Р Е
Ш Е Н
И Е
№152/18.10.2016г.
***
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Девненският
районен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА П.
при
секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 618 по
описа за 2016 г.
Производството
е по реда на чл.4 от ЗЗДН. Производството е образувано по молба на
И.М. В. с ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на детето
И.П.Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу П.Х.Г. с ЕГН **********, с адрес
***, с искане за издаване на заповед за защита, с предприемане на мерки по чл.5
от ЗЗДН спрямо молителката и дъщеря й И.П.Г..
Твърди, че с ответника са съпрузи
от 2005 г. по силата на сключен граждански брак в ***, като от брака имат родено дете И.П.Г.. В молбата се сочи, че проблемите в
семейството започнали преди години, но през последните месеци нещата станали
нетърпими.
Твърди, че в началото на м. юни
2016 г. хазайката й Г. Д., която живее в Гърция се прибрала за около два месеца
в България. Помогнала й да си намери работа във фирма ***. Твърди, че често
вечерите ги прекарвали с нея на двора и тя ставала свидетел на заяждането и
обидите, които получавала от съпруга си П. когато се почерпел порядъчно. На
15.06.2016 г. на рождения ден на ответника след поредните обиди и шамари, които
получила в нейно присъствие, Г. изгонила П. от дома си, в който живеят. След
което съпругът й заминал при големия си син от първия му брак в Испания. На
20.08.2016 г. ответника се прибрал от Испания и заживели заедно. От тогава той
започнал да я обижда и бие, изпитвал ревност, като си въобразил, че в периода
който го е нямало молителката си имала любовник. Наричал я с обидни думи в
присъствието на 9 годишната им дъщеря. Ударил и детето и го нарекъл „мръсница”.
Крещял на детето, че майка й има друг мъж.
Молителката твърди, че на
08.09.2016 г. към 16.15 ч., когато се прибирала от работа с автобуса на фирма ***
от *** на автогарата в ***, съпругът й П. бил пиян и я чакал да слезе от
автобуса. Прибрали се в къщи, тя започнала да приготвя вечерята, а той
продължавал да пие ракия. Започнал да се заяжда с нея, да я дърпа и удря с
юмруци и шамари по главата, заплашвал я, че ще намери любовника й, обиждал я
отново с грозни вулгарни думи. Молителката успяла да избяга от къщи и се
отправила към дома на майка си. Към 18.00 ч. вървейки по пътя П. я пресрещнал,
стиснал я здраво с едната ръка да не избяга, а с другата я налагал където
свари, като я замъкнал към една пейка на центъра. Заявява, че когато седнали на
пейката на земята паднал газовия му пистолет, който взел със себе си. Навел се
да го вземе и го скрил в задния си джоб, като през това време молителката
успяла да се отскубне и се скрила в ресторанта отсреща. Ответникът я последвал,
дръпнал от ръката й дамската чанта, отворил я, изсипал я на земята и започнал
да къса документите й. Молителката се скрила зад бара в ресторанта и звъннала
на полицията за помощ. Полицаите дошли, прибрали му пистолета, сложили му
белезници и го отвели. Заявява, че до 24.00 ч. била в полицията и давала
показания за случилото се, след което се прибрала в дома на майка си. В 2.00 ч.
сутринта след като го освободили П. започнал отново да й звъни и да я заплашва
по телефона.
Твърди, че от тогава с детето
живеят при майка й, страхуват се да се приберат в дома си на ***, тъй като
въпреки предупрежденията на хазайката Г. и на полицаите П. категорично отказвал
да напусне жилището. Молителката твърди, че от ударите в главата изпитва ужасно
главоболие, окото й е синьо, а устата разбита, срамува се от хората и изпитва
страх да върви сама по улицата, за да не бъде причакана и пребита отново.
С допълнителна молба уточнява, че
в периода 21.08.2016 г. до 08.09.2016 г., детето И.Г. е присъствала на
упражняваното от бащата психическо и физическо насилие спрямо майката. Бащата
многократно е наричал детето „мръсница”. На 13.09.2016 г. в центъра на *** в
17.30 ч., бащата нарекъл дъщеря си „мръсница” пред нейна приятелка.
С допълнителна молба молителката
твърди, че след произнасяне на съда и издадена заповед за незабавна защита на
16.09.2016 г. съпругът й осъществил акт на домашно насилие спрямо нея и дъщеря
си И.П.Г.. Вечерта към 23.00 ч. когато легнали да спят трите с майка й и детето
в спалнята, като заключили вратата след 10 мин. П. започнал да блъска и тръшка
в кухнята, започнал да рита и удря по заключената врата на спалнята, като
обиждал и заплашвал, че ще влезе и ще ги убие. Ударите по вратата ставали все
по силни, детето не спирало да трепери и да плаче и тя се уплашила много и към
23.00 ч. се обадила на телефон 112. След минути П. започнал да рита силно с
крак вратата на спалнята и тя се отворила. Влязъл в спалнята, хванал я и
започнал да я мъкне към кухнята, хванал я за врата и започнал да я души, точно
в този момент дошли полицаите и я спасили. На 19.09.2016 г. в 16.00 ч. съпругът
й и звъннал да я заплаши, че ще я убие, затова че се обадила в полицията.
Затворила телефона, но звъненето и заплахите продължили до 19.00 ч.
Моли съда да отстрани ответника
П.Х.Г. от съвместно обитаваното жилище, находящо се в ***, *** за срок от 18
месеца, да се забрани на П.Х.Г. да приближава И.М. В. и жилището в което живее в ***, ***, на не по-малко
от 50 метра, за срок
от 18 месеца, да се забрани на П.Х.Г. да приближава училището на детето И.П.Г.,
ЕГН ********** – ОУ „Васил Левски” ***, на не по-малко от 50 метра за срок от
18 месеца, както и да бъде временно определено местоживеенето на детето И.Г.
при майката.
В
съдебно заседание молителките чрез процесуален представител адв. К. поддържат
молбата.
Ответникът се явява лично в с.з.
и оспорва изложените от ищците факти.
ДСП Девня представя социален доклад в който излага, че майката изпълнява
съвестно и отговорно родителските си функции спрямо детето И.П.Г. .
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Представени са декларации
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката И.М. В.,
лично и като майка и законен представител на детето И.П.Г.,
в които потвърждава под страх от наказателна
отговорност верността на изложените в молбата факти относно осъщественото
спрямо тях насилие от съпруга на И. В. и бащата на И.Г..
От доказателствата по делото е видно, че
молбата по чл. 7 и сл. от ЗЗДН е
постъпила в съда на 12.09.2016 година, при
което е депозирана в рамките на 30 дневния срок по чл. 10, ал.1
от ЗЗДН и касае акт на насилие извършено на 08.09.2016 г., 13.09.2016 г. и на
16.09.2016 г., молителката лично и като майка и законен представител на детето И.П.Г. е посочила настоящ адрес ***, поради
което молбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Не се спори по делото, че
страните са съпрузи, а и на съда е служебно известно
образувано гр.д. № 649/2016г.
пред ДРС бракоразводно дело, предвид което молителката
се явява легитимирана да търси защита съгласно чл. 3 ЗЗДН.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. В тази насока ответника не проведе такова насрещно доказване.Във връзка с твърденията за осъществявано домашно насилие в няколко акта на
08.09.2016 г., 13.09.2016 г. и на 16.09.2016 г., са разпитани свидетелите М. М.
В. и Н. Р.
