Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №1640/2019г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, София, срещу Б.М.Б., ЕГН **********,***, с която са предявени
съединени в евентуалност искове на Агенцията за установяване на вземане спрямо
ответника съгласно чл.422 вр.чл.415 ГПК, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №5102/2019г. на
ВРС, а при отхвърляне на тези искове се поддържат осъдителни искове за
същите суми, основани на неизпълнение на договор за потребителски кредит, обявен за предсрочно изискуем, сключен между ответника Б.Б. и УНИ
КРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, вземането по който е
цедирано на настоящия ищец АСВ ЕАД, на основание чл.430 ТЗ. Ищецът извежда
материалната си легитимация от договор за цесия от 20.04.2018г., сключен между
кредитодателя Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и Агенцията както и въз основа
на рамков договор от 20.12.2016г., сключен между същите
страни.
В исковата молба, по която първоначално е било образувано ГД №13366/2019г.
на ВРС, прекратено поради родова неподсъдност на исковете съгласно чл.118 ГПК и
изпратено на ВОС, се твърди, че между Уни кредит кънсюмър файненсинг ЕАД и Б.М.Б.
е бил сключен договор за потребителски паричен кредит №2791777 от 20.07.2017г.,
което вземане било прехвърлено на Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор
за цесия от 20.04.2018г. ведно с приложение №1 към същия, сключен на основание
Рамков договор между цедента и цесионера от предходна дата 20.12.2016г.
Вземането е прехвърлено на ищеца ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, вкл. лихви, такси, комисионни и др.разноски. Твърди се, че
ищецът се е задължил въз основа на изрично упълномощаване от цедента да извърши
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземане ведно с
уведомлението за предсрочната изискуемост, което е сторено посредством
уведомяване на длъжника с писмо на Български пощи ЕАД с изх.№УПЦ-П-УКФ/2791777
от 16.05.2018г. Същото се върнало в цялост с отбелязване, че съобщението не е
потърсено. Това уведомление е приложено и към исковата молба с искане от ищеца
да бъде връчено на ответника – длъжник по договора с последиците от това.
Поддържа се искане към съда, дори при прилагане на чл.47 ГПК спрямо ответника и
неоткриването му на адреса, това обстоятелство да се счете за ирелевантно по
отношение основателността на исковете, ако се установи наличие на неизпълнение
на задължението по договора за кредит. Поддържа се довод, че длъжникът може да
възрази за уведомяването си по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия само ако
поддържа твърдение, че е заплатил на стария кредитор или на овластено от него
лице. В противен случай се твърди, че личното връчване на длъжника е без
значение за основателността. Поддържа се довод, че връчването чрез назначен от
съда особен представител следва да бъде приравнено на редовно връчване на длъжника,
вкл. чрез назначен от него пълномощник /адвокат/.
Твърди се, че вземането произтича от договор за потребителски кредит от
20.07.2017г. за сумата от 25 000 лева, който е реално усвоен от ответника
на 21.07.2017г. Твърди се, че освен чистата стойност на главницата, длъжникът е
следвало да върне сума в размер на 27 485.04 лева, които включват както
усвоената сума от 25 000 лева, така и такса за разглеждане на кредита от
750 лева, разпределени в 60 бр.равни вноски по погасителния план, а така също и
1735.04 лева – застрахователна премия. Освен тези суми, длъжникът се е съгласил
въз основа на договора да заплати и дължимите възнаградителни лихви и
комисиони, разпределени в погасителните вноски. Уговорената годишна лихва по
кредита е в размер на 6.99 % или общо дължима по договора възнаградителна лихва
в размер на 5117.76 лева. Общата дължима при връщане на кредита сума възлиза
така на 32 602.80 лева, разпределена на 60 равни месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 543.38 лева с последен падеж на 01.07.2022г.
Твърди се, че поради незаплащане на дължимите вноски от длъжника, на основание
чл.12, ал.2, б.А от ОУ, кредитът е обявен за предсрочно изискуем като е
начислена и мораторна лихва в размер на 1 405.26 лева, за периода от
01.10.2017г. до подаване на заявлението на 02.04.2019г. Претендира се и
законната лихва от подаване на заявлението до изпълнение на задължението.
С исковата молба се поддържа искане при отхвърляне на предявените
установителни искове, съдът да постанови осъждане на ответника за същите суми,
на същото основание като отчете извършените с исковата молба уведомление за
цесията и за предсрочната изискуемост.
В съдебно заседание предявените съединени в евентуалност искове се
поддържат чрез ю.к.И.Н. в писмена молба от 19.06.2020г., докладвана в открито
заседание.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ГПК, поради неоткриването му на
регистрираните постоянен и настоящ адрес, се представлява от назначен от съда
особен представител адв.И.К., който оспорва допустимостта и основателността на
исковете.
