РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. К. , 26.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100101 по описа за 2021 година
Предявен е иск за делба.
Ищците - Р. М. Р. и Т. Н. П. твърдят, че двете ищци са наследници на
Н.С.Р., ЕГН ********, бивш жител на село В., починал на 20.03.2000г., като
първата от ищците е негова съпруга, а втората – негова дъщеря. Посочват, че
ответницата - Л.Р. е съпруга на С.Н.Р. с ЕГН **********, бивш жител на село
В., починал на 23.10.2020г., който е син на първата ищца и на Н.С.Р., както и
брат на втората ищца. По наследство от общия наследодател притежавали в
съсобственост следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот,
представляващ дворно място със застроена и незастроена площ от 900
кв.метра, находящо се в село В., област П., община К., съставляващо по ПУП
на село В., одобрен със заповед №**7/1979г. УПИ *****, квартал **, като
площта на УПИ-то е 800 кв.метра, но регулацията не е приложена, ВЕДНО с
построените върху имота масивна жилищна сгР. със застроена площ от 80
кв.м., с долепена до нея масивна лятна пристройка, полумасивна сгР. със
застроена площ от 20 кв.м.; полумасивна сгР. с площ от 40 кв.м. и навес. От
съсобствения им недвижим имот, Р. М. Р. притежавала 17/24 ид.ч., Т.Н. П.
притежава 5/24 ид.ч., а Л. Т. Р. притежава 2/24 ид.ч..
1
С допълнителна молба уточняват, че Р. М. Р. е сключила граждански
брак с наследодателя Н.С.Р. през 1952г. Още при сключването на
гражданския брак, бащата на наследодателя Н.С.Р., а именно - С.Н.Р., който е
починал през 1975 година, е предоставил на младото семейство празно дворно
място, върху което да си построят къща. Къщата била построена няколко
години по-късно, по времето на брака на Р. М. Р. и Н.С.Р.. Липсвали писмени
документи за това. От смъртта на С.Н.Р. през 1975г. до смъртта на Н.С.Р. през
2000г. е изтекла придобивна давност в полза на последния и съпругата му Р.
М. Р., която била по-голяма от предвидената в закона десетгодишна такава.
Твърдят, че имотът, предмет на делбата е придобит по давност от ищцата Р.
М. Р. и наследодателя Н.С.Р., като давността е изтекла по време на брака на
двамата.
Твърдят, че с ответницата не се разбирали, за да си поделят доброволно
имота и да уредят взаимоотношенията си във връзка със съсобствеността си.
МОЛЯТ съда, да постанови решение, с което да допусне и извърши
делбата на процесния недвижим имот, при квоти: за Р. М. Р. - 17/24 ид.ч.; за
Т. Н. П. - 5/24 ид.ч. и за Л. Т. Р. - 2/24 ид.ч.
Ответницата - Л. Т. Р. намира предявения иск за делба на процесния
имот за допустим и частично основателен. Не оспорва, че процесният имот,
така, както е описан в исковата молба е съсобствен между страните, че
ищците и С.Н.Р., починал на 23.10.2020г. са наследници по закон на Н.С.Р.,
че Р. М. Р. е преживяла съпруга на последния, че ответницата е преживяла на
С.Н.Р. и негов законен наследник.
Оспорва твърденията, че сградите в имота са строени от Р. М. Р. и
съпруга й Н.С.Р., че двамата са придобили имота по време на брака си по
давностно владение, както и посочените от ищците квоти в съсобствеността.
Твърди, че процесния имот - земя и сгради били лична собственост на Н.С.Р.,
починал на 20.03.2000г., който ги е получил по наследство от своите
родители, поради което след смъртта му, имотът бил придобит в
съсобственост от ищците и сина му – С.Н.Р., при равни квоти – по 1/3 ид.ч.
Съответно, притежаваната от последния идеална част след смъртта му била
придобита от съпругата му -Л. Т. Р. и майка му - Р. М. Р., при равни права –
по 1/2 ид.ч., съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, пр. 1 от ЗН, тъй като бракът му с
2
него бил сключен на 07.09.2013г. и бил с продължителност до 10 години. С
оглед на това притежавала 1/6 ид.ч. от имота, предмет на делба, ищцата Р. М.
Р. притежавала 3/6 ид.ч.,а ищцата - Т.Н. П. притежавала 2/6 ид.ч. Поради
изложеното, моли съда да допусне делбата на имота при посочените от нея
идеални части.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници №
120/16.11.2020г., издадено от с. В., Община К., Н.С.Р. е починал на
20.03.2000г. и негови наследници по закон са - Р. М. Р. – преживяла съпруга,
С.Н.Р. – син и Т. Н. П. – дъщеря.
Видно от цитирания документ, след смъртта на общия наследодател на
страните, синът му - Н.С.Р. е починал на 23.10.2020г. и е оставил за наследник
преживяла съпруга - Л. Т. Р. (ответница по делото).
Съгласно представената по делото скица № 831/29.11.2017г., издадена
от Община К., по разписна книга на наследниците на Н.С.Р. е записан следния
недвижим имот, а именно - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място
със застроена и незастроена площ от 900 кв.метра, находящо се в село В.,
област П., община К., съставляващо по ПУП на село В., одобрен със заповед
№**7/1979г. УПИ *****, квартал **, като площта на УПИ-то е 800 кв.метра,
но регулацията не е приложена, ВЕДНО с построените върху имота масивна
жилищна сгР. със застроена площ от 80 кв.м., с долепена до нея масивна
лятна пристройка, полумасивна сгР. със застроена площ от 20 кв.м.;
полумасивна сгР. с площ от 40 кв.м. и навес.
Съгласно представеното по делото Удостоверение за данъчна оценка №
66040003793/16.11.2020г. на Община К., процесния имот е деклариран от
наследниците на Н.С.Р., а именно от Р. М. Р., С.Н.Р. и Т. Н. П..
Видно от представения Препис-извлечени от Акт за сключен
граждански брак, Н.С.Р. и Р. М. Р. са сключили граждански брак на
09.02.1953г. в с. В., Община К., за което е съставен Акт за сключен
граждански брак № 0012/09.02.1953г.
3
Представеното удостоверение, издадено въз основа на Акт за сключен
граждански брак № 0104/07.09.2013г. удостоверява, че С.Н.Р. и Л. Т. Р. са
сключили брак на 07.09.2013г. в град К..
Доколкото по делото съществува спор относно това, кога е построена
къщата и как е предоставен имота на общия наследодател на страните, съдът е
уважил доказателстгвеното искане направено само от ищцовата страна, като и
е допуснал свидетели. Свидетелят П.Д.Д. твърди, че познавал страните по
делото, доколкото били от едно село. Твърди, че пораснал със съпруга на Р.Р.,
който му бил приятел от детските години. С Н.С.Р. били в много близки
отношения. Р. и Н. се женили 1956-57 или 1958 г., не помни точно. Двамата
като семейство заживели в една стара къщичка във В., където живеели с
родителите на Н. и една стара тяхна леля. Всички били заедно. Твърди, че Н.
и Р. започнали да си правят своя къщичка в същия двор, като старата къща си
останала. Заедно изкопали темелите, като помни, че го изпратил да пита един
бате В.Т. с една „Ш.“ да му кара тухли. Но точно по това време им се отдала
възможност да отидат на бригада в С.. Били направени само основите на
къщата. Не купили тухли и заминали за С., заедно със синът им С.. Там били
две години. Като се върнали С. бил на 7 години и трябвало да започне
училище в с. В.. Започнали да си правят къщата, което им отнело почти цяла
година до завършването й. Къщата била на един етаж, от порядъка на 60-70
кв. Отдолу имало една изба. В тази къща живеели Р. и Н.. Майка му била
жива, а баща му бил починал, когато направили къщата. Бабите живеели в
старата къща. След като изградили къщата, решили да направят една малка
кухня само до къщата, където живеели бабите. Старата къща я бутнали. Сочи,
че Р. и Н. имали две деца - С. и Т.. Неговият приятел Н. починал, като не може
никога да забрави датата, тъй като починал на неговата рождена дата -
20.03.2000 г. С. и Л. се събирали да живеят заедно две години след смъртта на
Н., но незнаел за сключен между тях граждански брак. Твърди, че старата
къща в двора била собственост на бащата на Н. – дядо С.. Дядо С. имал и син
П., който бил брат на Н.. П. може би е почина в село П.. Същият нямал
претенции за този имот. Известно му било, че като се събрали Л. и С., двамата
ходили при П. в село П. да им препише имот, който му се полагал от баща му
С., т.е. да го препише на С. – мъжът на Л.. Узнал, че това, което П. имал като
имот го е прехвърлил на С. (мъжа на Л.) и по-късно последният го е продал.
4
П. не е претендирал за имота в с. В.. Той идвал при брат си, двамата били в
много добри отношения.
Свидетелят В.С.К. твърди, че познавал Р. и Т., като с първата били
съседи. В имота на Р. навремето имало стара къща, в която живеели бащата на
Н. – последният бил мъж на Р.. Бащата на Н. имал и възрастна жена. Всички
живеели отзад в две, три стаички. Като се оженил Н., с жена му Р. решили да
си направят къща в същия двор, отделно от тези старите. Двамата изкопали
основите, иззидали ги да не пропадат, но заминали за С.. Там били около 2
или 3 години. След като се върнали, Р. била бременна с Т.. Двамата имали
средства и започнали да строят нагоре. Построили къщата, която била с три
стаи и с изба отдолу. В новата къща живеели Р., Н. и двете им деца. След
време, отзад направили кухничка. В нея живеели възрастните хора. Старата
къща след време я бутнали, оставили само една стая временно. Твърди, че Н.
имал брат - П., който бил починал от доста години. Този брат не е имал
претенции за имота в с. В.. Той още тогава се отказал от наследство и от този
имот. Сочи, че братята Н. и П. се разбрали и съгласно уговорката им, П. не е
искал нищо от с. В., а той си живеел в северна България.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
За да се допусне делба на недвижим имот следва да се установи по
безспорен начин, че той е бил собствен на наследодателя, който го е
придобил по силата на оригинерен или деривативен способ. При иск основан
на чл. 69 от ЗН, съделителят - наследник следва да установи по безспорен
начин, че имотът предмет на делбата е бил собственост на общите
наследодатели. От разпоредбата на чл. 341 и сл. от ГПК следва, че за да се
допусне делбата е необходимо да се представят достатъчни и убедителни
доказателства за принадлежността на процесния имот към наследството.
В съдебната практика няма спор, че съсобствеността върху недвижим
имот, предмет на делбата, може да е придобита и по давност, което се доказа
в настоящия процес за делба със свидетелски показания. Съгласно
установената съдебна практика, удостоверяването върху скицата на имота и в
5
данъчното удостоверение на имената на собствениците има характер на
писмено доказателство по смисъла на чл. 341, ал. 1, т. 2 от ГПК за
наследствения имот (в този смисъл Решение № 856/15.12.2009 г. по гр. д. №
3285/2008 г. на ВКС, IV г. о., решение № 210/03.10.2014 г. по гр. д. №
1900/2014 г. на ВКС, I г. о.).
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. От събраните по делото доказателства се
установи, че страните са наследници на общия наследодател Н.С.Р., който
след сключване на граждански брак с Р. М. Р. през 1954 г., двамата заедно са
построили жилищната сгР. и допълващи постройки и заедно с нея са владели
и ползвали трайно, постоянно и явно фактическа власт върху имота
необезпокоявани повече от 30 години, с което са го придобили по давност.
Ответната страна не ангажира никакви доказателства за оборване на този
извод. По делото е безспорно, че към настоящия момент в имота живее
ищцата - Р. М. Р.. Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване
право на собственост, който по действие и последици е равнозначен на
останалите придобивни способи.
В настоящия случай съдът приема за осъществени условията,
предвидени в чл. 79, ал. 1 от ЗС, от което следва, че наследодателят - Н.С.Р. и
съпругата му - Р. М. Р. са придобили имота в режим на семейна имуществена
общност (СИО). След смъртта на Н.С.Р., съгласно чл. 5, ал. 1 във връзка с
член 9, ал. 1 от ЗН, преживялата съпруга и децата на наследодателя
наследяват в равни части наследствено имущество, а именно – по 1/3 ид.ч.
Така, Р. М. Р. притежава 4/6 ид.ч. (или 16/24 ид.ч.), от които: 3/6 ид.ч. на
собствено основание, вследствие на прекратената със смъртта на съпруга
СИО и 1/6 ид.ч. по наследство от съпруга си, а С.Н.Р. и Т. Н. П. притежават от
по 1/6 ид.ч. (или от по 4/24 ид.ч.) по наследство от баща си.
От брака между С.Н.Р. и Л. Т. Р. няма родени деца. Съгласно чл. 9, ал. 2
от ГПК, когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри,
или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е
открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в
противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява
6
заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава
една трета от наследството в първия случай и половината - във втория.
При това положение съдът приема, че по делото е налице съсобственост
между страните по делото по отношение на процесния имот, като правата на
страните по отношение наследствения дял на Л. Т. Р. се определят при
хипотезата на правната норма на чл. 9, ал.1 предл.1 от ЗН във връзка с чл. 6 от
ЗН. В тази връзка следва да се отбележи следното:
В Глава II-ра от ЗН от чл. 5 до чл. 9 са очертани наследствените редове
в тяхната последователност. Родителите на основание чл. 6 от ЗН попадат във
втория ред наследници след низходящите по чл. 5 от ЗН. При тълкуване на
разпоредбата на чл. 6 от ЗН се налага извода, че когато наследодателя не е
оставил низходящи наследяват единствено родителите или този от тях, който
е жив. Правата на наследяване на съпруга са уредени в чл. 9 от закона.
Първата алинея визира случаи, когато съпруга наследява редом с деца, които
изключват всички оставали редове от чл. 6 до чл. 9 от ЗН. Разпоредбата на
ал.2, която е приложима в настоящия случай, визира хипотези при която от
брака няма родени деца и съпруга наследява заедно с възходящи, заедно с
братя и сестри или техни низходящи. Очевидно, с оглед разликата в размера
на правата на съпруга като наследник, закона в цитираната правна норма
разграничава хипотези, в които съпруга наследява само с родители и други
случаи в които наследява редом с възходящи и братя и сестри. В последния
случай обаче, тълкувайки чл. 9, ал.2, изр.2 от ЗН в съпоставка с чл. 8, ал.2 от
ЗН, се налага извода, че тези възходящи са от втора и по-горна степен, тъй
като единствено те участват в наследяването заедно с братя и сестри или
техни низходящи. Когато възходящите са от първа степен, по силата на чл. 6
от ЗН те наследяват сами, като в случая сестрата (Т. Н. П.) не е призована да
наследява брат си - С.Н.Р..
Тъй като продължителността на брака между ответницата и С.Н.Р. е по-
малко от десет години, то същата получава половината от дела на съпруга си
или 2/24 ид.ч., а родителят, в случая - Р. М. Р. получава другата част или 2/24
ид.ч., на основание чл. 9, ал.2, изр.1 от ЗН.
С оглед обсъденото по отношение на дяловете в съсобствеността, делба
на процесния имот следва да бъде допусната между страните по делото, при
7
следните квоти: **/24 ид.ч. за Р. М. Р., 4/24 ид.ч. за Т. Н. П. и 2/24 ид.ч. за Л.
Т. Р..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба по предявения иск от Р. М. Р. от село В.,
област П., община К., ул. „К.М.“ № 26 с ЕГН ********** и Т. Н. П. от град С.,
ж.к. „М.“ 3, бл. ***, ап. 33 с ЕГН ********** против Л. Т. Р. от село В.,
област П., община К., ул. „Г.п.” № 17 с ЕГН ********** по отношение на
следния съсобствен недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 275, представляващ дворно място със застроена
и незастроена площ от 900 кв.метра, находящо се в село В., област П.,
община К., съставляващо по ПУП на село В., одобрен със заповед
№**7/1979г., съставляващ УПИ *****, в кв. **, като площта на УПИ-то е 800
кв.метра, но регулацията не е приложена, ВЕДНО с построените върху имота
масивна жилищна сгР. със застроена площ от 80 кв.м., с долепена до нея
масивна лятна пристройка, полумасивна сгР. със застроена площ от 20 кв.м.;
полумасивна сгР. с площ от 40 кв.м. и навес, при граници и съседи на
поземления имот: улица, УПИ VIII-272, УПИ II-274 и УПИ X-276, ПРИ
КВОТИ: **/24 ид.ч. за Р. М. Р., 4/24 ид.ч. за Т. Н. П. и 2/24 ид.ч. за Л. Т. Р..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8