В., чийто
показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал. От показанията на свид. М. В. се установява, че след като молителките
заедно със свид. В. се прибрали в квартирата заварили ответника в нетрезво
състояние. Същият се заканил на молителката И. В., че ще я убие, започнал да я
души. Така го заварили и полицаите, които се отзовали на обаждането на
молителката. Установява се, че след като ответника започнал да души молителката
се намесила дъщеря им, която го молила да престане, но получила шамар в
главата. Свидетелката твърди, че ответника не ги оставя на спокойствие, обижда,
отправя закани за убийство. Твърди, че намерила молителката в ресторанта на ***
пребита и синя. От случилото се детето плачело, треперело. От показанията на
свид. Н. В. се установява, че на 08 миналия месец към 18 ч. след като отишъл в
ресторанта в *** молителката, която била в ресторанта го извикала да види какво
става. Свидетелят видял, че нещо се карат с ответника и застанал между тях.
Ответникът й дърпал чантата и така част от съдържанието паднало на земята.
Заявява, че докато е бил в ресторанта не е видял ответника да вади и да
размахва пистолет, не е видял физическа разправа. Видял е, че ответника е малко
почерпен. След като дошли полицаите ответникът предал пистолета. По делото е
представен и заверен препис от АНД №270/2016г. по описа на ДРС за престъпление
по чл.296 ал.1,предл . 2 от НК срещу П.Г..
От изложеното от разпитаното по реда на чл.15 от
ЗЗДт. дете И.Г. се повърждава наличието на конфликти между родителите. Детето присъствало когато бащата ударил майката, бащата ударил и детето.
И.Г. излага, че се разбира с баща си, като канфликта е между мама и тати.
Доказателствата,
които са ангажирани, ценени в своята съвкупност, са достатъчни за вземане на
мерки по отношение на ответника по реда на ЗЗДН. Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно
насилие, а не толкова санкционирането му. Това насилие
е трудно за разкриване поради ограниченият кръг от хора, които стават свидетели
на извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност
отношения в семейството. В повечето случаи естеството
на отношенията не позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими
доказателства за преживяното от него. Именно поради
това и законът предвижда, за разлика от общия граждански процес, допълнителни
доказателствени средства, като им придава обвързваща за съда доказателствена
сила. Такова средство е деларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН въз основа на която, при липса на други доказателства, които да я
опровергават, трябва да се издаде исканата от молителя заповед. В случая, освен че твърденията на молителката не се опровергаха, но
и същите по пътя на пълното и главно доказване установиха случилото се, разпитани бяха очевидци. Представено е и писмено доказателство амб.лист № 003266/12.09.2016г. от
д-р Р.Б., видно от които И. В. е с ляв периорбитален оток и подкожен хематом,
суборбитален, конюнктивална хеморагия на лявото око, оток на долната устна.
По
делото действително се установи, а и не се оспорва от страните наличието на
проблеми между съпрузите. Но наличието на конфликт между родители по повод лични техни
отношения не е основание за несъобразяване действията на възрастните с психоемоционалното
състояние на децата и тяхното присъствие. Като
специален закон ЗЗДН дава специална превенция за децата, приемайки че за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята всяко домашно насилие
извършено в негово присъствие. Поведението на ответника П.Г.
не би могло да се оправдае, поради което следва да се
вземат мерки за защита спрямо детето И.. Предвид
данните по делото, че детето не е било пряк обект на насилствени действия, а
по-скоро свидетел на такива, предписанието за въздържане от домашно насилие би
осигурило нужната превенция спрямо него.
Част от мерките, предвидени в чл.5 от ЗЗДН имат за цел да защитят жертвата
на домашно насилие, а друга част от тях следва да бъде разглеждана, като
своеобразна предупредителна мярка срещу дееца осъществил акта на домашно
насилие, като му дадат възможност същевременно да преосмисли това си
противоправно поведение.
Подходяща е исканата от молителите мярка за защита се
явява постановяване въздържане от извършване на домашно насилие спрямо И. В. и дъщеря си И.Г., като
тази мярка не е обвързана със срок.
Предвид събрания
доказателствен материал и наличието на конфликт между съпрузите, както и най
–вече обстоятелството че ответника П.Г. е нарушил издадена съдебна заповед за
незабавна защита, налага и постановяване на мярка за защита да бъде задължен да
не приближава пострадалото лице И. В. на разстояние до 10 метра, като подходящ
счита срока от 12 месеца. Изключение следва да направят публичните институции,
като съд, прокуратура, община и други, тъй като не би могъл да се ограничи
достъпа на извършителя до тях.
Обстоятелтвото, че страните са в процес на развод и потребността на детето от спокойна среда, обосновава необходимостта от отстраняване на извършителя от жилището в ***, *** за срок от 12 месеца.
Исканите мерки за защита, като на ответника бъде
забранено да доближава
жилището в което молителката живее заедно с детето, находящо се ***, ул. ***, да приближава
училището на детето И.П.Г., ЕГН ********** – ОУ „Васил Левски” *** са неподходящи. П.Г. е баща на детето И.Г. и не би могъл да бъде възпрепятстван контакта му с него, посредством
постановяване на мярка бащата да не доближава жилището в което живее. Респективно наличието на личен конфликт между страните не
обосновава прилагане и на мярка за възпрепятстване
на бащата в контактите му с дъщеря му. Изрично в представения по делото соц. доклад се
излага, че видимо детето е привързано към майката, но търси и контакт с бащата.
Изслушано на осн.чл.15 от ЗЗДт. детето И. излага ,че не се страхува от баща си
и той се държи добре с нея.
Предвид наличието на
висящ бракоразводен процес, гр.д. № 649/2016г.
пред ДРС между страните, то
следва производството да се прекрати по исакната мярка по чл.5 ал.1,т.4 от ЗЗДН
за временно определяне местоживеенето на детето И., на осн.чл. 5 ал.3 от ЗЗДН.
Разноски за изплатено адв. възнаграждение от молителката
следва да се присъдят в сочения размер от 600лв., внесено в брой адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ДРС глоба в размер на по 200 лева.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ДРС дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 25
лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА
П.Х.Г., ЕГН ********** с адрес *** с постоянен адрес ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо И.М. В. с
ЕГН ********** и И.П.Г., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.5, ал.1,
т.1 от ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА П.Х.Г.,
ЕГН **********, от съвместно
обитаваното с И.М. В.
жилище с адрес: ***, за срок от дванадесет месеца на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН
ЗАБРАНЯВА на
П.Х.Г., ЕГН ********** да приближава пострадалото лице И.М. В. с ЕГН **********
на разстояние до 10 метра за срок от дванадесет месеца, на основание чл.5, ал.1, т.3 вр. ал.2 ЗЗДН, с изключение местата на публична
администрация, вкл. съд, прокуратура и други.
ОТХВЪРЛЯ молбата на И.М. В. с ЕГН **********, лично и като законен
представител на дъщеря й И.П.Г., ЕГН ********** срещу П.Х.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, забрана на извършителя да доближава жилището, находящо се в ***, ***
не по-малко от 50 м. за срок от 18 месеца, както и да доближава училището на
детето И.П.Г., ЕГН ********** – ОУ „Васил Левски” ***, на не по-малко от 50 м.
ПРЕКРАТЯВА производството по молбата на И.М. В. с ЕГН **********, лично и
като законен представител на дъщеря й И.П.Г., ЕГН ********** срещу П.Х.Г., ЕГН
**********, с искане за временно определяне местоживеенето на непълнолетното
дете И.П.Г., родена на *** г. при нейната майка и пострадало лице И.М. В..
ПРЕДУПРЕЖДАВА П.Х.Г., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта,
полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата, на основание чл.21, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА П.Х.Г., ЕГН ********** с адрес
*** с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.М. В. с ЕГН ********** с адрес ***
сумата в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща сторените в
производството разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Х.Г., ЕГН ********** с адрес
*** с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДРС глоба в размер на 200
/двеста/ лева, на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН, както и дължимата за
разглеждане на делото държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева,
на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ в полза на И.М.
В. с ЕГН ********** и И.П.Г., ЕГН ********** заповед за
защита, на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от
решението и заповедта да се връчат на страните и на Началника на РУП ***, които
следва да следят за изпълнението им, на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: