№ 2503
гр. София, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20211100515083 по описа за 2021 година
Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Подадена е жалба от длъжника „С.Т.” АД против постановление от 11.11.2021г.
на ЧСИ В.М., с район на действие СГС, по изп.д.№ 20218600401353, с което е
оставено без уважение възражение на жалбоподателя за намаляване разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя и разноските по ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят счита, че адвокатското възнаграждение на взискателя е
прекомерно предвид липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело обусловено от това, че заплатил задължението в срока за доброволно изпълнение,
а извършените от процесуалния представител на взискателя действия се свеждат само
до подаване на молба за образуване пред съдебния изпълнител. Моли съдът да намали
адвокатското възнаграждение до сумата от 200лв. за образуване на изпълнителното
дело. По отношение начислените от ЧСИ такси по изпълнението счита, че не дължи
част от тях, а пропорционалната по т.26 от тарифата следва да се редуцира до размера,
изчислен на база вземането по изпълнителния лист.
Взискателят „К.П.” ЕООД не изразява становище по жалбата.
В мотивите ЧСИ навежда на неоснователност на жалбата с аргумент, че
размерът на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение е съответно на
фактическата и правна сложност на делото. Начислените по изпълнението такси са на
1
основание ТТРЗЧСИ и дължими от длъжника.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от легитимирано лице и против
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител /чл.435, ал.2, т.7 ГПК/,
поради което е процесуално допустима.
Производството по изп.д. № 20218600401353 на ЧСИ В.М., с район на действие
СГС, е образувано по молба на „К.П.” ЕООД, чрез упълномощен адв.В.К.-САК, въз
основа изпълнителен лист от 27.08.2021г., издаден по в.гр.д.№ 16150/2019г. по описа
на СГС, с което длъжникът „С.Т.” АД е осъден да заплати на взискателя сумата общо
от 6807.66лв., от която 5687.27лв.-неплатена наемна цена по договор за наем и
1120.39лв.-неустойка за забава за периода 26.10.2015г.-09.05.2016г. Към молбата е
приложен договор за правна защита и съдействие в изпълнителното производство с
уговорено възнаграждение от 864лв. с ДДС, което е било платено по банков път с
представени за това доказателства. С молбата е поискано налагането на запор върху
вземанията на длъжника по всички банкови сметки, за което на ЧСИ е възложено
събиране на данни в тази посока.
С разпореждане от 29.09.2021г. ЧСИ е образувал изпълнителното дело, приел
разноски на взискателя в посочения размер на адвокатското възнаграждение, както и
разноски по авансово платени такси по ТТРЗЧСИ от 66лв. На същата изпратил до
длъжника покана за доброволно изпълнение, както и запорни съобщения до
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД и „Юробанк България” АД за налагане запор върху
сметките му до общо дължимата сума 8604.64лв., включваща вземането по
изпълнителния лист, разноските на взискателя и таксите по тарифата с изготвена
сметка за размера на дълга /стр.20 от приложения препис от изпълнителното дело/.
Длъжникът получил поканата за доброволно изпълнение на 05.10.2021г. и в
същия ден заплатил сумата от 8604.64лв. с платежно нареждане /стр.45/. В резултат на
това на 06.10.2021г. ЧСИ вдигнал наложените запори.
На 11.10.2021г. длъжникът подал възражение срещу размера на разноските за
адвокатско възнаграждение и начислените такси, оставено без уважение от съдебния
изпълнител с постановление от 11.11.2021г., предмет на обжалване в настоящото
производство.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е 200лв. за образуване
на изпълнителното дело и 1/2 част от съответните размери посочени в чл.7, ал.2 за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело
и извършване на действия с цел удовлетворение на парични вземания над 1000лв. В
2
случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното дело чрез
упълномощен адвокат, поради което му се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в минимално установения размер от 200лв. по чл.10, ал.1, т.1 от
наредбата.
