РЕШЕНИЕ
№ 1343
гр. Бургас, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20202120105326 по описа за 2020 година
Делото е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД – гр.Бургас против против Ф. М. М., за установяване със
сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумата от 554.63 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги -
доставена, отведена и пречистена вода в периода от 01.09.2017 год. до
02.10.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 47.90 лв., начислена за
периода от 26.11.2017 год. до 02.12.2019 год. и законната лихва, начиная от
04.12.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. №
****/ 2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Така предявени, исковете са с правно основание в чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.422 от ГПК.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния
представител на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира
доказателства и претендира деловодните разноски.
Особеният представител на ответницата поддържа
изложеното с отговора на исковата молба неутрално становище.
Бургаският районен съд, като обсъди наличните по делото
доказателства, намира за установени следните факти, относими към
правилното решаване на спора:
Ответницата е собственик на водоснабдения имот, находящ
се в гр.Б*, ж/к ******, собствеността върху който е придобила на 03.04.2014
год., посредством покупко-продажба, извършена във формата на нот. акт №
*****/2014 год. на нотариус с рег. № *****на НК.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно –
техническата експертиза, водоснабденият имот е разделен на два по-малки,
във всеки от които е монтиран по един български водомер за студена вода, а
общото количество потребена вода, преминало пред двата водомера, възлиза
1
на 203.28 куб.м., от които 193 куб.м. - потребление и 10.28 куб.м. - от
разпределение. При огледа вещото лице е констатирало показания на
водомерите, надвишаващи крайните за исковия период. Начислените
количества са описани в табличен вид и са съпоставени с издадените от
ищцовото дружество 18 бр. фактури, остойностени на 554.63 лв.
Тези фактури са изследвани от съдебно – счетоводната
експертиза, заключението на вещото лице по която е, че са надлежно
включени в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД.
Изчислен е и размерът на мораторната лихва върху неплатените задължения,
за периода от съответния падеж до 02.12.2019 год.
Разпитана по делото, св. М. – отчетник в ищцовото
дружество заявява, че познава апартамента на ответницата, който е разделен
на две части, с отделни водомери, които е отчитала реално, т.е. е виждала
показанията им.
Представени са извлечения от карнетите за отчет с
мобилно устройство, в които показанията са от „видян“ отчет, т.е. реално
отчетен.
На съда за известни и решенията на ДКЕВР за
утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен
съд намира исковете за основателни.
Между страните е било налице валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на изрично предвиждане в
нормативен акт - Наредба № 4/14.09.2004 год., доколкото е установено, че
ответницата е била собственик на водоснабден имот, а оттам - страна по
договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на
територията на съответния оператор.
По това облигационно правоотношение ищцовото
дружество е изпълнило задължението си и за процесния период е доставило в
дома на М. вода, чието количество възлиза на 193 куб.м. За това
свидетелстват множеството установени факти, в т.ч. макар в карнетите да не
фигурира подпис на ответницата, през целия исков период записаните в
карнета показания са от „видян“ отчет и във възходящ ред. От всичко казано
дотук се налага извода, че през водомера в апартамента е преминала вода,
чието количество възлиза на отчетеното и ответницата дължи нейната
стойност.
При определяне на същата, съдът изходи от единичната
цена, одобренa от ДКЕВР – 1.89 лв./куб.м. без ДДС или 2.27 лв. с включен
ДДС /след 31.05.2016 год./, 2.13 лв./куб.м. без ДДС или 2.56 лв. с включен
ДДС /след 01.12.2017 год./, 2.27 лв./куб.м. без ДДС или 2.73 лв. с включен
ДДС /след 01.01.2018 год./ и 2.50 лв./куб.м. без ДДС или 3.00 лв. с включен
ДДС /след 01.01.2019 год./, като за периода от 01.09.2017 год. до 02.10.2019
год. е в размер на 525.46 лв. (стойността на 193 куб.м., съгласно посочените
цени и фактурирани количества).
Що се отнася до количеството вода, възлизаща на 10.28
куб.м. „от разпределение“, то очевидно не е било потребено, а освен това за
него не се доказа начина, по който е определяно, вкл. спазвани ли са
установените с глава VI от Наредба № 4 / 2004 год. правила за начисляването
му.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на
ответницата за заплащане на посочената в по-горния абзац сума,
следователно предявеният главен иск е основателен до посочения размер, за
който следва да се уважи.
Частичната му основателност, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД,
2
има за своя закономерна последица частична основателност на акцесорния
иск – за дължимост на мораторна лихва. На основание чл.162 от ГПК, съдът
определя размера й на 45.02 лв., начислена за периода от 26.11.2017 год. до
02.12.2019 год. Основателен е и искът за законната лихва върху стойността на
доставената вода, начиная от предявяване на иска – 04.12.2019 год. /арг. чл.
422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.
Затова са частично дължими и разноските, сторени от
ищцовото дружество в производството по ч.гр.д. № ******/ 2019 год., до
размера от 71.15 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД се следват деловодни разноски за настоящото
производство, чийто размер, съобразно основателната част от исковете,
възлиза на 896.47 лв., в т.ч. държавна такса, депозит за особен представител,
възнаграждения за вещи лица, депозит за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37,
ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф. М. М. от гр.Б*, ж/к „*******, ЕГН
- **********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. Б**, кв. “*********, представлявано
от Г*Т* сумата от 525.46 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК
услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 01.09.2017 год.
до 02.10.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 45.02 лв., начислена
за периода от 26.11.2017 год. до 02.12.2019 год. и законната лихва, начиная от
04.12.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. №
******/ 2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за
горницата над уважения до пълния предявен размер от 554.63 лв.; иска за
мораторна лихва - за горницата на уважения до пълния предявен размер от
47.90 лв.; както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на
главницата.
ОСЪЖДА Ф. М. М. да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № ****/
2019 год. на БРС в размер на 71.14 лв., както и за настоящото производство, в
размер на 896.45 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3