Решение по дело №302/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 90
Дата: 5 април 2024 г.
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20241200200302
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Благоевград, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ В. НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев

Крум Динев
при участието на секретаря М. Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Е. Т. Д.
като разгледа докладваното от Петър Пандев Частно наказателно дело №
20241200200302 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.32, ал.1, във връзка с чл.16,
ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и е
образувано въз основа на постъпило в ОС-Благоевград искане за признаване и
изпълнение на решение на несъдебен орган на Р.А., с което на засегнатото
лице А. К., с последен известен адрес: *********, е наложена финансова
санкция – глоба, в размер на 200 евро.
В съдебно заседание явяващият се прокурор застъпват становище, че
искането е основателно и следва да бъде уважено.
Засегнатото лице А. К. не се явява и не взема становище по същество на
делото. Неговият защитник намира, че представеното удостоверение по чл. 4
от Рамково решение №2005/214/ПВР на Съвета не отговаря на изискванията
на закона, доколкото не е преведено на български език в отделни негови
части. Заедно с това липсвали доказателства, че преписи от съответните
документи са били връчени на засегнатото лице, поради което не било
установено категорично, че А. К. е лицето, което е управлявало посочения
товарен автомобил към момента на извършване на нарушението. Моли се
съда да постанови решение, с което да откаже признаване на решението на
несъдебен орган на Р.А..
Съдът, като взе предвид посочените от страните доводи, въз основа на
доказателствата по делото и ЗПИИРКОРНФС, приема следното:
1
Засегнатото лице е български гражданин, роден на ******* г.
Същото, на 01.07.2023 г., в 07.42 ч., *****, с превозно средство с рег.
№,,,,,,,,,,, е превишил максималната разрешена скорост от 100 км/ч с 33 км/ч
(след изваждане на допустимата грешка на измерването).
С решение № BHRO/923130167913/23, постановено на 01.09.2023 г.,
влязло в сила на 25.11.2023 г. на несъдебен орган в решаващата държава, въз
основа на действия, които съгласно нейния национален закон се преследват
като правонарушения, на А. К. е наложена финансова санкция от 200 евро.
Изрично е посочено в решението, че лицето е имало възможността да отнесе
въпроса и до съд по наказателни дела. Заедно с това същото е уведомено, че
съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез
упълномощен представител има право да обжалва решението, както и
сроковете за обжалване.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира
искането за основателно.
Описаното деяние представлява административно нарушение и по
българското законодателство, но двойната наказуемост не се и изисква , тъй
като се касае до деяние по чл. 30, ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Видно от приложеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение
№2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно
признаване на финансови санкции цитираното решение е влязло в законна
сила. А. К. е бил надлежно уведомен за възможността лично или чрез
пълномощник да оспори действието, както и времето за обжалване.
Представеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение
№2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е преведено на български език, пълно е,
отговаря на изискванията на закона и съдържа всички необходими реквизити
и данни по образец, съгласно Приложение № 2 от ЗПИИРКОРНФС.
Благоевградският окръжен съд намира, че е компетентен да признае
решенията за налагане на финансова санкция, издадени в друга държава-
членка на Европейския съюз – Р.А. - по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.31, ал.1 от
закона, тъй като се явява Окръжен съд по обичайното пребиваване на
засегнатото лице.
Решението на несъдебния орган на Р.А. следва да бъде признато, тъй като
се отнася за деяние, което съставлява нарушения и по българското
законодателство, независимо от елементите на състава му по
законодателството на издаващата държава. Лицето, срещу което е
постановено същото решение, има местоживеене и обичайно пребиваване в
страната ни.
Прегледът на доказателствата сочи, че срещу осъденото лице липсват
данни за същото деяние в Б. или друга държава, различна от издаващата, да е
постановено или приведено в изпълнение решение за налагане на тази
финансова санкция (чл.35, т.2 от цитирания закон). Освен това няма
2
доказателства, че българският гражданин А. К. е с имунитет или привилегия,
които по българското законодателство правят решението на несъдебен орган
от Р.А. недопустимо за изпълнение, както и не се отнасят до лице, което
поради възрастта си е наказателно неотговорно съгласно българските закони
(чл.35, т.4 и т.8 от закона). Решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд /аргумент от чл.2 НК/, поради което не следва да се коментира
въпроса за евентуално изтекла давност по българското законодателство.
