МОТИВИ към Присъда № 25/14.06.2021г. постановена по НЧХД № 664/2019г.
по описа на РРС.
Обвинението
против подсъдимия А.М. *** е за
това, че на 02.03.2019г. в с. Градина, общ. Лозница умишлено причинил леки
телесни увреждания на повече от едно лице, а именно – лека телесна повреда на Р.Р.Х.,
изразяваща се в кръвонсядания в лява челна и дясна теменна област, довели до
болки и страдания и лека телесна повреда на К.И.И., изразяваща се в разлят
хематом по лицева повърхност на лява подбедрица с разкъсно-контузна рана в
долната му половина, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалата - престъпление по чл.131, ал.1, т.4 във вр. с 130, ал.1 от НК.
Частните тъжители Р.Р.Х. и К.И.И.,***, са предявили и граждански искове срещу подс.
А.М.М. за сумата от 1200 лв. за първия и 1500лв. за
втората, като обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания
от всеки от тях, които са приети за съвместно разглеждане. Повереникът им- адв.
П. счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установяват твърдените от тях факти. По несъмнен начин се установява, че подс. М.
е действал умишлено, тъй като силното раздразнение не е предизвикано от
пострадалите и поради това не може да бъде приложена и разпоредбата на чл.12 от НК или по-леко наказуем състав. Счита, че обвинението е доказано както от
обективна, така и от субективна страна, поради което моли подс. М. да бъде
признат за виновен, като му се наложи справедливо наказание, да бъдат уважени
гражданските им искове в пълен размер, както и да им бъдат присъдени
направените разноски.
Подсъдимият А.М. *** не се признава за виновен, като дава
подробни обяснения по случая, твърдейки, че той е бил предизвикан от тъжителите,
които първоначално са го напръскали със спрей и той не е виждал нищо, поради
което е напипал някакъв предмет- мотика, който хвърлил към нападателите.
Впоследствие тъжителите се опитали да издърпат сина му през оградата, а той се
опитал да го защити със сопа, който обаче била издърпана от съседите му.
Взаимно са нанасяни удари. Заявява, че конфликтът със съседите му е
дългогодишен. Защитникът му адв. К. счита обвинението за недоказано по един
безспорен и несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява съставомерност на действията на подс. М. по
повдигнатото обвинение. Счита, че в случая подзащитният й е отвърнал на
агресията на тъжителите, която е била не само вербална, но и физическа, чрез
пръскането с лютив спрей. Същият е действал в състояние на физиологичен афект,
което изключва умисъла. Поради това счита, че подзащитният й следва да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. По отношение предявените
граждански искове моли съда да ги отхвърли.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият А.М.М. и пострадалата К.И.И. и съпругът й Р.Х.
***.
Подс. А.М. *** пострадалата на ул. „*****. Къщите им били
в непосредствена близост, като ги деляла една телена ограда.
Тъжителят Р.Р.Х. и св. Х.Р.Х. са синове на К. и Р.*****.
Св. М.А.М. е син на подсъдимия, св. И.М.- негова съпруга,
а св. М.М.- негов брат.
Взаимоотношенията между двете семейства /това на подс. А.М.
и това на пострадалата К.И./ били влошени от няколко години, като причина за това
били отглежданите животни от страна на *****, а впоследствие и агресивното поведение
на подс. А.М. спрямо по-възрастните си съседи - Р.И. и св. К.И..
В тази връзка подс. А.М. бил осъден по НОХД № 25/2018г. по
описа на Районен съд-Разград по силата на сключеното Споразумение №
521/23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г., като е признат за виновен за това, че
в периода от 27.02.2018г. до 09.04.2018г. в с. Градина, общ. Лозница, в условията
на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с М.М.М. и М.А.М., се
заканил с убийство на Р.Х. И., К.И.И., Р.Р.Х. и Х.Р.Х. и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.
3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Наказанието му било
пробация, включваща пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. с ал.
1 от НК за срок от 8 месеца.
На 02.03.2019г. в късния следобед, около 16.30ч.,
тъжителят Р.Х., брат му св. Х.Х. и техния баща Р.И., решили да премахнат от
двора на къщата едно старо кайсиево дърво. Тъй като същото било голямо и
корените му били дълбоко в земята, свалили оградната мрежа на имота /намираща
се между двата имота на ***** и М./, вързали корените на сухото дърво с въже и
с джипа на Х.Х. ги издърпали извън двора.
Виждайки действията им, подс. А.М. излязъл от къщата си и
между двете семейства отново започнала разправия, в която се включил и св. М.М.,
а впоследствие и св. М.М.. Първоначално двете страни си отправяли взаимни
псувни и обиди от разстояние, но впоследствие всички се приближили към
оградната мрежа, разделяща имотите им. В този момент двете групи започнали да
се опитват да си нанесат удари с ръце от двете страни на оградата.
В един момент Р.И. посегнал във вътрешния си джоб и
извадил самоделно направен спрей, с който напръскал подс. А.М. и неговия син
св. М.М. няколко пъти, като струята попаднала в техните лица и очи, като и
двамата били затруднени във виждането.
В отговор на това подс. А.М. хванал намиращата се в
близост до него мотика и я хвърлил напосоки в имота на опонентите си, при което
мотиката падайки на земята отскочила и ударила тъжителката К.И. в областта на
лявата подбедрица, след което я взела и я отнесла зад ъгъла на сградата.
Междувременно Р.И. продължил с пръскането със самоделно
направения спрей, като вербалната и невербалната комуникация между двете групи
продължила. Тогава подс. А.М. взел една тояга и с нея замахнал в посока към
тъжителя Р.Х., като ударите попаднали в различни части на главата. Последният,
заедно с брат си и баща си отново се втурнали към оградата и си разменили
удари, а тъжителката К.И. се опитвала да ги усмири. Междувременно към групата
се присъединила и св. И. М..
В един момент св. Х. Х. издърпал тоягата от ръцете на
подс. А. М. и започнал да нанася удари с нея в посока на последния и
семейството му. Междувременно подс. А. М. взел друга тояга и отново настъпило
нов сбиване /замахване с тоягата, бутане/, следвано от вербална комуникация и
жестикулиране и от двете страни, като св. К. И. правила непрестанни опити да
успокои своите близки- съпруга си и двамата си сина. В един момент тъжителят Р.
Х. взел и втората тояга от ръцете на подсъдимия, продължавайки с псувните и
обидите от двете страни, след което двете враждуващи страни се оттеглили.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената
видеотехническа експертиза: Представен е
оптичен диск тип CD-R марка „ЕМТЕС“, 700 MB, с надпис върху плика „диск със запис
от охранителна видеокамера“, именуван: „17 апр 2019“ и съдържа 4 файла, представляващи
видеафайлове във формат „MOV“.
Видеофайловете съдържат видеозаписи, регистрирани от една
камера (Camera 1), разположена до външна стена на сграда под стряхата и насочена
към вътрешността на двор - пространство между сградата и ограда от телена мрежа,
между два имота. Обхвата на полезрението на камерата съответства да е между имотите,
намиращи се в с. Г.****.
Във видеозаписите е вкопирана информация за дата и часово
време, номер камера.
Записаното изображение е цветно, без звук, с резолюция
1920x1080 пиксела, 15 кадъра/секунда, кодирано с кодека HEVC1 (Н.265).
Видеозаписите обхващат периода от 16:43:22 ч. до 16:55:04
ч. на 02.03.2019 г.
Заснетото във видеофайлове 1.MOV и *********.MOV се съдържа
в другите два видеофайла, които са еднакви.
Не се установиха следи от манипулации във видеозаписите, таймкодът
вкопиран в кадъра не се прекъсва.
На видеозаписите са заснети действия на шест лица от двете
страни на оградната мрежа между двата имота, описани подробно в изследователската
част на този протокол.
От видеозаписите през периода, в който са заснети гореописаните
лица и техните действия, се извлякоха снимкови кадри, от които се изготви фотоалбум
в хронологичен ред, представен в Приложение 1.
Според заключението на вещото лице по назначената и
изслушана Съдебномедицинска експертиза тъжителката К.И. в резултат на инцидента от 02.03.2019г е получила:
- разлят хематом, твърд
и болезнен при пипане по лицева повърхност на лява подбедрица
- с разкъсно-контузна
рана в долната му половина.
По своята медико-биологична характеристика тези увреждания
обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.
Травмата по лицева повърхност на лява подбедрица е получена
от удара на хвърлената мотика, като съприкосновението е било с металната /задна/
част на мястото на разкъсно-контузната рана, а разлятия хемотом може да е мигриращ
и/или от удара на дървената част /сап/.
Към момента на прегледа - 06.03.2019г, уврежданията са във
фаза на обратно развитие, като морфологичният им вид дава основание да се преценят
като получени към датата на инцидента - 02.03.2019г.
Установените наранявания търпят обратно развитие за срок
2 седмици.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана
Съдебномедицинска експертиза по отношение на тъжителя Р.Х. става ясно, че при инцидента от 02.03.2019г, са му причинени:
- кръвонасядания в лява челна и страничната повърхност на
дясна теменна област;
- оток и охлузване на меки тъкани в дясна половина на горна
устна.
По своята медико-биологична характеристика тези увреждания
обуславят болка и страдание.
Кръвонасяданията могат да бъдат получени от два самостоятелни
удара с/върху твърд/и тъп/и предмет в посочените анатомични области.
В предвид общата им удължена форма е възможно да са резултат
от нанесени удари, попаднали тангенциално, с дървена пръчка/сопа.
Към момента на прегледа - 06.03.2019г, описаните травми са
във фаза на обратно развитие, като морфологичният им вид дава основание да се преценят
като получени към датата на инцидента - 02.03.2019г.
Установените травматични увреждания търпят обратно развитие
за срок около 2 седмици.
Назначената и изслушана Съдебномедицинска експертиза
относно получените от М.А.М.
травматични увреждания дава заключение, че при инцидента от 02.03.2019г, са му причинени:
- възпаление на конюнктивите;
- порезна рана на лява
длан;
- оток и болезненост
на безименен пръст на дясна ръка.
По своята медико-биологична характеристика тези увреждания
обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Възпалението на конюнктивите /конюнктивит/ е резултат от въздействието
на химическо вещество /спрей/, с който е бил напръскан пострадалият от присъстващ
на инцидента мъж.
Порезната рана се дължи на нараняване /със или без теглене/
от предмет с остър/режещ ръби е възможно този предмет да е посочения „малък нож“.
Болката и отока на безименния пръст на дясна ръка е получена
от удар с/върху/ срещу твърд тъп предмет.
Тези травматични увреждания търпят обратно развитие за срок
от 2 седмици.
Назначената и изслушана Съдебномедицинска експертиза
относно получените от подс. А.М.М.
увреждания, дава заключение, че при инцидента от 02.03.2019г, са му причинени:
- възпаление на конюнктивите
и
- малка прободна рана
на ляв лакът.
По своята медико-биологична характеристика тези увреждания
обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Възпалението на конюнктивите /конюнктивит/ е резултат от въздействието
на химическо вещество /спрей/, с който е бил напръскан пострадалият от присъстващ
на инцидента мъж.
Прободната рана се дължи на нараняване от предмет с остър/режещ
ръб, чиито връх е проникнал в меките тъкани на левия лакът и е възможно този предмет
да е „малък нож“.
Тези травматични увреждания търпят обратно развитие за срок
от 2 седмици.
На съдебното следствие е назначена и изслушана и
Комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза /КСППЕ/, вещите
лица по която дават заключение, че осв. А.М.М.
не страда от душевно заболяване или умствена недоразвитост - интелектът му е нормален.
Същият е средно общителен, обича срещите с хора, комуникацията и новите ситуации.
Целеустремен в действията и постъпките си. Предимно с екстровертна насоченост на
характера. Бързо се ориентира, адаптивен. Енергичен и активен. Понякога е мнителен,
което става предпоставка за конфликти. Трудно отстъпва от позицията си, дори и да
не е прав. Настойчив и целеустремен в удовлетворяване на лични доминанти. Забелязва
се завишена самооценка. Много последователен, усърден. В отношенията към обкръжаващите
е твърд и взискателен. Злопаметен. Често проявява пасивно упорство, става прекадено
взискателен към околните. Упорит, горд, много честолюбив. Настроението му е борбено,
стреми се към първенство и лидерство. Когато е с близки хора проявява наблюдателност
и чувство за хумор. Разсъдлив и хладнокръвен. Към чуждото мнение се отнася безразлично.
Консервативен. Не е предразположен към дълбоки емоционални преживявания. Емоционално
беден, не умее да съпреживява. Недоверчив. В отношенията обича да доминира. Не понася
наложен темп. Идентифицира се претенциозност, агресивна нагласа към околните. Личността
функционира с незрели възгледи, склонна към спонтанни и необмислени действия. Трудно
приема неуспеха или отказа. Проявява, висок самоконтрол, изразена доминантност и
потребност да контролира събитията. Със стремеж към престиж и уникалност.
Данните от делото и споделеното при психиатричното и психологическото
изследване са в подкрепа на хипотезата за състояние на интензивно афективно преживяване
със смесен и интерферентен пълнеж, с интензивността на физиологичен /т.е. физиологичен
афект/, което кореспондира с правното понятие за „силно раздразнение” предизвикано
в конфликтната ситуация с обида, закана, проявена директна агресия чрез напръскването
със спрей, от което са настъпили или е било възможно да настъпят негативни последици
за осв. М. или негови близки, и експертизата го приема.
Към момента на психологическото изследване и интервюто описаните
от осв. чувства на обида, унижение, раздразнение и накърнено достойнство се преживяват
с доминантно присъствие в ценностната система на личността. Изхождайки от динамиката
и развитието на конфликтната ситуация, считаме, че не е налице склонност към собствена
интерпретация и манипулиране на действителността.
Осв. М. е с нормален интелект, не боледува от душевна болест
или от дълбока личностова деградация, които да представляват “продължително разстройство
на съзнанието” в аспекта на чл. 33 НК, нито към момента на деянието се е намирал
в състояние, което да може се приравни на “краткотрайно разстройство на съзнанието”
така, че не намираме медицински аргументи за обсъждане при същият на нарушени годности
за разбиране и ръководене на постъпките си в смисъла на чл.33 от НК.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства- обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите М.М., И. М., М.М., Н.Д., И.Й.,
писмените доказателства находящи се в прокурорска преписка № 33/2019г. по описа
на РП- Разград, справка за съдимост, съдебно-медицински експертизи,
видеотехническа експертиза ведно със CD, КСППЕ и др. писмени
и веществени доказателства.
Всички те са единни и непротиворечиви и установяват по
един безспорен и несъмнен начин описаната и възприета от съда фактическа
обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло. В тази връзка съдът намира,
че обясненията на подсъдимия и показанията на цитираните свидетели са логични,
точни, съответстващи на другите писмени доказателства по делото и най-вече със
заснетото от видеокемарата.
Останалите свидетели- тъжителите Р.Х., К.И., Х.Х. и Р.Х.,
в показанията си са необективни, тъй като премълчават действията на своя
роднина Р.Х. и причиняването първоначално на телесни увреждания на самия
подсъдим и неговия син. Ето защо съдът ги кредитира частично.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че подс. А.М. не е нанесъл на 02.03.2019г. на тъжителите К.И. и Р.Х.
умишлени леки телесни повреди, изразяваща се в посочените по-горе увреждания,
които да са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата
и болка и страдание на пострадалия.
По несъмнен начин се установява, че на инкриминираната
дата- 02.03.2019г. между подсъдимия и неговото семейство от една страна и тъжителите
заедно с техните близки от друга, е възникнал поредния конфликт, като
първоначално същият бил вербален, а впоследствие прераснал и във физически. В
резултат на това първоначално Р.И. напръскал сина на подсъдимия- св. М.М.,
както и самия подс. А.М. със спрей, в резултат на което на същите били
причинени телесни увреждания в областта на очите и било замъглено виждането им.
В отговор на проявената агресия подс. М. хвърлил напосоки по противниците си
мотика, която падайки на земята отхвръкнала и ударила И..
Тъй като агресията между двете страни не престанала,
отново в отговор на поредното пръскане със спрей, подс. М. взел една тояга, с
която посегнал и ударил Р.Х.. След това последния я издърпал от ръцете му и
също посегнал.
В случая съдът намира, че подс. А.М. е действал в
състояние на физиологичен афект, т.е. под силно раздразнение, предизвикано от
противоправното поведение на Р.Х., който пръскайки със самоделно направения
лютив спрей в очите както подсъдимия, така и неговия син, му е причинил телесни
увреждания, съставляващи лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.
Отвръщайки на проявената спрямо него агресия от страна на
неговите съседи, подс. М. от една страна е хвърлил напосоки намиращата се близо
до него мотика, който падайки случайно е ударила тъжителката И., причинявайки й
също лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а впоследствие
отново в отговор на проявената спрямо него агресия е нанесъл удари на тъжителя
Р. Х., причинявайки му лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК.
В случая същият е действал и при условията на неизбежна
отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК. Той е отвърнал на насоченото спрямо
неговата и на сина му личност противоправно поведение от страна на семейството
на тъжителите, като причинените на последните вреди са в рамките на
необходимите предели.
Ето защо деянието на подсъдимия не може да бъде
квалифицирано като престъпление, тъй като липсва неговата обществена опасност,
както и вина.
От изложеното следва, че липсва осъществено от обективна
и субективна страна престъпление от страна на подс. А.М.М., поради което същият
следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.131, ал.1,
т.4 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК.
Предвид липсата на противоправно поведение от страна на
подс. М. липсват и основанията на чл.45 от ЗЗД за обезвреда. Съдът не установи
наличието на деликт и вреди, които да са причинени на тъжителите К.И. и Р.Х.,
щото да подлежат на обезщетяване от страна на подсъдимия. Ето защо и предявените
граждански искове за сумата от 1500 лв. за първата и 1200 лв. за втория, се
явяват неоснователни и недоказни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: