РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 02.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
9376 по описа за 2018 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК и чл. 535 ТЗ от "Б.Д."
ЕАД, срещу С.К.П. и М.В.Ц., за установяване съществуването, на вземане по запис
на заповед 22.01.2008 г., при условията на солидарност, на сума от 79100 евро -
главница, заедно със законна лихва върху главницата, считано от 20.02.2018 г.
до окончателно изплащане на вземането, както и 3094,12лв. представляващи
заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за защита в
производството по издаване на заповед за изпълнение ч. гр. д. №11910/2018 г. по
описа на СРС- 159 гр. състав.
Ищецът
твърди, че след възражение от длъжниците в заповедното производство, по реда на
чл. 414 от ГПК, е предявен настоящия иск. Сочи, че на 22.01.2008 г. в гр. София, „Е.Б.“ АД,
представлявано от С.К.П., е издал запис
на заповед за сумата от 108 000 евро, платима на предявяване без разноски и без
протест на „Б.Д.“ ЕАД. Надлежни авалисти по този запис на заповед стават С.К.П.
и М.В.Ц..
С нотариална покана акт № 33
том XI per. № 29691 от 06.07.2017 г. на помощник нотариуса при
нотариус М.Г.№ 622 в НК на издателя „Е.Б.“ АД е предявен за плащане процесният
запис на заповед, като поканата е оформена като връчена по реда на чл. 46 ГПК
на 23.01.2018 г.
С нотариална покана акт № 106
том I per. № 1065 от 16.02.2015г. на нотариус М.М-Р., записът на
заповед е предявен за плащане на авалиста М.В.Ц.,
получена лично на 04.03.2015 г. С нотариална покана акт № 105, том I, peг. № 1064 от 16.02.2015г. на нотариус М.М-Р.ценната книга е
предявена за плащане на С.К.П., получена лично на 04.03.2015 г. Ищецът
признава, че записът обезпечава договор за кредит с „Е.Б.“ АД.
Ответникът М.В.Ц. оспорва изцяло исковата молба, като сочи че записът на
заповед е бил предназначен допълнително да обезпечи отпуснатия кредит от „Б.Д.“ ЕАД на „Е.Б.“ АД, по който освен това е направено обезпечение и чрез
ипотека. Счита, че по делото не става ясно дали кредитът е погасен и дали
банката действа добросъвестно. Ответникът излага, че ценната книга е предявена
след срока (22.02.2015
г.), предвиден в нея,
като по отношение на ответника, който е авалист, му е връчена нотариална покана
на 04.03.2015 г., преди да настъпи изискуемостта на задължението спрямо
издателя, на когото
записът е предявен на 23.02.2018 г. Следователно, тъй
като не е настъпила изискуемостта на вземането спрямо издателя, не може да
настъпи и спрямо авалиста, което води до отхвърляне на иска.
Ответникът С.К.П. оспорва исковата
молба, като сочи че следва се са вземе предвид, че на 22.02.2008 г. е сключен
договор за кредит № 168 между ищеца и „Е.Б.“ АД, като още през 2012 г. „Б.Д.“ ЕАД е завела дело срещу дружеството, в
размер на 182 600.04 лв., като впоследствие е образувано изпълнително
производство – 690/2012 г. и е продаден ипотекиран имот, собствен на
дружеството, поради което банката е получила сумите по кредита и няма основание
да ги търси от поръчителите. Отделно от това, релевира възражения досежно
валидността на записа на заповед и авала, като и възражение на основание чл. 147
от ЗЗД.
Третото лице помагач на страната на ответниците „Е.Б.“ АД не взима становище.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
От
приложения в заповедното производство запис на заповед се установява, че на 22.01.2008
г. „Е.Б.“ АД е издало в полза на „Б.Д.“ ЕАД запис на заповед, въз основа на който
безусловно се е задължил да плати на ищеца на предявяване, като записът трябва
да се предяви за плащане в срок 85 месеца от издаването – до 22.02.2015 г.,
сумата от 108 000 евро., който е авалиран от ответниците С.К.П. и М.В.Ц..
Ищецът
е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК въз основа на процесния запис на заповед срещу авалистите
С.К.П. и М.В.Ц., като по образуваното ч. гр.д. № 11910/2018 г., по описа на
СРС, 159 състав, е издадена на 04.03.2018 г. заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, за
сумата от 79 100 евро, част от главница по запис на заповед 22.08.2008 г.,
ведно със законната лихва, считано от 20.02.2018 г. до окончателното плащане и 3 144 лв. разноски в заповедното
производство (3094,12 лв. представляващи
заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение), дължима
при условията на солидарност.
Предмет на производството по
установителния иск по реда на чл. 422 ГПК, предшествано от развило се заповедно
производство, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл.417,
т. 9 от ГПК, е установяване съществуването на конкретното вземане по записа на
заповед. За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа
предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна
наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Записът на заповед
като абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно основание и
доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента (поемателя)
или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния ефект.
Съгласно ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г.
на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК, за да е редовен записът на заповед от външна
страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед”, както и в
текста на същия да е изписан изразът „запис на заповед” така, както предписва
правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ. В конкретния случай
процесният запис на заповед, издаден на 22.08.2008 г. съдържа всички изискуеми реквизити
по чл. 535 ТЗ и е редовен от външна страна, а доводите на ответника за неговата
недействителност са неоснователни. Не се установява твърденият от ответника
порок относно определянето на падеж в нарушение на чл. 486 ТЗ. Падежът на
ценната книга е определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ – „на предявяване“,
а в съответствие с чл. 487, ал.1 ТЗ издателят се е отклонил от диспозитивната
норма относно срока за предявяване, като е определил по-дълъг срок за
предявяване – 85 месеца от издаването. (В
този смисъл определение № 859 от 03.12.2010 г., постановено ч.т.д. № 911/2010
г. по описа на ВКС, II Т. О.).
Когато записът на заповед определя
падежа с израза „на предявяване в определен срок от издаването„ се касае за
падеж „на предявяване“, по смисъла на чл. 537, вр. с чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ, и
определен от издателя по-къс или по-дълъг срок за плащане по ефекта, съгласно
чл. 487, ал. 1, изр. трето ТЗ, изтичането на който определя началния момент на
погасителната давност за вземането по записа на заповед, на основание чл. 531 ТЗ, но не обуславя сам по себе си настъпване изискуемост на вземането по записа
на заповед (в този смисъл Решение № 113 от 12.07.2017 г. по т. д. № 640/2016
г., І Т. О. на ВКС, Решение № 162 от 18.12.2015 г. по т. д. № 2514/2014 г., , І
Т. О. на ВКС).
Ето защо съдът приема, че менителничното
поръчителство е възникнало валидно и по силата на чл. 485 ТЗ е създало
задължение на поръчителя и настоящ ответник да отговаря както лицето, за което
е поръчителствал.
Основателно
обаче се явява възражението, че не е спазен срока за предявяване на вземането
по ценната книга по отношение на поемателя.
Видно от нотариална покана акт № 33 том XI per. № 29691 от
06.07.2017 г. на помощник нотариуса при нотариус М.Г.№ 622 в НК на издателя „Е.Б.“
АД е предявен за плащане процесният запис на заповед, като поканата е оформена
като връчена по реда на чл. 46 ГПК на 23.01.2018 г., т.е. след предвидения срок
за предявяване, а именно - до 22.02.2015 г.
Съгласно приетото в решение № 132 от 23.06.2016 г. по т. дело
N 2316 по описа за 2015г.,на ВКС, I Т.
О., дали предпоставка за ангажиране на отговорността на издателя по платим
на предявяване запис на заповед, е предявяването за плащане на ценната книга да
е извършено в срока по чл.487, ал.1 ТЗ, е формирана задължителна практика на
ВКС в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2005г. по тълк.д. № 1/ 2004г. на ОСТК на
ВКС, която съобразно чл.130 ЗСВ е задължителна и за съставите на ВКС. В
цитираното тълкувателно решение е прието, че непредявяването на записа на
заповед в посочения срок води до загубване на правата по него по отношение на
регресно отговорните лица – джирантите и техните авалисти, но не и спрямо
издателя на записа на заповед и неговия авалист. Останалите
събрани доказателства, включително и относно изпълнението на задълженията на
издателя на записа на заповед, по каузалното правоотношение, което обезпечава.
Следователно, в случая, ищецът „Б.Д.“
ЕАД е загубил правата си по отношение на записа на заповед от 22.01.2008 г., по
отношение на авалистите по записа на заповед, а именно ответниците
С.К.П. и М.В.Ц., което обуславя и неоснователност на иска по чл. 422 ГПК и
същият подлежи на отхвърляне.
Относно разноските
Искането на ответниците за присъждане на
разноски е основателно, като на адв. т. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 4624 лв., а на
ответника ц. сумата от 2000 лв., за заплатено възнаграждение за адвокат.
Претендираните суми за адвокатско възнаграждение не са прекомерни, тъй като са
съобразени с минимума, предвид в НМРАВ, поради което възражението на ищеца в
тази връзка е неоснователно.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК и чл. 535 ТЗ от „Б.Д.“ ЕАД, ***,
представлявана от гл. юрисконсултВ.М.,***, срещу С.К.П., ЕГН **********, представляван от адв. С.Т.,***, и М.В.Ц., ЕГН **********, представляван от адв. В.Ц.,***, в качеството им на авалисти, за установяване съществуването на
вземане по
запис на заповед 22.01.2008 г., при условията на солидарност, на сума от 79 100
евро - главница, заедно със законна лихва върху главницата, считано от
20.02.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 3094,12 лв.
представляващи заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение
за защита в производството по издаване на заповед за изпълнение ч. гр. д.
№11910/2018 г. по описа на СРС, 159състав.
ОСЪЖДА
„Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******
да заплати на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, на адв. С.Т.,***, сумата от
4624 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА
„Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******
да заплати на М.В.Ц., ЕГН **********, сумата от 2000 лв., представляваща
разноски за възнаграждение за адвокат.
Решението е постановено при участието на „Е.Б.“ АД,
ЕИК*******, трето лице помагач на страната на ответниците.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: