Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.София, 16.09.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VI състав, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.гр.дело №7371 по описа за 2020
година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по
жалба от длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД против акт на съдебния изпълнител по изп. дело № 20207850400071 по описа на ЧСИ Л.М.с peг. №785 с район на
действие СГС, с който е оставено без уважение възражение с рег.№ 65 от 01.06.2020
г. относно разноските за адвокатско възнаграждение и евентуално възражение по
чл.78, ал.5 ГПК и за размера на дължимата се такса по т.26 от Тарифа на ТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че съдебният
изпълнител е следвало да намали размера на адвокатското възнаграждение на
взискателя до размера на 100 лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й след изм. от
15.05.2020 г. Сочи, че ЧСИ неправилно е приел, че на взискателя се дължат и разноски
за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, освен тези по т.1, и
такива по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г., тъй като реално не са извършени
такива действия. Изтъква се, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, и поисканите и извършените
действия се състоят единствено в подаване на молба за образуване на
изпълнително дело.
С жалбата се претендират разноски в
производство по обжалване на акта на съдебния изпълнител.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК,
взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без
уважение. Претендира разноски.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание
чл.
436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и
спазване на материално-правните и процесуалноправните разпоредби на чл.78, ал.5
от ГПК, вр. с чл.36 от ЗАдв и Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Изтъква се, че
адвокатското възнаграждение е определено и за извършени след образуване на
изпълнителното дело действия, каквито не са били възлагани на ЧСИ и затова на
взискателя се дължат и разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от
Наредбата, както и че същото е определено в нормативно предвидения минимален
размер. Длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, поради което
съгласно чл.79, ал.1 ГПК дължи всички такси по съдебното изпълнение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на
обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението),
поради което е допустима. Жалбата се подава против
акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл
по искане на длъжника за изменение на акт
на съдебния изпълнител, в който се определя размера на разноските за адвокатско
възнаграждение и такса по т.26 от Тарифата и то е предмет на съдебен контрол .
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Производството по изпълнително дело е образувано на 17.03.2020 г. по молба от Л.Г.Ч.с ЕГН **********
и изпълнителен
лист, издаден на 12.09.2019 г. от РАЙОНЕН СЪД София, възоснова на съдебно
решение по гр.д. № 47940 от 2016 г. на РАЙОНЕН СЪД София, ГО, 44 състав срещу длъжника Т.С.
ЕАД с ЕИК *******за принудително
удовлетворяване на парично вземане в размер на 50 лв. В молбата
за образуване на изпълнителното
производство, чрез адв.М.Л.взискателят е поискал образуване на изпълнително
производство и е посочил способи за принудително изпълнение запор на движими
вещи и дружествени дялове, поискал е налагане на възбрана върху недвижими
имоти, собственост на длъжника. С молбата са претендирани разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 230 лв.,
съгласно приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 28.02.2020
г., с който е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в посочения
размер за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство в изпълнителното производство и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични
вземания и начин на плащане, по банкова сметка ***. Видно от вносна
бележка от 12.03.2020 г. уговореното възнаграждение е заплатено по банков път.
С допълнителна молба с вх.№ 551/07.04.2020 г. взискателят е посочил нов изпълнителен
способ– запор на банкови сметки на длъжника в „ЦКБ“АД и със запорно съобщение
от 10.04.2020 г. ЧСИ е наложил запора. С акт на съдебния изпълнител са определени
разноски в размер на 230 лв. адвокатско възнаграждение, 34, 67 лв. такса по
т.26 от ТТЗЧСИ по изпълнителното дело, както и авансово внесени такси.
По делото няма данни за извършени
други изпълнителни действия за принудителното удовлетворяване на вземането и, или, за доброволно изпълнение от длъжника. Поканата за доброволно изпълнение до
длъжника е изпратена на 10.04.2020 г. и е получена от него на 28.05.2020 г. Длъжникът
е подал възражение от 01.06.2020 г. срещу определените разноски с поддържаните и в настоящото производство доводи, което
възражение е оставено без уважение с обжалвания акт.
При така установеното от фактическа страна,
Софийският градски съд намира, че постановлението на съдебния изпълнител, с
което възражението на длъжника по изпълнението против размера на адвокатското
възнаграждение е оставено без уважение е правилно и законосъобразно. Според чл.79,
ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските
по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда
или разноските направени от взискателя са за способи, които не са
приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението.
Длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи
таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни
и други действия (чл. 78,
ал. 1 ЗЧСИ). Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя,
съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако
дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от
съдебния изпълнител (така т. 11 на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Отговорността
за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение
е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство (в този
смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V
ГО). Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ, като отказът му да стори
това подлежи на обжалване по реда на чл.
435, ал.2, предл. последно ГПК.
При произнасянето по искането за намаляване на разноските за възнаграждение за
адвокат, съдебният изпълнител следва да приложи разпоредбата на чл.78, ал. 5 ГПК. Съгласно същата при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може
да бъде присъден по-нисък размер, но той не може да бъде по-малко от минимално
определения съобразно чл. 36 ЗАдв и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) определя минималния размер
на възнаграждението за съответния вид правна помощ.
Спорът
в настоящото производство е за това дали в конкретния случай се дължат разноски
освен по чл.10, т.1, така и по т.2 от Наредба №1/2004 г. при твърдения за липса
извършени други допълнителни действия от процесуалния представител на
взискателя, и второ - налице ли е
прекомерност и в тази връзка предпоставка за намаляване на адвокатското
възнаграждение по реда на чл.
78, ал.5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по
делото. С подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело са посочени способи на изпълнение, а в последствие вместо
тях е посочен друг изпълнителен способ. По молбата ЧСИ е предприел действия
налагане на запор на вземане по банкова сметка. *** в предвидения законовия
срок и няма данни дали е постъпила сума от запора. Взискателят по
образуваното изпълнително делото е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение в уговорения размер за образуване и осъществяване на процесуално
представителство по изпълнително дело. Видно от договор за правна помощ и
съдействие и вносна бележка същото е било уговорено и заплатено по банков път. С оглед на горното, съдът намира, че на взискателя се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 и по т.2 (ДВ бр.7/2019 г.) от Наредба №/2004 г. за
МРАВ, в редакцията й към 15.05.2020 г. приложима при определянето му с акта на
ЧСИ (10.04.2020 г.). При съобразяване с минималните размери на адвокатските
възнаграждение за образуване на изпълнително дело – 200 лв. (т.1) плюс 1/10 от
съответното възнаграждение, посочено в чл.7, ал.2, т. 1 - или 10 лв., то общият размер на
минималното възнаграждение е 210 лв. Така
че, уговореното и заплатено от страната възнаграждение от 230 лв. не се явява
прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл.78, ал.5 ГПК вр. с чл.36 ЗАдв). Затова съдът
намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно.
С оглед на изложеното, жалбата против
действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното
дело, с които той е отказал да уважи възражението и на длъжника са възложени
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя
над минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004 г. се явява
неоснователна.
В частта й относно определените разноски
за пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ жалбата е неоснователна, тъй като съгласно т.26,
б. "б" от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума, която ако е от
100 лв. до 1000 лв. е 10 лв. + 10 % за горницата над 100 лв. Според забележка т.4
към т.26
от ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват само авансовите
такси. В същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по
самото изпълнителното дело. Заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство,
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и
заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.
Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието
„материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието
„събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез
извършването на съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това, тези разноски за адвокатско възнаграждение следва да се
включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените от взискателя такси по
изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на практика
би означавало начисляването на такси върху такси, което е недопустимо). В този
смисъл е съдебната практика на съдилищата в т.ч. и Решение № 278 от
25.06.2012 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр. дело № 414 по описа за
2012 г., което съдът – в настоящия съдебен състав, възприема за правилно. В тази връзка,
съобразно т.26,
б.“б“от ТТР към ЗЧСИ, пропорционалната такса, която се дължи при събиране
на вземането, предмет на изпълнителното производство и при съобразяване на
действителния размер на вземането по изпълнителния лист, размера на разноските
за издаване на изпълнителния лист и размера на разноските за адвокатското
възнаграждение е в размер на 34, 67 лв.
с ДДС).
С жалбата е направено искане за присъждане на разноски, което следва да бъде оставено без уважение от съда, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на „Т.С.“ АД с ЕИК ********* против действия на съдебния изпълнител
– постановление от 11.06.2020 г. по изп.
дело № 20207850400071 по описа на ЧСИ Л.М.с
peг. №785 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е оставено без уважение
възражение с рег.№ 65 от 01.06.2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.