№ 660
гр. Велико Търново, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря С. М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110103714 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление – Велико Търново против
Застрахователна компания „Лев Инс” АД, с която се иска осъждането на
ответника за сумата от 4 868.95 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от водача на лек автомобил „Т.“, peг. № ***
вследствие на настъпило на 11.4.2021 г. пътно-транспортно произшествие на
републикански път II-55 „Дебелец - Предела – Гурково“ при км. 14+800, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и за сумата от 1 876.95 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 28.8.2021 г. дo 22.11.2024 г.
Ищецът твърди, че на 11.4.2021 г. на републикански път II-55 /Дебелец-
Предела-Гурково/ при км. 14+800, водачът на л.а. „Т.“, peг. № ***, поради
несъобразено скорост е загубил контрол над превозното средство и се е
блъснал в крайпътната мантинела /ограда/, увреждайки 36 метра от същата.
Заявява, че гражданската отговорност на лекия автомобил към този момент е
била застрахована при ответника, че същият е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, но не се е произнесъл по претенцията.
Ответникът оспорва исковете. Заявява, че е уведомен за настъпилото
1
застрахователно събитие още на 31.5.2021 г., като за определяне размера на
щетите е ангажирал вещо лице. Сочи, че на база изготвен доклад е определено
обезщетение в размер на 1 187.66 лева, което е заплатено на ищеца на
29.6.2021 г. Счита, че главният иск е в завишен размер и не отговаря на
действително претърпените вреди. Твърди, че в тази връзка следва да бъде
съобразен процентът на овехтяване на увреденото имущество, както и теглото
на стоманения отпадък, от който ищецът е могъл да реализира приход чрез
продажба на вторични суровини.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът не изпраща представител, но с писмени молби поддържа
заявеното оспорване и моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 432 КЗ и по чл.
86 ЗЗД.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 432
КЗ в тежест на ищеца е да докаже предпоставките включени във фактическия
състав на вземането, а именно: наличието на застрахователно правоотношение
при ответната страна по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
застрахователното събитие; наличието на застрахователно събитие; наличието
на вреди по вид и размер, както и наличието на причинна връзка между
претърпените вреди и застрахователното събитие.
При доказване на горепосочените обстоятелства ответникът следва да
докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи
възражения, включително че със заплатената от него до момента сума е
репарирал причинените имуществени вреди.
В случая по делото не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е бил
във валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на лек автомобил „Т.“, peг. № ***.
От представения по делото протокол за ПТП /л. 8 и л. 31/ се установява, че
на 11.4.2021 г. водачът на л.а. „Т.“, peг. № ЕН 2625 КР при движение по
2
републикански път II-55 „Дебелец - Предела – Гурково“ при км. 14+800 в
посока към гр. Велико Търново е загубил контрол над управляваното МПС, в
резултат на което е излязъл вдясно от платното за движение и се е блъснал в
крайпътната мантинела, нанасяйки увреждания на 11 колчета и 9 броя звена от
същата.
Вещото лице по допуснатата и приетата технико-оценъчна експертиза
посочва, че уврежданията по крайпътното съоръжение /мантинела/ са във
възможна причиннно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно
произшествие. Сочи, че действителната стойност на нанесените имуществени
вреди след приспадане стойността на скрапа възлиза на 4 746.92 лева.
Предвид на изложено, следва да се приеме, че процесното ПТП е
реализирано противоправно и виновно от застрахования при ответното
дружество водач на МПС, което обстоятелство се установява косвено и от
извършеното от ответника заплащане на сумата 1 187.66 лева, с което
последният е направил извънсъдебно признание на регресното вземане на
ищеца.
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на
делинквента предполага размерът на отговорността на застрахователя да е
идентичен с размера на отговорността на делинквента, ако не надхвърля
застрахователната сума. На увреденото лице се дължи обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане, т.е. само за непосредствените вреди, като в този смисъл е и
текстът на чл. 432, ал. 2 КЗ. В конкретния случай уврежданията по
еластичната преграда и другите пътни детайли при процесното
застрахователно събитие несъмнено представляват такава непосредствена
вреда под формата на претърпяна загуба. И тъй като при деликтната
отговорност се обезщетява негативният интерес, следва извод, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди деликта /т.е. да се приведе увредената пътна
принадлежност в предишното й техническо състояние/, поради което
обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за
постигането на тази цел. Размерът на тази парична сума следва да се определи
съобразно пазарните цени за възстановяване на имущество от същия вид с
3
присъщите разходи за страната към деня на увреждането. В тази връзка съдът
взема предвид заключението по технико-оценъчната експертиза, според което
действителната стойност на нанесените имуществени вреди след приспадане
стойността на скрапа възлиза на 4 746.92 лева. Тук следва да се съобрази
Постановление № 7/4.10.1978 г. на ПВС, в което е посочено, че за вложените
нови материали при отстраняване на повредите по застраховка „Гражданска
отговорност“ не се взема предвид изхабяването и същото не се намалява от
стойността на обезщетението, макар повредената вещ да е имала по време на
настъпване на събитието известна амортизация. Доколкото обаче, вещото
лице, така или иначе, не е начислило процент на овехтяване, този въпрос не
следва да бъде обсъждан допълнително. Следователно, съобразявайки
извършеното от ответника на 29.6.2021 г. /л. 50/ плащане на сумата от 1 187.66
лева, съдът приема, че искът се явява основателен и следва да се уважи за
сумата от 3 559.26 лева и отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
4 868.95 лева.
Възражението на ответника по повод заключението по оценъчната
експертиза е неоснователно, доколкото противно на изложеното в молбата от
11.4.2025 г., вещото лице не е посочило, че са увредени общо 60 л.м.
еластична ограда. Напротив, в заключението си вещото лице ясно е сочи, че е
налице демонтаж на 36 л.м. ОСП /Таблица № 3, ред № 1/, както и че
впоследствие са доставени и монтирани общо 36 л.м. ОСП /в Таблица № 3,
ред № 2 и ред № 3 е посочено 24.00 + 12.00 = 36 л.м./, като потвърждава това и
проведеното на 14.4.2025 г. о.с.з. В същото заседание вещото лице сочи, че
твърдението на ответника, че звената от еластичната ограда са от по 2 метра, а
на места – от около 50 см., не отговаря на действителността, доколкото
въпросните звена се произвеждат по стандарт и в хода на извършените
проучвания е установено, че дължината на елементите е 4 м. и 30 см., а
колчетата се поставят на 4 м. едно от друго, така че при 9 увредени звена с 4 м.
дължина всяко /имайки се предвид, че има 30 см. застъпване/, се получат
точно 36 метра увредена ОСП.
С оглед частичната основателност на предявения иск за главница, доказана
по основание е и акцесорната претенция за мораторна лихва. Изчислен по
реда на чл. 162 ГПК, размерът на лихвата върху сумата от 3 559.26 лева за
периода от 28.8.2021 г. дo 22.11.2024 г. възлиза на 1 372.02 лева, за която сума
следва да се уважи искът.
4
По разноските.
С оглед изхода на спора, ищецът има право на част от сторените разноски,
които по съразмерност възлизат на сумата от 489.66 лева.
Ответникът също има право на част от сторените разноски, които по
съразмерност възлизат на 107.60 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК ********* да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура”, с адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3, Областно пътно управление – Велико Търново сумата от
3 559.26 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от водача на
лек автомобил „Т.“, peг. № *** вследствие на настъпило на 11.4.2021 г. пътно-
транспортно произшествие на републикански път II-55 „Дебелец - Предела –
Гурково“ при км. 14+800, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 26.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
1 372.02 лева –мораторна лихва върху главницата за периода от 28.8.2021г. дo
22.11.2024г., както и сумата от 489.66 лева – разноски за производството
съразмерно с уважената част от исковете, като отхвърля иска за главница за
разликата до пълния предявен размер от 4 868.95 лева, както и иска за
мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер от 1 876.95 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, с адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3, Областно пътно управление – Велико Търново да заплати
на Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК ********* сумата от 107.60
лева – разноски за производството съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5