№ 4891
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20241110103469 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу
Прокуратурата на Република България с искане за осъждане на ответната страна да
заплати на ищеца сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в страх, унижение, отчаяние и безпокойствие,
вследствие от незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в „правене
на нищо“ по жалба вх. № 202006852814 до главния прокурор, свързана с дело №
102/2018г. на АСНС и КНОХД № 1018/2019г. на ВКС, с които е осъден да лишаване от
свобода. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че с постановен съдебен акт в
хода на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС е незаконосъобразно осъден.
Посочва, че поради това подал искане с правно основание чл. 422 НПК, обективирано в
посочената жалба. Твърди се, че въпреки императивните си законови задължения,
ответникът незаконосъобразно бездействал. Сочи се, че в резултат от това бездействие
претърпял неимуществени вреди – болки и страдания; отчаяние, страх, безнадеждност.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в
различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и
за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с
изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане,
предмет на дело по вече висящ частичен иск.
При извършена служебна проверка съдът установи, че към настоящия момент са
образувани и висящи няколко съдебни производства, които са с идентичен предмет и
са образувани по-рано - такива са по искова молба вх. № 6992/10.01.2024г. (гр. д. №
1732/2024г. на СРС), искова молба вх. № 12857/16.01.2024г. (гр. д. № 2801/2024г. на
СРС), искови молби вх. № 15725/18.01.2024г., 15726/18.01.2024г., 15727/18.01.2024г. и
15728/18.01.2024г., по които са образувани гр. д. № 3243/2024г., 3245/2024г.,
3247/2024г. и 3249/2024г. по описа на СРС, чийто предмет изцяло с предмета на
настоящото дело, образувано пред 40-ти състав. Налице е идентичност между страните
– ищец Е. Д. М. и ответник Прокуратурата на Република България; между основанието
на исковите претенции – осъдителни искове с предмет вземания за обезщетения за
неимуществени вреди в размер от 24 000 лева, произтичащи от един правопораждащ
факт – противоправно бездействие на ответната страна, свързано с КНОХД №
1018/2019г. по описа на ВКС. Налице е и пълно припокриване на отправеното към съда
искане – за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца процесната парична
1
сума. Горният извод не се разколебава от обстоятелството, че искането на ищеца е
обективирано в жалби с различни входящи номера, тъй като определящо в случая
относно предмета на делата е въведеното от ищеца притезание с индивидуализиращите
го белези – страни, правопораждащ го факт и размер. В настоящата хипотеза във
всички производства се търси обезщетение за вреди от едно и също деяние. Такова
становище е застъпено и в Определение № 2128/13.07.2023 г. по к.ч.гр.д. №
2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО, постановено по идентичен на настоящия
случай. Със същото съставът на касационния съд е възприел, че увреждащото деяние, в
причинна връзка с което се твърди причиняването на вреди, е едно и също. Въпросът с
коя точно жалба, респективно колко пъти СГС е бил сезиран с това искане, е относим
към размера на дължимото обезщетение, не и към правопораждащите го факти. С
цитираното определение ВКС не е допуснал касационно обжалване на Определение №
4011/28.03.2023 г. по ч. гр. д. № 2678/2023, СГС, VІ-Ж с-в, с което е оставена без
уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу определение от 02.02.2023 г., постановено
по гр. д. № 46805/2022 г. на СРС, 43 състав, с което производството по делото е
прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. В същия смисъл е и Определение № 3186
от 25.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 4288/2023 г. по описа на ВКС, IV ГО , с
което не е допуснато касационно обжалване на Определение № 12428/05.12.2022 г. по
ч. гр. д. № 12176/2022 г. по описа на СГС, в което е прието, че образуваните по
посочените две искови молби дела имат обективен и субективен идентитет. Разликата в
номерата на жалбите не променя извода, тъй като и те са с едно и също съдържание.
Фактическото основание на исковите молби е напълно идентично, както и претенциите
(петитумите). Входирането на едни и същи молби в един и същи ден, с едно и също
съдържание, не обосновава извод, че евентуалното бездействие по тях от страна на
ответника поражда различни вземания за обезвреда в полза на ищеца. В този смисъл е
и Определение № 2624/19.09.2023г. по к. ч. гр. д. № 3168/2023г. по описа на ВКС,
III ГО. Ето защо, съдът намира, че между настоящото дело и горепосочените дела е
налице пълен субективен и обективен идентитет, което обуславя прекратяване на по-
късно заведеното дело като недопустимо по см. на чл. 126 ГПК. Настоящото гр. дело
№ 3469/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, е образувано по искова молба с вх. №
17141/18.01.2024г. Цитираните по-горе граждански дела, които към настоящия момент
не са приключили с влезли в сила окончателни съдебни актове, са образувани по
искови молби с по-ранни входящи номера. С оглед на това, те се явяват по-рано
образувани и настоящото дело следва да бъде прекратено на основание чл. 126 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, като същото му се
изпрати за връчване на посочения в заглавната част на исковата молба съдебен адрес, а
именно: /населено място/
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2