№ 67
гр. Бургас, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. А.
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20232001000091 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалби от
„Континентал 99“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Бургас, ул.
„Средна гора“ № 6, представлявано от управителя Г. Д., и „Сто“ ЕООД с
ЕИК*********1 със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ж.к.“Славейков“ бл.63, вх.5, ет.7, представлявано от управителя К. С., против
решение №16/20.01.2023 год. по т.д.№403/21 год. по описа на Бургаски
окръжен съд, допълнено с решение №90/29.03.2023 год. по същото дело.
„Континентал 99“ ЕООД е депозирал въззивна жалба вх.
№2591/09.02.2023 год., с която решението се обжалва като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
Във въззивна жалба вх.№3608/23.02.2023 год. са изложени доводи за
недопустимост на исковата претенция поради липса на правен интерес и
злоупотреба с право от страна на ищеца. Поддържа се, че липсва правен
интерес от воденето на иска, тъй като ответникът признава и никога не е
оспорвал претенцията на ищеца по чл.57 ал.1 от ЗЗД, т.е., че дължи връщане
на ищеца на родово определени вещи – детайлите, вложени по договора за
изработка в климатичната инсталация. Твърди се, че родово определените
вещи не погиват, затова при потребяването им чрез влагане по договора за
1
изработка, ищецът, който ги е дал, има правото при разваляне на договора да
получи обратно заместими вещи от същия вид, количество и качество.
Излагат се съображения, че по насрещния иск не са били дадени
указания от БОС за представяне на доказателства за създадени
правоотношения с трети лица.
Подробно се проследяват отношенията между страните и се
оспорват, както изводите на съда в обжалваното решение, така и доводите, на
които насрещната страна основава претенциите си.
В подадения отговор от „Сто“ ЕООД се сочи, че въззивната жалба
на „Континентал 99“ ЕООД, депозирана в срока за въззивно обжалване, е
бланкетна, а допълненията, направени след изтичане на срока за обжалване,
са преклудирани, ето защо въззивният съд дължи произнасяне единствено по
валидността, допустимостта или неправилността на обжалваното решение
поради неправилно приложение на императивна правна норма.
Оспорват се доводите за недопустимост на обжалваното решение
поради липса на интерес и се твърди, че такъв е налице, тъй като след
разваляне на двата договора за изработка насрещната страна не е изпълнила
задължението си за връщане на даденото на отпаднало основание.
Сочи се, че във въззивната си жалба „Континентал 99“ ЕООД
признава, че вещите, предмет на иска, са вложени в изграждането на
климатична и слънчева инсталации и изразява готовност да ги върне, като
умишлено пренебрегва факта, че те са станали част от сградната инсталация
и отделянето им не може да стане без да бъде засегната главната вещ, а дори
и да се отделят, те не могат да се ползват отново по предназначение.
Моли се решението да бъде потвърдено.
Въззивната жалба, депозирана от „Сто“ ЕООД, е насочена против
решението в частта, в която е отхвърлена претенцията по чл.57 ал.2 изр.първо
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 34 593,80 лв., само в
частта, в която не са присъдени общо 28 070,35 лв., от които 19 670,35 лв.,
включващи стойност на вещите от 14 770,35 лв. и стойност на труда от 4 900
лв. по разваления договор за изработка от 30.04.2008 год. и 8400 лв., от които
стойност на вещите 7050 лв. и стойност на труда – 1350 лв. по разваления
договор за изработка от 14.09.2009 год., ведно със законната лихва от датата
2
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Сочи се, че с цялото си поведение ответникът е демонстрирал
недобросъвестност в отношенията си с ищеца и му дължи действителната
стойност на вещите, които са вложени в изграждане на климатичната и
вентилационна инсталация и слънчева система на хотел „Континентал“ в
гр.Бургас. Въззивникът-ищец твърди, че според съдебно-техническата
експертиза, е престирал по договора вещи на стойност 20 361,15 лв., т.е.
много повече от сумата, която е осъден да върне по развалените договори с
решението по гр.д.№1775/18 год. на БРС – 13 500 лв., което предполага, че
другата страна е била неизправна и недобросъвестна. Според въззивника-
ищец, възложителят е бил наясно, че дори и да се стигне до разваляне на
договора, вложените вещи не могат да бъдат върнати, тъй като за изразходени
по смисъла на закона и са станали част от сградната инсталация.
Моли се за присъждане на компенсаторно обезщетение по чл.57 ал.2
изр.1 от ЗЗД в размер на 28 070,35 лв.
При условието на евентуалност, в случай, че съдът не приеме за
основателна претенцията по чл.57 ал.2 изр.първо от ЗЗД, решението се
обжалва в частта, в която е отхвърлена претенцията по чл.57 ал.2 изр.второ от
ЗЗД за разликата над присъдените 14 176,35 лв. до 14 770,35 лв. от общо
предявените 21 293,80 лв. по договора за изработка от 30.04.2008 год. Твърди
се, че не е взето предвид първото допълнително заключение на СТЕ, в което
по т.11 е дадена стойността на 1 кг. фреон – 49,50 лв., или при общо вложени
12 кг. фреон в полза на въззивника-ищец следва да бъде присъдена
допълнително сумата от 594 лв.
Претендират се разноски за въззивна инстанция.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
„Континентал 99” ЕООД, в който се навеждат аргументи за нейната
недопустимост и неоснователност.
Поддържа се, че въззивникът-ищец не цели удовлетворяване на
защитим интерес, а да вреди на ответника. Заявява се, че липсва правен
интерес от воденето на иска, тъй като ответникът признава и никога не е
оспорвал претенцията на ищеца по чл.57 ал.1 от ЗЗД, т.е., че дължи връщане
на ищеца на родово определени вещи – детайлите, вложени по договора за
изработка в климатичната инсталация. Твърди се, че родово определените
3
вещи не погиват, затова при потребяването им чрез влагане по договора за
изработка, ищецът, който ги е дал, има правото при разваляне на договора да
получи обратно заместими вещи от същия вид, количество и качество.
Излагат се съображения, че част от вещите, предмет на иска, не са
били открити при огледа, а други са собственост на ответника, че част от
възложените дейности не са били изпълнени, както и че не е бил подписан
приемо-предавателен протокол поради незавършване на работата от ищеца.
Моли се, ако жалбата не бъде намерена за недопустима, да бъде
отхвърлена от съда като неоснователна и недоказана с присъждане на
сторените разноски за двете инстанции.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема
следното:
Пред Окръжен съд Бургас са били предявени в условията на
евентуалност осъдителни искове от „Сто“ ЕООД против „Континентал 99“
ЕООД за връщане на даденото по два договора за изработка от 30.04.2008 год.
и 14.09.2009 год., като получено на отпаднало основание; в случай, че това е
невъзможно, тъй като с доставянето и монтирането на климатичната
инсталация и слънчевата система вложеното е станало част от сградните
инсталации и не може да се отдели, а дори и да се отдели, не може да се
използва по предназначение - за присъждане на компенсаторно обезщетение
в общ размер от 34 593,80 лв., включващо материали и труд; а ако се приеме,
че ответникът е добросъвестен по смисъла на чл.57 ал.2, изр.второ от ЗЗД – за
присъждане на стойността на вложените материали, от които последният се е
възползвал на стойност 28 343,80 лв., ведно с обезщетения за забава.
Ищецът е поддържал, че по предходен спор между страните,
приключил с решение №2726/31.12.18 год. по гр.д.№1775/18 год. на БРС,
потвърдено с решение №ІІ-30/23.05.2019 год. по в.гр.д.№264/19 год. на БОС,
бил осъден да заплати сумите от 13 500 лв. и 8 800 лв. по два развалени
договори за изработка от 30.04.2008 год. и 14.09.2009 год., в които решения
съдилищата приели, че и двата договора са развалени на 26.10.2017 год., с
изтичането на 7-двенвия срок, даден от „Континентал 99“ ЕООД с нотариална
покана. Поддържал е, че развалянето на договора има ретроактивно действие
4
и всяка от страните има задължение за връщане на разменените престации, но
до момента не му е върнато това, което престирал по двата договора, съотв. за
монтаж на климатична инсталация и за изграждане на целогодишна слънчева
система.
В отговора си ответникът е оспорил исковете. Поддържал е, че
претенциите са преклудирани, че има изискуеми вземания, присъдени с
решенията по гр.д.№1363/20 год. на БОС, гр.д.№1775/18 год. на БРС и гр.д.
№4509/18 год. на БРС и упражнява право на задържане по чл.90 ал.1 от ЗЗД,
че е готов да заплати 50% от офертната стойност на вещите, които не могат да
се демонтират, че не са изпълнени всички работи по техническата оферта, че
част от дейностите са изпълнени от него.
В отговора е обективиран и насрещен иск, за осъждане на „Сто“ ЕООД
да заплати обезщетение в размер на пазарния наем за заеманите от панелите
площи за времето от 05.06.2019 год. до 11.10.2021 год. в размер по 500 лв.
месечно или 14 125 лв. и лихва от 05.07.2019 год. в размер на 2 100 лв. Като
самостоятелна и редовна претенцията по насрещния иск е формулирана в
отделна молба вх.№8637/11.11.2021 год., с която се претендира обезщетение
за същия период в размер на 400 лв. месечно или 11 300 лв. и мораторна
лихва от 05.07.2019 год. в размер на 1500 лв. Ищецът по насрещния иск е
поддържал, че претенцията му е свързана с развалянето на договора за
изработка от 14.09.2009 год., упражнено от него извънсъдебно, с нотариална
покана от 18.10.2017 год., като заеманата от панелите площ пречи за
поставяне на годна инсталация и за изработването на наклонения покрив на
сградата по проект. В хода на първоинстанционното производство тази
претенция е била поддържана до размера от 4 000 лв. за главницата и 950 лв.
за лихвата и по този размер е осъществено произнасяне с решението.
С обжалваното решение първата претенция за натурална реституция на
даденото по двата развалени договора е отхвърлена. Съдът е счел, че
доставените и монтирани детайли и елементи не могат да бъдат демонтирани
без да се наруши тяхната цялост, както и да се засегнат части на самата
сграда. Приел е, че процесните вещи, макар и да не са субстанциално
унищожени, са присъединени към главната вещ, което не позволява
отделянето им без съществено повреждане на последната и следователно са
изразходвани по см.на чл.57 ал.2 от ЗЗД.
5
Разгледан е предявения при евентуалност иск за присъждане на обезщетение
по чл.57 ал.2 изр.първо от ЗЗД и е отхвърлен, с аргументи, че ответникът е
бил добросъвестен. Третият иск уважен до размера от 21 664.45 лв., а в
останалата част до предявения размер е отхвърлен. Първоинстанционният съд
е счел, че това, от което ответникът се е възползвал, е пазарната цена на
материалите, вложени за направата на климатичната инсталация и
изграждането на слънчевата система, възлизаща на сума в общ размер на 21
664.45 лева, от които 14 176.35 лева по първия договор и 7 488.10 лева по
втория договор. Насрещният иск е разгледан и отхвърлен, с аргументи, че
„Континентал 99“ ЕООД не е доказал сигурни пропуснати ползи, от които е
бил лишен.
Решението не е било обжалвано от въззивника-ищец в частта, в която е
отхвърлена претенцията по чл. чл.55 ал.1 предложение 3 ЗЗД и в частта, в
която е отхвърлена претенцията по чл.57 ал.2 изр.първо от ЗЗД над размера
от 28 070,35 лв. до заявените 34 593,80 лв. е влязло в сила.
В съответствие с разпоредбата на чл.269 ал.2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от оплакванията и петитума, съдържащи се във въззивните жалби.
За допустимостта на решението въззивният съд следи служебно, само в
обжалваната част.
От въззивника-ответник е депозирана бланкетна въззивна жалба,
поправена след указания на съда чрез депозиране на подписана въззивна
жалба вх.№3608/23.02.2023 год. и представяне на вносен документ за
заплатена държавна такса в срока за отстраняване на нередовности.
Оплакванията по правилността на решението, съдържащи се в жалба вх.
№3608/23.02.2023 год., са формулирани извън преклузивния срок за въззивно
обжалване и не могат да бъдат обсъдени от съда по арг.от чл.269 ал.2 от ГПК
– така решение №246/23.10.2013 год. по гр.д.№3418/13 год. І гр.о. ВКС. При
депозиране на редовна бланкетна жалба въззивният съд е задължен да
извърши проверка на решението в обжалваната част по отношение на
неговата валидност, допустимост и за правилното приложение на
императивни правни норми, установени в защита на обществения интерес.
От въззивника-ищец решението е обжалвано в частта, в която се
отхвърля претенцията по чл.57 ал.1 изр.първо от ЗЗД до размера от 28 070,35
лв. и при евентуалност – в частта, в която е отхвърлена претенцията по чл.57
6
ал.1 изр.второ от ЗЗД за разликата от присъдените 14 176,37 лв. по договора
от 30.04.2008год. до 14 770,35 лв. От въззивника-ответник решението се
обжалва в осъдителната част и в отхвърлителната за насрещния иск.
В обжалваните части решението е валидно и допустимо.
Първоинстанционният се е поизнесъл по предявените искове, при наличие на
положителни и отсъствие на отрицателни процесуални предпоставки.
Оплакването за липса на правен интерес от предявените първоначални
искове, понеже въззивникът-ответник признавал и не оспорвал претенцията
по чл.57 ал.1 от ЗЗД за връщане на вложените детайли по договорите за
изработка, е неоснователно, тъй като е очевидно, че спорът за ликвидиране
на имуществените отношения между страните по повод развалянето на двата
договора не е разрешен от тях доброволно преди завеждането на исковете, а и
в хода на производството.
При постановяване на решението не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми. С решения, постановени в предходен
спор между страните, зачетени от първоинстанционния съд, е прието, че
двата договора за изработка са били развалени извънсъдебно по инициатива
на възложителя - „Континентал 99“ ЕООД. В същите решения е прието, че
изпълнителят „Сто“ ЕООД е монтирал съоръженията на климатичната и
слънчевата инсталации, но не ги въвел в експлоатация, от което за
възложителя е възникнало правото да развали договорите поради
неизпълнение на насрещната страна. Императивните норми на чл.88 ал.1 от
ЗЗД, чл.55 ал.1 предложение 3 ЗЗД, чл.57 ал.1 от ЗЗД и чл.57 ал.2 от ЗЗД са
съобразени и приложени от пръвоинстанционния съд, който в съответствие с
тях е приел, че развалянето на договорите има обратно действие и страните си
дължат обратно разменените престации, като при невъзможност за натурална
реституция се дължи компенсаторно обезщетение, чрез което да се ликвидира
неоснователното обогатяване на едната страна за сметка на другата.
От фактическа страна с помощта на заключенията на вещото лице по
техническата експертиза е установено, че на място в хотела на въззивника-
ответник са изпълнени климатична и слънчева инсталации, чиито отделни
елементи са свързани и не могат да бъдат демонтирани без да се наруши
целостта на инсталациите и без да се засегнат части от сградата. При
въведено отрицателно твърдение от въззивника-ищец в исковата молба, че
7
никой друг освен него не е бил ангажиран с монтажа на двете инсталации,
липсват своевременно направени твърдения и представени доказателства от
насрещната страна, че друг изпълнител или самият ответник са монтирали
част от детайлите, ето защо следва да се приеме, че всички детайли са били
вложени от „Сто“ ЕООД по двата развалени договора. Твърдението на
въззивника-ищец се подкрепя от показанията на водените от него свидетели,
първият от които е участвал при изграждането на инсталациите, а вторият бил
викан за ремонти на слънчевата инсталация след 2013 год. Техните показания
следва да се ценят като достоверни, а доказателствената им стойност не е
разколебана от показанията на свидетелите, водени от насрещната страна,
които не излагат възприятия за конкретни факти във връзка с изграждането на
двете инсталации.
При оглед на място от вещото лице са установени като налични,
измерени са и са остойностени всички материали, вложени за изработването
на двете инсталации. Тези материали, инкорпорирани в части от сградни
инсталации, са присъединени към главната вещ по начин, че не позволяват да
бъдат отделени без същественото й повреждане (на замазки, настилки,
конструкции от гипскартон и декоративен борд) - чл.97 от ЗС, следователно
те са изразходени по см.на чл.57 от ЗЗД и натуралната им реституция е
невъзможна. В този случай собственикът на главната вещ, към която са
присъединени, дължи компенсаторно обезщетение по чл.57 ал.2 от ЗЗД – така
решение №31/28.04.2015 год. по гр.д.№5214/13 год. ІV гр.о. ВКС.
