РЕШЕНИЕ
гр. София, 20.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на трети
април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 11728 по описа за 2015 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 535 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „И.“
АД твърди, че ответникът В.В.Д. е авалирал запис на заповед, издаден от „В.И.“
ООД на 23.08.2010 г. в полза на ищцовата банка за сумата от 1 927 840.55 евро ( един милион деветстотин
двадесет и седем хиляди осемстотин и четиридесет и 0.55 евро). Ценната книга
била предявена за плащане на длъжника търговско дружество с нотариална покана,
връчена по реда на чл. 50, ал.4 вр. с чл. 47 ГПК, а на ответника – менителничен
поръчител лично на 27.07.2012 г., за което върху записа на заповед имало
отбелязване. Плащане не последвало, поради което ищецът подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на 11.05.2015 г.
Заповедният съд издал исканата заповед, като авалистът възразил по реда на чл.
414 ГПК. Съобразно с изложеното моли съда да признае за установено по отношение
на ответника, че „И.“ АД е титуляр на следните вземания: сума в размер на
100 000 евро, представляваща част от вземане в общ размер на
1 927 840.55 евро, за което вземане
е издаден запис на заповед на 23.08.2010 г., авалиран от В.В.Д., ведно със
законната лихва върху главницата от 100 000 евро, считано от датата на подаване на заявлението –
11.05.2015 г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед
за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 25089/2015 г. на СРС, ГО, 119 състав.
Претендира присъждане на разноските от заповедното производство в размер на
3911.66 лева за държавна такса по заповедното дело и 3463.75 лева –
възнаграждение за юрисконсулт. Моли да бъде осъден ответника да му заплати и
сторените в настоящото исково производство разноски.
Ответникът В.Д. оспорва исковете
по основание и размер. Въвежда възражение за наличие на каузално
правоотношение, покрито от менителничния ефект и породено от договор за банков
кредит № 014/2010 – В от 18.08.2010 г.,
сключен между ищцовата банка в качеството й на кредитодател и В.К.ДЗЗД-
кредитополучател. Сочи, че договорът бил сключен с дружествата, част от
консорциума, както следва: „В.Т.Т.К.К.“ ЕООД, „В.И.“ ООД, „К.М“ ООД, които
отговаряли солидарно за задължението по банковия кредит. Твърди, че
предоставеният кредит бил погасен чрез плащане – частично, респективно
изцяло, включително и чрез осъществявано принудително изпълнение. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на договора за банков
кредит. Поддържа също, че е налице недействителност на клаузата от договора за банков кредит, по
силата на която страните били уговорили, че солидарните длъжници издават в
полза на „И.“ АД запис на заповед „без
протест“ за целия размер на кредита и за дължимите лихви, авалиран от
съдружниците им физически лица - чл. 5.2. от договора. Тази
разпоредба изисквала обезпечаване на вземане, което е с неконкретизиран размер,
предвид това, че лихвата, съгласно чл. 15 от договора била плаваща и било
невъзможно да се определи изначално нейния размер до края на срока на договора.
Отделно от това ответникът вече не бил съдружник в дружеството – издател на
записа, като на банката многократно било предлагано да се авалира записа на
заповед от актуалните съдружници във „В.И.“
ООД. Соченото, според ответника, означавало и че не е материално правно
легитимиран да отговаря по иска, тъй като вече не притежавал изискуемото по
договора за банков кредит качество – съдружник по чл. 5.2. Изтъква на следващо
място, че в договора за банков кредит били внасяни изменения, по които ответникът
Д. не бил давал съгласието си, следователно не бил и обвързан от тях. Поддържа
на следващо място, че по силата на чл.5.1 от договора „В.И.“ ООД, освен, че е
издало записът на заповед на 23.08.2010 г., е учредило и особен залог върху
търговското си предприятие, поради което ищцовата банка с цел да се
облагодетелства е изискала от едно и също лице да гарантира в две различни
качества един и същи дълг. Изложените възражения ответникът прави
самостоятелно, както и с цел установяване на недобросъвестността на кредитора
ищец, който злоупотребявал с право, използвайки записа на заповед срещу
авалиста. Не претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи
следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното към настоящото дело заповедно
производство – ч.гр.д. № 25089/2015 г. на СРС, ГО, 119 състав, че на 11.05.2015
г. кредиторът „И.“ АД депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ – запис на заповед,
издаден на 23.08.2010 г. от „В.И.“ ООД, ЕИК ******** за сумата от
1 927 840.55 евро и авалиран от длъжника В.В.Д., ЕГН **********.
Заявителят претендирал част от сумата по менителничния ефект, а именно –
100 000 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението - 11.05.2015 г., до окончателното изплащане. Сочил в графата за
допълнителна информация на заявлението, че ценната книга била предявена за
плащане на авалиста Д. на 27.07.2012 г., а по – рано на 23.07.2012 г. и на
длъжника „В.И.“ ООД с нотариална покана, връчена на дружеството по реда на чл.
50 ГПК. Дължимата сума не била погасена към момента на подаване на заявлението.
Към заявлението бил представен оригинал на процесния запис на заповед, видно от
който „В.И.“ ООД, ЕИК ********, представлявано от В.В.Д. в качеството му на
управител, като издател на записа на заповед се задължил безусловно и
неотменимо при предявяване на записа на заповед да плати на ТБ“И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** 83А, или на нейна заповед, сумата
от 1 927 840.55 евро ( един
милион деветстотин двадесет и седем хиляди осемстотин и четиридесет ). Посочено
било в ценната книга, че същата следвало да се предяви за плащане в срок до
26.04.2013 г., а сумата била платима във всеки банков клон или офис и на каса в
ТБ „И.“ АД. Записът бил издаден на предявяване, без разноски и протест. Дата на
издаване – 23.08.2010 г., място на издаване гр.София. Положени били подпис и
печат на издателя, както и на авалиста – В.В.Д., за когото изрично е отразено,
че авалира задължението по условията, при които е поето. Най – отдолу е
отразено от В.Д., че записът му е предявен за плащане в това му качество на
27.07.2012 г. На 25.05.2015 г. заповедният съд издал заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.9 ГПК,
като разпоредил длъжникът В.В.Д. да заплати на кредитора „И.“ АД сумата от
100 000 евро, част от общо вземане в размер на сума от
1 927 840.55 евро- задължение по запис на заповед от 23.08.2010 г.,
предявен за плащане на 25.07.2012 г., ведно със законната лихва за периода от
11.05.2015 г. до изплащане на вземането и сума в размер на 7 375.41 лева –
разноски по заповедното дело, от които: 3 911.66 лева – държавна такса
и 3 463.75 лева – възнаграждение за
юрисконсулт. Издаден бил на 25.05.2015 г. изпълнителен лист за посочените суми,
видно от поставения на гърба на заповедта правоъгълен печат. Длъжникът –
ответник в настоящото исково производство възразил в срока по чл. 414 ГПК срещу
издадената по ч.гр.д.№ 25089/2015 г. на
СРС, ГО, 119 състав, заповед за незабавно изпълнение ( възражение от 17.07.2015
г. с вх.№ 3046438, като поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 20157810400362 по описа на ЧСИ Г.Д.е
връчена при отказ на 13.07.2015 г.). С определение от 31.07.2015 г. заповедният съд спрял изпълнението по
издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист, както и указал на
заявителя „И.“ АД, че следва в
едномесечен срок от съобщаването да предяви установителния иск за
вземането си. Определението е връчено на настоящия ищец на 13.08.2015 г., като
исковата молба е депозирана на 14.09.2015 г. – в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 415 ГПК.
Между страните не е спорно, че процесния
менителничен ефект е издаден за обезпечаване на задълженията по договор за
банков кредит ( л. 80 от делото) № 014/2010 –В от 18.08.2010 г. Същият е
сключен на сочената дата – 18.08.2010 г., между ТБ „И.“ АД в качеството й на кредитор, и
„В.К.“ ДЗЗД, с БУЛСТАТ********като кредитополучател. В гражданското дружество –
консорциум, съдружници били следните,
посочени в договора за банков кредит търговски дружества: 1.
„В.Т.Т.К.К.“ ЕООД, ЕИК********; 2. „В.И.“ ООД, ЕИК ******** и 3.
„К.– М“ ООД, ЕИК ********. За посочените съдружници във „В.К.“ ДЗЗД, изрично е
уговорено в договора, че са солидарни длъжници. Предметът на договора е дефиниран в чл.1/1/ от същия,
като е договорено, че банката кредитор предоставя на кредитополучателя инвестиционен
банков кредит в размер на 1 637 000 евро / един милион шестстотин
тридесет и седем хиляди/, предназначен за закупуване на 53 364 броя
обикновени поименни акции, собственост
на Столична община, съставляващи 100% от капитала на „БКС - Ц.“ ЕАД с ЕИК********.
Според чл. 2/2/ от договора кредитът се предоставял само след учредяване на
договорените в чл. 5 , ал.1, т.1 обезпечения. В последната разпоредба страните
са установили следните обезпечения на кредита: за обезпечаване на всички
вземания – главница, лихви, неустойки, такси, комисионни, разноски и други,
кредитополучателят учредява в полза на „И.“ АД особен залог по реда на ЗОЗ –
първи по ред върху търговското предприятие на „В.Т.Т.К.К.“ ЕООД и върху
търговското предприятие „В.И.“ ООД; първа по ред договорна ипотека в полза на
банката върху апартамент № 8, находящ се в гр.София, ул. „*********, вх. 3, ет.
4 със застроена площ от 79.36 кв.м., собственост на С.Д.Н.; залог по реда на
ЗОЗ върху вземанията на „К.– М“ ООД към „Х.“ ЕООД, ЕИК********в размер на
465 000 лева. Уговорено било след придобиване на акциите на „БКС - Ц.“
ЕАД, кредитополучателят да учреди в полза на банката първи по ред залог върху
придобитите със средствата от кредита 53 364 броя акции, представляващи
100% от капитала на „БКС - Ц.“ ЕАД, както и първи по ред залог върху
търговското предприятие на „К.– М“ ООД. Съгласно т.2 на чл. 5 от договора за
инвестиционен кредит, солидарните длъжници издават в полза на ТБ „И.“ АД запис
на заповед без протест, за целия размер на кредита и за дължимите лихви,
авалиран от съдружниците им като физически лица, платим на предявяване в срок
до 2 месеца след крайния срок за погасяване на кредита. Крайният срок съгласно
чл. 15 е
26.02.2013 г.
Видно от Анекс от 19.08.2010
г., който е неразделна част от договор за банков кредит № 014/2010 –В от
18.08.2010 г., сключен между кредитора „И.“ АД и солидарните длъжници, като
част от консорциума, било договорено учредяване на допълнителни обезпечения, залог върху вземанията на „БКС
- Ц.“ ЕАД към „М.“ ЕАД, Столична община,
„Б.П.С.“ АД, Столична община – район Витоша, както и първи по ред залог върху търговското
предприятие на „БКС – Ц.“ ЕАД, включително и залог по реда на ЗОЗ върху всички
бъдещи вземания на „БКС – Ц.“ ЕАД, произтичащи от договори във връзка с
изграждане на метродиаметър II и метродиаметър III,
както и по договори с общини, сключени след подписване на анекса.
Споразумение от 12.01.2011 г. към процесния
договор за банков кредит, сключено между ТБ „И.“ АД и „БКС – Ц.“АД, установява,
че на сочената дата „БКС – Ц.“ АД встъпва като съдлъжник по договора за банков кредит № 014/2010 –В от
18.08.2010 г., отговаряйки солидарно за задълженията, породени от договора, с
първоначалния длъжник „В.К.“ ДЗЗД. С Анекс № 1 към споразумението с „БКС – Ц.“
АД били договорено учредяване от
встъпилия като съдлъжник в полза на кредитора ТБ „И.“ АД обезпечения, а именно
– две първи по ред ипотеки на подробно описаните в Анекса недвижими имоти, собственост
на дружеството.
С Анекс № 2 от 29.04.2011 г. към договора за
банков кредит, сключен между първоначалните страни по него – кредитора ТБ „И.“
АД и консорциума от търговски дружества, бил договорен нов погасителен план,
като крайният срок на издължаване на кредита си оставал същия – 26.02.2013 г. Не са променяни и всички останали срокове и
условия по договора.
Видно от молба ( л. 122 от делото) на В.А.Р.– временен синдик на „БКС – Ц.“ АД,
ищецът „И.“ АД е взискател по две изпълнителни дела: изп.дело № 20118380406511
на ЧСИ М.Б.и изп.дело № 20127880400782 на ЧСИ М.К.срещу встъпилия в дълга длъжник „БКС – Ц.“ АД.
Временният синдик Р. е представила и Списък на приетите вземания на кредитори
срещу „БКС – Ц.“ АД в производството по несъстоятелност на дружеството, видно
от който списък, на 28.11.2014 г.
настоящият ищец е предявил вземането си към длъжника въз основа на сключения
договор за банков кредит и анексите към
него, което вземане е прието в размер на
3 099 689.39 лева.
Приет по делото като писмено
доказателство е изпълнителен лист ( л. 126 ), издаден на 13.07.2012 г. от СРС,
ГО, 54 състав по гр.д.№ 31152/2012 г., в
полза на „И.“ АД срещу длъжниците 1.„В.Т.Т.К.К.“
ЕООД, ЕИК********; 2. „В.И.“ ООД, ЕИК ********, 3.
„К.– М“ ООД, ЕИК ******** и 4.„БКС – Ц.“ АД, ЕИК********, с който
са осъдени да заплатят на кредитора
сумата от 500 000 евро, представляваща част от задължение в общ
размер 1 283 604 евро – непогасена главница по процесния договор за банков кредит № 014/2010 –В от 18.08.2010 г., ведно с анексите
към него, ведно със законната лихва за периода
27.06.2012 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на
153 402.07 евро за периода 27.04.2011 г. до 16.05.2012 г.; лихва за забава
върху просрочената главница в размер на 99 992.26 евро за периода 27.05.2011 г. до 26.06.2012 г. ; неустойка за
забава върху договорната лихва в размер на
17 973.34 евро за периода 27.05.2011 г. до 26.06.2012 г., такса в размер на 12 941.04 евро,
дължима на 23.08.2011 г., застрахователни премии в размер на 425.15 лева за
периода 28.02.2012 г. до 27.02.2013 г. и разноски по делото – 30 687.99
лева – държавна такса 15 794 лева –
възнаграждение за юрисконсулт. Изпълнителният лист е издаден в заповедно
производство – по реда на чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните
книги на заявителя – „И.“ АД.
Прието е Удостоверение, изх.№ 91609 от
13.06.2017 г. на ЧСИ М.Б.по изп.дело № 20118380406511, видно от което, ищецът
по настоящото дело „И.“ Ад е присъединен взискател по посоченото изпълнително
производство въз основа на Удостоверение от 13.09.2012 г. на ЧСИ М.К., за
принудително събиране на сумите по
описания по – горе изпълнителен лист срещу длъжника „БКС – Ц.“ АД. Към датата
на издаване на Удостоверението – 13.06.2017 г. ЧСИ Б. установява, че в полза на
взискателя „И.“ АД са разпределени суми
в размер на 319 096.64 лева,
съгласно Постановление за разпределение от 22.07.2013 г. по изп.дело №
20118380406511. ЧСИ Б. удостоверява, че сумите били събрани от проведени
публични продани, като тези суми не са платени на взискателя „И.“ АД, а са
приспаднати от вземането на банката , поради възлагане на имотите, продадени на
публичната продан, на взискателя „И.“ АД. Видно от идентификаторите на имотите,
възложени на банката в хода на принудителното изпълнение, се касае за същите недвижимости, върху които
е договорено да се учреди договорна ипотека по Анекс № 1 към Споразумението от
12.01.2011 г. към процесния договор за банков кредит и каквото обезпечение явно
е било учредено. Представено е и Удостоверението с изх.№ 10727 от 13.09.2012 г. на ЧСИ М.К., рег.№
788 по изпълнително дело №
20127880400782, видно от което това изпълнително дело е образувано въз основа
на издадения в полза на „И.“ АД изпълнителен лист от 13.07.2012 г., описан по –
горе срещу длъжниците „В.Т.Т.К.К.“ ЕООД, „В.И.“ ООД, „К.– М“ ООД и „БКС – Ц.“ АД. Установява се по делото, като
не се и оспорва от ищеца, че принудителното изпълнение по изп.д.№ 6511/2011 г. на ЧСИ Б. срещу „БКС
– Ц.“ АД, което дружество е в производство по несъстоятелност, не е спряно –
Определение от 10.05.2017 г. на СГС, ТО, VI
- 23 състав по т.д. № 804/2012 г.
По
делото е изслушана съдебно – счетоводна експертиза / ССЕ/, която установява, че
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 11.05.2015 г. размерът
на вземането на „И.“ АД, произтичащо от
обезпеченият със записа на заповед договор за банков кредит № 014/2010–В от
18.08.2010 г., възлиза на следните суми: общият размер на усвоената главница е 1 637 000 евро. Погасената главница
е в размер на 353 396 евро, при което се формира остатък за непогасена
главница в размер на 1 283 604
евро. Върху редовната главница има начислена и неизплатена договорна /
възнаградителна/ лихва за периода 27.06.2011 г. – 16.05.2012 г., в размер
на 153 402.06 евро . Неплатената
наказателна лихва върху просрочената главница е в размер на 99 992.26 евро
за периода 27.05.2011 г. до 26.06.2012 г. Неплатената неустойката за забава
върху неплатената възнаградителна лихва
е в размер на 17 973.34 евро,
отнасяща се за периода 27.05.2011 г. до 26.06.2012 г. Според заключението на ССЕ неплатените вземания по процесния договор за банков кредит са в размер на 28 631.56 – такси, и
425.15 евро – застраховка кредит и оценка. Съгласно данните от разплащателната
сметка с титуляр „В.К.“ ДЗЗД по кредита
са извършвани плащания. Вещото лице сочи, че съгласно данните, предоставени от
ищеца не се констатирало погасяване на задължения от принудително събрани суми.
С допълнително заключение ССЕ установява, въз основа на представеното от ЧСИ Б. Удостоверение; счетоводна справка по сметка
4450 „Присъдени съдебни вземания“ ; Удостоверение с изх.№ 7929 от 03.07.2017 г.
на ЧСИ М.К., че след датата на заявлението 11.05.2015 г. са събрани
принудително суми от частни съдебни изпълнители, както следва: ЧСИ Г.Д.по изпълнително дело № 362/2015
г. срещу В.Д.- суми в размер на по 898.09 лева на 08.07.2015 г. и на 22.07.2015
г., от ЧСИ М.К.към 03.07.2017 г. по
изп.дело № 20127880400782 с взискател „И.“ АД и
длъжници „В.Т.Т.К.К.“ ЕООД, „В.И.“
ООД, „К.– М“ ООД и „БКС – Ц.“ АД на
банката е изплатена сума в размер на 159 979.68 лева , с която „И.“ АД е
погасила частично такси и разноски и присъдени лихви. Според
допълнителното заключение на ССЕ
неплатените такси и застраховки към 11.05.2015 г. са в размер на
2 626.64 евро.Съдът кредитира
приетото по делото заключение на ССЕ като обективно и компетентно
изготвено, което не е оспорено от
страните.
Други допустими и относими
доказателства на които съдът да основава изводите си не са ангажирани по
делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Ищецът основава вземането си срещу
ответника на менителничен ефект- процесният запис на заповед. Записът на заповед е едностранна, абстрактна правна сделка, при която издателят безусловно обещава на
поемателя да заплати определена сума пари. Документ, който съдържа посочените в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити представлява запис на заповед и е годен да породи
задължението по него.
В тази връзка настоящият състав достига до извода, че представения по делото
документ представлява валиден запис на заповед и е годен да породи посоченото в
него задължение, като в процесния случай се претендира част от сумата, за която
менителничното поръчителство е дадено, а именно 100 000 евро от сума в общ
размер на 1 927 840.55 евро. Документът съдържа всички задължителни
реквизити съгласно чл.535 от ТЗ - наименование „запис на заповед” в текста на
документа и на езика на който същият е написан; падеж (в случая - „на
предявяване” съгласно чл. 537 вр.чл.486, ал.1, т.1 ТЗ); място на плащане; име
на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място
на издаване; подпис на издателя. Формата на менителничното поръчителство също е
нормативно предписана. Така чл. 484, ал.1 от ТЗ изисква поръчителството да се дава върху
менителницата или върху алонжа, като се изразява с думите "като
поръчител" или с друг равнозначен израз и трябва да се подпише от
поръчителя.
В настоящият случай е спазено и това
законово изискване. На следващо място
процесният запис на заповед е предявен за плащане на ответника на 27.07.2012 г. – в срока по чл.487, ал.1, изр. 3 ТЗ. От своя
страна предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение
на менителничното задължение - в този смисъл е и т.3 от Тълкувателно Решение
№ 1 от 28.12.2005г. по тълк.д. № 1/2004г., ОСТК, ВКС. Предявяването за плащане
се явява предпоставка за поставяне на
длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от страна на кредитора
за изпълнение на задължението.
Между страните в процеса не е
спорно, че процесният запис на заповед обезпечава задължение по каузално
правоотношение, породено от договор за банков кредит № 014/2010–В от 18.08.2010
г., ведно с описаните по – горе Анекси и Споразумения – неразделна част от
договора, сключени между кредитора „И.“ АД и солидарно отговорните длъжници „В.Т.Т.К.К.“
ЕООД, „В.И.“ ООД, „К.– М“ ООД и „БКС – Ц.“
АД. От своя страна надлежните писмени доказателства, събрани в хода на делото,
установяват че ищцовата банка се е снабдила с изпълнителен лист, издаден преди
датата на заявлението от 11.05.2015 г.,
по което е образувано процесното заповедно дело. Изпълнителният титул е
издаден на 13.07.2012 г. от
СРС, ГО, 54 състав по гр.д.№ 31152/2012 г. в полза на „И.“ АД срещу солидарните
длъжници по каузалното правоотношение – търговските дружества „В.Т.Т.К.К.“ ЕООД, „В.И.“ ООД, „К.– М“ ООД и „БКС – Ц.“ АД. Образувано било и
изп.дело № 20127880400782 по описа на ЧСИ М.К., по което към 03.07.2017
г. на банката взискател е изплатена сума
в размер на 159 979.68 лева. При
тези данни може да се обоснове извод, че в полза на ищеца „И.“ АД, който е
приносител на записа на заповед от 23.08.2010 г., е налице съдебно признато изпълняемо право, като
кредиторът се установи и да е предприемал фактически и правни действия,
насочени към удовлетворяване на вземането му по каузалното правоотношение, по
което е страна срещу солидарно отговорните дружества. Нещо повече – вземането
на ищеца по каузалното правоотношение е
прието в списъка по чл. 686 ТЗ в производството по несъстоятелност на един от
солидарно отговорните длъжници „БКС – Ц.“ АД. Ето защо е налице хипотезата на недобросъвестен приносител на когото
авалистът – ответник по делото - В.Д. е допустимо да противопоставя
относителните възражения на длъжника по каузалното правоотношение и издател на
менителничния ефект „В.И.“ ООД. В този смисъл константната съдебна практика
безпротиворечиво е приемала, че възможността авалистът да противопостави на
приносителя на ефекта личните възражения на хонората /авалата/ е обусловена от
недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на приносителя. Последният е недобросъвестен когато знае какво е
каузалното правоотношение, поради което
авалистът се е задължил, като знае и че са настъпили факти, които пораждат лично
възражение срещу кредитора по каузалното правоотношение. Такива факти могат да се отнасят до унищожаването, развалянето на договора, за
ненастъпила изискуемост на задължението, покрито с менителничната сделка. Недобросъвестен е и когато знае, че каузалното
задължение, покрито с менителничната сделка, не е възниквало или е възникнало,
но е погасено изцяло или отчасти. Недобросъвестно
е предприемането от страна на приносителя на фактически и правни действия, създаващи
реална възможност за получаване на двойно плащане. С Решение на ВКС, І т.о. по т.д. № 148/2011 г. е
прието, че установената недобросъвестност на приносителя изключва правото на
последния да иска изпълнение от авалиста в случаи, когато последният може да
противопостави личните възражения на хонората – напр. възражението за наличие
на съдебно признато изпълняемо право в полза на приносителя, вкл. и възражения
за погасяване - изцяло или частично на менителничното задължение на издателя,
вследствие извършени от последния плащания по каузалната сделка. Последното становище
е споделено и при постановяване на Решение по т.д. № 1036/2013 г. на ВКС, ІІ
т.о., като съдебният състав по същество е приел, че след погасяване на
задължението по каузалното правоотношение чрез плащане, кредиторът - ищец,
предявявайки правата си и срещу авалиста, е недобросъвестен, в смисъл на знание
от негова страна за наличие на относителни възражения по каузалното
правоотношение, основани на погасяването чрез плащане от страна на длъжника по
договора. Съдебна практика обективираща обоснованото по – горе са и: Решение
№194/01.02.2018 по дело №84/2017 на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 67 от
25.05.2017 г. по т.д.№ 60075/2016 г. I г.о. на ВКС,
Решение № 230 от 11.08.2014 г. по т.д.№ 383/2012 г. на II т.о.
на ВКС и др. Предвид тези аргументи в конкретния случай е основателно възражението на ответника, че
ищцовата банка е недобросъвестен приносител и злоупотребява с право, тъй като
на „И.“ АД в качеството й на страна по обезпеченото със записа на заповед
каузално правоотношение, й е известно, че
към датата на заявлението са
събирани принудително суми, отишли в частично погашение на вземанията на
банката по каузалното правоотношение, поради което и не следва да насочва
прекия си иск спрямо авалиста. Последния не дължи плащане поради изпълнение,
макар и частично от един от солидарно отговорните длъжници – БКС- Ц.“ АД, което
ползва и останалите дружества, включително и издателят на менителничния ефект –
„В.И.“ ООД, за чието задължение по договора за банков кредит е поръчителствал по
абстрактната сделка ответникът В.Д.. Опора
на този извод на съда е доказателствената съвкупност по делото,
установяваща, че ищецът е пристъпил към принудително удовлетворяване на
обезпеченото с ценната книга каузално задължение ( ССЕ, Удостоверение на ЧСИ М.
Б., Удостоверение на ЧСИ М.К., списък на приетите за събиране вземания на
кредиторите в производството по
несъстоятелност на солидарния длъжник
„БКС – Ц.“ АД). Въпреки, че на „И.“ АД
вече съдебно й е признато изпълняемо право срещу длъжниците по каузалното
правоотношение – изпълнителен лист от 13.07.2012 г. , ищецът недобросъвестно е
пристъпил към снабдяване с втора заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 25089 по описа за 2015 г. на СРС, ГО, 119 състав. Предвид
частичното погасяване на вземанията на „И.“ АД по образуваните и цитирани по –
горе изпълнителни дела, настоящият състав на съда обосновава извод, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на менителничния поръчител
– ответникът В.Д..Предявените по реда на
чл. 422 ГПК искове следва да се отхвърлят
изцяло като неоснователни.
За пълнота
следва да се посочи, че съдът не дължи произнасяне по останалите възражения на
ответника по делото, предвид отхвърлянето на така предявените искове на
мотивираното по – горе основание.
По
разноските:
При този изход
на спор на ищеца по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК разноски не следва да бъдат
присъждани, в това число и за заповедното производство- арг. и от т.12 на
Тълкувателно Решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4 /2014г., ОСГТК, ВКС.
Ответникът В.Д., предвид
изявленията на процесуалния му представител в последното по
делото открито съдебно заседание не е претендирал разноски и съдът не
дължи служебно произнасяне.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с чл. 535 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, искове от „И.“ АД, ЕИК ******** срещу В.В.Д., ЕГН **********, за признаване на установено по отношение на ответника В.Д., че ищецът „И.“
АД е носител на вземане в размер на 100 000 евро/ сто хиляди/, което
е част от вземане в общ размер на
1 927 840.55 евро, за което е издаден на 23.08.2010 г. запис на
заповед, авалиран от В.Д., ведно със законната лихва върху сумата от
100 000 евро за периода от 11.05.2015 г. до окончателното плащане, за
които суми е издадена на 25.05.2015 г. заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 25089 по описа за 2015 г. на СРС,
ГО, 119 състав и изпълнителен лист, като
неоснователни.
ОСТАВЯ без
уважение претенциите на „И.“ АД, ЕИК ********, за присъждане на
разноски за заповедното производство в общ размер на 7375.41 лева, както и за
настоящото производство, като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: