизплатена главница по договор за паричен заем
№796090 от 12.01.2023, ведно със законната лихва от датата на подаване на
насрещния иск до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „,,,ш”ООД, ЕИК20,,,9, със седалище и адрес на
управление:гр.С,,, шосе”№115Е, ет.5, да заплати на В. И. П., ЕГН**********,
със съдебен адрес:гр.С,,,таг”№74, ет.1, ап.1, сумата от 80 лева –разноски по
делото.
ОСЪЖДА „,,,ш”ООД, ЕИК20,,,9, със седалище и адрес на
управление:гр.С,,, шосе”№115Е, ет.5, да заплати на адвокат А. Д.,
процесуален представител на В. И. П., с адрес:гр.С,,,таг”№74, ет.1, ап.1, на
основание чл.38 от ЗА сумата от 586.80 лева с ДДС- адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С,,,таг”№74,
ет.1, ап.1, да заплати в полза на „,,,ш”ООД ЕИК20,,,9, със седалище и адрес на
управление:гр.С,,, шосе”№115Е, ет.5, сумата от 530 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6