Съдебната практика последователно приема, че компенсаторното
обезщетение следва да бъде определено при спазване принципите на
справедливостта и недопустимостта на лишеното от правно основание
разместване на блага, като се държи сметка за вида на сделката, довела до
задължение за реституция, за естеството на предмета на получената
имуществена облага, за причините, поради които полученото е без основание
и за добросъвестността или недобросъвестността на отговорното по чл.57 ал.2
от ЗЗД - решение №31/28.04.2015 год. по гр.д.№5214/13 год. ІV гр.о. ВКС,
решение №38/04.06.2019 год. по гр.д.№498/18 год. ІІІ гр.о. ВКС и др.
Добросъвестният получател дължи само онова, от което се е възползвал, а
недобросъвестният – действителната (пазарната) равностойност на вещта,
вкл. съдебната практика допуска различни моменти, към която следва да се
определи равностойността - към датата на предявяване на иска, към датата на
8
отчуждаване или към друг момент, ако това е необходимо за пълното
обезщетяване на обеднелия – решение №98/10.05.2018 год. по гр.д.№3722/17
год. І. гр.о. ВКС.
В конкретния случай даденото от въззивника-ищец е по два договора
за изработка, развалени от възложителя, по които изпълнителят е поел
задължение за престиране на резултат – две сградни инсталации, за чието
изграждане е вложил материали и труд. Към момента, в който е предприел
разваляне на договорите, възложителят е бил наясно със задължението за
реституция на даденото при отпаднало основание, което се установява от
съдържанието на нотариалната покана на л.67 от делото – изпълнителят е
поканен да въведе в действие климатичната инсталация, да пусне в
експлоатация целогодишната слънчева система и да изготви необходимите
документи, в противен случай възложителят ще счита договора за развален и
ще иска обратно цялата авансово платена сума като възнаграждение. От това
следва, че въззивникът-ответник е недобросъвестен получател на даденото по
развалените договори – той е бил наясно, че държи вещи на отпаднало в
резултат на негово поведение основание и че ако е невъзможна натуралната
им реституция, защото са инкорпорирани в сградата, дължи обезщетение. Тук
правилото за добросъвестност на получателя до поканата, т.е. за незнание, че
държи вещта на отпаднало основание и дължи обезщетение по чл.57 ал.2 от
ЗЗД, е неприложимо, тъй като разглежданата от ал.2 възможност предполага,
че другата страна, а не получателят на даденото е развалил договора. При
определяне на обезщетението от съда трябва да бъдат съобразени
действителните стойности на вложените за изграждането на двете системи
материали и труд според приложенията към първото допълнително
заключение – 20 361,15 лв. по първия договор и 8838,10 лв. по втория, общо
29 159,25 лв., от които, по пътя на въззивното обжалване, при съобразяване на
уточнението на претенциите с молба вх.№1995/16.02.2022 год. и
увеличението им с молба вх.№17168/16.11.2022 год., от въззивника-ищец се
претендират 28 070,35 лв. В този размер вторият евентуално съединен иск е
основателен и следва да бъде уважен, като се присъди обезщетение, дължимо
на осн.чл.57 ал.2 изр.първо от ЗЗД.
Неоснователно е оплакването на въззивника-ответник за неоснователен
отказ на първоинстанционния съд да приложи разпоредбата на чл.90 ал.1 от
9
ЗЗД. В случаите, когато се касае за насрещни престации, при които се дължат
пари или други заместими вещи, защитата на ответника може да бъде
реализирана чрез прихващане по реда на чл. 103 и следващите от ЗЗД, а не
чрез възражение по чл.90 ал.1 от ЗЗД – така решение №20/17.09.2018 г. по гр.
д. № 208 / 2017 г. ІV гр.о. ВКС.
Въззивната жалба на „Континентал 99“ ЕООД против решението в
частта, в която е отхвърлен насрещния му иск, е неоснователна. Поради
бланкетния й характер, въззивният съд е задължен да извърши проверка за
правилността единствено по приложението на императивни правни норми и
доколкото не се установява нарушение на такива, решението в тази част
следва да бъде потвърдено.
От изложеното до тук е видно, че крайните изводи на двете инстанции
не съвпадат изцяло, което налага обжалваното решение да бъде отменено в
частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение по
чл.57 ал.2 изр.първо от ЗЗД за обжалвания размер от 28 070,35 лв. и в частта,
в която е осъществено произнасяне по претенцията по чл.57 ал.2 изр.второ от
ЗЗД, като вместо него се постанови ново, с което в полза на въззивника-ищец
се присъди компенсаторно обезщетение по чл.57 ал.2 изр.първо от ЗЗД в
размер на 28 070,35 лв., представляващи действителната стойност на
вложените материали и труд по двата развалени договора за изработка.
Поради евентуалния характер на третата претенция и уважаването на втората
по ред, не е осъществено вътрешно процесуалното условие, от което зависи
разглеждането на иска за присъждане на обезщетение по чл.57 ал.2 изр.второ
от ЗЗД и въззивният съд няма да го разглежда. В останалата част решението
следва да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното обжалване, в полза на „Сто“ ЕООД
следва да бъдат присъдени сторените разноски в общ размер от 3 861,40 лв.
по представен списък. Възражението за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар е неоснователно. Страната е заплатила възнаграждение на
адвокат в размер на 3300 лв. за представителство по своята въззивна жалба и
за защита по жалбата на насрещната страна. Минималният размер по Наредба
№1/2004 год. на ВАС върху обжалваемия интерес от 28 070,35 лв. е 2 740 лв.,
но освен него се дължи и възнаграждение за защита по неоснователната
жалба на „Континентал 99“ ЕООД, ето защо заплатеното възнаграждение от
10
3 300 лв. не е прекомерно.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №16/20.01.2023 год. по т.д.№403/21 год. по описа
на Окръжен съд Бургас, в частите, с които:
е отхвърлен предявения от "Сто"ЕООД, ЕИК*********1, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.5, ет.7
против "Континентал 99"ЕООД, ЕИК*********4, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул. Средна гора № 6 иск с правно основание чл.57 ал.2
изр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 28 070,35 лв.,
представляваща стойност на вещи и труд по развалени договори за изработка
от 30.04.2008г. и от 14.09.2009г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
е осъден "Континентал 99"ЕООД, ЕИК*********4, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул. Средна гора № 6 да заплати на основание
чл.57 ал.2 изр.2 ЗЗД на "Сто"ЕООД, ЕИК *********1, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.5, ет.7 сумата от 21 664.45
лева, от които: 14 176.35 лева по разваления договор за изработка от
30.04.2008г. и 7 488.10 лева по разваления договор за изработка от
14.09.2009г., представляващи стойността на вложените материали по двата
договора, от които ответникът се е възползвал, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и за
разликата до предявения размер от 28 343,80 лв. претенцията е отхвърлена,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Континентал 99"ЕООД, ЕИК*********4, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“Средна гора“ № 6, представляван от
управителя Г. Д., да заплати на основание чл.57 ал.2 изр.1 ЗЗД на
"Сто"ЕООД, ЕИК *********1, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
к-с „Славейков“, бл.63, вх.5, ет.7 обезщетение в размер на 28 070,35 (двадесет
и осем хиляди седемдесет лева и тридесет и пет стотинки) лева,
представляващи действителната стойност на вложени материали и труд по
развалени договори за изработка от 30.04.2008г. и от 14.09.2009г., ведно със
11
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.08.2021 год. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №16/20.01.2023 год. по т.д.№403/21 год.
по описа на Окръжен съд Бургас в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА "Континентал 99"ЕООД, ЕИК*********4, със седалище
и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Средна гора“ № 6, представляван от
управителя Г. Д., да заплати на "Сто"ЕООД, ЕИК *********1, със седалище
и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.5, ет.7 разноски
пред въззивната инстанция в размер на 3 861,40 (три хиляди осемстотин
шестдесет и един 0.40) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните, пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12