№ 701
гр. П***, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220100903 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 49 от СК – развод по исков ред.
Предявен е иск за развод от Д. Д. Р. чрез пълномощника й адвокат Г.
против ответника П. Г. Р., съединен с иск за предоставяне ползването на
семейното жилище и за фамилното име на ищцата след развода.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът П. Г. Р. не е подал отговор
на исковата молба.
С молба от 14.04.2022 г. ищцата е направила искане за разглеждане на
делото по реда на чл. 49, ал. 4 от СК. Приложила е споразумение относно
последиците от прекратяване на брака, подписано с ответника.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на *** г. в с. Ц***
А***, общ. П***, за което е съставен акт за граждански брак *** от *** г.
Преди брака съпругата е носила фамилното име Л***.
От брака съпрузите имат едно навършило пълнолетие дете – А*** П***
Р., роден на *** г.
Свидетелката И*** Д*** Л***, сестра на ищцата, установява, че
страните не живеят заедно от около 5-6 години. Ищцата живее в А***, а
когато се прибира в Б***, не отсяда при съпруга си, а в бащиния си дом в с.
Ц*** А***. Двамата не се разбират. Имали са финансови проблеми, а
ответникът – проблем с алкохола. Не са правили опити да се съберат и да
1
живеят отново заедно.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от
СК, съединен при условията на кумулативно съединяване с небрачните
искове по чл. 53 от СК за фамилното име на съпругата след развода и по чл.
56, ал. 1 от СК за ползване на семейното жилище след развода. В хода на
делото страните са представили споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК относно
последиците от прекратяване на брака.
В тежест на ищцата е да установи по делото при условията на пълно и
главно доказване твърденията си за дълбоко и непоправимо разстройство на
брака и вината на ответника за това. Непосочените основания, настъпили и
станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат
да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
Гласните доказателства, събрани по делото, водят до извода, че бракът
между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитаната по делото
свидетелка, чиито показания съдът цени като непосредствени, логични и
последователни, има преки впечатления от съвместното съжителство на
съпрузите, тъй като е сестра на ищцата, и установява по убедителен начин, че
съпрузите са напълно отчуждени един от друг, като в отношенията им
отсъства нужната за всяка семейна връзка обич, взаимност и топлота. За това
свидетелства фактът, че съпрузите се намират във фактическа раздяла вече 5-
6 години, като през това време не са правили опити да заздравят брачната
връзка. При тези данни съдът приема, че присъщите на здравото семейство
отношения на взаимна обич, уважение, доверие и подкрепа между съпрузите
напълно са изчезнали от брачната връзка и не съществува възможност да се
възродят отново между тях. Бракът съществува само формално и е лишен от
необходимото по закон и морал съдържание, поради което следва да бъде
прекратен с развод, а всеки от съпрузите да продължи занапред живота си
самостоятелно. Поради това на основание чл. 49, ал. 1 от СК следва да бъде
постановено решение, с което бракът между страните да бъде прекратен с
развод поради дълбоко и непоправимо разстройство, а на основание чл. 49,
ал. 4 от СК следва да бъде утвърдено постигнатото от страните споразумение
относно последиците от прекратяване на брака, като непротиворечащо на
закона и добрите нрави.
С оглед на постигнатото между съпрузите споразумение разноските по
делото следва да останат за всяка от страните, така както са сторени, а
допълнителната държавна такса за допускане на развода по чл. 6, т. 2 от
ТДТГПК следва да бъде поета от ответника.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
2
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД като дълбоко и непоправимо разстроен
брака между П. Г. Р., ЕГН ********** и Д. Д. Р., ЕГН **********, сключен на
*** г. в с. Ц*** А***, общ. П***, за което е съставен акт за граждански брак
*** от *** г.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл.
49, ал. 4 от СК, съгласно което:
1. От брака страните имат родено едно дете А*** П*** Р., ЕГН
**********, понастоящем пълнолетно.
2. Страните няма да си дължат издръжка помежду си.
3. Семейното жилище, находящо се в с. Ц*** А***, обл. П***, ул.
„С***“ ***, е лична собственост на ответника и след прекратяване на брака
ще се ползва от съпруга П. Г. Р., ЕГН **********.
4. След прекратяване на брака съпругата Д. Д. Р., ЕГН ********** ще
носи предбрачното си фамилно име Л***.
5. По време на брака страните нямат придобити недвижими вещи, а
придобитите движими вещи са поделили извънсъдебно.
6. Разноските по делото остават за сметка на този, който ги е направил,
а присъдената от съда с решението държавна такса се поема от ответника.
ОСЪЖДА П. Г. Р., ЕГН ********** от с. Ц*** А***, обл. П***, ул.
„С***“ *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик допълнителна
държавна такса по чл. 6, т. 2 от ТДТГПК в размер на 40 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3