О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…..04.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 10.04.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Кръстев
въззивно търговско дело № 518 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
и е образувано по въззивна жалба вх. № 1583/08.01.2019
г. от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД
срещу Решение № 4086/15.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2515 /2018 г. на
ВРС, с което е отхвърлен иск за приемане за установено, че Ц.М.А., с адрес: ***,
дължи на „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД сума в общ размер на 5 226,99
лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени ВИК услуги, определена
на основание чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за периода от
29.09.2016 год. до 28.09.2017 год.; 26,13 лв., лихва за забава върху главницата
за периода от 16.12.2017 год. до 16.02.2018 год. и законната лихва върху
главницата, считано от 27.02.2018 год. до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 2883/2018год. по
описа на ВРС, на основание чл. 415, ал.1 ГПК във вр.
чл. 422 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението е
неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционния съд неправилно
е приел, че не е установено и доказано ответницата фактически да е въздействала
върху водомера. Позовава се на разпоредбите на
Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ относими към начина на определяне на
количеството изразходвана вода в случаите на нарушаване на пломбите и физически
въздействия върху водомерите, причинили тяхната повреда, както и в случай на
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за
отчитане на показанията на водомера. Счита, че по делото са събрани надлежни
доказателства, установяващи физическо въздействие върху водомера, чрез поставяне
на пластмасова пръчка, която стопира перката на водомера да се върти. Моли въззивният
съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да
уважи предявените искове и да му присъди съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата
страна Ц.М.А. е отговорила, че е собственик на
имота, в който се предоставят ВиК услуги, които
редовно заплаща. Възразява, че не е присъствала на проверката, не знае какво са
намерили проверяващите и не се е подписвала никъде. Твърди, че всеки месец си
плаща водата, за което разполага с документ.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано
лице, чрез надлежно оправомощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е
и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната
инстанция. Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата
инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на
доказателствена тежест между страните.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните, с оглед на което и на основание
чл. 267, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане, като
допустима и редовна, въззивна жалба вх. № 1583/08.01.2019 г. от „Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД срещу Решение № 5405/28.12.2018 г., постановено по
гр.д. № 5767/2018 г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от „Водоснабдяване
и канализация-Варна”ООД, ЕИК *********, представлявано от В.В. – управител,
чрез пълномощник юк. Якимова със седалище и адрес на
управление: град Варна, ул. Прилеп № 33 срещу Ц.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***/3,
иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът в качеството си на потребител
на ВИК услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 4206045, дължи на
„Водоснабдяване и канализация Варна” ООД сума в общ размер на 5 226,99лв.,
представляваща главница за ползвани и незаплатени ВИК услуги, определена на
основание чл.37, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004год. МРРБ, за която има
издадена Фактура №********** от 16.11.2017год. за периода от 29.09.2016год. до
28.09.2017год. на адрес: община Бяла, село Попович, парцел 1-227/3; сума в общ
размер на 26.13лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 16.12.2017год. до 16.02.2018год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.02.2018год.
до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.д. №2883/2018год. по описа на ВРС, 16 състав, на
основание чл. 415, ал.1 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК
НАСРОЧВА в с. з. на 29.05.2019 г., 13.30 ч., за която дата
и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.