№ 633
гр. С., 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110149151 по описа за 2024 година
„.“ ЕАД е предявило срещу А. И. М. искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правна
квалификация чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми: 290.14 лева, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.С., инсталация . за периода от
01.11.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 27.06.2024г. до
окончателното плащане на сумата; 64.23 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 31.12.2021г. до 21.06.2024г. върху цената на топлинната
енергия, 9.35 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до
31.10.2022., ведно със законната лихва върху сумата от 27.06.2024г. до окончателното
плащане на сумата и 2.09 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва от 01.07.2022г. до 21.06.2024г. върху цената на услугата дялово разпределение, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№.г. по описа
на СРС, 77 състав.
Ищецът твърди, че ответницата е потребил топлинна енергия за стопански нужди, но
между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия
съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Поради това се сочи, че тя се е обогатил
неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността на потребената от ответницата
топлинна енергия. Ето защо се поддържа, че ответницата следва да плати цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че ответницата
дължи и заплащането на цената на услугата дялово разпределение. Претендира се
присъждането на сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от името на ответницата
М., в която се оспорват предявените искове по основание и размер. Излагат се и
съображения, че ответницата не е потребител на топлинна енергия, тъй като липсват
доказателства тя да е вещен ползвател със сключен договор за търговски обект – магазин, а
съгласно нормативните изисквания за осъществяване на доставка на топлинна енергия за
стопански нужди е необходимо сключването именно на писмен договор. Оспорва се и
посоченото от ищеца, че ответницата се е обогатила до размера на обедняването, с
твърдението, че в имота не е доставяна енергия за отопление на същия, след като е
демонтирана отоплителната инсталация. Поддържа се и, че претенцията за мораторна лихва
е неоснователна, тъй като ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за датата на
публикуване в сайта си на дължимите суми, нито по друг начин е поставило ответницата в
забава. Подчертава се, че липсва основание именно ищеца да получи цената за услугата
дялово разпределение,доколкото трето за спора лице е осъществило тази услуга. В
депозираното възражение в рамките на заповедното производство е релевирано и
възражение за изтекла давност. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени,
а в полза на ответницата да бъдат присъдени разноски, сторени в настоящото производство
и в исковото.
Третото лице – помагач на страната на ищеца –„..“ ЕООД не изразява становище по
съществото на спор, но представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД
Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице,
обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта,
което в конкретния случай се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и
главно доказване на обедняването на ищеца до размера и количеството на доставената през
исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази
енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата
субекта.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си към ищеца.
При съобразяване на така разпределената доказателствена тежест и предвид
оспорвания на ответника, следва да бъде даден отговор на въпроса дали сградата, в която се
намира процесния имот – магазин ., находящ се в гр.С., е присъединена към абонатната
станция, т.е следва да се установи дали сградата е топлоснабдена.
2
За установяване на това обстоятелство от страна на ищеца е представен протокол от
20.02.2020г. от проведено ОС на ЕС за избор на дружество за осъществяване на топлинно
счетоводство. С избора на „..“ ООД като дружество, което да осъществява дяловото
разпределение, етажните собственици са потвърдили, че сградата, в която се намират
имотите им, е топлоснабдена. В тази насока е и сключения договор № .г. между третото
лице-помагач и представител на етажните собственици на сградата в режим на етажна
собственост, находяща се в гр.С., ул. „.“ ., по силата на който „..“ ООД се е задължило да
осъществява услугата дялова разпределение, приет като доказателство по делото.
От значение за изхода на настоящия спор обаче е не само обстоятелството дали
сградата, в която се намира процесния имот е топлоснабдена, но и дали именно ответникът е
собственик на магазин ., находящ се в гр.С., ул. „.“ ., ет.1. Това обстоятелство не се оспорва
изрично от ответника, като оспорването е в насока единствено, че ответникът не е вещен
ползвател със сключен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди. В
подкрепа на твърдението на ищеца, че ответникът е собственик на процесния магазин, по
делото като доказателство е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № .,
том ІІI, рег.№ ., дело № ./2018г., съгласно който на 07.09.2018г. ответникът А. И. М. е
закупила именно магазин ., находящ се в гр.С., ул. „.“ ., ет.1. Така представения нотариален
акт не е бил оспорен от ответника, нито са излагани твърдения или ангажирани
доказателства в рамките на исковия период ответницата да се е разпоредила с правото си на
собственост върху процесния търговски обект. Същевременно от страна на ответника не се
излагат твърдения топлоснадления имот да се ползва за битови, а не за стопански нужди. С
оглед изложеното настоящият състав приема, че по делото безспорно е установено, че
именно ответникът М. е била собственик на магазин ., находящ се в гр.С., ул. „.“ ., ет.1, в
периода от 01.11.2021г. до 30.04.2023г.
Страните по делото не спорят, че между тях не е сключван договор по смисъла на чл.
149, ал.1, т. 3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди за процесния обект,
който според приетото без възражение от страните заключение на съдебно-техническата
експертиза е топлофициран и се намира в сграда – в режим на етажна собственост, която е
присъединена към топлопреносната мрежа. Ето защо един от основните спорове пред
настоящата инстанция е концентриран в това дали ответникът е материално легитимиран да
отговаря за заплащането на топлинната енергия, ако такава е била потребена в имота. Във
връзка с това Софийски районен съд приема следното:
Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия период са
регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г. отм., бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г) „потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Подобно е и разрешението на чл. § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в
ред. в сила от 17.07.2012 г.), аналогична на т.3. ДР на ЗЕ (изменение след исковия период) –
3
„небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г.)
продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и потребители на ТЕ за стопански нужди, а в
редакцията, в сила от 17.07.2012 г., е записано, че продажбата на ТЕ се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на ТЕ за небитови нужди.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод, че
ответникът с оглед ползването на стопански обект - магазин, е ползвал топлинна енергия за
стопански нужди (небитови нужди) по смисъла на цитираните разпоредби.
По делото не се твърди и не се установява между страните да е бил сключен писмен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, но от друга страна се
установява, че имотът е топлофициран и ищецът е доставял топлинна енергия в същия през
процесния период, което наред с незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е
налице имуществено разместване, по силата на което ответникът се е обогатили за сметка на
ищеца, спестявайки си разходите за доставената услуга. Следователно неналичието на
договорна връзка между страните е основанието за ангажиране на отговорността на
ответника на основанието на чл. 59 ЗЗД. Следва изрично да се отбележи, че в случая е
неприложима и разпоредбата на чл.149, ал. 3 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от
12.03.2021 г.), съгласно която когато юридическо лице, което се помещава в отделен имот от
сграда - етажна собственост, не сключи договор по ал. 1, т. 3, продажбата на топлинна
енергия се извършва по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, доколкото в случая ответникът не е
юридическо лице, а физическо лице.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по приета съдебно-
техническа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено и цени по
реда на чл. 202 ГПК, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна
собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал
периодични метрологични проверки за техническа годност. Посочено е, че начислените суми
за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № . от
12.03.2020г за топлоснабдяването, Общите условия за продажба на топлинна енергия.
Съгласно заключението за процесния период е начислена топлинна енергия единствено за
сградна инсталация, без да е осъществено начисляване на топлиннаерегия за отопление и
за .. Видно от заключението е и че от страна на ФДР е бил съобразен и пълния отопляем
обем на имота – 70 куб.м. За установяване на отопляемата кубатура за имота на ответника
по делото като доказателство е приет акт за разпределение на отопляваната кубатура в
жилищната сграда за магазин № . (л. 22 от делото), съгласно който 70 куб.м е отопляемият
обем за имота и 0 куб.м - за общите части. В същия смисъл е и посоченото от вещото лице –
топлотехник в заключението.
4
Ирелевантно в настоящия случай е дали в имота има монтирани радиатори или не,
доколкото от ищеца не се претендират суми, начислени за топлинна енергия за отопление
или топлинна енергия за .. Липсата на монтирани радиатори и на потребяване на топлинна
енергия за . не означава, че в процесния имот не е била отдавана топлинна енергия от
сградната инсталация, чиято заплащането на чиято цена се претендира в настоящия случай.
Нещо повече видно от заключението по съдебно-техническата експертиза е, че в имота няма
работещи радиатори и няма отклонение за топла вода, а самото отчитане на топлинната
енергия в сградата е осъществявано ежемесечно, т.е не е налице прогнозно начисляване на
суми, а начисляване на суми въз основа на реално отчетено потребено количество топлинна
енергия в сградата. От друга страна от ответника не са ангажирани доказателства, че през
процесния имот не преминава част от сградната инсталация.
Съгласно заключението стойността на потребената за исковия период топлинна
енергия възлиза на 273.16 лева, изчислена при съобразяване на промените в начисляването
на ДДС, а именно начисляването на 20 % ДДС за периода от м.04.2021г до м.06.2022г и
начисляването на 9 % ДДС за периода от м.07.2022г до м.04.2023г. Така посочената сума е
без предишни неплатени и просрочени задължения и без начислени лихви или съобразни
прихващания. Ето защо настоящият състав приема, че от „.“ ЕАД е доказано потребление на
топлинна енергия в имота на ответника на стойност 273.16 лева, поради което следва да се
приеме, че така посочената сума се явява дължима от ответника.
Ирелевантно за дължимостта на процесната сума от 273.16 лева е обстоятелството
дали ответникът е получил или не фактура за начислената му топлинна енергия, като
евентуално изпращането на такава или на покана до ответника има значение единствено за
изпадането на същия в забава за плащането.
Същевременно по делото не се установява от ответника да е извършено погасяване на
задълженията, като в тази насока нито са изложени твърдения, нито са ангажирани
доказателства.
Неоснователно е направеното от името на ответника М. във възражението по чл. 414
ГПК възражение за настъпила погасителна давност на претенцията на ищеца. Предвид
обстоятелството, че вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване, на
основание чл. 110 ЗЗД същото се погасява с изтичането на 5 - годишна давност, която
започва да тече от деня на получаване на престацията. В този смисъл са задължителните
разяснения, дадени с . № . г., т.7. В разглеждания случай процесните вземания са за
доставена за периода 01.11.2021г. до 30.04.2023г. топлинна енергия, а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е депозирано на 27.06.2024г., от
когато се счита предявен искът за съществуване на вземането, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК.
Следователно вземането, предмет на настоящото производство, не е погасен по давност. За
пълнота на изложението все пак следва да се посочи, че дори и да се приеме застъпената от
ответника теза във възражението по чл. 414 ГПК, че следва на намери приложение в
конкретния случай кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, бук. „в“ ЗЗД, то
възражението на ответника отново би било неоснователно, доколкото към 27.06.2024г.
5
(датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) не са изминали
три години дори по отношение на топлинната енергия, начислена за 01.11.2021г.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 31.10.2022г. Съгласно нормата на чл.
139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или
от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Следователно, дяловото разпределение може да бъде
осъществявано и от самото топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на
договор между етажната собственост и дружество, извършващо дялово разпределение.
Поради това на „.” ЕАД се дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка за
фактическото изпълнение на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето
за правоотношението с потребителите лице. В настоящия случай видно от съдебно-
техническата експертиза дялово разпределение е било извършено, поради което се дължи
заплащане на същата. С оглед изложеното, към установената като дължимата сума следва да
се прибави и размерът на дължимата такса за дялово разпределение, която за процесния
период съгласно данните от приложената по делото справка за абонатен номер ., неоспорена
от ответника, е в общ размер на 9.95 лева, т.е дори в по-голям размер от претендирания от
дружеството размер на 9.35 лева, до който размер искът се явява основателен.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
За заплащане на процесните суми при неоснователно обогатяване липсва предвиден
срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая,
доколкото между страните не е сключен писмен договор за продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди, не могат да намерят приложение клаузите на Общи условия,
предвиждащи заплащане на месечните задължения в определен срок.
По делото не са ангажирани доказателства, установяващи при дължимото от ищеца
главно и пълно доказване надлежно получаване на покана от страна на ответника А. И. М. за
заплащане на сумите за потребена топлинна енергия за целия процесния период. По делото
са представени две покани – едната от 10.06.2024г., а другата от 28.08.2022г. Поканата от
28.08.2022г, находяща се на л. 17 от делото, не включва в себе си покана за плащана не
суми, а представлява покана за сключване на договор между страните, за която покана
липсват доказателства да е получена от ответника М.. По отношение на другата покана с рег.
№ .г, находяща се на л. 15 от делото, следва да се отбележи, че в нея в действителност е
включено изявление, с което ответницата е поканена в 7-дневен срок да заплати сумата за
начислена топлинна енергия, потребена в процесния имот до 07.06.2024г. Така посочената
покана е била получена от ответника лично срещу подпис на 19.06.2024г, видно от приетото
и неоспорено от М. известие за доставян – л. 16 от делото. С оглед предоставения от ищеца
срок за плащане следва да се приеме, че ответницата е изпаднала в забава за заплащане на
6
начислените до 07.06.2024г суми след изтичане на 7-дневния срок, т.е на 27.06.2024г., но
тази дата е извън периода, за който е предявена претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който период
е до 21.06.2024г.
Ето защо Софийски районен съд намира, че не са ангажирани доказателства
ответникът да е бил поставен в забава за заплащане на сумите както за потребената в имота
топлинна енергия, така и за цената на осъществената услуга дялово разпределение, поради
което и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 64.23 лева и за сумата от 2.09 лева
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора в полза на „.“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на 61.40 лева, съразмерно с уважената част от исковете, които следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 175 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – депозит за изслушване
експертиза. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК настоящият състав определя в минимален
размер на 100 лева. Предвид това общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 575 лева. Следователно в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в
размер на 470.75 лева – разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат и ответницата М.. От името
на същата е направено искане за присъждане на разноски както в заповедното производство,
така и в исковото за адвокатско възнаграждение, като видно от представените договори за
правна защита и съдействие, сключени ответника и адв. И. Н., между страните е договорено
процесуалното представителство да се извършва на основание чл. 38 от ЗА. В договорите е
посочено адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лева. Размерът на адвокатското
възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ЗА се определя от съда към датата на приключване
на устните състезания, в това число и относно разноските в заповедното производство. При
определяне на размера на адвокатското възнаграждение не следва да намери приложение
разпоредбата на чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Това не означава, че възнаграждение за процесуално представителство
изобщо не се дължи. Според СРС хонорарът за процесуално представителство следва да се
определи като възнаграждение за подаване на молба и се равнява на 200 лева, независимо,
че от процесуалния представител е направено искане за присъждане на сума в по-голям
размер. Съдът съобрази и константната съдебна практика, обективирана в определение №
140/19.03.2020г. по ч.т.д.№ 236/2020г. на ВКС, ІІ т.о. и определение № 45/23.01.2019г. по
7
ч.т.д.№ 3074/2018г. на І т.о., съгласно която заповедното производство е уредено
едностранно, а подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК представлява
единствено основание за отпочване на исковия процес и по самото възражение не се дължи
произнасяне от съда, а указания до молителя за предявяване на иска по чл.422 ГПК. То няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. Поради това именно по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения следва да бъде определено и възнаграждението на адв.Н. за
заповедното производство. Ето защо определеното от съда възнаграждение за адв.Н. за
представителството в заповедното производство е в размер на 200 лева. Следователно
съразмерно с отхвърлената част от исковете в негова полза се дължи сумата от 36.26 лева.
По отношение на разноските дължими за исковото производство, отново се претендира
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38
ЗА, доколкото към отговора на исковата молба е представен договор за правна защита и
съдействие сключен между А. М. и адв.И. Н., като съгласно представен списък по чл. 80
ГПК се претендира възнаграждение в размер на 400 лева. Размерът на адвокатското
възнаграждение на адв. Н. следва да се определи от съд при съобрази разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 400 лева,
т.е в полза на същият следва да се присъди сума в размер на 72.51 лева, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” ., срещу А. И. М., ЕГН
**********, с дрес в гр.С., ул. „. 1, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, че А. И.
М., ЕГН ********** дължи на „.“ ЕАД, ЕИК . сума в размер на 290.14 лева, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.С., инсталация . за периода
от 01.11.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 27.06.2024г. до
окончателното плащане на сумата и 9.35 лева – цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2022г. до 31.10.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от
27.06.2024г. до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№.г. по описа на СРС, 77 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 2.09 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от
01.07.2022г. до 21.06.2024г. върху цената на услугата дялово разпределение и за сумата от
64.23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от
31.12.2021г. до 21.06.2024г. върху цената на топлинната енергия.
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН **********, с дрес в гр.С., ул. „. 1, да заплати на „.“ ЕАД,
8
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 470.75 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен
съд и сума в размер на 61.40 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.., ул. „.” №., ., да
заплати на адв. И. А. Н., със служебен адрес в гр.., ул. „.“ № ., ., сумата от 72.51 лева –
адвокатско възнаграждение за исковото производство пред Софийски районен съд и сума в
размер на 36.26 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
„..“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9