РЕШЕНИЕ
№ 1021
гр. Пловдив, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20235300501352 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение №1228/20.03.2023г. по гр.д.№768/2022г. по описа на
РС-Пловдив,ХVII гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство И. П. Ч.,с което
е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК и е признато за установено
по отношение на ищеца,че ответника му дължи сумата от 1978,26лв.,представляваща
главница по договор за кредит от 15.03.2016г.,сумата от 116,74лв.,представляваща
възнаградителна лихва за периода 15.02.2020г.-06.07.2020г.,сумата от 8,67лв.
представляваща обезщетение за забава за периода 15.02.2020г.-12.03.2020г. и сумата от
29,70лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 14.05.2020г.-
16.08.2020г.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника по
първоначалния иск и моли да се отмени решението и да се постанови друго,с което исковата
претенция да се отхвърли.Навежда доводи в тази насока за неправилност и
незаконосъобразност.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна
„Юробанк България“ АД счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и като такова моли да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,установи следното:
Против жалбоподателя е била издадена заповед за парично задължение по
1
реда на чл.417 от ГПК,против която длъжникът е възразил по реда на чл.414 от ГПК и е
образувано настоящото производство.Между страните е възникнало облигационно
правоотношение,тъй като са сключили договор за кредит от 15.03.2016г.В договора е
посочена лихва,съгласно чл.3,ал.1 от договора,като същата се формира като сбор от
референтен лихвен процент-6 месечен Софибор плюс фиксирана договорна надбавка в
размер на 4,410% за първите 9 месеца и за месеците след тях в размер на
13,410%.Определянето на БЛП-базисния лихвен процент става едностранно от банката,но
така е предвидено в чл.3,ал.1 от договора за кредит,който договор е индивидуален.Въпреки
че БЛП се определя едностранно от банката,е видно,че по време на действие на договора
лихвения процент не е нараствал,а напротив същия е намалявал.Следователно не може да се
приеме възражението на жалбоподателя,че е налице неравноправна клауза в отношенията
между страните,като по-силната икономически страна поставя в положение на
неравноправност по-слабата икономически страна-кредитополучателя.По делото в
първоинстанционното производство е била назначена ССчЕ,от чието заключение става
ясно,че лихвените нива са такива,предвидени в чл.3 от договора.Определената лихва по
кредита е съобразена с договорената такава и тъй като това се явява възнаграждението на
кредитодателя за предоставените средства следва да се приеме като правилно определен.
Жалбоподателя сочи на първо място във въззивната си жалба,че кредита не
бил усвоен от него.Но това твърдение не следва да се приеме от настоящата инстанция,тъй
като от заключението на в.л. става ясно,че кредита е изцяло усвоен от жалбоподателя,като
не следва да се коментира въпроса дали сумата е била за рефинансиране или за други
цели.Освен това се сочи,че длъжникът не е получил преддоговорна информация,което се
опровергава от самия него,тъй като той лично е положил подписа си под него и е бил
известен за условията на банката.
Първоинстанционният съд е приел,че получената от банката сума,тъй като не
е била издължена напълно е останала дължима като главница и лихви.Това е така,защото от
страна на длъжника е било прекратено погасяването на кредита и кредита е станал
изискуем.Видно е от представените доказателства по делото,че тази предсрочна
изискуемост е достигнала до неговото знание.
В първоинстанционното производство е назначена СТЕ,от чието заключение се
установява,че договора е изготвен на шрифт 12pt,поради което и това обстоятелство на
което се позовава жалбоподателя се явява неоснователно.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че
следва да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на
въззиваемата страна и такива следва да се присъдят съобразно представения списък по реда
на чл.80 от ГПК в размер на 791,67лв. за настоящата инстанция.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1228/20.03.2023г. по гр.д.№768/2022г. по описа
на РС-Пловдив,ХVII гр.с-в.
ОСЪЖДА И. П. Ч. с ЕГН-********** от с.***** да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД разноски в размер на 791,67лв./седемстотин деветдесет и един лв. и
67ст./ за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3