Решаващият съд намира, че не са налице и останалите отрицателни
предпоставки за признаване и изпълнение на решението на изпращащата
държава, визирани в чл.35 ЗПИИРКОРНФС – касае се за финансова санкция -
глоби, наложени с актове на несъдебен орган за извършени нарушения. От
съдържанието на удостоверението е видно, че производството е протекло без
участието на засегнатото лице, но същият е бил уведомен надлежно за
провеждането му, както за правото си да обжалва решението и за сроковете на
обжалване, поради което не са налице предпоставките на чл.35, т.9 и т.10,
б.”а” от Закона за отказ да се признае и изпълни решението на несъдебния
орган на Р.А.. Към настоящия момент се дължи сумата от 200 евро.
Фиксираният курс на 1 евро (към 24.12.2019 г.) е 1,95583 лева или
равностойността на горната сума е 391,17 лв.
Съдът не споделя възражения на защитата, посочени по-горе.
Непревеждането на български език на наименованията на нормативните
актове, въз основа на които е било констатирано и санкционирано
поведението на засегнатото лице, не се явява основание за да се приеме, че
удостоверението не отговаря на изискванията на чл.5, ал.2 от
ЗПИИРКОРНФС.
За неоснователни приема и оплакванията, че преди налагане на
санкцията не били изпълнени процедурите по надлежно връчване на преписи
от съответните документи на засегнатото лице, поради което не било
установено категорично, че А. К. е лицето, което е управлявало посочения
товарен автомобил към момента на извършване на нарушението. Посочените
от защитата обстоятелства не съставляват основания по чл.19 от
ЗПИИАКОРНФС за непризнаване и недопускане за изпълнение на решението
на чуждата държава. Засегнатото лице е имало възможност да направи
възражения в тази насока пред несъдебния орган на Р.А. в хода на развилото
се пред последния производство. А. К. не се е възползвал и от правото си
лично или чрез упълномощен представител да обжалва решението в
определените за това срокове или да отнесе въпроса до съд съгласно
законодателството на решаващата държава. Ето защо ОС намира, че предвид
характера на настоящото производство, страната не може да се позовава на
факти, които е следвало да заяви своевременно пред държавата, постановила
решението за налагане на финансовата санкция. Доколкото процесното
удостоверение по чл.4 от Рамково решение №2005/214/ПВР на Съвета е било
издадено въз основа на влязло с сила решение на страна-член на ЕС и са
налице и останалите предпоставки на специалния закон, то същото следва да
бъде признато и допуснато за изпълнение, респ.възраженията на защитата
3
следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.
С оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав счита, че са
налице всички законово изискуеми предпоставки за признаване и изпълнение
на решението за налагане на финансова санкция на засегнатото лице.
Водим от горното и на основание чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7, т.3,
чл.36, във връзка с чл.22, ал.1, чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № BHRO/923130167913/23, постановено на
01.09.2023 г., влязло в сила на 25.11.2023 г. на несъдебен орган на Р.А., с
което на засегнатото лице А. К., с последен известен адрес : ***********, е
наложена финансова санкция – глоба, в размер общо на 200 евро за
извършено нарушение, състоящо се в това, че на на 01.07.2023 г., в 07.42 ч.,
*****, с превозно средство с рег. №,,,,,,,,,,, е превишил максималната
разрешена скорост от 100 км/ч с 33 км/ч (след изваждане на допустимата
грешка на измерването), като левовата равностойност на санкцията възлиза на
391,17 (триста деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки) лв.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати НЕЗАБАВНО на ТД
“НАП”-Благоевград за изпълнение.
НЕЗАБАВНО да се уведоми компетентния орган на издаващата държава-
Р.А. за постановеното решение, като копие от същото се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република Б..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок, считано
от днес за всяка от страните по делото, пред Апелативен съд-гр.София, като
обжалването не спира изпълнението му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4