Р Е Ш Е Н И Е
№ 262650/19.10.2021г.
гр.Варна 19.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№6448/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
„А.2.“ ЕООД твърди, че през месец
ноември 2019г. е продал на „С." ЕООД 61,6т. листна маса бял равнец за цена
от 30 800лв. За посочената продажба „А.2." ЕООД издало фактура с
№*********/01.11.2019г. на стойност 30 800лв. и е предало цялото количество бял
равнец на „С." ЕООД. Длъжникът е извърши две частични плащания на
задължението си, както следва:
на 12.11.2019г. 10 000лв.
и
на 28.02.2020г. 5 000лв.
Ищеца счита, че с посочените плащания „С."
ЕООД признават, че „А.2." ЕООД са изпълнили задълженията си по продажбата
и също така признават размера на своето задължение, въпреки това обаче последващи плащания и към този момент не са постъпили.
С оглед запазване на добрите отношения между
търговците и уреждане на спора по извънсъдебен път между тях са се провели
множество разговори, при които длъжникът е обещавал изпълнение, но тези
обещания са останали напразни.
След така направените плащания размерът на
главницата на задължението на „С." ЕООД, произтичащо от извършената през
месец ноември продажба на бял равнец и обективирана
във фактура №2/01.11.2019г. е 15 800лв.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, следователно „С." ЕООД дължат и сумата от 740лв.
обезщетение за забава върху плащането на главното задължение от 15 800лв., от
които:
- 90лв. - обезщетение за забавено плащане,
изчислено по размер на законната лихва за времето на забава от 02.11.2019г. до
датата на първото плащане от страна на „С." ЕООД - 12.11.2019г.;
- 600лв. - обезщетение за забавено плащане,
изчислено по размер на законната лихва за времето на забава от 13.11.2019г. до
датата на второто плащане от страна на „С." ЕООД - 28.02.2020г.;
- 50лв.- обезщетение за забавено плащане,
изчислено по размер на законната лихва за времето на забава от 29.02.2020г. до
12.03.2020г. или общият размер на паричното задължение на „С." ЕООД към „А.2."
ЕООД е 16 540лв.
Моли, да се постанови решение, с което да се
осъди „С." ЕООД, да заплати на „А.2." ЕООД следните суми:
15 800лв. - незаплатена цена за получен
от „А.2." ЕООД бял равнец, обективирана във
фактура №2/01.11.2019г.;
740лв. - обезщетение за забавено плащане на
цената, обективирана във фактура №2/01.11.2019г.,
законна лихва върху главницата от датата на
подаване на настоящата искова молба до окончателното заплащане на вземането и
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, в това число и заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал
отговор и насрещен иск, като в отговора твърди, че по фактурата, посочена в
исковата молба не е доставяна никаква стока, нито са извършвани каквито и да
било плащания. Извършените частични плащания към ищеца са по фактура
№2/04.11.2019 година, която е предварително съставена от продавача /преди
доставка/, отразяваща постигнатата договореност между продавач и купувач за доставянето
на 61.600т. листна маса бял равнец. По тази фактура също не е доставяна стока.
Договорена е доставка на листна маса за периода юни-юли 2020г., когато е
сезонът за обиране на листната маса на този вид растение. Извършени са
предварителни авансови плащания на стока, която е следвало да бъде доставена
през юни на следващата година.
Касае се за стока, която не може да бъде
налична към ноември месец на която и да било година, тъй като времето на
събиране на листна маса е юни-юли на всяка календарна година. Тя не може да
бъде съхранявана повече от няколко дни. Механизмът на работа във фирмата е
съставяне на приемо-предавателен протокол при всяка
доставка, изискване за представяне на декларация за произход, както и
придружаващи транспорта документи с оглед доказване реалността на доставката
пред органите на НАП - товарителници, пътно-прехвърлителни
разписки, тахиметрични шайби и пр. Количеството от
61т. е голямо, предполага натоварване и приемане на поне един тир, като
вместимост. Продавачът не сочи дата на получаване на стоката, не прилага
доказателства за товарене, разтоварване и предаване на стоката - за реалността
на доставката, нито твърди същата да е доставена, именно защото такава доставка
няма.
Счита, че липсата на доставка по сочената от ищеца фактура се потвърждава
и от разменените между страните документи. Издадени са две различни фактури, на
различна стойност, поисканото авансово плащане е с посочена банкова сметка ***
„А.2.“ ЕООД, но във вайбър съобщението придружващо данните на сметката е посочено в полза на фирма
„Агро 21“ ЕООД. Така изготвените документи сочат на
неизвършена доставка, само на договорка за бъдеща такава, като издателят на
фактурата е издал няколко писмени доказателства с различни вписвания,
променяйки както доставчика, така и характеристиките на фактурата, вероятно
обслужвайки свои счетоводни интереси.
Доставчикът не е разполагал с количествата
листна маса бял равнец към ноември 2019г., за да може да ги достави. Не е
изпълнил задължението си за доставка и към настоящия момент, за да претендира
цялостно плащане. Фактурата не е подписана от получателя и не е електронна, за
да не е необходим подпис. Фактурите се издават винаги от продавача и не могат
да бъдат изменяни от купувача. Ищецът не може да черпи права от некоректно издадената
си фактура, която не е признавана от ответника и по нея няма извършени
плащания, нито доставка. Издадената фактура, по която има извършени
действителни авансови плащания е с ДДС, а продавачът не е регистриран, оказва
се, при направена проверка, по ДДС.
Дори и да беше налична регистрацията по ДДС,
съгласно чл.6 от ЗДДС, доставка е прехвърлянето на собственост върху стока, а
съгласно чл.71,ал.1 от ЗДДС на включване в дневниците подлежи документа без
оглед на получаване на стоката. Терминът „доставка" по ЗДДС не е
равнозначен на предаване на стоката по смисъла на чл.327 от ТЗ. Неслучайно
чл.78 от ЗДДС предвижда при разваляне на сделката задължение за коригиращо
деклариране на фактура, по която е ползван данъчен кредит. Включването в ДДС
дневниците е законово изискване, спазването на което не води до извод за
извършена реална доставка при наличие на доказателства в обратен смисъл, поради
което правото за приспадане на данъчен кредит не следва да се тълкува като
признание за получаване на стоката.
Собствеността върху стоката не е прехвърлена,
поради неосъществена доставка.
На основание неоснователността на претенцията
за заплащане на главница в размер на 15 800лева, неоснователна е и претенцията
за заплащане на акцесорното задължение за обезщетение
за забава.
Ответникът е
предявил и насрещен иск като твърди, че „А.2.“ ЕООД е извършило услуга - услуга
фадрома на ответното дружество „С.“ ЕООД, за което е
издало фактура № **********/28.11.2019г. Услугата е на единична стойност 3
600лв.
Поради объркване в регистрацията на „А.2.“ ЕООД по ДДС, дружество „С."
ЕООД е начислило и ДДС и е превело на следващия ден - 29.11.2019г., по
банковата сметка на доставчика сума в размер на 4 320лв. Разликата от 720лв.
ДДС се явява недължимо платена, платена без основание
и следва да бъде възстановена на „С." ЕООД.
Моли съда за решение, с което да осъди „А.2."
ЕООД да върне сумата от 720лв., платени без основание, и представляващи сума с
която дружеството неоснователно се е обогатило, на ищеца „С." ЕООД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът в качеството си на ответник по
предявения насрещен иск е депозирал отговор в който сочи, че след извършена
справка, с оглед на изложеното в насрещния иск и приложените към него
доказателства е констатирано, че изложеното в насрещния иск отговаря на
истината. Действително ищецът по насрещния иск е заплатил със 720лв. повече от
дължимото по данъчна фактура №3/28.11.2019г. В този смисъл признава насрещния
иск и моли, да се прекрати съдебното дирене по него. На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, моли,
разноските по насрещния иск да бъдат възложени на ищеца по него, тъй като
признава насрещния иск, като в същото време не е дал повод за завеждането му.
Търсената по насрещния иск сума не представлява негово задължение, за което е
узнали още в момента на възникването му. Напротив - разбрал е за него едва с
получаване на насрещния иск и приложените към него писмени доказателства. „С.“
ЕООД никога не го е уведомявало
за това грешно плащане и не го е канило да му върнем така заплатената сума.
Предполага, че ищецът по насрещния иск сам е разбрал за това плащане едва при
подготовката на писмения отговор на предявения от нас иск.
Прави възражение за извършване на съдебно
прихващане между вземането на „С." ЕООД от „А.2." ЕООД по насрещния
иск в размер от 720лв. и законна лихва от датата на предявяване на насрещния
иск до окончателното погасяване на задължението с вземането на „А.2." ЕООД
от „С.“ ЕООД, предмет на първоначално предявения иск по
гр.д.№6448/2020г. по описа на PC-Варна, както следва: 15 800лв. - главница; 740лв. - обезщетение за
забавено плащане на главницата до датата на предявяване иска в съда; законна
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на вземането и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Сочи, че видно от материалите по делото
вземането на „С.ЕООД
е в значително по-нисък размер от това на „А.2." ЕООД, което означава, че
то се погасява изцяло, а неговото вземане към „С.“ ЕООД следва да се намали с
размера на вземането към нас.
Моли да се постанови решение, с което да се
извърши съдебно прихващане между двете насрещни вземания и след като установите
пълното погасяване на вземането на „С.“ ЕООД по насрещния иск в резултат на
така извършеното прихващане, да се осъди това дружество да заплати на „А.2."
ЕООД претендираните по първоначално предявения иск
суми, намалени с размера на прихванатото вземане.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.327 от ТЗ, чл. 294 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД.
Съдът, след като се запозна с изложеното в исковата молба и становището на ответника и като прецени при условията на чл.235, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Ищеца в изпълнение на задължението си за главно и пълно доказване за да установи наличието на облигационно отношение между него и ответника е представил копия от фактура №2/1.11.2019г. и №2/4.11.2019г., като и двете фактури са за една и съща сума от по 61 600кг. бял равнец с момент на данъчното събитие 4.11.2019г. Съставът вземайки предвид разпоредбата на чл.113 от ЗДДС намира, че ищецът е издал първата от фактурите – тази от 1.11.2019г. именно по повод на неоспореното от ответника авансово плащане. Тук съдът приема, че не е оспорен само факта на плащането, но не и основанието за това, като по наведеното от ответника твърдение за плащане по друго договорно отношение съставът приема, че ответникът е следвало да докаже наличието на такова, като в хода на производството такова доказване не е проведено. На следващо място следва да ес има предвид, че съгласно заключението на вещото лице по приетата ССчЕ ответното дружество е включило в дневник покупки фактура №2/1.11.2019г. и е ползван данъчен кредит по нея, като тя е отразена в счетоводството на ответното дружество като разход, макар и без да е отбелязан и заприходен бял равнец.
Настоящия състав намира, че възраженията за липса на доказателства за съхранение, транспорт и предаване на договорените количества бял равнец не следва да се приемат, тъй като договореното от страните количество би могло да се съхранява при и от трето лице и да бъде извозено от същото или от ответника.
Видно от фактурите договорената цена на стоката е била в общ размер 30 800лв. без ДДС, като от тази сума следва да се приспаднат признатите от ищеца като платени 15 000лв.
При това положение съставът приема, че се е доказало наличието на търговско договорно отношение между страните, по което ответникът е останало да дължи на ищеца сумата от 15 800лв. останала незаплатена цена по сделката.
Предвид извода за основателност на главната претенция съдът приема, че ответника дължи и заплащане на обезщетение за забава за времето от 2.11.2019г. до 12.03.2020г. в размер на 740лв., като ответната страна не е навела конкретни възражения срещу посочената сума, а само е посочила, че тя не се дължи поради недължимостта на главната претенция.
Що се отнася до предявеният от ответника насрещен иск за връщане на сумата от 720лв. като получена без основание от първоначалния ищец по повод на изпълнена услуга фадрома за което между страните е издадена фактура №3/28.11.2019г. следва да се има предвид, че претенцията е призната от ищцовото дружество и предвид заявеното от насрещния ищец искане следва да се допусне извършване на съдебно прихващане с нея. Прихващането следва да се извърши със сумата от 720лв. от признатата като дължима лихва от 740лв. за лихви.
Предвид уважаването на исковете следва да се уважат и исканията на страните за присъждане на разноски, като ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 100лв., а ищецът от своя страна следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1 440лв. разноски.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „С.” ЕООД, ЕИК*** седалище и адрес на управление *** да заплати на „А.2.” ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** сумите от 15 800лв. останала незаплатена част от продажна цена за 61.6т. листна маса от бял равнец по договор от 2019г. за което между страните са издадени фактури №2/01.11.2019г. и №2/4.11.2019г. заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 16.06.2020г. до окончателното изплащане на сума, на осн. чл.327 от ТЗ и 740лв. обезщетение за забава за времето от 2.11.2019г. до 12.03.2020г. на осн. чл.294 от ТЗ.
ОСЪЖДА „А.2.” ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** да върне на „С.” ЕООД, ЕИК** седалище и адрес на управление *** сумата от 720лв. заплатена от „С.“ ЕООД без основание заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-21.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.59 от ЗЗД.
ДОПУСКА извършване на съдебно прихващане между присъдените суми от 740лв. обезщетение за забава и сумата от 720лв.
ОСЪЖДА „С.” ЕООД, ЕИК** седалище и адрес на управление *** да заплати на „А.2.” ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** 100лв. разноски по делото на осн.чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.2.” ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** да върне на „С.” ЕООД, ЕИК** седалище и адрес на управление *** сумата от 1 440лв. разноски по делото на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: