РЕШЕНИЕ
№ 713
гр. Кюстендил, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520100688 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД против М. Г. В..
В исковата молба се твърди, че на 19.11.2019 г. бил подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно
с Приложение № 1 от същата дата към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и„Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* срещу ответника, произтичащо
от договор за потребителски кредит № 3102111, одобрен на 13.02.2018 г.,
било прехвърлено в собственост на дружеството-ищец, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси и комисиони и др. разноски.
Приложение № 1 към сочения горе Индивидуален договор за цесия
било представено само с данни на ответника, тъй като данните на останалите
длъжници били защитени съгласно разпоредбите на Закона за защита на
личните данни, хармонизирани в съответствие с изискванията на вторичното
съюзно право.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от името
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД уведомително писмо с Изх. №
УПЦ-П-УКФ/3102111 от 29.11.2019 г. за станалата продажба, чрез Български
пощи с известие за доставяне. Писмото се върнало в цялост с отбелязване
„Непотърсено“.
Към исковата молба в настоящото производство ищецът представя и
1
моли съдът да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от името
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с Изх. № УКФ/3102111 от
29.11.2019 г., което да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея.
Що се отнася до обстоятелствата по процесния договор се твърди
следното: на 13.02.2018 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
ответника бил подписан Договор за потребителски паричен кредит №
3102111, по силата на който дружеството предоставило на В. в заем сумата от
2100 лв. , от които – 2000,00 лв. – чиста сума по кредита и 100,00 лв. –
комисион/такса за разглеждане на кредита. Чистата сума по кредита била
преведена на ответника на 14.02.2018г. по посочена от него банкова сметка.
Отделно, ответникът бил подписал и деклрация за приемане на
застраховане в Групова застраховка чрез кредитора, като застрахователен
посредник, за месечна застраховка със застрахователна премия от 4,69 лв.,
която била включена в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска,
съгласно погасителния план към Договора като общият размер на
застрахователната премия за срока на договора възлизал на 225,12 лв.
Договореният между страните годишен лихвен процент възлизал на
20,00 %. Така, към датата на подписване на договора страните постигнали
съгласие дължимата възнаградителна лихва да бъде в общ размер на 1205,70
лв.
Общо дължимата сума възлизала на 20 238,90 лв. платима на 48 бр.
анюитетни месечни вноски всяка в размер на 68,87 лв. и изравнителна такава
от 68,81 лв. Първата вноска била с падеж на 14.03.2018г., а последната – с
падеж на 14.02.2022г.
В нарушение на договорните си задължения, кредитополучателят не
извършвал плащания по дължимия към дружеството паричен заем.
Поради изпадането му в забава било начислено и обезщетение в
размер на 333,43 лв. за периода 15.03.2019г. до датата на подаване на
заявлението в съда като за периода 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не била
начислявана лихва за забава или неустойка.
Сочи се, че кредитополучателят не бил изплатил изцяло дължимите
към дружеството суми.
Същевременно бил настъпил и крайният падеж на задължението –
14.02.2022г.
За процесното вземане било образувано ч.гр.д. № 2420/2021г. от описа
на КРС, като поради невлизане в сила за издадената заповед за изпълнение, за
дружеството се породил интерес от водене на настоящото производство.
Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между страните,
че длъжникът М. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „*******“ № ***,
дължи и следва да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
сумите, както следва:
1683,73 лв. - главница по Договор за потребителски паричен кредит №
3102111, одобрен и подписан на 13.02.2018г.;
2
215,08 лв. - договорна лихва за периода от 14.03.2019г. – 19.11.2019
(датата на прехвърляне на задължението).;
333,43 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.03.2019г. до датата
на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г. до
14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС
- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното погасяване на дълга.
Претендират се и съдебно-деловодните разноски в заповедното
производство и настоящото такова.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Сочи на недопустимост и неоснователност на заявената претенция.
Ответната страна не била уведомена за процесната цесия, съотв. не била
обвързана от нея. Спори се и по самото извършване на цесията.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа посредством
предварително депозирана в този смисъл молба, а ответникът оспорва иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за
потребителски паричен кредит №3102111, неподписан от страните – л. 8 от
делото (липсват данни в представеното заверено копие за датата на
сключване на същия) – „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
предоставило на ответника сума в общ размер на 2000,00 лв., платимa на 48
месечни вноски, всяка в размер на 68,87 лв., при годишен лихвен процент
20% и ГПР 30,52 %, като общият размер на кредита възлизал на 2 100,00 лв.
(ведно с такса за разглеждане на документи от 100,00 лв.), а общо дължимата
сума - на 3 305,70 лв. в, т.ч. с уговорена застрахователна премия от 4,69 лв.
месечно.
Неразделна част от процесния договор са представените на л. 9 до 12
от делото Общи условия, всяка страница от които е подписана от страните.
Видно от представения Погасителен план към процесния договор (л.
13), от който се установява, че последният е сключен на 13.02.2018 г., е че
първата падежна дата е на 14.03.2018 г., а последната такава – на 14.02.2022 г.
Представени са и Медицински въпросник за приемане на застраховане,
а и Декларация за приемане на застраховането по застрахователни програми
„Кредитна протекция плюс” или „66 Плюс“, както и Сертификат за
застраховка „Кредитна протекция Плюс“, № 3102111, ведно с Общите
условия към застрахователната програма, с изложени в същите параметри за
финансиране на предоставената застрахователна услуга.
3
Видно от приложения Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.11.2018 год. сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца, както и Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.11.2019 г.
между същите страни, ведно с Приложение № 1 към последния, е, че било
прехвърлено на ищеца вземането му срещу ответника изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Цесията била потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от
приложените по делото писмени доказателства – на л. 41 от делото.
Съгласно т.1.2 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), вземанията индивидуализирани в Приложение №1 били неразделна
част от договора.
Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора, съдържаща
описание на процесното вземане на името на настоящия ответник.
С представено по делото пълномощно на л. 42 „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД била упълномощена да извърши от името на упълномощителя
уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, чиито
вземания са предмет на индивидуален договор за прехвърляне на вземанията
от 19.11.2019 г.
Било изготвено и изпратено от цедента чрез цесионера уведомление от
29.11.2019 г. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника за извършените
продажби на вземането.
Видно от приложеното на л. 46 от делото известие за доставяне, липсва
отбелязване същото да е връчено на ответника.
За изясняване на делото от фактическа страна е прието и заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно последното, на
14.02.2018г. по сметка на М. В. са преведени 2000 лв., неплатената главница е
размер на 1 683,73 лв., като последно платена е вноска за дължима главница
на 14.03.2019 г. в размер на 37,41 лв., непогА.а договорна лихва е в размер на
215, 08 лв., а дължимата лихва от датата на уведомяване 23.12.2019 г. до
датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК – 25.02.2022 г. е 353,78 лв.
От материалите по приложеното ч. гр. д. №304/2022 г. на КРС, се
установява, че в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 154/2022 г., връчена на
длъжника като в законоустановения за това срок същият е депозирал
възражение по чл. 414 от ГПК.
С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок като
съобщението за това му е връчено на 17.03.2022 г. Именно в срока по чл. 415
от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите
положителни установителни искове.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните
4
изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на
вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д.
№ 304/2022 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата
претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника като в
законоустановения за това срок същият е оспорил вземането. Поради това
съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на
заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства,
като е спазен и срокът за предявяване на исковете. При посочените
съображения претенцията е допустима.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на
чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към
момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за
изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй като в случая
оспорването на вземането по см. на чл. 414 от ГПК препятства влизането й в
сила. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, вземането по която
заповед е оспорено от длъжника.
Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този
договор.
По отношение на извършеното прехвърляне на процесното вземане:
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като
за извършената цесия било изпратено уведомление до длъжника, за което
няма доказателства да е получено. Поради това процесуалният представител
на длъжника е направил възражение, че цесията не е породила действие
спрямо ответника.
5
В този аспект следва да се посочи, че по правило с договора за
прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице,
като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе
действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал.
4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за
договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор
и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния
договор. В съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи
на длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете
съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК. Липсва и законово ограничение съобщаването
на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като
пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и
поражда правен ефект.
Така, в конкретиката на казуса, съдът счита, че е налице надлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия, станало чрез връчване на
исковата молба и приложенията към нея на 17.06.2022 г. (спр. л. 63 от
делото).
В този смисъл съдът намира, че съобразявайки уведомяването на
длъжника за извършената цесия, при усл. на чл. 235, ал. 3 от ГПК, ищецът в
настоящото успя да обоснове активната си легитимация по иска. Така и
възраженията на ответната страна в този контекст се явяват неоснователни.
Независимо от горното обаче съдът е длъжен ex officio да изследва
действителността на процесния източник на облигационни отношения, с
оглед характеристиката на последния на договор за потребителски кредит и
засилената защита, от която се ползват лицата, притежаващи качеството
„потребител“, какъвто несъмнено е и настоящият случай.
Така, при извършената служебна проверка относно действителността
на сключения между страните договор, настоящият състав констатира, че в
случая не е спазено предписанието на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Според посочената
норма, в действалата й редакция към момента на сключване на договора (за
дата на сключване на договора съдът приема 13.02.2018 г., за което
свидетелства не самият договор, а съпътстващата го документация,
съставляваща неразделна част от него – в т.ч. приложимите Общи условия,
Погасителен план и др.), договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните.
На първо място, в договора е предвидено предоставяне на
потребителски кредит, в т.ч. и под формата на финансиране на
застрахователна услуга, като уговорките относно застраховането, съдържащи
6
се в подписаната от кредитополучателя Декларация за приемане на
застраховането по застрахователни програми „Кредитна протекция плюс или
66 плюс“, както и Сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс“,
ведно с Общите условия към застрахователната програма, имат пряко
отношение към посочената в договора за кредит и дължима от ответника
застрахователна премия. Последната безспорно съставлява
компонентообразуващ елемент от посочената в процесния договор общо
дължима сума по кредита. Поради изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че обективираните в посочения сертификат и Общи условия уговорки
съставляват елементи от договора, по отношение на които трябва да са
спазени посочените законови изисквания. Същевременно, дори и без
наличието на специални познания е видно, че договорът за потребителски
кредит и съставляващите част от него клаузи, уреждащи финансиране
сключването на застраховка, са изготвени в различен по размер шрифт, като в
застрахователните документи този шрифт категорично е в размер по-малък от
12 и е трудно четлив. Според съда, целта на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК е да важи за всички постигнати между страните договорености, които са
от съществено значение за правата и задълженията на страните и съставляват
ангажименти, които са предмет на договора за кредит. Така - налага се извод,
че в конкретния случай, от една страна е налице нарушение на изискването на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички
елементи на договора, а от друга е налице нарушение на изискването за
шрифт не по-малък от 12 по отношение на част от елементите на договора,
касаещи финансираната услуга за застраховане. Ирелевантно е
обстоятелството, че в петитума на отправеното до съда искане не е включена
претенция за дължимост на застрахователна премия, като това само по себе
си, не би могло да валидира процесния източник на облигационни отношения.
В допълнение, съдът намира за потребно да отбележи, че с § 2 от ДР на
ЗПК са въведени разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. С тази Директива се цели сближаването на
законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-
членки относно потребителския кредит и установяването на правила за тях на
общностно равнище. В чл. 10 от същата се съдържат изисквания относно
формата и съдържанието на договорите за потребителски кредит, като там не
е предвидено изискване за размера на шрифта на договора. Следва да се вземе
предвид обаче, че директивите дават общите насоки при хармонизиране на
националното законодателство на държавите - членки с европейското
законодателство. Всяка държава - членка сама може да преценява как ще
изпълни тези насоки и с какви конкретни средства. Българският законодател е
въвел в ЗПК по-висок стандарт на защита на потребителя, предвиждайки
специални технически изисквания към писмената форма на договорите за
кредит, което не е забранено от директивата и съответства на нейните цели, а
именно защитата на потребителя.
7
На следващо място вземанията, основаващи се на представения
договор, не могат да бъдат признати за установени и поради това, че
договорът не отговаря на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
(самостоятелно основание за недействителност на процесния изтичник на
облигационни отношения) - в същия не са посочени взетите предвид
допускания при определяне на годишния процент на разходите съгласно
Приложение № 1 – чл. 3 (Изчисляването на ГПР по кредита се извършва при
отчитане на следните допълнителни допускания: а) договорът за
потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и
кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие
с условията и сроковете по договора; б) при договор за потребителски кредит,
който съдържа клаузи, позволяващи изменение на лихвения процент и на
стойността или размера на разходите, включени в ГПР по кредита, които не
могат да получат конкретно стойностно изражение към момента на неговото
изчисляване, ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и
другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се
прилагат до изтичането на срока на договора; в) ако договорът за кредит
предоставя на потребителя различни възможности по отношение на неговото
усвояване, допуска се, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и
изцяло; г) ако договорът за кредит предоставя на потребителя различни
възможности по отношение на неговото усвояване, но предвижда
ограничения по отношение на сумата по кредита и срока при различните
начини на усвояване, кредитът се смята за усвоен на най-ранната дата,
предвидена в договора, и съобразно предвидените ограничения за
усвояването му). ГПР е посочен единствено в договора като процентен израз,
като нито в договора, нито в приложимите към него ОУ, е въведена яснота,
какво се включва в посочения процент и при какви допускания същият е
определен.
Изложеното до тук обосновава недействителност на процесния
договор на осн. чл. 22 от ЗПК и без необходимост съдът да се произнася по
останалите наведени от пълномощника на ответната страна възражения, вкл.
правопогасяващото такова за изтекла давност още повече, че същото е
обхванато от преклузия по см. на чл. 133 от ГПК.
Въпреки това, за пълнота на изложението, настоящият състав намира,
че независимо от специалните основания за недействителност на сочения
източник на облигационни отношения, регламентирани в ЗПК,
недействителността на последния следва и от предвиденото в общия, в
посочения контекст, Закон за задълженията и договорите, регламентиращ
нищожност на договора при липса на съгласие за сключването му на осн. чл.
26, ал. 2, предл. 2-ро от с.з. Така представеното заверено копие на Договор за
потребителски кредит не съдържа подписи на страните по кредитното
правоотношение, поради което не би могло да се установят направени в
насока на облигационно обвързване насрещни волеизявления. В
действителност, подписи на страните са положени в приложимите спрямо
8
договора Общи условия. Последните обаче, макар и представляващи
неразделна част от процесния договор, се подписват (при това всяка страница
от тях) на самостоятелно основание – арг. от ал. 2-ра на разпоредбата на чл.
11 от ЗПК. Положените в тези условия подписи не изключват
необходимостта страните да се договорят, постигайки съгласие, относно
конкретните параметри на кредитното правоотношение, които,
съставлявайки същественото съдържание на сделката, стоят в основата на
формирането на мнение, съотв. волеизявление за влизане в договорна
обвързаност с насрещния контрагент. Индиция за постигнато по конкретните
параметри на договора съгласие между страните представлява извършваните
от кредитополучателя погашения по процесния кредит (спр. приетото по
делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът счита за обективно изготвена, поради което и кредитира). Посоченото
обстоятелство обаче се явява ирелевантно в обсъждания контекст, доколкото
постигнатото съгласие между страните законодателят изисква да бъде
„облечено“ в писмена форма за действителност – арг. от разпоредбите на чл.
10, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК. А липсата на положени в процесния договор
подписи на страните освен, че сочи на липса на постигнато между тях
съгласие по конкретните параметри на правоотношениято, само по себе си
опорочава и формата на сделката, за действителността на която, както вече се
посочи, съгласието, израз на което са положените от страните подписи,
следва да е обективирано в писмения акт на документа.
Изложените по-горе основания за недействителност на процесния
договор по см. на чл. 22 от ЗПК, обуславят приложението на чл. 23 от с.з. Но
исковете по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК следва да са идентични по основание,
размер и период на претенциите в заповедното производство. След като
договорът е недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта на
главницата на различно от заявеното основание. В случая, сумите се
претендират на договорно основание като изпълнение с оглед действителен
договор за кредит, за което е била издадена и заповедта за изпълнение, а не на
основание чл. 23 ЗПК, като дадено по недействително правоотношение.
Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на
института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание или
при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е получил.
Поради това и искът за главница не може да бъде уважен, като това би било и
в противоречие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
(чл. 6 от ГПК). Ето защо не може да се присъди и чистата сума по кредита.
Поради всичко изложено заявените положителни установителни
искове подлежат на отхвърляне.
При настоящия изход от делото и в съотв. с тълкувателната практика
на върховната инстанция, обективирана в т. 13 от ТР №4/2014 г. по Tълк.д.
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при отхвърляне на иска като неоснователен,
издадената в заповедното производство заповед за изпълнение не подлежи на
обезсилване, но въз основа на нея не следва да се издава изпълнителeн лист.
9
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски
се следват единствено на ответната страна и са налични доказателства за
оказана на ответника безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38 от
Закона за адвокатурата (л. 65 от делото), то следва да бъде осъден ищецът да
заплати на адв. И. сумата от 386,26 лв., определена съобразно нормата на чл.
38 от ЗА, която препраща към Наредба №1 от 09.07.1994 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, където съобразно размера на
ищцовата претенция следва да се приложи хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 2.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното
производство, вкл. и разноските за него, с оглед задължителните указания по
т. 12 от ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото,
ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника и
направените в заповедното производство разноски, но данни за сторени
такива не са налични, поради което и не следва да му се присъждат.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред окръжен съд – Кюстендил.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените искове да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че М. Г. В., ЕГН: **********, с
адрес: гр. К., ул. „*******“ ****, дължи и следва да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумите, както следва:
1 683,73 лв. - главница по Договор за потребителски паричен кредит №
3102111, одобрен на и подписан на 13.02.2018 г.;
215,08 лв. - договорна лихва за периода от 14.03.2019 г. – 19.11.2019
(датата на прехвърляне на задължението).;
333,43 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.03.2019 г. до датата
на подаване на заявлението в съда като за периода 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС
- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното погасяване на дълга, за които
суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
154/2022 по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 304/2022 г. по описа на КРС, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
10
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ДА
ПЛАТИ на адв. А. И. сума в размер на 386, 26 лв. на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се
изпрати на заповедния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11