Р Е Ш Е Н И Е №
83
13.08.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след
проведено открито съдебно заседание на осми
август през две хиляди
и деветнадесета година,
в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря К Л, като
разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 316 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно
кумулативно съединени искове, предявени от А. Р Ф., ЕГН **********, лично и
като родител на непълнолетните си деца А.А.Ф., ЕГН ********** и М.А.Ф., ЕГН
**********, с тяхното съгласие, против С.М.К., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че с ответницата нямали сключен
граждански брак, но живеели на семейни начала от 2001г. до 2010г., като през
този период са родени двете им деца – А.А.Ф. на ***г. и М.А.Ф. на ***г. Скоро
след това майката ги е изоставила и от тогава за децата се грижел бащата. В
исковата молба се излага, че известен период майката е работила в чужбина,
изпращала им подаръци, давала им е малко пари, но вече не го правила. И двете
деца ходили на училище, А. бил ученик в 9 – ти клас на ПГ по МССЕ „********” в гр.******, а М. учила
в 7 – ми клас в ОУ „************” в село ******, като посещавали редовно учебни занятия и били
много любознателни, имали личен лекар в гр.Средец. Във връзка с образованието, здравето
и сигурността на децата се налагало да се вземат решения и да се носи
отговорност за тях, като в отглеждането им бащата бил подпомогнат от майка му и
настоящата му жена, която се разбирала добре с тях. Майката С. не проявявала
интерес към децата, не се обаждала, не ги виждала от пет години, не изпращала
пари. Разходите на децата се покривали от бащата, който работел и получавал
заплата около 1000 лева, но се излага, че би било добре и С. да помага за
издръжката им, тъй като децата растат, имат нужда от дрехи, храна, помагала за
училище. Твърди се, че ответницата е млада, в трудоспособна възраст и би могла
да заделя по 150 лева месечна издръжка за всяко от децата, няма данни да има
други деца. Отправя се искане упражняването на родителските права над децата
А.А.Ф. и М.А.Ф. да бъдат предоставени на бащата А. Р Ф., местоживеенето им да
бъде определено при него на адрес: с.*****, община
Средец, ул.”******” № **, да се
определи режим на лични отношения с майката С.М.К., както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на
неделния ден и един месец през лятната ваканция, като този месец да не съвпада
с платения отпуск на бащата, да бъде осъдена С.М.К. да плаща месечна издръжка
на децата в размер на 150 лева месечно, считано от подаване на исковата молба
до настъпване на причини за нейното прекратяване или изменение, ведно с лихвите
за всяка просрочена вноска. Претендира се от майката и издръжка на децата за
минало време – една година преди завеждане на делото в размер на 120 лева на
месец за всяко дете.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК
ответницата С.М.К. не е ангажирал отговор на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното:
Видно от представените Удостоверения за раждане на
А.А.Ф., ЕГН **********, роден на ***г*** и М.А.Ф., ЕГН **********, родена на
***г***, техни родители са А. Ройнов Ф. и С.М.К..
Представени са Удостоверение изх.№ 70/14.12.2018г.,
видно от което М.Ф. е записана на 10.10.2018г. в седми клас за учебната
2018/2019г. в ОУ „********“, село ******и посещава учебни занятия и Удостоверение изх.№
46/20.05.2019г., видно от което А.Ф. е записан като редовен ученик в IX б клас на ПГ по МССЕ „*********“ – гр.******* за учебната 2018г./2019г.
в дневна форма на обучение.
Приет е по делото Социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр.Бургас, от който се установява, че ищецът Ф. и
ответницата К. са съжителствали на семейни начала, без сключен граждански брак
от 2000г. до 2012г. По време на това съжителство били родени двете им деца – А.
и М., които се отглеждали от двамата родители до фактическата им раздяла, а
след това само от бащата с помощта на
бабата и дядото по бащина линия. Ищецът не възпрепятствал контактите на децата
с майка им, като те контактували с нея чрез социалните мрежи, тъй като не
разполагали с неин телефон. Между Ф. и К. нямало никаква комуникация, като
първоначално тя изпращала подаръци и е давала средства за издръжка на децата,
но през последните месеци все по – рядко предоставяла средства. А. и М. били с
нормално за възрастта си физическо и психо - емоционално развитие, във видимо
добро здравословно състояние. Бащата бил подпомаган в грижите за децата от
своята съпруга Г Ф., която била в прекрасни отношения с тях. Потребностите на
децата били задоволени по най – добрия начин, имали личен лекар в с.******, те нямали здравословни
проблеми, като боледували от обичайните респираторни сезонни заболявания, бил
формиран подходящ за възрастта им хранителен и дневен режим. Децата живеели
заедно с бащата, неговата съпруга и тяхното две годишно дете, на адрес в с.****** ж.к.“******“, бл*, като в жилището им била
осигурена самостоятелна стая, обзаведена с подходящи за възрастта им мебели,
поддържала се отлична хигиена. Децата посещавали училище – А. е редовен ученик
в ПГ по МССЕ „*********“ – гр.*******, а М. е завършила VII – ми клас в ОУ „**********“, село ***** и записана в ПГСАГ „*********“ гр.****** специалност „*******“ с английски език през
учебната 2019г.-2020г., като бащата се отнасял отговорно към развитието и
образованието на децата. Те били силно привързани към своя баща, но изпитвали
тъга за майка си. В социалния доклад е отразено, че бащата е успял да формира у
децата чувство за значимост, както и да създаде сигурна и спокойна семейна
среда за тяхното развитие, задоволявал емоционалните им потребности, като
създавал у тях усещане, че са особено ценни и важни.
От приобщения в доказателствената съвкупност Социален
доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.******* се установява, че е
проведен разговор само с майката на ответницата – В И Л, която споделила, че
дъщеря й е живяла в Германия до месец май 2019г., след което се завърнала в
България, където започнала да работи в хотел в Слънчев бряг. Г-жа Л заявила, че
дъщеря й поддържала контакти с двете й деца и ежемесечно предоставяла средства
за тяхното отглеждане. От своя страна и г-жа Л също поддържала връзка с децата
А. и М. по телефона и често им изпращала дрехи с колет.
В настоящото производство са приети като доказателство
справки от НАП – Бургас, видно от които за периода от месец май до месец
септември 2018г. К. е била в трудово правоотношение с дружеството „******“ ЕООД с основна заплата
415,50 лева. За периода от 03.07.2018г. до 15.09.2018г. била в трудово
правоотношение с „********“ ЕООД с основна заплата 420 лева, а от 11.06.2019г. с
дружеството „******“ ЕООД, като трудовият й договор е със срок до
15.10.2019г., а основната заплата в размер на 831 лева. На нейно име има
регистрирани три МПС – та – Опел *****, Рено ***** и Опел ******. По отношение на бащата Ф. няма данни за получени
трудови възнаграждения за 2018г. и 2019г. в представените справки от НАП.
В открито съдебно заседание се явява социалния
работник към Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас К И Й, която заявява,
че бащата полага необходимите грижи за децата, като са задоволени адекватно
техните нужди, но имало нужда майката да плаща издръжка, тъй като децата
пътували и предвид нарастващите им нужди и необходимостта от закупуване на
учебници, ученически пособия се нуждаят от допълнителни средства, с които
майката да ги подпомага финансово.
В производството е разпитан свидетелят А Й М, който
заявява, че познава А.,***, израстнали са заедно, колеги са и семейни приятели.
Излага, че А. се грижел за децата, същият получавал доходи от 350 до 400 лева
на седмица. Последната година децата нямали много контакти с майката, тя не
била изпращала пари за тях. Децата ходели на училище, малката била записана в
гр.Бургас, а големият учил в гр.Средец. А. бил споделял, че на моменти не му
стигали парите и му давал назаем. Ищецът живеел с друга жена и тя помагала за
отглеждането на децата.
Изслушани са в открито съдебно заседание и децата М. и
А., които заявяват, че искат да живеят при баща си и той да се грижи за тях.
Споделят, че за тях се грижи баща им и неговата съпруга Г, като са подпомагани
от тях финансово. С майка им поддържали рядко контакти. Тя ги е подпомагала
финансово, но това също било рядко, като М. твърди, че последно преди две или
три седмици майка й е пратила 60 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.127 от СК за определяне местожителството на децата, упражняването на родителските
права, личните отношения с тях и родителят, спрямо когото не е предоставено
упражняването на родителските права и издръжка за бъдеще и минало време.
Основателността на иска за предоставяне
упражняването на родителските права е обусловен от установяването при условията
на пълно и главно доказване от страна на ищеца А.Ф., че разполага с родителски
капацитет да отглежда и да полага грижи по отношение на непълнолетните деца А.
и М. Ф, а по иска за издръжка ищците А. и М. Ф следва да установят, че не са навършили пълнолетие, че
ответницата е техен родител, материалните възможности на майката да дава
издръжка в искания размер и материалните възможности на родителя, при когото
децата живеят преимуществено и който полага непосредствените грижи за ненавършилото
пълнолетие деца. В тежест на ответницата
по иска за предоставяне упражняването на родителски права е да установи
обстоятелства, че бащата не е в състояние да отглежда и да полага грижи по отношение на непълнолетните деца А. и М.
Ф. Относно иска за издръжка в тежест на ответницата е да докаже обстоятелства,
наличието на които го препятстват да заплаща ежемесечна издръжка в
претендирания размер, а относно иска за издръжка за минало време – че такава е
давана за посочения от ищците период.
Съобразно даденото тълкуване в т.2 от Тълкувателно
решение № 1/03.07.2017г. на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСГК, се
изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване
съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по
упражняването им. Вложеният в в това смисъл е родителите да бъдат мотивирани да
съгласуват отношенията си във връзка с децата, без тази съгласуваност да се
поставя в зависимост от отношенията помежду им. Законът дава приоритет на
постигнатото съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и
възпитанието на децата и в частност – по упражняването на родителските права,
като проявление на основополагащия принцип, изведен в чл.18 от Конвенцията за
правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за
отглеждането и развитието на детето при въздигане на висшите интереси на детето
в тяхната основна грижа. По изключение, когато родителите не живеят съвместно,
се обуславя съдебната намеса с оглед единствената цел да бъде дадена защита на
интересите на ненавършилите пълнолетие дете. С оглед защита интересите на
децата, съдът следва да предпочете единият от родителите, на когото да възложи
упражняването родителските права, изразяващи се в непосредствена, ежедневна
отговорност за отглеждането и възпитанието на децата.
В Постановление № 1 от 12.11.1974 на Пленума на ВС
е обобщена практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на
родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите,
като дава указания упражняването на родителските права и мерките да бъдат
определени конкретно, т.е. от значение са не отделните обстоятелства, а
съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и съдът е длъжен да
извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави
упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена
съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства. Тази
относимост е зададена в изведени по тълкувателен път критерии, които не са изчерпателни
и търпят развитие в обемането на относимите и съпоставими към тях факти, но
установено в практиката остава разбирането за степенуването им по решаваща
значимост: възпитателски качества, моралния облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, на
изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като
реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите
нужди, изследване на кого от двамата родители в по – голяма степен е привързано
и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на
които при нужда може да разчита, включително макар и допълнително, следва
съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като
финансови и материални възможности, но и начина на живот.
В настоящия случай безспорно се
установи, че бащата има родителски капацитет да отглежда децата, като от
момента на фактическата раздяла с майка им, непосредствените грижи за тях се
полагат единствено от него. Той задоволява необходимостите на децата, доколкото
се установи, че са задоволени здравните, финансовите и битовите им потребности.
Децата посещават училище, любознателни са, в добро психо - емоционално състояние са, отглеждани са в семейна среда в
жилище, обзаведено със съвременни и функционални мебели, поддържана е отлична хигиена, а за тях е осигурена
самостоятелна стая с подходящи за възрастта им мебели. Бащата се отнася
отговорно към образованието и развитието на децата. Наличието на
възпитателските качества на бащата се установява и от обстоятелството, че е
успял да формира у децата чувство за значимост, да създаде сигурна и спокойна
семейна среда за тяхното развитие, като задоволява емоционалните им
потребности, създавайки у тях усещането, че са особено ценни и важни. Следва са
се има предвид и обстоятелството, че Ф. не възпрепятства контактите на децата с
майка им, което също е показател за отговорното му отношение като родител, тъй
като това е показател, че е наясно с това, че за правилното им израстване и
това те самите да са се чувстват добре, имат необходимост да общуват и с майка
си. В същото време децата са емоционално привързани към баща си, искат да
живеят при него, в прекрасни отношения са и със съпругата на баща им, на която
също могат да разчитат и спокойно да обсъждат с нея ежедневието си. Ф.
разполага и с помощта на своите родители при отглеждането на М. и А., като те
са в много добри отношения и има изградена емоционална връзка между тях. В
настоящото производство се установи, че бащата е трудово ангажиран, като същият
работи в сферата на строителството, а получаваното от него седмично
възнаграждение е приблизително от 350-400 лева.
Същевременно, в производството по
предоставяне упражняването на родителските права, преценката е обусловена в
изключителна степен от интересите на децата. В § 1, т.5 от ДР на Закона за
закрила на детето, при определяне на понятието „най добър интерес на детето“ е
вложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: желанията
и чувствата на децата; физическите, психическите и емоционалните потребности на
децата; възрастта, пола, миналото и други характеристики на децата; опасността
или вредата, която е причинена на децата или има вероятност да им бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за децата; последиците,
които ще настъпят за децата при промяна на обстоятелствата, както и други
обстоятелства, имащи отношения към децата. В случая децата са големи – момичето
е на 15г., а момчето на 17г., като и двете изявяват желание, че искат да живеят
с баща си. Въпросната им възраст обаче, обуславя нуждата от засилена грижа,
любов, топлина, семейна среда и подкрепа спрямо децата, която в случая може да
бъде осигурена от бащата. Следва да се отчете и обстоятелството, че от
фактическата раздяла на родителите до настоящия момент децата се отглеждат
единствено от бащата. Предвид това в техен интерес е и за напред да се грижи за
тях баща им. Ето защо родителските права ще се предоставят на бащата, а на
майката ще бъде определен режим на лични отношения, с оглед това тя и децата да
поддържат връзка. Доколкото режимът на лични отношения на родителя, на който не
са предоставени родителските права, трябва да позволява възстановяване,
поддържане и засилена емоционална връзка на родителя с децата, както и
възможността този родител пълноценно да участва във възпитанието на децата,
режимът на лични отношения ще се определи както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния
ден и един месец през лятната ваканция, като този месец не съвпада с платения
отпуска на бащата.
С оглед предоставяне упражняването на родителските
права на бащата, местоживеенето на децата следва да бъде определено при него на
последния посочен по делото адрес, обитаван от тях – а именно: село *******, община Средец, област Бургас, ул.“******“ № **
Уважаването на осъдителен иск за
издръжка на ненавършило пълнолетие дете от негов родител се обуславя от установяване
на следните предпоставки: че детето не е навършило пълнолетие; че ответникът е
негов родител; размерът на претендираната издръжка; материалните възможности на
родителя ответник да дава издръжка в искания размер за заявения период и
материалните възможности на родителя, при когото детето живее преимуществено и
който полага непосредствените грижи за ненавършилото пълнолетие дете.
Нормата на чл.143, ал.2 от СК
предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали същите са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Предвид това задължението за издръжка е безусловно, но нейният
размер се определя с оглед нуждите на лицето, имащо право на издръжка и
възможностите и материалното състояние на родителите.
В случая и двамата родители са в
млада и трудоспособна възраст. Същите са трудово ангажирани. От доказателствата
по делото става ясно, че едното дете е на 14г., а другото на 17г., в която
разходите за тях непрекъснато нарастват, необходимо е да им бъдат закупувани
учебни пособия, дрехи, обувки, необходими са им средства за пътни и дневни при
посещаване на училище, да посещават извънкласни занимания и културни
мероприятия. Отделно от това трайно възприето е от съдебната практика
становището, че при непълнолетните нуждата от издръжка не се доказва –
обичайните потребности се предполагат, предвид процеса на растеж и съзряване на
индивидите, на увеличаване на броя социално значими занимания на подрастващото
дете. В настоящото производство се установи, че и двамата родители са трудово
ангажирани, като майката получава месечна заплата в размер от 831 лева, има три
моторни превозни средства. Бащата също работи, като получава седмично
възнаграждение от 350 до 400 лева.
Ето защо за всяко едно от децата месечно
са необходими 250.00 лева, която сума съответства на тяхната нужда от издръжка
и възможностите на родителите да я дават, от които 150.00 лева следва да се
поставят в тежест на майката, а 100.00 лева следва да се поставят в тежест на
бащата, ведно с непосредствените грижи по отглеждането им. Предвид
основателността на иска за издръжка, следва да се осъди ответницата, която
дължи издръжка, да заплаща и законна лихва за забава върху просрочените месечни
задължения за издръжка.
Претендира се и издръжка за една година назад от
подаване на исковата молба – т.е. от 21.05.2018г. до 21.05.2019г. Отхвърлянето на исковата претенция
за издръжка за минало време се обуславя от това ответникът при условията
на насрещно и пълно доказване да установи, че е давана издръжката, претендирана за година назад от
предявяване на исковата молба. От събраните по делото доказателства не се
установи, че през този период е плащана ежемесечна издръжка на децата от
майката, която съответства на техните потребности. Действително по настоящото
дело детето М. излага, че майка й е пращала пари, но с оглед твърдението, че
това се случвало рядко и не се установи регулярност в предоставянето на
средствата, същите не следва да бъдат взети предвид при преценката дали е
плащана издръжка за минало време. Ето защо са налице нормативните предпоставки
да бъде присъдена въпросната издръжка в размер на 120.00 лева, като относно
нейния размер са релевантни правните изводи в настоящото решение относно иска с
правно основание чл.143 от СК.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се
допусне предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетните деца А.А.Ф., ЕГН **********, роден на ***г*** и М.А.Ф., ЕГН
**********, родена на ***г***, на бащата А. Р Ф., ЕГН **********, с адрес: ***,
при когото определя местоживеенето на децата на адрес: село ******, община Средец, област Бургас, ул.“*******“ № **
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката С.М.К., ЕГН
**********, с адрес: *** с децата А.А.Ф., ЕГН ********** и М.А.Ф., ЕГН
**********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00
часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден и един месец през лятната
ваканция, като този месец не съвпада с платения отпуска на бащата.
ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на
всяко едно от децата си А.А.Ф., ЕГН ********** и М.А.Ф., ЕГН ********** на
основание чл.143, ал.1 от СК, месечна издръжка в размер на 150.00 лева /сто и петдесет лева/ до 20 – то число на месеца,
считано от подаване на исковата молба на дата 21.05.2019г. до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на
всяко едно от децата си А.А.Ф., ЕГН ********** и М.А.Ф., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 120.00 лева /сто и двадесет лева/, за изминал период от време –
за периода от 21.05.2018г. до 21.05.2019г.
ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по
сметка на Районен съд – Средец, сумата от общо 547,20 лева /петстотин четиридесет и седем лева и двадесет
стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на присъдените издръжки
за минало и настояще време.
Допуска предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдената издръжка.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:………………