Данните по делото не налагат извод за възнаграждение в по-голям от посочения
размер, доколкото не се установява пълномощникът на взискателя да е осъществил
други действия насочени към принудително изпълнение, нито делото се отличава с
фактическа и правна сложност. Единственото действие е било запор върху банкови
сметки на длъжника, наложен от ЧСИ по искане на взискателя още в молбата за
образуване. По същността си то е посочване на начина на изпълнение в молбата за
образуване съгласно чл.426, ал.2 ГПК и елемент от нейната редовност. Запорът е бил
наложен преди връчване на поканата за доброволно изпълнение и в този смисъл има
характер на обезпечение. Плащането на дължимото е осъществено не от третото
задължено лице /банката/, а от длъжника чрез нареден превод по сметка на ЧСИ в деня
на получаване на поканата, т.е. в срока за доброволно изпълнение. Ето защо съдът
намира жалбата в тази част за основателна и следва да намали разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение до сумата от 200лв.
По възражението относно начислените такси:
Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в изрично посочените в нормата случаи, като настоящият не попада всред тях.
Дължимите в изпълнителното производство такси са уредени в ТТРЗЧСИ. Когато
взискателят не е внесъл авансово такси, те се събират от длъжника на основание чл.79,
ал.2 ГПК, ако отговаря за тях.
В случая взискателят заплатил авансово 66лв. с ДДС такси за образуване на
изпълнителното дело, за връчване покана за доброволно изпълнение и за налагане на
запор, които в съответствие с горното длъжникът следва да заплати. Освен тях са
дължими и таксите от 6лв. по т.3 от тарифата за справки и 12лв. по т.4 от тарифата за
уведомяване на длъжника за наложените запори-изготвената сметка от ЧСИ за размера
на дълга /стр.20/ или общо сумата 100.80лв. с ДДС. За останалите посочени в сметката
такси общо от 172.50лв. не е ясно фактическото основание за начисляването им,
поради което съдът намира, че ответникът не ги дължи.
Разпоредбата на т.26 от ТТРЗЧСИ сочи, че пропорционалната такса се определя
върху събраната сума, а съгласно чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 ЗЧСИ таксите по
изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните са в процент според материалния интерес. Парично вземане по
посочената норма е само вземането по изпълнителния лист, но не и таксите и
разноските по самото изпълнително дело. Върху тях такса по т.26 от тарифата не се
дължи. Съгласно забележка 4 към т.26 от тарифата в размера на паричното вземане не
3
се включват авансовите такси. Адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство и защита в изпълнителното производство на взискателя съставлява
разноски по изпълнението и те са за сметка на длъжника, но не се включват в базата
при изчисляването на пропорционалната такса по т.26.
Вземането по изпълнителния лист възлиза на сумата 6807.66лв. и в съответствие
с т.26 от тарифата пропорционалната такса е в размер на 677.53лв. с ДДС.
По изложените съображения обжалваното постановление на ЧСИ следва да се
отмени, като в полза на взискателя се определят разноски за адвокатско
възнаграждение от 200лв., както и намалени таксите по изпълнението до сумата
100.80лв. с ДДС прости такси и до сумата 677.53лв. с ДДС такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Водим от горното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „С.Т.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.****, постановление от 11.11.2021г. на ЧСИ В.М., с район на
действие СГС, по изп.д.№ 20218600401353, с което е оставено без уважение
възражение срещу разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя и такси по
изпълнението, вместо което постановява:
НАМАЛЯВА разноските на взискателя „К.П.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.****, за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по изп. д. № 20218600401353, по описа на ЧСИ В.М., с
район на действие СГС, на сумата от 200лв.
НАМАЛЯВА начислените от ЧСИ В.М., с район на действие СГС, по изп.д.№
20218600401353, прости такси по ТТРЗЧСИ до сумата от 100.80лв. с ДДС и такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата 677.53лв. с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5