Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1379
22.11.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесет и седми октомври две хиляди
двадесет и втора година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: МАРИНА НИКОЛОВА
Д.
ГАЛЬОВ
Секретар: В.Т.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 1752 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.Т.С. ***, чрез
упълномощен процесуален представител, против Решение № 174 от 03.08.2022г.,
постановено по НАХД № 252 от 2022г. по описа на Районен съд– гр.Несебър, с
което е изменено наказателно постановление № 32 от 06.04.2022г., издадено от Директора на БДЧР.
Оспорва се изводът на съда, че фактическата обстановка
е изяснена и са кредитирани с доверие доказателствата, поради това, че
кореспондират помежду си. Изтъква се съдържанието на даденото предписание и
конкретно на т.3, като се сочи, че към момента на проверката не е имало
изградена връзка между сондажа и резервоарите за вода, захранващи обектите в
имота. Сочи се, че двете съоръжения /резервоари
за вода с хидрофорна система и сондаж за водовземане от подземни води/ са
напълно независими едно от друго и едното не служи за захранване на другото,
както констатирал преди това и административният орган, но същевременно напълно
хаотично и невярно е описал връзките между двете съоръжения. Изтъква се, че
практически е невъзможно и е в пълно противоречие с обективираните факти
констатацията на наказващия орган, че предписанията под № 1, 2, 4 и 5 са
изпълнени, а успоредно с това предписанието под № 3 не е изпълнено. В
следващата част на КЖ се сочи, че не е ясно как наказващият орган счита, че по
отношение на тръбните разводки и помпите липсват законови основания за
премахване, а по отношение на захранващата тръба е намерил такова. Заявява се,
че те са неразривно свързани елементи на едно и също съоръжение за изпомпване
на подземни води, т.е. захранващата тръба е продължение на тръбните разводки.
Недопустимо е за едни и същи фактически обстоятелства да се приеме, че по
отношение на едната част е налице нарушение, а относно другата част на
съоръжението липсва нарушение. При положение, че предписанията вписани под № 2
и 3 касаят две части на едно и също техническо съоръжение няма как да се
приеме, че за едната част са дадени такива предписания, а за другата не са
налице, респективно едното да е административно нарушение, а другото де не
съставлява такова. Според касатора, фактическата обстановка е неизяснена и не
ставало ясно какво трябва да изпълни задълженото от предписанието лице. В тази
връзка, сочи се, че издаденото предписание, на което се основава НП не отговаря
на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържанието на индивидуален
административен акт. Твърди се, че изначално не са налице основания за издаване
на предписанието.
На следващо място, в условието на евентуалност се
сочи, че дори да е налице извършено нарушение то възможността на наказателно
преследване на същото е погасена по давност. Позовава се на писмо на БДЧР от
21.05.2019г., прието като доказателство от РС в открито заседание на
17.06.2022г. От този източник става ясно, че нарушението и деецът са открити
през 2019г., а процесното НП от 06.04.2022г. е издадено много след предвидените
в чл.34, ал.1, б. „в“ от ЗАНН давностни срокове. Съдът не е извършил дължимата
служебна проверка за тази давност, в нарушение на указаното от ТП № 1 от
27.02.2015г. на ОСНК на ВКС и колегиите на ВАС.
Касаторът прави искане за отмяна на решението и
цялостна отмяна на оспореното НП, както и отмяна на неблагоприятните части на
решението досежно присъдени разноски. Претендират се пълния размер на сторените
разноски и пред двете съдебни инстанции.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради допуснато нарушение
на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание, касаторът лично и чрез
упълномощения си адвокат поддържа жалбата. Не са ангажирани нови доказателства.
Ответникът по касация не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание. Не взема становище по касационната жалба. Не
са ангажирани нови доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага да бъде оставено в сила
решението.
След
като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа разпоредбите на закона, настоящият състав на Административен
съд – гр.Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за разглеждане на жалбата по същество, при което
съдът съобрази следното:
Производството пред Районен съд – Несебър е образувано
по жалба на Д.Т.С. *** против наказателно
постановление № 32 от 06.04.2022г., издадено от Директора на БДЧР, с
което на лицето е наложена глоба в размер на 2000 лева, на основание чл.200,
ал.1, т.31, вр. с чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите.
В обстоятелствената част на процесното НП
се сочи, че на 02.11.2021г. е извършена документална проверка във връзка с
дадени преди това предписания от Директора на БДЧР, а именно с писмо от
08.10.2021г. Сочи се, че на Д.С. са дадени предписания в качеството на
собственик на поземлен имот в с.Емона, общ.Несебър, със срок на изпълнение-
15.10.2021г. Изтъква се, че в хода на проверката е констатирано неизпълнение на
даденото под № 3 предписание, изразяващо се в указание да прекъсне захранваща
тръба от сондаж изградена в този имот, посредством която се отвеждат иззетите
водни количества към резервоари за вода захранващи обектите ситуирани в същия
имот. Описано е, че обстоятелството е декларирано от самото физическо лице в
писмо, постъпило в БДЧР на 15.10.2021г. Цитират се и последващите действия,
свързани с поканване на нарушителя за съставяне на акт и изготвяне на АУАН в
отсъствие на лицето, при наличието на условията по чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Наказващият орган обсъдил и подадени
по-късно възражения, които намерил за неоснователни. Сочи се, че подаването на
заявление за вписване в регистъра на водовземните съоръжения за собствени
потребности не освобождава отговорното лице от изпълнение на дадено предписание
в указания от контролните органи срок.
При
разглеждане на жалбата по същество, предходният съд събрал относимите към
предмета на делото гласни и писмени доказателства, които подробно е анализирал
в постановения съдебен акт. Описано е какъв е имота, в който е извършена
проверката, кога, каква проверка е извършена от кого, какво е констатирано и
какво е предписано, респективно изготвените в тази връзка документи,
включително досежно искането на адресата на предписанията за продължаване срока
за тяхното изпълнение. Детайлно е посочено в съдебното решение, че въпреки
формалния отказ на контролните органи да бъде продължен срока за изпълнение на
предписанията по искане на техния адресат, на практика са му дадени повторни
предписания на 08.10.2021г. относно прекъсването на захранващата тръба към
резервоара за вода на територията на къмпинга, чрез затапване, като осигури възможност за пломбиране, със срок на изпълнение- 15.10.2021г. Обсъдено е
и изрично подаденото от жалбоподателя писмо от тази дата- 15.10.2021г., в което
лицето заявява, че не е изпълнил предписанието, тъй като захранващата тръба не
е свързана към резервоарите за вода на територията на къмпинга, а това е
реалното й състояние по време и на двете извършени проверки. Решаващият състав
анализирал относимата нормативна уредба и конкретно указаното в чл.155, ал.1,
т.22 от ЗВ, вр. с чл.1 и чл.2 от същия закон, правомощията на наказващия орган
и фактите относно стабилизиране на издадения индивидуален административен акт,
какъвто съставлява дадено предписание от контролен орган. Позовал се е на
утвърдената съдебна практика по аналогични казуси, според които при влизане в
сила на този административен акт е налице обвързваща сила за адресатите му,
респективно изискуемо от тях поведение, чието неизпълнение съставлява
нарушение, в случаят квалифицирано като адм. нарушение по чл.200, т.31 от
Закона за водите. Изрично е посочено от съда как се оспорват индивидуалните
административни актове, в случай, че задължените по тях лица имат съответни
възражения и като констатирал, че в този казус такива обстоятелства не са
налице, съответно издаденият административен акт е влязъл в сила, то
изпълнението му е задължително, респективно неизпълнението обуславя
административнонаказателна отговорност. Извършена е и задълбочена проверка за
законосъобразно индивидуализиране на наложеното административно наказание.
Обоснован е извод, че в тази част санкционният акт следва да бъде изменен и е
намален размерът на наложената глоба от 2000 на 1000 лева. При този изход на
спора, съдът се произнесъл и по акцесорните претенции на двете страни досежно
разноските по делото, които уважил частично. В тази връзка, жалбоподателят е
осъден да заплати на БДЧР сумата от 75 лева, съразмерна част на разноските по
отношение на потвърдената част на НП, а в негова полза и в тежест на БДЧР са
присъдени разноски в размер на 250 лева, по отношение на отменената част на НП.
Следва да се отбележи, че от страна на наказващият орган не е
постъпила касационна жалба по отношение на съдебното решение в неблагоприятната
за тази страна част. Следователно, осъщественото изменение на НП и намаляване
на глобата от 2000 на 1000 лева, респективно осъждането на БДЧР да заплати на С.
сумата от 250 лева разноски по делото е влязло в законна сила и в тази част
решението не е предмет на инстанционен контрол в касационното производство.
Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд в ОБЖАЛВАНАТА му част е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63в
от ЗАНН решението подлежи на обжалване пред административния съд, на
основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК, а на основание
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, касационната инстанция следи служебно.
Настоящият състав
намира, че оспореният съдебен акт е законосъобразен. Съдебното решение изцяло е
съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът е описал относимите към предмета на делото факти и
обстоятелства, а въз основа на тях са направени верни изводи, които настоящият
съд споделя изцяло.
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
отговарят на изискванията на ЗАНН, респективно съдържат изискуемите реквизити,
съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както правилно констатирал и предходният съд.
Описанието на нарушението е ясно и включва всички негови елементи, поради което
доводите на касатора за неизясняване на фактите по спора са неоснователни.
Деянието е и доказано по категоричен начин от приобщените писмени и гласни
доказателства, които са непротиворечиви. Не са налице доказателства
опровергаващи извода за осъществено административно нарушение, за което е
наложено съответното предвидено в закона наказание, редуцирано от съда.
От страна на
жалбоподателя следва да бъдат приложени доказателства за осъществено оспорване
на предписанието по предвидения законов ред и евентуално за отмяната на този
акт от компетентния съд, след като твърди, че индивидуалният административен
акт е незаконосъобразен. Обстоятелството дали актът е незаконосъобразен се
установява с влязло в сила съдебно решение, с което предписанието би могло да
бъде отменено, като незаконосъобразно, ако компетентният съд го окачестви като
такова, а не с излагане на лично становище по въпроса.
Правилно е
изтъкнато в касационната жалба, че издаденото писмено предписание от
контролните органи по Закона за водите съставлява годен за оспорване
индивидуален административен акт, защото този акт действително подлежи на
съдебен контрол.
Неоснователна е
обаче позицията на касатора, че тази незаконосъобразност може да се обсъжда и
констатира за първи път в хода на настоящото административнонаказателно
производство. Това е така, защото както правилно е посочено в мотивите и на
предходната инстанция, оспорването на индивидуалните административни актове е
самостоятелно производство и се разглежда по различен процесуален ред. В
допълнение на това, следва да се отбележи, че атакуването на тези актове се
извършва пред компетентния административен съд като първа инстанция, по реда на
чл.145 и сл. от АПК. Само в това производство могат да се анализират доводите
на касатора във връзка с издаването на ПАМ /принудителна
административна мярка/, каквато съставлява предписанието по своята същност/,
евентуално неговата материална и/или процесуална незаконосъобразност. В административнонаказателното
производство районният съд не разполага с правомощие да преценя
законосъобразността на издадения индивидуален административен акт, още по-малко
такава проверка може да се извърши от настоящата касационна инстанция, която не
може да установява нови фактически положения. Поради липса на данни за
оспорване процесното предписание се счита за влязъл в сила акт, а дори не се и
твърди от жалбоподателя да е инициирано такова оспорване пред родово
компетентния съд. Следователно, административният акт е придобил стабилитет, от
който произтичат правните последици за изискуемо поведение, чието неизпълнение
действително съставлява административно нарушение. В тази връзка, доводите на
касатора относно преценка дали е налице предикатно нарушение, за което да се
издава въобще предписание, дали същото е правно и фактически обосновано и каква
е логическата връзка на предписанието по т.3 спрямо останалите указания дадени
на лицето, са неотносими към предмета на настоящото производство.
След като е
налице влязъл в сила административен акт, обективиращ дадени предписания,
понастоящем следва да се провери само факта дали същите са изпълнени пълно и
точно или не, която констатация от своя страна обуславя и извод дали е
осъществено нарушение по повод евентуалното им цялостно или частично
неизпълнение. Безспорно е по делото, че това предписание не е изпълнено, в
каквато насока са и писмените изявления на самия жалбоподател, поради което
очевидно законосъобразно е ангажирана и неговата отговорност.
Наведените доводи
за изтичане на предвидената в закона погасителна давност за
административнонаказателно преследване, също са неоснователни. Това е така,
защото както вече бе посочено, срокът за изпълнение на процесното предписание е
изтекъл на 15.10.2021г., след което се осъществява и вмененото на жалбоподателя
нарушение, изразяващо се във виновно бездействие.
При положение, че АУАН е съставен на
30.11.2021г., а НП е издадено на 06.04.2022г. очевидно не са изтекли
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, както за съставяне на акта, така и за
издаване на НП, респективно за реализиране на отговорността, както
неоснователно твърди касатора и липсва законово основание за отмяната на НП на
това самостоятелно основание.
Предвид изложеното,
касационният състав намира, че първоинстанционното
решение е валидно, допустимо и правилно, в обжалваната му част, включително по
отношение на разноските, от което произтича оставянето му в сила, респективно
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и се оставя без уважение.
Разноски не се претендират от ответника по касация и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218
от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 174 от 03.08.2022г.,
постановено по НАХД № 252 от 2022г. по описа на Районен съд– гр.Несебър, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.