С отговора на исковата молба особеният представител поддържа, че договорът
за кредит е подписан от длъжника, но ищеца няма легитимация по спора. Твърди,
че до настоящия момент длъжникът не е получил уведомление за разваляне на
договора и обявяване на предсрочната му изискуемост. Оспорва се валидността на
връчването чрез назначения от съда особен представител като се поддържа довод,
че представителната власт на последния е ограничена. /няма делегирани
правомощия по чл.32 и сл ГПК от представлявания/ По същата причина се оспорва и
уведомяването на длъжника за извършената цесия. Тъй като съобщението за цесията
не е връчено редовно на ответника, то цесията не е породила действие както за
длъжника, така и за ищеца. Претендира се прекратяване на производството като
недопустимо, евентуално отхвърляне на предявените искове.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От
приложеното ЧГД №5102/2019г. на ВРС се установява, че по заявление на Агенцията
е претендирано вземане от длъжника Б.Б., идентично по размер със заявеното по
исковете, въз основа на същото основание за кредит, по който настоящия ищец се
явява частен правоприемник на кредитодателя. В полза на заявителя е издадена
заповед по чл.410 ГПК на 05.04.2019г. за цялата заявена сума, основана на договора за кредит. Срещу заявлението не е постъпило
възражение по чл.414 ГПК, но с определение от 09.07.2019г. съдът по заповедното
дело е приел, че е налице хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК и на заявителя са
дадени указания за предявяване на исковете. Искът по чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК е предявен в преклузивния едномесечен
срок на 22.08.2019г. съгласно ал.4.
С
определение №374/04.02.2020г. съдът е назначил на ответника Б.М.Б. особен
представител съгласно чл.47, ал.6 ГПК и приел, че са налице предпоставките за
разглеждане на делото по общия ред, а не по реда за разглеждане на търговски спорове съгласно новата редакция на чл.113 ГПК
/ДВ, изм.бр.65 от 2018г., доп.бр.100 от 2019г./
При преценка допустимостта на предявения главен иск с правно основание
чл.422 ГПК съдът констатира следното: Предмет на предявения първоначално пред ВРС по ГД №13366/19г.
установителния иск, след заповедно производство по чл.410 ГПК
за вземане на кредитор, е в
размер над 25 000 лв. Издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
на парично вземане в размер на 26 619.50 лева е недопустима. Независимо, че
заповедта за изпълнение поражда правни последици, заведеният въз основа на нея
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК се явява недопустим.
Предмет на установителния иск по този ред, във
връзка с издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, може да
бъде само право по чл.410 ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение. В случая е налице издадена заповед по чл.410 ГПК за вземане в размер на
26 619.50 лева. Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК предвижда, че съдът
издава заповед за изпълнение на парично вземане ако същото отговаря на
изискванията на чл.410 ГПК, вкл. ако искът за вземането е подсъден на РС.
/чл.410, ал.1, т.1 вр.чл.411, ал.2, т.1 и чл.104, т.4 ГПК/ Ако една
от тези две предпоставки: правото не е от очертаните притезания в чл.410, ал.1, т.1 ГПК до 25 000 лв. и не е издадена заповед за
изпълнение по него, искът по чл.422 ГПК е недопустим. В случая предявеното със заявлението вземане надхвърля сумата от
25 000 лева, поради което е следвало да бъде отказано издаване на заповед
по този ред. Производството по иска е обусловено от заповедното производство. Защитата
на спорното материално право в този случай не може да се осъществи посредством
специалния установителен иск по чл.422 ГПК, а чрез
осъдителен иск за паричното вземане. В този смисъл решение № 81 от
20.07.2015 г. по търг.дело № 1823/14 г. на ВКС, І т.о. Поради изложеното, съдът намира, че производството по предявените главни
искове следва да бъде прекратено, което автоматично сбъдва процесуалното
условие за разглеждане на предявените евентуални осъдителни искове, основани на
същите фактически и правни твърдения.
Едновременно с това, поради прекратяване на исковото производство по чл.422 ГПК, исковият съд дължи и обезсилване на издадената заповед по чл.410 ГПК /т.13
от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС/
По евентуалните искове: Ищецът основава исковата си
претенция на договор за потребителски кредит от 20.07.2017г., сключен между Уни
Кредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и Б.М.Б., за сумата от 25 000 лева и
неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя, дало основание за
обявяване предсрочната изискуемост. Легитимацията си по спора ищецът извежда от
извършено на 20.04.2018г. прехвърляне нему вземането спрямо ответника ведно с
всички принадлежности както и въз основа на рамков договор от 2016г., сключен
между цедента Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и цесионера Агенция за
събиране на вземания ЕАД.
Подписите в договора за кредит не са оспорени, поради което съдът намира,
че уговорките по същия са противопоставими на длъжника, вкл. действащите към
индивидуалните договори, Общи условия на дружеството. Същите са изрично приети
от длъжника, видно от полагане подписа му на л.8 по делото както и съдържащите
се, приподписани от длъжника, изрични клаузи относно ОУ.
Видно от приложения Договор за потребителски паричен кредит 2791777,
ответникът е усвоил сумата от 25 000 лева срещу поето насрещно задължение
да заплати: 750 лева такса за разглеждане на кредит, еднократна застрахователна
премия от 1 735.04 лева и обща сума за връщане в размер на 32 603
лева, разпределена в 60 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на
543.38 лева при ГЛП от 6.99% и ГПР от 13.48%.
В упражняване на служебно възложената му делегация да следи за
неравноправни клаузи в потребителски договори съгласно чл.7, ал.3 ГПК, съдът не
констатира противоречие на тези клаузи от договора с изискванията на чл.19 от ЗПК. Нормативният акт намира пряко приложение към спорните отношения доколкото
не са налице изключенията от чл.4 на същия. Не се констатират и други явни
несъответствия с разпоредбите на ЗПК относно формата и съдържанието на
договора, сключен при действието на Общи условия.
От изслушаната по делото Съдебно-счетоводна експертиза се установява
безпротиворечиво, че разрешения кредит е в общ размер от 27 485.04 лева,
от които е удържана такса от 750 лева за разглеждане на искането,
застрахователна премия в размер на 1735.04 лева /еднократна/, а остатъка от
25 000 лева е преведен по посочена банкова сметка ***Д на 21.07.2017г.
Като основание на усвоената сума е посочен именно процесния договор за
потребителски кредит №2791777.
Според заключението, ответникът е изпаднал в забава /неизпълнение/ по
договора на 01.10.2017г., когато от дължимата на падежа анюитетна вноска са
платени частично 85.79 лева – със същите е погасена отчасти лихва /до размера
от 155.06 лева/ и остава непогасен размер: лихва -69.27 лева както и 388.37
лева главница. Според заключението, след този момент 01.10.2017г. няма
установени плащания по кредита. Налице е неизпълнение на договора. От
падежиралата и дължима до края на срока главница са заплатени само 865.54 лева,
а остава непогасена част от 26 619.50 лева като изцяло не е заплатена
падежиралата на 01.10.2017г. главница. Размерът на непогасената възнаградителна
лихва по договора възлиза на сумата от 1184.13 лева до датата на прехвърляне на
вземането на 20.04.2018г. на цесионера АСВ ЕАД, както е претендирана. Според
заключението, мораторната лихва за забавено изпълнение, изчислена върху
главницата, считано от забавата 01.10.2017г. до подаване на заявлението през
април 2019г., възлиза на 2 386.95 лева. /така ССЕ на л.56 по делото/
Мораторната лихва от 01.10.2017г. до подаване на исковата молба през август
2019г. възлиза на 3 329.74 лева. Съдът кредитира заключението като обективно,
неоспорено от страните. Въз основа на същото се установява, че е налице
основанието по Общите условия на кредитодателя за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем съгласно т.12, ал.2, б.”а” от ОУ. Както към датата на подаване
на заявлението през април 2019г., така и към датата на подаване на исковата
молба пред ВРС през август 2019г., са били настъпили условията за отнемане
преимуществото на срока за разсрочено плащане на задължението по кредита.
Налице са основанията за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. За да
породи действие спрямо длъжника, отнасянето на кредита в просрочие следва да му
бъде съобщено като изявлението на кредитора достигне до длъжника. Въпреки
характера на предявените искове, приложение намира изцяло постановката на т.18
от ТР №4/2013г. на ОСГТК относно предпоставките за трансформиране на кредита в
предсрочно изискуем – уведомление до длъжника за промяната при наличие на
обективните основания за това.
От приложения договор за цесия от 20.04.2018г. /на л.18/ се установява
легитимацията на ищеца като кредитор на вземането съгласно индивидуалния
договор и приложение №1 към него и въз основа на Рамков договор между двете
дружества от 20.12.2016г. /на л.12 по делото/. От изложеното по-горе се установява
правомерното включване на процесното вземане в пакета от прехвърлени вземания
/приложение №1/ спрямо длъжници на цедента Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг
съгласно т.2.1 и т.2.2 от рамковия договор, съответно т.1.2 от индивидуалния
договор за цесия, поради допуснатото просрочие над 180 дни. Самият договор за
кредит изрично допуска прехвърляне на вземането по него на трети лица.
Към договора е приложено и потвърждение на извършеното прехвърляне в полза
на цесионера както и извлечение от приложение №1 към договора, отнасящо се до
ответника Б.. От друга страна, видно от приложеното пълномощно, цесионерът има
правомощие да извърши уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, въз
основа на изрично делегираните му права от цедента.
От представените по делото Уведомително писмо и разписки
към същото не се установява съобщението за извършената цесия и за предсрочната
изискуемост на задължението да са редовно връчени на ответника Б.Б.. Въпреки че
са отправени на посочения по договора за кредит адрес на длъжника, същите не са
надлежно връчени. Не са представени доказателства за използване на другите
предвидени в договора средства за уведомяване – на посочен телефонен номер и на
ел.адрес на длъжника. Приложеното известие за доставяне чрез Български пощи
ЕАД, е непотърсено. /на л.30 по делото/ Поради това, въз основа на това
съобщение не е настъпил ефекта по чл.99, ал.4 ЗЗД както и на обявената
предсрочна изискуемост на дълга.
Независимо от това, съдът споделя становище, че доколкото
в исковата молба се съдържа изрично изявление на кредитора /цесионер/ за
връчване на длъжника ведно с преписите и на уведомленията, то това е надлежно
сторено в настоящото производство посредством връчване чрез особения
представител на ответника. Съдът приема, че длъжникът с връчване препис от
исковата молба е узнал за обявената от ищеца предсрочна изискуемост. /съдебната
практика допуска уведомяване по този ред – вж. р.198/18.01.2019г., постановено
по т.дело №193/2018г. на Първо т.о. на ВКС/ При неуспешно доказване връчване на
уведомлението от юни 2018г. /преди исковата молба/, при направено изявление в
същата молба за упражнено потестативно право от кредитора, съдът следва да
прецени твърдените факти към датата на приключване на устните прения по арг. от
чл.235 ГПК. Съдебната практика, вкл. цитираното по-горе решение, допуска
връчване препис от исковата молба да породи ефект на предсрочна изискуемост
дори спрямо особен представител. При това, претенцията на ищеца, основана на
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, е
основателна, обстоятелство настъпило в хода на процеса, т.е. с връчване преписи
от исковата молба ведно с обективираното изявление на кредитора, на ответника
чрез назначения особен представител. Към този момент 11.02.2020г., доколкото са
били налице и останалите изисквания, кредитът е изцяло дължим, вкл.
непадежиралите, но предсрочно изискуеми вноски до крайния падеж на договора
01.07.2022г.
Съгласно заключението, след приспадане на извършените от
длъжника плащания по договора, задължението е в следните размери: 26 619.50
лева главница /в това число падежирала и предсрочно изискуема/ както и
дължима до прехвърляне на вземането през април 2018г. възнаградителна лихва в
размер на 1 184.13 лева. Кредиторът сам е ограничил вземането си за
договорна лихва до датата на извършената цесия, въпреки възможността си да
претендира договорни
лихви за просрочените и изискуеми месечни анюитетни вноски до датата на обявената предсрочна
изискуемост, което с оглед изложените по-горе мотиви, е факт,
настъпил в хода на производството пред съда.
Съобразно тези изводи, съдът намира иска за основателен и
по отношение акцесорната претенция за законна лихва, считано от връчване
преписа от исковата молба на 11.02.2020г. до окончателното изплащане, изчислена
единствено върху дължимата главница от 26 619.50 лева, на основание чл.86 ЗЗД.
По
отношение на претендираната лихва за забавено изпълнение в размер на
2 315.27 лева, претендирана по осъдителния иск за периода от 21.10.2017г.
/след уточняваща молба на ищеца на л.46/ до подаване на исковата молба на
23.08.2019г., която според заключението на вещото лице възлиза на 3 329.74 лева
/по-голяма сума от претендираната/, съдът намира следното:
Съгласно т.12, ал.1, ал.2 и ал.3 от ОУ, при забава в
плащанията, дружеството има право да претендира освен останалите задължения по
договора, и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената главница. Според
същата клауза, това не изключва задължението за заплащане на
договорна/възнаградителна лихва, която също се изчислява върху просрочена
главница ежедневно.
Съгласно т.2 от ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, размерът
на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора. Тъй като ищецът не е упражнил надлежно спрямо длъжника изявлението за
предсрочна изискуемост на дълга, то преди исковото производство не са настъпили
основанията по чл.12, ал.3 от ОУ за изискуемост на обезщетението за забавено
изпълнение. Същото се дължи от момента на получаване известието за предсрочната
изискуемост до предявяване на иска, от който момент се замества от
претендираната законна лихва. В случая ищецът не е упражнил надлежно
уведомяване на длъжника, а това е сторено в хода на производството с връчване
преписа от исковата молба на особения представител. Същевременно, съгласно
общото правило на чл.86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Такава е
уговорката и в т.12, ал.1 от Общите условия. В този случай, лихвата се дължи от
забавата на падежиралите вноски до обявената предсрочна изискуемост, т.е. от
21.10.2017г. Ищецът е ограничил срока на претенцията до предявяване на иска,
поради което съдът дължи произнасяне в тези граници. Дължимото обезщетение
следва да се изчисли в размер на законната лихва върху падежиралата главница
съгласно цитираната клауза от ОУ на кредитодателя. В т.6 от заключението на ССЕ се съдържа
отговор на въпроса относно размера на тази лихва.
Съдът намира за основателно искането за присъждане на
сумата поради установените материални предпоставки за това – наличие на забава
на длъжника и изрична клауза в ОУ към договора за кредит. /т.12, ал.1/
Претендираното обезщетение за забавено изпълнение до предявяване на иска през
август 2019г. не е в противоречие с изискванията на чл.33 от ЗПК, тъй като не
превишава размера на законната лихва върху просрочената главница, а в размер на
законната лихва. Изчислено е върху размера на падежиралата главница. /без
договорни лихви/ Искът следва да бъде уважен до размера, предявен с исковата
молба от 2 315.27 лева, за периода от 21.10.2017г. /забавата/ до предявяване
на иска.
Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Спрямо
процесния договор приложение намират разпоредбите на Закон за потребителския
кредит, съотв. Закон за защита на потребителите. Клаузата, цитирана по-горе
/чл.12 от ОУ/ не е в противоречие с разпоредбата на чл.33 от ЗПК и ЗЗП,
доколкото е уговорена в размер на законната лихва.
Поради основателност на исковете, разноски следва да
бъдат присъдени в полза на ищеца съобразно представения списък по чл.80 ГПК /на
л.49/, на основание чл.78, ал.1 ГПК, или общо сумата от 2 434.63 лева.
Въз основа на горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените Агенция за събиране на
вземания
ЕАД, ЕИК *********, София, срещу ответника Б.М.Б., ЕГН **********,***, искове за установяване вземане на ищеца, основано на договор за
потребителски кредит №2791777 от 20.07.2017г., сключен между ответника
и кредитодател УНИ КРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, което вземане е прехвърлено
на заявителя – ищец Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за цесия от 20.04.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ЧГД №5102/2019г. на ВРС, за следните суми: 26 619.50 лева
главница, непогасени вноски считано от 01.10.2017г. до 01.07.2022г.; сумата от
1 184.13 лева възнаградителна лихва за периода от 01.10.2017г. до
20.04.2018г. и сумата от 1 403.66 лева – мораторна лихва за периода от
01.10.2017г. до подаване на заявлението на 02.04.2019г., ведно със законна
лихва от подаване на заявлението до изплащането му, на основание чл.422 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ЧГД №5102/2019г. на ВРС заповед за изпълнение
№2900/05.04.2019г., на основание чл.415, ал.5 вр.чл.130 ГПК.
ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН **********,*** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********,
София, в качеството и на цесионер на Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД по
договор за цесия от 20.04.2018г. и рамков договор от 20.12.2016г., следните
суми, основани на Договор за потребителски кредит
№2791777/20.07.2017г., сключен между Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и Б.М.Б.,
а именно:
26 619.50 лева, представляващи главница по договора за кредит,
обявен за предсрочно изискуем, вкл. непогасени
вноски считано от 01.10.2017г. до 01.07.2022г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 11.02.2020г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата
от 1 184.13 лева -възнаградителна лихва
по договора за кредит, изчислена за периода
01.10.2017г. до 20.04.2018г., на основание чл.430 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД както и сумата от 2 315.27
лева, представляващи лихва за забавено плащане, дължима за периода от
21.07.2017г. до подаване на исковата молба на 23.08.2019г., на основание чл.430 ТЗ.
ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН **********,*** да
заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********,
София, сумата от 2 434.63 лева,
представляващи сторените по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване
препис на страните с жалба пред Апелативен съд –Варна, а в частта, имаща
характер на определение – в едноседмичен срок.
Препис да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението да се отрази в регистъра по чл.235 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: