Решение по дело №12943/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 474
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Ива Цветозарова Нешева
Дело: 20191100512943
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр. София,

№ ................./.................г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на седемнадесети декември  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ОРЕШАРОВА  

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

                                                                                              ИВА НЕШЕВА

 

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА гр. дело № 12943 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Д.з.“ АД, срещу Решение №23850 от 28.01.2019 г. на Софийския районен съд, 46-ти състав, по гр.д. № 12879/2016 г., с което са отхвърлени предявените от „Д.з.“ АД против Агенция „П.И.“ обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 213, ал 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 717 лева, представляваща вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско фамилия“ за ПТП, настъпило на 05.04.2011 г., ведно със законната лихва от 07.03.2016 г. до окончателното изплащане и  с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 137 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.04.2014 г. до 06.03.2016 г.

            Решението се оспорва като неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди, че от протокола за ПТП се установява, че причина за ПТП е лошото състояние на пътния участък. Посочва като причина за ПТП наличието на голям камък на пътя, който е създал опасност за движението. Счита, че ответникът има задължението да поддържа пътния участък, както и да сигнализира при наличие на препятствие на пътя. Твърди, че ответникът не е изпълнил тези свои задължения и затова носи отговорност за причинените вреди. Ето защо моли настоящата съдебна инстанция да отмени решението на първонстанционния съд и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира и сторените по делото разноски.         

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Агенция „П.И.“, чрез П.Г.– Началник отдел „Административно обслуване“, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита, че приетата от съда фактическа обстановка съотвества на събраните по делото доказателства. Освен това счита, че протоколът за ПТП няма обвързваща съда доказателствена стойност за отразения в него механизъм на ПТП. По изложените съображения моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира и разноски.

Софийският градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Д.з.“ АД против Агенция „П.И.“, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 213, ал 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 717 лева, представляваща вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско фамилия“ за ПТП, настъпило на 05.04.2011 г., ведно със законната лихва от 07.03.2016 г. до окончателното изплащане и  с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 137 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.04.2014 г. до 06.03.2016 г. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че камъкът, причинил ПТП е попаднал на пътя в резултат от действията на неустановено лице и затова отговорността на ответника е изключена. Решението на първата инстанция се обжалва в неговата цялост, като по съществото на спора, настоящият  състав на въззивния съд намира следното:

По иска с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД

Съгласно чл. 213, ал. 1, изр. І КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Следователно предпоставките за уважаване регресната претенция на застрахователя са: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, по който ищецът е застраховател; 2/ настъпване на застрахователното събитие, представляващо покрит риск по застраховката; 3/ застрахователното събитие да е настъпило поради действие или бездействие на служители на ответника; 4/ отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД - противоправно поведение на служители на ответника при или по повод изпълнението на възложената от него работа, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите; 5/ застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение по този договор;

По делото е представен протокол за ПТП № 1208439 от 05.04.2011 г., от който се установява, че на посочената дата по главен път I-2 от Републиканската пътна мрежа в посока от гр. Шумен към гр. Варна на км 142+254 се е състояло ПТП, при което лек автомобил „Мерцедес С 320“ с рег. № ******, управляван от Н.И.Н., се е ударил в препятствие на пътното платно – необезопасен камък.  В резултат на ПТП-то са настъпили материални щети на лекия автомобил. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление / в този смисъл решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО/. Съставителят на протокола удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП, който в настоящия случай е в рамките на 30 минути от настъпването му. Посоченият механизъм на ПТП се установява и от комплексната преценка на съдебната автотехническа екпертиза, протокола за ПТП и показанията на свидетелите Р.М.и водача на автомобила Н.. Заключението на автотехническата експертиза по делото потвърждава, че щетите по автомобила са в причинна връзка с посочения механизъм на ПТП. Според вещото лице размерът на тези щети, определен по средни пазарни цени за отстраняването им към момента на ПТП, възлиза на 1328,63 лв. С оглед настъпилите щети е било необходимо процесният лек автомобил да бъде репатриран, за което са направени разходи в размер на 280 лева, което се установява от представената по делото фактура № **********/05.04.2011 г.

По делото е представена застрахователна полица № 121311900454 от 08.02.2011 г., от която се установява, че за лек автомобил „Мерцедес С 320“ с рег. № ****** е сключена имуществена застраховка „Каско фамилия“ при ищеца. Срокът на застрахователното покритие е определен за периода от 00:00 часа на 09.02.2011 г. до 24:00 часа на 08.02.2012 г., а застрахователната сума - в размер на 18 000 лева. Според посоченото в полицата и видно от приложените общи условия на ищеца, застраховката е сключена при клауза „Пълно каско“ и покрива всички щети, които са следствие от ПТП, без значение причината за ПТП, поради което процесното ПТП също представлява покрит застрахователен риск. По делото е представен ликвидационен акт № 185106 от 18.04.2011 г., от който се установява, че ищецът е определил обезщетение в размер на 717 лева, като след приспадане на дължимите разсрочени застрахователни премии, в размер на 246,39 лева, е изплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 450,68 лева.

По делото е безспорно, че посоченият пътен участък се поддържа от ответника Агенция „П.И.“ /АПИ/. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП АПИ управлява републиканските пътища, като според чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП  управлението на пътя включва и възлагането на дейностите, свързани непосредствено с ремонта и поддържането му, което е и една от функциите на ответника съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП. В конкретния случай, доколкото на пътното платно е установено наличието на камък, то лицата, на които е възложено от АПИ да извършат непосредствено дейностите по ремонт и поддръжка на пътя, очевидно не са изпълнили тези дейности. Камъкът на пътя представлява препятствие, което е следвало да бъде отстранено или поне маркирано и оградено, така че да не препятства нормалното движение по пътя. Вината във формата на непредпазливост се предполага в гражданския процес, а ответникът не е въвел твърдения за наличие на обективни обстоятелства, изключващи отговорността на АПИ. Неправилно е прието от СРС, че от показанията на свидетелите се установява, че камъкът е попаднал на пътното платно следствие на поведението на трети неустановени лица, тъй като свидетелят Мустафа е изразил единствено предположение за това, че камъкът е изпаднал от преминаващ камион. Отделно от това начинът на попадане на препятствието не освобождава ответника от задължението му да го отстрани. Не намират опора в доказателствата по делото твърденията за управление на автомобила с несъобразена скорост и извършване на нарушения от страна на водача на автомобила, напротив от показанията на свидетеля Мустафа и заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установява, че водачът не е възприел препятствието на пътя, тъй като е управлявал в тъмната част от денонощието.

Поради тези аргументи настоящата инстанция намира, че служителите на Агенцията  и лицата, на които Агенцията се е доверила и поверила управлението на пътя, са осъществили виновно бездействие, вследствие на което е причинено и процесното ПТП. Поради това на основание чл. 49 ЗЗД възложителят на дейностите по ремонт и поддръжка на пътя – ответникът АПИ, следва да отговаря за вредите, причинени от бездействието на лицата, на които е възложил да извършат тези дейности.

Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, поради което и основателен се явява иска за сумата от 717 лева – представляваща заплатено обезщетение от застрахователя в полза на застрахования по застраховка „Каско фамилия“ на МПС – Милен Бакърджиев - и разноски за определянето му в размер на 15 лева.

             Основателен е иска и за мораторна лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД. Ответникът не оспорва, че е получил покана за плащане от застрахователното дружество, която е представена по делото. Видно от представеното известие за доставяне поканата е била получена от ответника на 14.04.2014 г. Задължението не е било изпълнено, поради което се дължи заплащане на мораторна лихва за периода от 15.04.2014 г. до 06.03.2016 г. включително. Съдът изчисли размера на дължимата лихва при условията на чл. 136 ГПК на интернет – сайта calculator.bg, а именно в размер на 138,10 лева. Поради това следва да бъде уважен иска за претендираната сума от 137 лева.

По разноските пред СРС:

С оглед изхода на делото следва да се преразгледа въпроса за разноските пред СРС. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. При настоящия изход на делото право на разноски има само ищецът, който е претендирал и доказал разноски за заплащане на държавна такса в размер на 100 лева, заплащане на възнаграждение на вещите лица по назначените съдебно-счетоводна и съдебно-автотехническа експертиза в общ размер на 350 лева. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсулстко възнаграждение съдът определя на 100 лева съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото и процесуалното поведение на представителя на страната.

По разноските пред СГС:

Право на разноски има въззивника, сторил разноски за заплащане на държавна такса в размер на 50 лева. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсулстко възнаграждение съдът определя на 100 лева съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото и процесуалното поведение на представителя на страната.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

            ОТМЕНЯ изцяло Решение № 23850 от 28.01.2019 г. по гр.д. № 12879/2016 г. на Софийския районен съд, 46 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ ******, с адрес: гр. София, бул. „********* на правно основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.) вр. чл.49 ЗЗД да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК **********, с адрес: ***, сумата от 717,00 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по измуществена застраховка „Каско Фамилия“ на МПС (щета № 176926 / 06.04.2011 г.; за ПТП от 05.04.2011 г. на главен път I-2, км142, посока Шумен - Варна), ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 07.03.2016 г. - до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД – сума в размер на 137,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2014 г. до 06.03.2016 г.

            ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ **********, с адрес: гр. София, бул. „*********** да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 550 лева – разноски, сторени в първоинстанционното производство, както и на основание чл. 273 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК сумата от 150 лева – разноски, сторени пред въззивната инстанция.

Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

ЧЛЕНОВЕ:             1.                                       

2.