Мотиви към присъда
N102/23.09.2010 година по нохд N2347/2010г. по описа на ПОС.
Пловдивска
окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия В.И. Т. за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с
чл.29 ал.1 б. “а” и ”б” от НК, за това че на ….г. в град П., при условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено
по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди
движими вещи както следва:
1бр. златна верижка с тегло 5,42 гр., 18 карата на
стойност 319,78 лв.
1бр. златна верижка с тегло 3,22 гр., 18 карата на
стойност 189,98 лв.
1бр. златен медальон – златно кръстче с тегло 1,25
гр., 18 карата на стойност 73,75 лв.
1бр. златна плочка с латинска буква “L” с тегло 1,14 гр., 18 карата на стойност 67,26 лв.
1бр. златна икона с форма “****” с лика на
св.Богородица с тегло 0,58 гр., 18 карата на стойност 34,22 лв.
1бр. златна висулка с форма на капка с тегло 2,27 гр.,
18 карата на стойност 133,93 лв.
1бр. златна обица с тегло 1,32 гр., 18 карата на
стойност 77,88 лв.
всичко на обща стойност 896,80 лева от владението на С.Д.Т. с
намерение противозаконно да ги присвои,
като е употребил за това сила.
Подсъдимият
В.И. Т. се
признава за виновен и производството
по делото протича по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства приема за доказана следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият В.И. Т. е на **** години, живее в гр.П., българин, български гражданин, без образование, неженен, не работи, осъждан многократно.
На ………… г. около 18,10 часа
пострадалата С.Т. *** от юг на север към ул.”*****”, където живеели родителите
й. По същото време по ул.”***” в гр.П. в обратната посока вървял подс. В.И. Т..
Наближавайки св.Т. подс.Т. видял, че същата носи две златни верижки с медалиони
на тях и решил да ги отнеме. В момента, в който двамата се разминавали той
посегнал с ръка към пострадалата хванал верижките й и започнал силно да ги
дърпа, като захванал и част от дрехите й. Св.Т. започнала да се дърпа, но
подс.Т. скъсал верижките и ги взел заедно с висящите на тях, четири на брой
медальони. След което подс. В.И. Т. блъснал пострадалата Т. на земята и
побягнал в южна посока към моста “****”. Докато дърпал синджирите и дрехите на
пострадалата подсъдимият закачил с тях една от златните обици на Т., която се
откопчала от ухото й, закачила се на верижките, при което при бягството си
подсъдимият взел и нея, заедно с другите златни накити. След падането си на
земята пострадалата веднага се изправила и побягнала след подсъдимия Т. като
викала силно към минувачите: “Хването го тоя, взе ми златото”. Подс. В.И. Т.
бягайки пресякъл улицата, прескочил разделителната ограда и на пешеходната
пътека на ул.”****” бил застигнат и задържан от свидетелите Б.Б. и Г. Г., както
и от още един минувач с неустановена по делото самоличност. При подсъдимия и
свидетелите пристигнала и пострадалата, която обяснила, че подсъдимия е взел
златните й накити. Свидетелите Б. и Г. казали на подс.Т., веднага да върне
всичко взето от пострадалата. След което подс.Т. посочил златните накити, които
хвърлил преди това на асфалта. Св.Т. ги намерила, взела и установила, че й
липсва златен медальон във формата на капка, който след това намерила на
тротоара, по който тичал подсъдимия преди да пресече улицата. После
пострадалата съобщила по телефона в ….РУ на МВР П. и след няколко минути
подсъдимия бил задържан от полицеските служители на същото РУ на МВР. Видно от
назначената по делото стоково-оценъчна експертиза стойността на отнетите вещи
от пострадалата е както следва: 1бр. златна верижка с тегло 5,42 гр., 18 карата
на стойност 319,78 лв., 1бр. златна верижка с тегло 3,22 гр., 18 карата на
стойност 189,98 лв., 1бр. златен медальон – златно кръстче с тегло 1,25 гр., 18
карата на стойност 73,75 лв., 1бр. златна плочка с латинска буква “L” с тегло 1,14 гр., 18 карата на стойност 67,26 лв., 1бр. златна икона с
форма “Каро” с лика на св.Богородица с тегло 0,58 гр., 18 карата на стойност
34,22 лв., 1бр. златна висулка с форма на капка с тегло 2,27 гр., 18 карата на
стойност 133,93 лв., 1бр. златна обица
с тегло 1,32 гр., 18 карата на стойност 77,88 лв., всичко на обща стойност
896,80 лева. От назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза на подс.Т.
се установява, че същият не страда от същинско психично заболяване – психоза и
не се води на диспансерен учет към ОДПЗС гр.П . Същият страда от разстройство,
вследствие употреба на опиоиди, хероинова зависимост. Асоциални прояви.
Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си към инкриминирания период. Бил е в ясно съзнание, адекватен с
осмислени, целенасочени и мотивирани действия.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за доказана от самопризнанията на подсъдимия В.И. Т., свидетелските
показания на свидетелите С.Т., Р.Т., Н.С., Б.Б., Г.Г., изготвените
съдебно-ценова експертиза и съдебно-психиатрична експертиза, справка за
съдимост, характеристична справка. Горните събрани доказателства по един
безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата от съда за установена
фактическа обстановка. Събраните доказателства са взаимно допълващи се и водят
до един единствен извод за извършване на настоящото престъпление от подс.В. Т . Съдът единствено не кредитира като
обоснована първата съдебно-ценова експертиза /л.46 от дознанието/, а
приема като достоверна повторната такава експертиза /л.55/. Това е така, защото пострадалата Т. в разпита си на л.36
от досъдебното производство е посочила че каратите на златните й бижута са 18,
което е съобразено едва при повторната ценова експертиза, а първата такава е
оценявала бижутата с по нисък и недостоверен размер на каратите им – 14.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият В.И. Т. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият В.И. Т.
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 във вр.
с чл.198 ал.1
във вр. с чл.29 ал.1 б. “а” и ”б” от НК, защото на ……..г. в град П., при условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено
по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 896,80 лева от владението на С.Д.Т. с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила. Опасния рецидив по чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК се обуславя от
осъжданията по групираните присъди по определението по НЧНД №186/08г. на РС П.
и по нохд № 3545/09г. на РС П .
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. В.И. Т. е
извършил престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал че отнема чужди
движими вещи от владението на другиго без неговото съгласие, употребявайки за
това отнемане сила и е целял да осъществи горното с цел да установи своя
фактическа власт над вещите и противозаконно да ги присвои.
При индивидуализацията на наказанието
на подс. В.И. Т. съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността
обстоятелства - самопризнание за извършеното, критично отношение към деянието,
възстановяване на отнетите вещи. Отегчаващи отговорността обстоятелства -
минали осъждания, извън тези довели до квалифициране на престъплението като
такова извършено в условията на опасен рецидив, висока стойност на отнетите
вещи. Степента на обществена опасност на деянието и дееца е висока, защото се
касае до еднообразно престъпно поведение на подсъдимия, въпреки миналите му
осъждания и липсата на превъзпитателен ефект от тях. Подбудите за извършване на
престъплението са желание за обогатяване по неправомерен начин и незачитане на
човешката личност. Съществува лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства с оглед на факта, че тези смекчаващи отговорността обстоятелства
имат декларативен характер целящ единствено облекчаване на наказателната
отговорност, а не действителни положителни промени в съзнанието на подсъдимия.
Това е така с оглед на факта, че деецът е задържан на местопрестъплението и
вещите са върнати единствено като резултат от случайната намеса на преминаващи
граждани. Ето защо следва да се определи наказание лишаване от свобода между
средата и минимума на предвиденото, а именно седем години и шест месеца
лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК с оглед на процесуалния
ред, по който е протекло съдебното производство това наказание следва да се
намали с една трета и да се определи едно окончателно наказание пет години
лишаване от свобода. Това наказание на основание чл.60 ал.1 вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Предвиденото факултативно наказание
конфискация в случая не следва да се налага, тъй като деецът няма доказано
имущество или доходи, които да му бъдат отнети.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът
следва да приспадне по отношение на подс. В.И. Т. от така наложеното наказание
пет години лишаване от свобода времето от ……….г. до влизане на настоящата присъда
в сила, през което време той е бил задържан под стража по настоящото дело.
Подс. В.И. Т. следва на основание чл.189 ал.3
от НПК да плати направените разноски по досъдебното производство и в съдебната
фаза в размер на 154 лв. за експертизи и разходи на свидетели в полза на ПОС по
сметка на Висшия съдебен съвет.
Мотивиран така съдът се произнесе с
присъдата си.
Председател: