№ 111
гр. Ботевград, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20211810101698 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Б. В. Н., с ЕГН
********** от гр. Ботевград, против ТП на НОИ София област и Адвокатска
колегия София, с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж.
Ищецът - Б. В. Н. от гр. Ботевград твърди, че на 02.06.1986 г. е постъпил
на работа на длъжност „адвокат“, като член на Адвокатския колектив –
Ботевград, област София, на пълен работен ден, при начин на заплащане – по
разплащателна ведомост, като от 01.03.1992 г. се е променил режимът на
работа, начинът на осигуряване и заплащане. Сочи, че през месец декември
2019 г. е подал документи за пенсиониране поради придобит осигурителен
стаж и възраст - 64 г. и 8 мес., като с разпореждане от страна на ТД на НОИ –
София област му е отказано пенсиониране, поради недостиг на осигурителен
стаж в размер на 6 години, 6 месеца и 4 дни, доколкото не са налични
разплащателни ведомости при работодателя му - Адвокатския колектив –
Ботевград, област София. С допълнителна молба от 19.11.2021 г., ищецът
уточнява, че претендира установяване на трудов и осигурителен стаж в
размер на 6 години, 6 месеца и 4 дни, за периода от 02.06.1986 г.
/постъпването му в САК – София/ до 31.03.1992 г.
Ответникът - ТД на НОИ – София област, чрез процесуалния си
представител гр. юрк. Румяна Брусева, в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал
писмен отговор, като не е взел становище по допустимостта и
основателността на иска, а единствено е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
1
Ответникът – Софийска адвокатска колегия /САК/ чрез адв. Стефан
Марчев – председател на Адвокатския съвет на САК, в срока по чл. 131 от
ГПК, е депозирал писмен отговор, като изразява становище за допустимост
на иска, но счита, че по отношение на основателността му следва да се уточни
периода, за който се претендира установяване на трудовия стаж. След
направено уточнение от страна на ищеца, че претендира трудов и
осигурителен стаж за периода от 02.06.1986 г. до 31.03.1992 г., в размер на 6
години, 6 месеца и 4 дни, ответникът Софийска адвокатска колегия изразява
становище, че за сочения от ищеца период, той има 5 години, 10 месеца и 28
дни трудов и осигурителен стаж. Прилага удостоверение изх. №
1059/11.06.2020 г., видно от което на Б. В. Н., с ЕГН: **********, за периода
он 02.06.1986 г. до 30.04.1992 г., е начислен осигурителен стаж, изчислен по
реда на чл. 38 и чл. 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в
размер на 5 години, 10 месеца и 28 дни.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява лично,
поддържа иска и моли да бъде уважен.
Ответникът ТП на НОИ София област, редовно призован за съдебно
заседание, не се явява законен или процесуален представител.
Ответникът Софийска адвокатска колегия, редовно призован за съдебно
заседание, не се явява законен или процесуален представител.
От събраните по делото доказателства съдът установи от
фактическа и правна страна, следното:
Предявеният иск по чл. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3
от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж, е допустим. В
подкрепа на извода за допустимост на иска е създадената съдебна практика, в
частност Решение № 217/3.10.2014 г. на ВКС постановено по реда на чл. 290
ГПК по г. гр. дело № 223/2014 г. на ІІІ г. о., ГК. В цитираното Решение по чл.
290 ГПК се сочи, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за установяване на трудов
и осигурителен стаж по съдебен ред, особена предпоставка за допустимост на
установителния иск по този закон е наличието на удостоверение, издадено от
работодателя/ осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или друго юридическо лице или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени
или унищожени.
От представеното удостоверение изх. № 971/27.04.2021 г. от Софийска
адвокатска колегия, се установява, че разплащателните ведомости на
Адвокатски колектив Ботевград от 1970 г. до 1992 г. са унищожени през
1992г. и не са налични в счетоводството и архива на Софийска адвокатска
колегия.
Приемайки иска за допустим, съдът на база съвкупния и поотделен
анализ на събраните писмени и гласни доказателства намира, че искът на
ищеца е неоснователен и недоказан.
От разпореждане № 2113-22-2224/26/24.03.2021 г. на ТП на НОИ София
област, се установява, че Б. В. Н. не отговаря на условията на чл. 68, ал. 3
КСО по отношение на необходимата за 2019 г. възраст за пенсиониране - 66
2
години и 4 месеца. Лицето отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 КСО по
отношение на необходимата за 2019 г. възраст – 64 години и 2 месеца, но
няма изискуемият осигурителен стаж от 38 години и 8 месеца и не му достига
осигурителен стаж от 6 години, 6 месеца и 4 дни.
От акт за встъпване в длъжност се установява, че на основание заповед
№ ЛС-03-820 от 17.05.1986 г. на Министерство на правосъдието и протоколно
решение на СОАС от 30.05.1986 г., адвокат Б. В. Н. е встъпил в длъжност в
АК Ботевград на 02.06.1986 г.
От становище на Софийска адвокатска колегия и приложеното
Удостоверение изх. № 1059/11.06.2020 г. се установява, че ищецът е бил
вписан като адвокат в периода от 02.06.1986 г. до 30.04.1992 г. и за този
период има 5 години, 10 месеца и 28 дни трудов и осигурителен стаж.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на
свидетел на ***, понастоящем нотариус с район на действие РС Ботевград.
Същата заявява, че на 02.06.1986 г. ищецът Б.Н. е постъпил като адвокат в
адвокатската колегия в гр. Ботевград, където Филчева също била адвокат, и
работили до 2000 година, коагто тя станала нотариус. Към момента, ищецът
продължавал практиката си на адвокат.
От показанията на свид. **** – адвокат в САК, се установява, че била
вписана като адвокат в адвокатската колегия в гр. Ботевград, на 01.10.1979 г.
Ищецът Б.Н. бил вписан като адвокат на 02.06.1986 г.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като допустими с оглед
представеното по делото удостоверение, издадено от Софийска адвокатска
колегия, видно от което действително ищецът е бил вписан като адвокат на
02.06.1986 г. Отделно показанията на свидетелите кореспондират и със
събраните по делото писмени доказателства, ангажирани от ищеца. Въпреки
това, искът е неоснователен, тъй като за претендирания от ищеца период, той
действително е работил като адвокат, но има трудов и осигурителен стаж в
размер на 5 години, 10 месеца и 28 дни, а не както претендира - 6 години, 6
месеца и 4 дни. Като неоснователен и недоказан, искът следва да се отхвърли.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за
признаване за установено по отношение на ТД на НОИ София област и
Софийска адвокатска колегия, че Б. В. Н., ЕГН: **********, с адрес гр.
Ботевград, ул. „Княз Борис I“ *****, е работил в периода от 02.06.1986 г. до
30.04.1992 г. като адвокат, и има трудов и осигурителн стаж за този период в
размер на 6 години, 6 месеца и 4 дни, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
3
4