РЕШЕНИЕ № 165
01.06.2020г., гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Стара Загора, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Кремена Костова-Грозева
разгледа
докладваното от съдия Костова-Грозева адм. дело №938 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 24е, ал.3, вр. с ал.2, вр.
с чл.24е, ал. 1, т. 4, б. "г" от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
Образувано е по жалба на „ПРЕСКОВ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“, представлявано
от Изп. Директор И.Д., срещу Решение №РДТ 3000-2171 от 02.12.2019г. на с. д. Директор
на Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция „Митници“, с което е
прекратено действието на Удостоверение за регистрация на освободен от акциз
краен потребител с №BG003000Е0159.
Жалбоподателят
твърди, че прилага към жалбата си решение на Административен съд Пловдив,
влязло в законна сила на 29.01.2014г., с което бил отменен отказ на
митническата администрация да издаде удостоверението за освободен от акциз
краен потребител, който сега се прекратявал с жаленото решение, от което било
видно, че нямало никаква разлика в начина на използване на продукта „природен
газ“ и към настоящ момент. Това било видно и от двата протокола за извършена
проверка през 2014г. и на 22.07.2019г. При липса на каквато й промяна в начина
на ползване на този енергиен продукт – единствено за термична обработка в
процеса на производство на стоманени изковки, установено при постановяване на
решението от 2014г., органът самоцелно се позовал на собствено тълкуване на
решение на СЕС по дело С-240/01 и така приел решение за прекратяване действието
на издаденото разрешение.
Моли
се съда да приеме, че тълкуването по цитираното дело не било основание за отказ
да се изпълнят съдебни решения на националния съд, още повече, че решението на
СЕС е било постановено към момента на произнасяне на съдебните актове от
българския съд. На следващо място се сочи, че решението на СЕС било постановено
по преюдициално запитване относно Директива 92/81 ЕИО за хармонизиране на структурата на акцизите върху минерални
масла, а тълкуваните от ответника правни норми на чл.3, т.37 и т.10 от ЗАДС
били приети за транспониране на съвсем друга по съдържание и предназначение
директива – Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка
на общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията.
Казаното от СЕС по дело С-240/01 касаело случаите, в които имало разходване на
минерални масла, единствено по см. и за
целите на тълкуваната директива, която не касаела облагането и освобождаването
от облагане с акциз на енергийните продукти според тяхното предназначение по
Директива 2003/96/ЕО.
Сочи
се, че при транспониране на Директива 2003/96/ЕО националният законодател нямал
право да разширява определените там понятия, както и че всички изменения на
чл.4, т.37 на ЗАДС през годините имали пояснителен характер, без да водели до
разширяване на понятието „енергиен продукт за отопление“, като по това имало
практика на ВАС, вкл. и повод дело, водено от настоящия жалбоподател. Тази
практика се поддържала и понастоящем, като се визира решение
№7686/22.05.2019г., по а. д. № 1928/2019г. Цитират се редица актове на ВАС и
решение по дело С-335/14 от 02.06.2016г.
Жалбоподателят,
редовно призован в с.з., се представлява от пълномощник, който поддържа
оспорването и моли съдът да обяви нищожността на решението, в алтернатива да го
отмени като незаконосъобразно. Претендират се разноски.
Ответникът
по жалбата - с. д. директор на
Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция Митници, редовно призован не се
явява. От процесуален представител – гл. юрисконсулт Т.С. се представя писмена
молба, с която жалбата се оспорва, като неоснователна и за законосъобразност на
оспореното решение по изложени правни доводи.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, наведените от
страните доводи и заключението
па назначената съдебно – техническа експертиза, намира за установено от фактическа страна следното:
Под
вх. рег. № ЗАДС-1617/01.06.2012г. „ПРЕСКОВ“АД подало искане до Началник на
Митница Пловдив /л.242/ за издаване на удостоверение за освободен от акциз
краен потребител /УОАКП/, по което било издадено Решение №910/04.07.2012г. на
Началник Митница Пловдив за отказ от издаване на УОАКП /л.235/. Това решение
било обжалвано от оспорващото дружество пред Директора на Агенция Митници и
потвърдено от него с Решение № 412/09.08.2012г. /л.225/.
По
жалба на „Пресков“АД до съда било постановено Решение № 283/29.01.2013г.
/л.217-220/ на Административен съд, гр. Пловдив, с което било отменено решението на
Началник Митница Пловдив и потвърждаващото го решение на Директора на Агенция Митници и преписката
върната за ново произнасяне, с указание за издаване на исканото УОАКП.
Решението било оставено в сила с решение №13113/04.11.2014г. на ВАС
/л.141-142/. В полза на „ПРЕСКОВ“АД на 13.12.2014г. от Агенция Митници било
издадено УОАКП с рег. № BG003000E0159, въз основа на искане №ЗАДС-1617/01.06.2012г. /л.138-139/.
До
Зам. Директора на Агенция Митници бил представен доклад, рег. №
32-227280/05.08.2019г. относно извършени проверки за спазване изискванията за
упражняване правото на освобождаване от облагане с акциз на ЮЛ и издадени УОАКП
/л.136/, изготвен по повод писмо рег. № 32-186049/26.06.2019г. В докладът било
посочено, че проверка била извършена на „ПРЕСКОВ“АД, притежаващо удостоверение
№ BG003000E0159. По делото
се представя Протокол за извършена проверка №1851/22.07.2019г. /л.109-111/ и
становище на гл. експерт в ТД „Тракийска“ /л.108/.
До
„ПРЕСКОВ“АД било изпратено писмо /л.105/, с което дружеството било уведомено на
осн. чл.26, ал.1 от АПК за извършени констатации от проверка, удостоверена с
Протокол № 1851, които съставлявали основание за прекратяване на издаденото
УОАКП на осн. чл.24е, ал.1, т.4, б. Г от ЗАДС, като със същото бил даден 7
дневен срок за възражения. Под рег. № 32-245613/23.08.2019г. от оспорващото
дружество подали молба /с характер на възражение/, л.103. На 02.12.2019г. от
ответника било постановено Решене № РТД-3000-2171 за прекратяване действието на
УОАКП № BG003000E0159,
издадено в полза на „ПРЕСКОВ“АД, които било връчено на прокуриста на
дружеството на 12.12.2019г. /л.91/.
От
назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
ползваният от дружеството природен газ се доставя от „Овергаз изток“ АД, гр.
Стара Загора, като на северната имотна граница на предприятието има изграден
газорегулаторен и измервателен пункт, в който става отчитането на цялото
потребление на газ. Към настоящия момент в предприятието не съществува парова
централа, няма работещ котел на природен газ, въздухо-отоплителни апарати /калорифери/ са частично демонтирани. Участъците
в ковашкия корпус не се отоплявали, а канцелариите в административната сграда
били отоплявани с климатици, а тези по участъците с ел. печки. Нямало нито едно
помещение, нито сграда или част от нея, която да се отоплявала с парна инсталация,
работеща на газ или друг енергиен продукт. По трети въпрос, експертът сочи, че
природният газ, доставян на предприятието се ползвал само с производствена цел,
като подробно описва технологичния процес на използване на енергийния продукт в
отделните участъци. Така в Термичен участък природният газ се използва като
гориво за извършване на термична обработка на произведени изделия. При горенето
като химически процес, при който природният газ влиза в реакция с подавания
въздух, при което се отделя топлина. Целта на горенето на природният газ била
да осигури необходимите температури за нагряване на изковките при провеждането
на видовете термична обработка. Нагряването било в две пещи за отгряване и
нормализация до 1000 гр. С и в три пещи за отвръщане от 150-700 гр. С, като
газта се използвал само по време на нагряване на заготовките в пещите, като
между зарежданията на пещите, горелките не работели, вратите на пещите по време
на робата били хермитично затворени. В ковашкия участък заготовките за коване и
пресоване се нагрявали с използването на индукционно нагряване, а природният
газ се използвал като гориво за подгряване в началото на смяната на наковалнята
на чука и щампите на пресите, след което при нагряването на инструментите за
коване и щамповане до 300 – 350 гр. С приспособлението за нагряване се сваляло
и по време на работата не се ползвало. На пети въпрос ВЛ дава отговор, че в
дружеството не се използва природен газ като моторно гориво.
При така установеното от фактическа
страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата – съдът намира
същата за процесуално допустима, като изходяща от активно легитимираното лице,
притежаващо правен интерес от оспорването, против годен за съдебен контрол
административен акт, в преклузивния срок за подаване на жалбата и пред местно
компетентния административен съд, не се установяват други обстоятелства по см.
на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата като недопустима.
Разгледана по съществото й, Съдът я намира
за ОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно
чл.168, ал.1 от АПК,
Съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен и служебно да провери законосъобразността и валидността на оспорвания административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК.
При извършената такава проверка, настоящият състав приема, че процесното
решение е валидно, като издадено от орган, притежаващ материалната компетенстност, съгласно чл.24б,
ал.5 от ЗАДС, като по делото няма спор, че лицето, подписало решението е
определено да изпълнява функциите на Директор на ТД „Тракийска“ при Агенция
Митници.
Съдът не намира да е налице и осн. по
чл.177, ал.2 от АПК за обяваване нищожност на процесното решение. Това е така,
защото се доказва по несъмнен начин, че въз основа на влязлото в сила съдебно
решение от 2014г., тогавашната Митница Пловдив, като компетенетн
административен орган, след като е била задължена да издаде удостоверение за
освободен от акциз краен потребите по заявлението на „ПРЕСКОВ“АД от
01.06.2012г., издава такова под № BG003000E0159, т.е. налице е надлежно изпълнение на задължителните
указания, дадени във въпросното съдебно решение. Процесният административен акт
за отмяна на удостоверение с № BG003000E0159 е постановен не по
повод или във връзка на искането от 01.06.2012г., а след служебно инициирано
производство за установяване спазване на действащото акцизно законодателство от
различни ползватели на УОАКП, в следствие на което ответникът претендира, че
получилият УОАКП оспорващ, вече не отговаря на обсотятелсвата за ползване на
такова удостоверение, съгласно ЗАДС и поради това, постановява акт за
прекратяване на неговото действие.
Въпреки извода за валидност на жаленото
решение на ответника, същото се явява незаконосъобразно по следните доводи за
това:
Съдът не установява да има допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяване на решението, доколкото на първо място
такива изрично няма разписани в специалния закон, а и се удостоверява да е
налице надлежно уведомление за започнатото служебно административно производство
по отмяна на удостоверение №BG003000E0159, като се удостоверява да има дадена
възможност на засегнотото лице да се защити, като подаде възражения по
констатациите на органа. Макар и да не се удостоверява протоколът от
извършената на 22.07.2019г. проверка да е сведен до знанието на осповащеия, то
в уведомителното писмо на л.105 от делото в достатъчна степен се описват фактите,
които се възприемат от органа и се въздигат от него като фактически основания
за вземане на решението за прекратяване действието на издаденото през 2014г.
УОАКП.
Самото решение се обективира в изрична
писмена форма, съдържа конкретни индивидуализиращи данни, подписано е от
издателя си, сочи конкретни фактически утановявания, на които се дава и
конкретна правна обосновка. Т.е. спазени са изискванията от формална страна за
законосъобразно издаване на индивидуален административен акт, поради което Съдът
намира, че не са налице и основанията по чл.146, т.2-3 от АПК за отмяна на
решението като незаконосъобразно.
Решението на ответника обаче е
незаконосъобразно на осн. чл.146, т.4 от АПК.
В конкретния процес спорът не е относно фактите,
а правен.
На първо място следва да се посочи, че продуктът с наименование
„природен газ в газообразно състояние“ с код КН 27112100 попада в обхвата на
чл. 13, т. 3 ЗАДС, транспониращ чл.2, пар. 1, б. „б“ от Директива 2003/96/EО на
Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната
рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията
/Директива 2003/96/ЕО/, който дефинира термина „енергийни продукти“. Според чл.
2, пар. 4, б. „б“ от Директива 2003/96/ЕО/, тя не се отнася до енергийни
продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за
отопление. Този текст е транспониран в чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС през 2006г.
Между двете страни в процеса не се повдига
спор, че технологичният процес, в който оспорвящият използва продукта с КН
27112100 не е променен, т.е. начинът на използване на продукта е единствено и
само за подгряване на елементи, включени в технологичния процес за
производството на крайния продукт и това е както към 2012/2014г., така и към
момента на извършване на проверката на 22.07.2019г., удостоверена с протокола,
на л.110, където изрично е записано, че: „природиният газ реално се използва в
производството на стоманени изковки“. Нещо повече, в самото процесно решение
при описание на фактите от обективната действителност, самият орган отново и
изрично сочи, че: „не е установено използването на природния газ за други цели,
различни от посочените в УОАКП“. Т.е. от обективна страна в решението не се
сочи да има установени други нови факти, които да се различават от онези, при които
е издадено удостоверението през 2014г., а напротив, изрично се визира, че няма промяна
в обсотятелствата по използването на този продукт и че той се внедрява в
специфичния технологичен процес единствено и само с получената от неговото
горене топлина да се подпомага технологичния процес. Този факт се доказва и от
назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която Съдът приема за
обективна и компетентно изготвена, а страните не повдигат спор относно
изготвеното заключение. Именно чрез това доказателствено средство пред съда се
потвърждава обсотятелството, че отделяната в технологичния процес топлина, следствие на изгарянето на природния газ,
е необходима с оглед особеността на внедрения производствен процес в
предприятието на оспорващия и това е необходимо за неговото правилно функциониране,
т.е. последният не може да бъде осъществяван без употребата на енергийния продукт – природен газ, нито
без отделяната от неговото горене топлина чрез образуване на наситена пара.
Същественото обаче за конкретния спор е
установяване на обстоятелството, че и към настоящия момента, както и към
момента на издаване на удостоверение BG003000E0159, предназначението на доставяния и използван в производственото предприятие природен газ, в това число образуваната
в следствие на неговото горене наситена пара /топлина/, НЕ се използва за други нужди и други
консуматори
на територията на обекта, различни от
тези, които директно се свързват с производствения цикъл, пещите в термичен
участък и в ковашкия участък. В експертизата изрично се описва механизмът на
използване на продукта, че в предприятието не съществува сектор Парова
централа, както и че отопляването на работните помещения на едминистрация и др.
се осъществява посредством климатици и калорифери, но не и чрез отделяната от
горенето на използвания в производствения процес природен газ топлина. Както и
се сочи в самото решение, това се възприема за факт и от самия ответник.
При тези фактически установявания, Съдът
намира, че ответникът изцяло не законосъобразно възприема извод, че пред него
се удостоверява обсотятелство, което да води до промяна на обсотятелствата, при
които е издадено удостеверението през 2014г. Нещо повече, в неговото решение фактическа
обосновка за таково конкретно обстоятелство не се въвежда. Въпреки това органът
приема, че използваният от оспорващия продукт следва да се определя като такъв
по чл.4, т.37 от ЗАДС, което изцяло не кореспондира на установеното. Органът не
се намира в хипотезата на искане за издаване на удостоверение за освободен от
акциз краен потребител, такова вече е налице. Ако органът приема, че има
промяна в обстоятелтво/ата, при които е издадено удостоверението и това налага
прекратяване на действащото удостоверение, той следва да докаже това си
фактическо твърдение. Нещо, което не се постига от него в този процес, а
оспореното решение е в пълно противоречие с изложената в него фактическа
обосновка, че няма никаква промяна в начина на използване на продукта с КН
27112100 в производствения процес в предприятието на жалбоподателя.
Предвид на това Съдът приема извод, че ответникът
изцяло неправилно прилага закона, на който се позовава в своя акт – чл.24е,
ал.1, т.4, б. „г“, вр. с чл.24, ал.2, т.4, б.Г от ЗАДС. Тази норма изисква
установяване на промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостеверението
за освободен от акциз краен потребите, а такава не се доказва да е налице, нещо
повече, фактически и не се твърди от органа.
Самата обосновка в решението се
свежда до „ново“ тълкуване на нормата на чл.4, т.37 от ЗАДС, където законодателят
дава легално определение на понятието „енергиен продукт за отопление“ и до „прилагане“
на решение на СЕС, където се дава тълкуване на чл.2, §2 от Директива 92/81 на
Съвета. Нормата на чл.4, т.37 от ЗАДС е материална норма и като такава действа за
напред във времето. Същата, след издаване на удостерение № BG003000E0159,
претърпява многократни законодателни промени, корекции и уточнявания. Към
момента на постановяване на процесното тук решение, въпросната норма е със
следното съдържание: "Енергиен продукт за отопление"
е продукт, участващ в процес, свързан
с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна
среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването
му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление
включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената
топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително
използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а)
за цели по т. 10 и 33; б)
за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.“, ред. ДВ, бр. 103/2018, в сила от 20.05.2019г.
В същност тази редакция е в сила още от 01.01.2018г.
В съдебната си практика ВАС приема /така в
цитираното в жалбата Решение №
7686/22.05.2019г., по а.д. №
1928/2019г., на първо отделение/, че
„…По тълкуването на понятието
„енергиен продукт за отопление“ при редакцията на дефиницията преди изменението
в ДВ бр. 97/2017г. и след него Върховният административен съд се е произнасял
многократно, като безпротиворечиво е приел, че когато енергиен продукт се
използва в производствената дейност на предприятието за получаване на наситена
пара за целите на термична обработка на плодове и зеленчуци или за тяхното
консервиране, за производство на захар, захарни изделия и спирт, за дестилация на
етерични масла, за получаване на топлинна енергия с цел подгряване на инертни
материали, влагани в асфалтовите смеси, за сушене хартиени платна с цел
производство на хартия, за производството на вълнени тъкани и прежди и др. той
не се използва за отопление по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, тъй като получаването на наситена пара за
целите на производствения процес не е равнозначно на отопление, а съгласно
чл. 2, пар. 4, б. „б“ от Директива 2003/96/ЕО/ от нейното приложно поле са
изключени енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива
или горива за отопление /виж решение № 8116 от 15.06.2018 г. по адм.д. №
2676/2018 г., решение № 3613 от 21.03.2018 г. по адм.д. № 188/2018 г., решение
№ 15035 от 05.12.2018 г. по адм.д. № 7503/2018 г., решение № 4126 от 20.03.2019
г. по адм.д. № 12583/2018 г., решение № 7996 от 13.06.2018 г. по адм.д. №
5168/2018 г., решение № 533 от 15.01.2018 г. по адм.д. № 8512/2017 г., решение
№ 9185 от 05.07.2018 г. по адм.д. № 2160/2018 г. и др./. Дори и след изменението
на чл. 4, т. 37 ЗАДС в сила от 01.01.2018 г. посочените в този текст примери -
използване в оранжерии и сушилни сочат на отопление в смисъл на поддържане на
определена температура, което не включва използване с цел получаване на пара….“.
С оглед обаче безспорният факт на
непроменена фактическа обстановка, при която е издадено процесното УОАКП, т.е. когато
органът, макар и съдебно задължен приема наличие на предпоставките, които
установява законът за това, законово недопустимо е да се постановява решение в
претендирания смисъл, ако липсва доказаност появлението/настъпването на нови/различни
правопроменящи юридически факти, които да обвързват органа да приема, че е
налице материално-правно основание за отменя на действащото удостоверение за
освободен от акциз краен потребител. Законът изчерпателно валидира кои са онези
основания, при които органът приетажава законовото правомощие да постанови
прекратяване на действитето на вече издадено УОАКП, в частност да приложи
хипотезата на чл.чл. 24е, ал. 1, т. 4, б.
"г"
от ЗДАС, която разпоредба няма самостоятелно значение,
тъй като препраща към друга разпоредба на ЗАДС – чл.24, ал.2. Именно там се
въвеждат правните основания, които могат да служат за юридическа база за
решение, като процесното, НО само при проявлението на изчерпателно посочените
там обстоятелства. Конкретно въздигнатото от ответника е това по т.4 от текста
– използване на енергийния продукт за цели, различни от моторно гориво или
гориво за отопление. Видно обаче от фактическата обосновка и целокупната
административна преписка, самият орган не установява, нито въвежда в решението
си такива обективни факти, които да обосновават прилагане на посочения правен
текст и те да настъпват след издаване на процесното УОАКП. При условие, че в
един предходен момент има установено за налични на основата на конкретни факти
предпоставки за издаване на удостоверение за регистрация на освободен от акциз
краен потребител, такова е издадено и НЯМА настъпила промяна на тези
правопораждащи факти, т.е. не се доказва последващо проявление на въведени в правната
норма отрицателни правни предпоставки, законово недопустимо е да се постановява
решение, с което се прекратява действието на издаденото удостоверение.
По
тези съображения, Съдът приема извод за допуснато неправилно приложение на
закона, които прави процесното решение незаконосъоразно на осн. чл.146, т.4 от АПК и следва да бъде отменено като такова.
С оглед изхода на делото
и своевременно
направеното искане за присъждане на сторените разноски от страна на жалбоподателите
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в претендирания
общ размер от 760.00 лв., от които 50.00 лв. държавна такса, 360.00 лв.
заплатено по банков път възнаграждение за един адвокат и 350 лв. депозит за ВЛ.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК
Старозагорският административен съд, III състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на «ПРЕСКОВ»АД, гр. Стара Загора Решение №РДТ 3000-2171 от 02.12.2019 г. на
с. д. Ддиректор на Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция „Митници“, с
което на основание чл. 24е, ал. 2 от ЗАДС, връзка с чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "г", предл. второ от същия закон и чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС е прекратено
действието на удостоверение за регистрация на освободен от акциз краен
потребител с №BG003000Е0159, издадено на „ПРЕСКОВ“ АД.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на „ПРЕСКОВ“ АД, гр. Стара Загора, ЕИК *********
представлявано от Изп.Директор И.Д. разноски в размер на 760.00 /седемсдтотин и шестедест/ лв.,
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на
РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: