РЕШЕНИЕ
№ 2080
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330111875 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. П. А., чрез адв. **** срещу
„Макроадванс” АД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на
клаузата на чл. 10, вр. чл. 20 от Договор потребителски кредит № **********, сключен
между страните, установяваща задължение за ищеца да заплати неустойка при
непредоставяне на обезпечение, като накърняваща добрите нрави.
Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор потребителски кредит
№ ********, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца
финансов паричен заем. Поддържа се, че в клаузите на чл. 10, вр. чл. 20 от договора
била уговорена и неустойка, ако ищецът не осигури в тридневен срок от сключването
му обезпечение под формата на поръчител, който следва да бъде физическо лице и да
отговаря на многобройни, кумулативно предвидени критерии / чл. 20 от Договора/.
Изтъква се, че дължимата по договора неустойка по своето същество представлява
скрито възнаграждение за кредитора, а не цели да го възмезди за евентуално
претърпени от него вреди. Поддържа се и че методиката й на формиране води до
прекомерност и поради това неустойката излиза извън присъщите си функции.
Предвид изложеното, моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Макроадванс” АД, със
1
становище за основателност на предявения иск. В тази връзка, така предявеният иск се
признава изцяло. Възразява се, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на
исковата претенция и моли да не бъдат възлагани в негова тежест сторените от ищеца
разноски. В случай, че съдът прецени, че са налице предпоставките за възлагане на
ответника на отговорността за разноски, то се възразява, че ищцата не е материално
затруднено лице и поради това не е следвало адвокатският хонорар да се договаря при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Моли се, така предявеният иск да бъде уважен
предвид заявеното от ответника признание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1
ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 10, вр.
чл. 20 от Договор потребителски кредит № *********, установяваща задължение за
ищеца да заплати неустойка при непредоставяне на обезпечение, като накърняваща
добрите нрави.
Така предявеният иск е допустим, доколкото ищцата като страна по процесния
договор, всякога разполага с интерес от прогласяване нищожността на целия договор
или на отделна клауза от него ( какъвто е и процесният случай ). Допълнително, искът
е предявен и срещу надлежна страна, тъй като именно ответникът е кредитор по
процесния договор за потребителски кредит.
С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция, както и
заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът
счита, че исковата претенция е основателна и следва да бъде прогласена нищожността
на клаузата на чл. 10, вр. чл. 20 от сключения между страните Договор потребителски
кредит № ***********, установяваща задължение за ищеца да заплати неустойка при
непредоставяне на обезпечение, като накърняваща добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са
предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не
противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което
страната не може да се разпорежда. В тази връзка, по делото е представено изрично
пълномощно / л. 20 /, делегиращо на юрк. ****** възможност да признае иска, предмет
на настоящото производство. Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се
отказва от защита срещу иска, тъй като искът е основателен. Това може да се
осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва
2
съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение
по чл. 235 ГПК. Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба,
че признава иска, а ищецът – че иска постановяване на решение съобразно изразеното
признание, съдът постанови своето решение на основание чл.237 ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК. В тази връзка, съдът счита за нужно да посочи, че макар и
ответникът да признава иска, то с поведението си е дал повод за иницииране на
исковия процес, поради което и следва да възстанови на ищеца сторените разноски в
рамките на настоящото производство.
Ищецът е представил доказателства за заплатена държавна такса в размер от 50
лв., която сума следва да му бъде присъдена.
Следва да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца от един адв. в размер на 300 лева по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като посочената
сума следва да се заплати от ответника в полза на адв. **********. С отговора на
исковата молба, ответната страна е възразила, че ищцата не е материално затруднено
лице и поради това не следва адвокатския хонорар да бъде договарян при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАадв. Съдът счита възражението за неоснователно. Съобразно
изричните разяснения, дадени в Определение № 163/ 13.06.2016г. по ч.гр.д. № 2266/
2016г., по описа на ВКС, I- во т.о., страната която оспорва предоставянето на
безплатната правна помощ, носи и тежестта да установи, че предпоставките за
предоставянето й не са налице. Ответникът не ангажира доказателства, от които да се
изяснява, че ищцата разполага с достатъчно имущество и съответна финансова
възможност да ангажира адв. срещу предварително заплащане на хонорара му.
Предвид това, ответникът следва да заплати на адв. ********* хонорар за
осъщественото процесуално представителство на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД
нищожността на клаузата на чл. 10, вр. чл. 20 от Договор потребителски кредит №
********, сключен между Д. П. А., ЕГН ********** и „Макроадванс“ АД, ЕИК
*********, установяваща задължение за ищцата Д. П. А. да заплати неустойка при
непредоставяне на обезпечение в срок от три дни от сключването на договора за
потребителски кредит, като накърняваща добрите нрави.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Макроадванс“ АД, ЕИК *********
да заплати на Д. П. А., ЕГН ********** сума в размер от 50 лева, представляваща
държавна такса за образуване на исковото производство.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. *********
сума в размер от 300 лв., представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство на ищцата Д. П. А., ЕГН ********** в рамките на настоящото
производство, уговорен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4